ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Първан Симеонов: Резултатите от президентските избори ще решат съдбата на Реформаторския блок и на АБВ

Първан Симеонов: Резултатите от президентските избори ще решат съдбата на Реформаторския блок и на АБВ

Политологът Първан Симеонов – директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“.

13 Септември 2016 | 18:05 | Радио "Фокус"

Първан Симеонов: През есента предстои една проверка на демократичната култура на българското общество

Първан Симеонов: През есента предстои една проверка на демократичната култура на българското общество

Първан Симеонов – директор на „Галъп интернешънъл“ в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Ако парламентарните избори бяха днес, в парламента със сигурност биха попаднали пет партии, а още две имат реалистични шансове. Петте сигурни са ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок и Патриотичният фронт. Двете други са „Атака“ и АБВ, като шансовете на „Атака“ са видимо по-добри. Това сочат данните от проучване на „Галъп интернешънъл” за пролетно-летния политически полусезон. Изследването е проведено между 26 юни и 2 юли чрез пряко интервю сред 1011 души в цялата страна. Повече ще научим от директора на „Галъп Интернешънъл“ – Първан Симеонов. Какви са разликите с предишното изследване? Първан Симеонов: Разликите са почти никакви, както и с изследванията от последните няколко месеца. Това е и една от новините, липсата на новини е една от новините. Данните изглеждат устойчиво. Позволихме си даже шегата, че това е нещо, като пролетен полусезон в политическият живот. В него данните изглеждат устойчиво. Да го обобщим така – устойчиви, стабилни и постоянни данни, без някакво особено въодушевление и да разделим нещата на два периода. Веднага след съставянето на правителството имаше няколко месеца на положителна инерция на всички данни. После данните се установиха, данните за доверие в институциите, за очаквания в икономиката и личните финанси и т.н., се установиха на определени нива. Ръстовете не продължиха, но и данните не са потеглили надолу. Така се проявяват те устойчиво вече няколко месеца. Водещ: Означава ли това, че каквото и да правят политиците, че доверието и недоверието в тях остава на едни и същи нива? Първан Симеонов: Не разбира се. Означава по-скоро, че в конкретните няколко месеца няма някаква динамика в данните извън това, което традиционно се наблюдава в такива ситуации. Лека ерозия за управляващата формация, за мандатоносителя, винаги се вижда. Срещу такава ерозия не са защитени и другите, вие знаете, че другите участници във властовата форма в общи линии се мъчат да намерят начин да изглеждат и вътре и извън властта. Тоест и като хора, които ползват комфорта на властта и като хора, които се вживяват в ролята на нейни критици, особено с оглед на приближаващите местни избори, тази поза е задължителна, даже бих казал спасителна за участниците във властта, защото им позволява да запазят идентичността си. Факт е обаче, че и опозицията в лицето на БСП не отбелязва кой знае каква мобилизация, разбира се, ДПС се представя в рамките на очакваната стабилност. Факт е също така обаче, че някакви големи политически и икономически трусове в страната ни няма, такива каквито помним през 2013-2014г., така че ако трябва да продължим с обобщенията и данните за нагласата към политиката и данните за нагласите към икономиката са стабилни. Без въодушевление, разбира се, но и видимо по-благоприятни в сравнение с 2013-2014г. Обществото е малко по-спокойно сега. Водещ: Спокойно или апатично? Първан Симеонов: Не вярвам това да е апатия, обикновено, когато липсва ярка политическа алтернатива, когато липсват видими обществени кръгове, които работят срещу властта, когато липсва сериозно опозиционно говорене, обикновено в такава ситуация ние наблюдаваме известен комфорт за управляващите. Не бих казал обаче, че това е апатия, защото ако погледнете данните те не говорят за особено лежерна ситуация. Икономическите данни може да са стабилни, но не изглеждат особено благоприятни. Очакванията и собственото материално положение също. Тук са много по-чувствителни дяловете на онези, които очакват влошаване, например 40% от попитаните очакват следващите 12 месеца икономическото положение да се влоши или пък близо половината от попитаните очакват в идните 12 месеца материалното положение на собственото им домакинство да остане същото, а пък 1/3 от тези, които очакват то да се влоши под 10% са онези, които очакват то да се подобри. Горе-долу същите са нивата и за онези, които очакват