Директорът на „Галъп“ Първан Симеонов в интервю за предаването „Добър ден“ по Радио „Фокус“.


Фокус: 2016 г. завършва с политическа нестабилност. Защо се стигна дотук и какво да очакваме през новата 2017-а? Добър ден казвам на следващия ми събеседник, директора на „Галъп“ Първан Симеонов. Mожем ли да твърдим, че събитията през последната година, на които станахме свидетели, показаха, че основните политически сили са изгубили връзката със своите избиратели, с хората и бяха наказани за това?
Първан Симеонов: До известна степен това е вярно. Това важи не само за България. Във все по-голяма степен в западния свят традиционните партии се провалят като посредници, провалят се във функцията си на изразители на обществените мнения и твърде често напоследък биват заменяни от други форми на представителство. На движения, лобистки групи, протести, социални мрежи, директна медийна комуникация. Навсякъде традиционните партии, в нашата част от земното кълбо, разбира се, традиционните партии са подложени на изключително тежки изпитания и навсякъде има популистки предизвикателства към системата. Това е едното важно, което се случи през тази година. Другото е по-видим процес. Ако това, за което говорих досега, е по-дълбочинен, по-траен процес, доста по-видим и доста по-бърз просто международните развития повлияха на България. През 2015 г. светът беше бурен, а в България беше затишие. През 2016-а тези бурни световни събития вече дадоха своите отражения и в България и това се вижда в по-голяма част от резултатите от политическата нестабилност и дневния ред на обществото.
Фокус: Да очакваме ли в следващата година, пък и в следващите години, възход на популизма и наистина традиционните партии да останат по-встрани, с по-нисък резултат и колко опасно може да е това?
Първан Симеонов: Аз предполагам, че партиите у нас вече са готови да приемат част от популисткия дневен ред в своите програми, в своите действия, така че да се опазят. Това едно, и второ, в България, ако става дума за възход на популизма, ние това го виждаме поне от петнайсетина години. Във всички нови избори влизат нови популистки играчи, понякога доста големи и променят системата радикално, имам предвид партийната система. А някои от тях сега предлагат да променят и политическата система, но това е отделна тема. 2017 г. ще предлага много предизвикателства в това отношение, защото през 2017 г. ще има ключови избори в няколко страни на ЕС и след тези практика ЕС може да не съществува във вида, в който го познаваме. Съвсем наскоро госпожа Льо Пен (бел. ред. – Марин льо Пен, лидер на френската крайнодясна партия „Национален фронт“) потвърди позицията си за това, че Франция трябва да напусне ЕС. Една нейни победа в президентските избори може да означава тъкмо това. Така че само в рамките на няколко месеца самият ЕС, част от който сме ние, ще бъде подложен на много сериозно изпитание. А предполагам, че това ще повлияе и в България и ще се проявят подобни радикални, популистки, националистически настроения и тук.
Фокус: Тук все още никой не говори за излизане от ЕС, сякаш доверието в тази общност в България остава високо. Допускате ли, че ще се появят и у нас такива идеи и че някой дори на глас ще изрече, че България трябва да излезе от ЕС?
Първан Симеонов: Аз допускам всякаква политическа екзотика. Второ, допускам всякакви външни вмешателства в политиката на България. От различни близки и не толкова близки столици. Трето, допускам, че България трескаво ще започне да търси нещо, за което да се хване, при положение, че нито Брюксел е вече такъв авторитет, нито е ясно Вашингтон накъде поема. Тоест двата традиционни жалона в българската политика в последния четвърт век са доста разклатени. В такава ситуация обикновено инстинктът на обществата ги кара да се връщат към миналото, към познатото. Това минало и познато е нацията, националната общност, националните институции. И ми се струва, че в 2017-а ще има почва за такива националистически настроения още повече отколкото през 2016-а. Дали те ще стигнат до отрицание на самия ЕС, не знам, въпреки че опити в тази посока може би няма да липсват. Това ще стане екзотична и модна тема в един момент, предполагам. Но трябва да си даваме сметка, че България засега печели от ЕС. Че ЕС дава на България и цивилизационна принадлежност, и участие в една социална по своята същност общност. ЕС е нещото, което виждаме в ежедневието си като резултати от европейско финансиране. Затова и доверието в България спрямо ЕС е високо. Да, то намалява в последните месеци и години, така е, но продължавам да отчитам всеки месец данните, които „Галъп интернешънъл“ получава, че ЕС като обобщен образ е изключително одобряван в България. Това означава, че тук ярки антиевропейски настроения едва ли ще се намерят. Но няма да попречи на различни политически предприемачи, спекулирайки със страховете на хората, да предлагат радикални, екзотични идеи, както това виждахме и през 2016-а.
