Янка Такева, СБУ: На учениците от ромски произход трябва да се купуват учебници и помагала, да им се осигурява безплатен обяд, а не да им се дават готови пари

Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с възможността гимназисти от ромски произход от IX и X клас с успех над 3.50 да кандидатстват за отпускане на стипендии.

Фокус: Гимназисти от ромски произход от IX и X клас с успех над 3.50 ще кандидатстват за стипендии от по 30 евро на месец, за да бъдат подпомогнати да завършат средно образование. Според Вас отпускането на стипендиите би ли могло да подпомогне учениците от ромски произход да завършат?
Янка Такева: Държавата отпуска 21 млн. лева за стипендии на ученици от VIII до XII клас по новия закон за училищното образование. Тези деца от ромски произход, които са VIII - XII клас ще получат т. нар социални стипендии или стипендии за успех. По новите наредби за изплащането на стипендиите на учениците се извършва от комисия, която се назначава от директора в учебното заведение и тези средства се диференцират. По социални проблеми стипендията е 30 или 40 лева, в зависимост от средствата в учебното заведение. За висок успех да кажем пълните отличници получават някъде около 50-70 лева, пак зависи от учебното заведение. Учениците, които имат успех 5.50 получават някъде около 40 лева по-ниски стипендии от тези на отличниците. Учениците с 4.50 получават стипендии и така нататък, този въпрос е уреден. СБУ смята, че готови пари не би трябвало да се дават. Трябва да се дават под формата на закупуване на учебници, на учебни помагала, ако трябва на тези ученици да се осигури безплатен обяд. Трябва да се осигуряват допълнителни образователни услуги, от които тези ученици имат нужда. Ако трябва да се заплаща транспортът им като се закупуват месечни карти от местоживеенето до местоученето. Виждаме какъв е резултатът от трансферирането на готови безотчетни пари. Ако досега този подход работеше всяко дете от ромски произход щеше да бъде облечено „в злато и сърма”, както е приказката. Толкова много пари се изпохарчиха за тези мотивационни подходи да се накарат някои хора да си изпращат децата на училище, да имат отношение към тяхното образование и възпитание. Трябва да поставим изискването, законите да се спазват еднакво от всички. Мотивационните подходи, форми и методи трябва да бъдат за всички. Трябва да знаем нещо важно, че човек има 5 пръста на ръката си и те са различни по дължина, което означава, че всяко дете в класната стая е различно и има различни мотивационни нагласи. Всяко дете има различна нагласа за усвояване на учебния материал. Нека тогава всички ученици, които имат 3.50 успех да ги подкрепим. За да имат такъв успех това означава, че имат някакви пропуски от гледна точка на семейство или обществена и социална среда. Смятам, че българският учител трябва да бъде подпомогнат. Учителите, които работят в такава учебна среда с деца билингви трябва да получават допълнително възнаграждение и то всички учители. Нека дадем допълнително възнаграждение и на българския учител, който работи при невероятно тежки условия. Знаете кой спря задължителното посещение на децата в детската градина на 4 години. Опитът показа, че дете от ромски произход, което посещава 2 години детската градина не може качествено да научи български език, защото в социалната и семейната му среда се говори на езика, който се използва от ромската общност. Конституцията и законите в страната, трябва да се спазват от всички граждани на Р България. Никога няма да достигнем до едно демократично общество, което да спазва законите, когато правим неща, които не са в интерес на никого. Държавата ни, колкото и бедни да сме, всяка година отпуска по 13 млн. лева за транспорт на учениците. Всички ученици до 18-годишна възраст, съгласно новия закон за училищно образование, пътуват безплатно, защото държавата им осигурява тези средства. Всички ученици, съгласно закона за детските помощи, получават до 18 години или докогато са в училище детските надбавки. Това са все държавни пари, които непрекъснато отиват за подпомагане на всички деца. Според мен това е справедливо. Смятам, че МОН и Националният образователен център за интеграция на децата имат съвсем други цели и задачи. Подчертавам това, че от няколко години този център не е давал отчет за това как изразходва държавните пари. Когато отговорник за този образователен център за интегриране на малцинствата като зам.