ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Политологът Първан Симеонов: Реформаторският блок трябва да тръгне в посока на избори, не да се колебае и да излъчва разединение

Политологът Първан Симеонов: Реформаторският блок трябва да тръгне в посока на избори, не да се колебае и да излъчва разединение

Политологът Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

13 Декември 2016 | 11:00 | Радио "Фокус"

Политологът Първан Симеонов: В горещата фаза на кампанията, в десетте дни преди изборите, нагласите могат да се променят доста динамично

Политологът Първан Симеонов: В горещата фаза на кампанията, в десетте дни преди изборите, нагласите могат да се променят доста динамично

Първан Симеонов, директор на „Галъп Интернешънъл“, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус” Водещ: Г-н Симеонов, има ли възможност в оставащото време до изборите за значителни промени в подредбата? ГЕРБ, БСП и ДПС със сигурност влизат, ББЦ Реформаторският блок и „Патриотичният фронт“ може би ще влязат, а АБВ и „Атака“ са под въпрос. Първан Симеонов: Всъщност, между първите три партии промени в разместването са слабо вероятни. А що се отнася до следващите три, които по всяка вероятност от днешна гледна точка влизат в парламента – това са „България без цензура“, Реформаторският блок и „Патриотичният фронт“ промени са възможни. Защото „България без цензура“ и Реформаторският блок се движат със сходни нива на подкрепа. „Патриотичният фронт“ пък налага своята подкрепа, налага своята разпознаваемост и там има и възходяща тенденция. Освен всичко при тази формация заявените електорални нагласи са и доста твърди. Аз не изключвам и някоя от двете формации, които досега са под чертата – АБВ или „Атака“ да излезе напред, а защо не да излезе и над чертата. От тук нататък, според мен, става интересно. Това е моментна снимка към средата на септември, която се бази на нашето обичайно, ежемесечно, независимо изследване, известно като политически и икономически индекс на „Галъп Интернешънъл“. Но до изборите все пак има още доста политическо време, да не кажа, че има и доста календарно време, десетина дни са си много време. Водещ: Действително, но предполагам, че това е и последното проучване, което вие ще направите, освен може би това, което ще излезе ден – два преди изборите. Първан Симеонов: Да, разбира се, че ние ще направим още проучвания, защото в горещата фаза на кампанията всъщност нещата могат да се променят доста динамично и когато ние съобщаваме действително прогнозни данни, ние ще трябва да стъпим на изследване към следващ етап. Разбира се, ще използваме и експертна оценка, политологичен анализ, които доста често са еднакво важни с отчетените хорски нагласи. Водещ: Какво трябва да се случи, за да се промени нещо значително в подредбата? Първан Симеонов: Партиите са различни по естеството на своята подкрепа. Примерно партия ГЕРБ е формация, която обикновено може да мобилизира в по-голяма степен периферия, колебаещи се, по-мек електорат, както е модно да се нарича. БСП обикновено е формацията, която се движи в по-предвидими граници. Обратно – ДПС е формация, която и се движи в предвидими граници, и може да се мобилизира в един момент по различни начини, включително и с масиран вот в чужбина, това, което вероятно се очаква за ДПС. Така че, партиите от тук нататък просто трябва да играят своите стратегии, такива, каквито са ги приели. По-любопитно ще бъде в следващата група – трите други формации, които от днешна гледна точка влизат в парламента – Реформаторите, „България без цензура“ и Патриотичният фронт. При тези формации следващите дни от кампанията ще бъдат от решаващо значение за резултата и, бих казал, за мястото в подредбата. Ако казвам, че за тях са от решаващо значение, това в двойна, даже в тройна степен важи за формации като АБВ и „Атака“. Важи, разбира се, и за много други формации, чиято борба ще бъде не толкова за достигане на заветната 4-процентова бариера, колкото за достигане на едни около 32-34 хиляди гласа, които представляват единия процент, който дава субсидията. Казвам 34 хиляди гласа, защото очакваната към този момент от нас активност е около 3,4 милиона души, които да гласуват. Пак казвам, това не е прогноза, това е моментна снимка на нагласите. Водещ: В проценти, колко се очаква да се избирателната активност - около 50% ли е това или даже по-малко? Първан Симеонов: Това е по-малко на фона на списъчния състав. Списъчният състав е около 6,9 милиона, тоест това е по-малко от половината. Това би трябвало да е около 45%, поправете ме, ако греша. Само че, имайте предвид, че избирателите, които са в България, не са толкова. По различни експертни оценки можете да чуете, че в България имаме около между 5 милиона и 5,8 милиона избиратели, да речем, че истината е някъде 5,5 милиона, 5,6-5,7 милиона. Тоест това макар и да изглежда ниска активност – а и други агенции и колеги го отчитат, че се очаква ниска активност – всъщност не е толкова ниска на фона на това, че няма кой знае колко вдъхновяващата алтернатива, която да идва на тези избори или някакъв нов, голям играч, който обикновено вдига активността. Тази активност ще изглежда лоша, но на фона на тези пребиваващи в страната избиратели, тя никак не е лоша активност. Тоест ние трябва да спрем да си посипваме главата с