Фокус: Видяхме бурни политически събития, особено в последните месеци на годината, но президентският вот сякаш беше повратният момент и за управлението, и за резултатите, които отчетоха различните политически формации. Каква е вашата равносметка – кой е печеливш и кой губещ от всичко това, което се случи, и всъщност какво да очакваме на предстоящия парламентарен вот?
Първан Симеонов: Първото и най-важното е, че това безпокойство, което се настани в политиката, засега не се пренася в икономиката. Това е същностното. Защото такива политически кризи понякога могат да повлекат след себе си усещането за икономически несгоди, а знаете, че там има доста масова социална психология. Тоест не винаги самите икономически несгоди са проблемът, а внушението, усещането за икономически несгоди. То обикновено така действа, като видиш, че в политиката става грозно, дори в икономиката да е окей, ти също започваш да я преживяваш като нещо неприятно. Засега това не се случва и това е хубаво. Второ, ако има печеливш, донякъде печелившо може да бъде обществото, защото това са допълнителни уроци по политическа култура. Ето сега например преговаряме урока смяна на властта. Това е нормална демократична практика. Ние я преживяваме като някаква криза или по-скоро част от политическия елит се опитва да ни внуши това, но поне засега обществото реагира зряло. Няма някакви масови страхове и безпокойства. Просто избори, ново правителство, банални демократични неща. Криза би било, ако загубим тези инстинкти. Защото това са нормални демократични процеси и механизми. Не можем толкова трагично да ги преживяваме. Така че това е нормално гражданско учене. Гражданско учене е дори и референдумът. А референдумът е много спорен от гледна точка на потенциалните си последици. Даже бих казал доста опасен. Но все пак това е форма на гражданско учене, малко закъсняло, но все пак случващо се. Трета хубава новини от последната 2016-а – все пак България успя да запази балансите. В този сложен свят, в който Турция и Русия се караха, сдобряваха, ние сме между тях, в този сложен свят, в който самото съществуване на ЕС е подложено съмнение, свят, в който САЩ са на път да преосмислят глобалната си роля на глобален регулатор, свят, който по сполучливото определение на Петър-Емил Митев се движи в посока многополюсност, в посока преосмисляне на глобализацията. В този свят България можеше тежко да сгази лука. Поне засега успяваме да пазим балансите, да сме в добри отношения с всички, да не се скараме с никого. Разбира се, понякога с цената на тежки и грозни компромиси. Искрено се надявам това да продължи и през 2017 г. Това са хубавите новини. Разбира се, има и лоши новини. Лошите новини са, че ние като общество повтаряме една и съща грешка. Това е простичката грешка да възложим всички свои огромни надежди на някого или на нещо, да се опияним от тази перспектива и да допуснем в системата да навлязат тежки популисти. Това нещо щеше да има оправдание, ако го правихме за първи път. Ние през няколко години постоянно вкарваме популисти, постоянно казваме всички са маскари, постоянно новите да дойдат, постоянно еди-кой си харизматик да дойде най-накрая и да поеме нещата в свои ръце. Постоянно „крайно време е, да…“, знаете цялата приказка. Постоянно вече 25 години знаете тази друга приказка, и незабелязано сме станали по-доволни от това. Ето това е лошата новина. Че за пореден път с някакво смехотворно физическо усилие правим една и съща грешка.

Евелин ЦАНЕВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---