подобрение на общото икономическо положение на страната. Голяма част от хората продължават да смятат, че цените в България ще нарастат. Ако погледнете тези графики, на въпроса какво ще стане с цените на основните стоки според вас в близките 2-3 месеца, близо 70/100 казват, че цените ще растат, срещу 19/100, които казват, че цените няма да се променят и минимални проценти в рамките на 3-4%, които смятат, че ще намаляват. Всички тези показатели погледнати в ретроспективен ред, защото ние правим тези изследвания всеки месец и можем да проследим такива дълги тенденции. Всички тези показатели показват постоянни нива, но не бил казал, че това са нива, които биха ни освободили от всякаква тревога. За да се върнем на вашият въпрос с апатията. В такава ситуация апатия трудно може да има, по-скоро това е липса на ярка политическа алтернатива в обществото ни в момента и желание на обществото ни за стабилизация, след онези 2 години на протести и икономическо напрежение, което наблюдавахме. Ако щете го наречете изтощение от политическата криза и от свръх активността на гражданско и политическо ниво, като вземем всички тези фактори в комбинация се получава малко по-сива политическа или социологическа картина, която ние отчитаме в последно време. Водещ: От друга страна, можем ли да обобщим, че ситуацията в страната, политическата, е зле, но политиците не могат да направят нищо по въпроса и затова няма и резки разлики към доверието и недоверието на политиците. Първан Симеонов: По-скоро българите със известен скептицизъм, или в оптимистичният прочит, с известна мъдрост, политическа не натоварват своите политици със свръх очаквания. Водещ: А, с какво ги натоварват тогава? Първан Симеонов: Това, което може да се прочете в данните за доверие на институциите показва, че по-скоро в конкретният случай наблюдаваме една ситуация, в която преди няколко месеца или години в условията на протести имаше доста повече амплитуди и доста по-бърз ход на показателите. Сега тези показатели са се кротнали в последните месеци и ако попитате за доверие в правителството ще получите близо 30% положителни отговори, близо 60% отрицателни. Ако попитате за доверието в парламента, малко по-разтворена е ножицата, там ще получите 20% положителни и около 70% отрицателни. Само преди няколко месеца през 2013 и през 2014г тези нива достигаха до 80% и над 80% негативни оценки за парламента, достигаха и до над 70% негативни оценки за правителството. Като питате с какво натоварват българите своите политици – очакванията не са свръх, защото на мен ми се струва, че обществото ни свикна с новата формула на властта. Новата формула на властта, която е трудна, консенсусна, свързана с договорки, но като че ли в очите на мнозинството изглежда като единствената възможна, още повече след имиджовите и управленски неудачи на формата „Орешарски“. За да дам илюстрация на това, което имам предвид, ще ви цитирам данните по един наш традиционен въпрос и той е – „Според вас като цяло накъде върви България, към по-добро или по-лошо?“. През 2013г и 2014г., тези които дадоха към „по-лошо“ се движеха над 80%, а тези които даваха другата оценка рядко преминавах 16-17%. С новата ситуация в която се намираме, която се характеризира с известна политическа стабилност, макар и с доста сериозно политическо спазаряване, резултатите изглеждат малко по-благоприятно. 20% отговарят положително около 61% отговарят отрицателно. Тоест ножицата между положителни и отрицателни отговори е малко намаляла. Това означава, че обществото ни, дори и да не натоварва политиците със свръх очаквания, дава една известна толерантност към тях. Дори политическата реалност в момента да не изглежда толкова вдъхновяваща, хората са склонни да изтърпят тази политическа скука в името на подобряването на материалното си състояние и в името на усещане за повечето справедливост в обществото. Това, което вечно искаме от политиците. Ето с това ние ги натоварваме и няма да спрем като общество да го правим. Дори и сега да изглеждат нещата като умора или като скука данните, това въобще не гарантира комфорт на която и да е управляваща конфигурация в тези условия. Водещ: Как обаче се събират на едно място „политическата скука“, както вие се изразихте и желанието ¾ от българите да искат промяна в начина на управление на общините, все пак предстоят местни избори. Първан Симеонов: Това е в следствие на твърде различната картина по отношение на местната власт. 