пепел, че не гласуваме активно, гласуваме сравнително активно. В крайна сметка, гласуваме толкова активно, колкото ни вдъхновяват политиците да гласуваме. Водещ: Сравнението сочи, че на предишните избори, тези за Европарламент, пет дни преди вота „Галъп“ прогнозира еднакъв резултат между ГЕРБ и БСП от 18,3%, както помним, реално разликата беше от близо 12%. Какво се случва на тези избори, да очакваме ли малко по-точни прогнози? Първан Симеонов: Първо – това, което вие цитирате не беше прогноза, а пак бяха резултати от рутинното изследване и смея да твърдя, ако искате вярвайте, че това бяха заявените нагласи на респондентите, защото ние в изследванията работим с декларативната нагласа на респондентите. Разбира се, тя се филтрира, тя се анализира, тя се проверява с други въпроси. Ако погледнете прогнозите, които всички агенции даваха, пак казвам, има разлика между моментна снимка на декларираните нагласи и прогнози. Аако погледнете прогнозите на всички агенции в онези дни, дори и най-уверените в подобна прогноза агенции, които даваха недвусмислена победа на ГЕРБ, предвиждаха около 200 хиляди гласа повече за БСП. Просто обърнете процентите по активността и ще го видите. Ние също допускахме възможност за преднина на ГЕРБ, но не бяхме в такава степен уверени в подобна прогноза. БСП нямаше тези 200 хиляди гласа, БСП вместо очакваните от всички около 600 хиляди гласа, имаше около 400 хиляди. Има три възможни обяснения: или всички агенции са сбъркали, или всички агенции са излъгали, очевидно тези две възможни обяснения не са верни, остава трето: просто в месец май се случи едно обществено явление, което е сравнително трудно прогнозируемо с тези методи, с които ние работим. Това явление е, че на декларативно ниво едни хора продължаваха в анкетите да казват БСП или АБВ, но в крайна сметка просто останали между двете опции те не отидоха да гласуват - нещо, което между впрочем сме виждали и в синьо. Така че, ако се връщаме към това, което се случи месец май, има две големи опасности – или да сложим всички агенции в общия кюп – а „Галъп Интернешънъл“ не заслужава това, просто, защото ние сме независима агенция, стоим в лицата си, със собствена мрежа, със собствен сайт, ежемесечна изследователска програма и така нататък – а другата по-голяма опасност е, агенциите на подобен принцип на някакви идеологени, които се наложиха в последната година, да бъдат разделени на трайно добри и трайно лоши. Това не прави услуга на никого. Но аз ще ви кажа следното: за съжаление, понеже много колеги грешат, никой не е застрахован от грешка, и ние грешим, разбира се, нашите грешки никога не се прощават, а много други се подминават дори. Например, когато преди една година ние познахме до последния глас резултатите от изборите, никой не каза една добра дума. Когато екзитпола и паралелното преброяване на прословутия референдум за АЕЦ „Белене“ показаха точната активност, а помните, че ключовият въпрос беше дали ще има 20 и кусур, тоест активност, за да е валиден референдумът, пак никой не каза една добра дума. Когато във всяко мое изказване преди евроизборите можехте да видите точните масиви гласове, което всяка една партия получи – разбира се, с това отклонение от 200 хиляди гласа, което всички направиха – за съжаление, пак никой не каза една добра дума. Разбирам медийната логика – добрата новина никога не е новина и ние се съобразяваме с това, затова аз съм длъжен да дам това обяснение. Като става дума за точни прогнози, аз предполагам, че прогнозите на всички агенции този път ще се окажат доста точни, защото аз не се съмнявам в добросъвестността на колегите. Нямам никакви съмнения и в нашата добросъвестност. Ние от нашата агенция можем да сбъркаме, но, вярвайте, никога няма да излъжем. Водещ: Как си обяснявате това, че хората заявяват едно нещо преди изборите, а след това или не гласуват, или гласуват по друг начин, или не искат да споделят изобщо за кого биха гласували. Първан Симеонов: Това наистина заслужава само критика към агенции, защото, предоверявайки се на количествените методи, те в известна степен пренебрегват качествените методи, които малко по-дълбочинно могат да установят тези процеси. Ние имаме такава изследователска програма с поредица дълбочинни интервюта, фокус групи – да не навлизам в професионална терминология, която не интересува никого. Но трябва да ви кажа, че агенциите тук имат начини да прогнозират такива неща и обецата на ухото от месец май, която цялата колегия носи, ми се струва, че е полезна. Навсякъде стават грешки. Ако в Холандия всичките тези социологически прогнози за брутален успех за радикалната десница се бяха сбъднали, вероятно никой нямаше да говори там за социолозите, но сега вероятно и тамошните социолози трябва да ги упрекваме, защото това не се случи. Свръхочакване към социологията е тя да е абсолютно точна числова прогноза. Социологията отчита тенденции и, ако видите внимателно какво казват всички агенции, те последните дни отчитат сходни тенденции. За съжаление, хората отнасят социологическите агенции или към един, или към друг лагер, а ние не бива да ги делим така,. Така че нека никой не очаква някакви свръх неща от този метод. Този метод е една момента снимка на обществените нагласи. Андреа ПУНЧЕВА

23 Септември 2014 | 12:30 | Радио „Фокус”, „Добро утро, България”