41% от хората казват, че избират опцията, че е необходима цялостна промяна в начина по който се управлява моята община, 34% казват, че е необходима известна промяна, 11% казват, че не е необходима промяна. Тук са нужни няколко уговорки. Това е въпрос с предварително зададени опции, при който респондента е поставен пред необходимостта да избира, а второ, веднъж поставен в необходимостта да избира, респондента обикновено проявява склонност да бяга във средната опция, затова ние от „Галъп интернешънъл“ се придържаме към въпросите, които изискват отговор да или не. Форсираме респондента да се определи. Тук не постъпихме така, защото търсихме нюансите. Какви са тези нюанси? На първо място естествено, привържениците на управляващата партия в по-малка степен очакват промяна. Защо? Защото, ГЕРБ се свърза със доста добри позиции в местната власт, а и с доста успехи на видимо ниво в градската среда. Знаете, че няколко големи града могат да се похвалят с такъв тип развитие и то се свърза с ГЕРБ. Сред желаещите промяна най-вече се свързват привърженици на опозиционни партии, сред които по естествен път личи БСП. Пак казвам, картината по места е твърде различна. Какво се набива на очи най-общо, когато правим местни изследвания и когато направим национални изследвания. Набиват се на очи няколко неща свързани с местната власт. Първо, като че ли на нейната сметка се пишат в по-голяма част от случаите именно такъв тип резултати свързани със външният вид на градовете. Обратно – икономическите неудачи, безработицата, бедността се пише на сметката на централната власт. Второ, в населените места на страната, като че ли политическото в онзи негов истински смисъл все повече и повече отсъства. Все по-инструментална и прагматична политика, в която границите между управляващите и опозиция твърде често се разминават особено в по-малките населени места. На трето място и положителната конюнктура от гледна точка на усвояването на средства от еврофондовете и така нататък, кара кметовете на много места да заприличват на нещо като това, което гледаме и на централно ниво. Някаква еднополюсна политическа реалност, която и различните крила на управляващите, а и самата опозиция по някой път се движи около кмета Представете си националната картина политологически погледната прилича на горе-долу на това. И управляващи и опозиция в едно полунасипно състояние, което се върти около Борисов, извинете ме, но пуснах сухият изказ, около данните. Това са се наблюдава в тези изследвания и в част от тях проличава желанието за промяна главно в населени места, където такъв тип управленски успехи са в областта на местното самоуправление не се виждат. В същото време ние имаме и не-лоши нива за участие в изборите. Над 40% от хората заявяват, че задължително биха участвали в местните избори. 17% по-скоро биха участвали. Бързам да направя уточнението, че тук има престижен елемент, обикновено тези числа звучат много гръмко на този етап, но реалната избирателна активност към настоящият момент, дори и при очертаващият се референдум, няма основания на очакваме да е кой-знае колко висока за следващите местни избори. Водещ: Означава ли всичко това, че предстоят месеци за политическо пробуждане за българското общество преди местните избори? Първан Симеонов: Аз не бих казал, че българското общество е политически заспало. Вярно не изглежда толкова подвижно и критично, също така не изглежда толкова „Бойко“ настроено, както изглеждаше през 2013г. – 2014г. Ако ми позволите тук да включа личното си мнение аз смятам, че това е по-скоро белег на някаква нормализация, защото ние години наред проклинахме коалиционните управления, а години наред смятахме, че има ясно добри и ясно лоши по политическият терен, години наред протестирахме с една красота, с която граничеше понякога и с наивност. Смятам, че за добро преминаваме към един следващ етап, макар и постоянно дебнещо и критично общество. Приемете, че така предпочитам да го чета, защото това е оптимистичният прочит на данните. Във връзка с това, местните избори няма да са политическото пробуждане на обществото, а се надявам да бъдат един нормален тест за демократичната култура на това общество. Не случайно казвам тест, защото местните избори са най-уязвими от към корупционни практики, зависими вотове, едни до толкова прагматични, та чак отблъскващи игри. Не на последно място, тук своята роля ще окаже и предстоящият референдум, за който ние от „Галъп Интернешънъл“ вече имахме възможност да оповестим и през Радио „Фокус“ данни преди няколко седмици. Затова, то ако не политическо пробуждане, то поне предстои една проверка на демократичната култура на българското общество. Димитър ДРАГАНОВ

14 Юли 2015 | 12:00 | Радио "Фокус"