-министър на образованието отговаряше г-жа Налбант там имаше пълна прозрачност. Този център работи с правила, които са му вменени от държавна институция. Не може току така да се вземе 1 млн. от тях, независимо на кого е тази идея, и да се нарушават нормативни документи в България. Има неща, които са изключително опасни от гледна точка на това, че сами си нарушаваме разпоредбите и след това казваме защо институциите нямат авторитет. Няма да имат авторитет, защото се създават предпоставки, които будят съмнение и най-различни други асоциации. Затова от няколко дни апелирам да се свика спешно отраслов съвет за тристранно сътрудничество и да се разискват всички тези въпроси. Чета по форумите, че са организирани някакви неправителствени организации и родителски асоциации. Този танц е игран, много пъти хорото е играно и танцът е танцуван. Знам абсолютно всички подходи и кои са тези хора. Те стоят на яслата на МОН, вместо тези пари да отидат към българския учител и към българските ученици. В това число независимо от какъв етнос са и в кой край на България живеят. Чета също, че се предлага да се създаде един обществен съвет по интегриране. Смятам, че това е нещо, което ми намирисва на търсене на обществена подкрепа извън законовите и законодателните правила, актове и норми. Единственото решение на въпроса е да се седне в отрасловия съвет и да се направи пълен отчет на центъра за образователна интеграция на малцинствата, да се види за толкова години целевите средства от републиканския бюджет как са изразходвани, да се небележат мерки за материалното, не паричното, подпомагане на децата и учениците, независимо от кой етнос са. Да се види как може да се припокриват многото програми, които са насочени в тази посока. Харчим 140 млн. за „Твоят час”, където половината от тези милиони отиват точно за подкрепа на децата, които имат затруднения при усвояването на учебния материал, за мотивирането им в училище и така нататък. Има едно натрупване, едно върху друго, за една и съща цел, трябва да се види дали е ефективно. Ако не е ефективно нужно ли е това или трябва да се насочат средствата към нещо друго, което е изключително важно. Давам пример- децата със златни медали от международни състезания и олимпиади идват в СБУ, за да ги спонсорираме и да им купим билети за следващото състезание, от което пак ще се върнат със златни медали. Ето, нека една част от тези пари бъдат насочени за подпомагането на тези деца. Да им се купи билет до Сингапур, Америка или Европа или затова, че предстои да бъдем домакини на Световната олимпиада по математика и информатика. Нещата са много сложни, така хванати от контекста, решили, че трябва да си покрият 700 деца по един единствен критерии, без да се знае какво ще бъде териториалното разпределение на учебните заведения. Мисля, че преди да се обяви някаква добра идея трябва да бъде обмислена много добре. Да бъде съгласувана със социалните партньори, затова законодателят ни е дал тези законодателни права. Не ги е дал на еди кой си, а на синдикатите. Нека да се уважаваме помежду си. Като се уважаваме помежду си и споделяме отговорността си ще вървим напред. Иначе замитаме отгоре отгоре, а прахът ни залива и стоим на едно и също място.
Фокус: Кандидатстването за стипендията предполага самоопределяне на учениците като роми. Съществува ли опасност по този начин да се наблегне на различието между учениците и оттам да се получат конфликти в училище?
Янка Такева: Дълбоко съм убедена, че децата не бива да бъдат делени на етнически принцип. Преди 5 години един зам.-министър на МОН, казваше се г-жа Коджабашиева, изнесе справка затова колко са ромите в училище, колко са другите етноси и колко е българската общност. Поради това, че изнесе справката и раздели децата на етнически принцип беше освободена моментално като зам.-министър. По етнически принцип не трябва да бъдем делени. Тези сълзливи пресконференции и изказвания, видяхме сълзливите предавания по телевизията и за приемане на бежанците. Видяхте какво стана в Европа- тук тероризъм, там тероризъм. Трябва много внимателно да се работи с тези чувства на хората. Изключително отговорно трябва да се подхожда към националните интереси. Трябва да се подхожда много отговорно към конституционните права на всички граждани в държавата ни. Изключително отговорно политически, професионално, човешко, морално трябва да се отнасяме към всички деца, независимо дали детето е родено на село или в града, от майка и баща роми, българи, турци, арменци, руснаци или евреи, или пък в семейства, които изповядват различна вяра. Нещата са много сложни и политиците трябва да внимават. Горда съм като председател на СБУ, че никога в нито едно изказване или политика на синдиката не сме се опитвали да разделим децата по различни принципи. Те са наши деца и сме длъжни да ги обгрижим, да ги образоваме, да им дадем старт в живота. Семейството е длъжно да подпомага, обществото е длъжно да подпомага тези процеси, но справедливо и законно.
Фокус: Част от аргументите против отпускането на стипендии за учениците от ромски произход са свързани с това, че децата се разделят по етнически признак и няма равен старт за всички. Има ли всъщност равен старт за всички ученици в училище?
Янка Такева: Съгласно Конституцията на Р България е даден равен старт на всички деца. Съгласно разпределението на мрежата от учебни заведения и видовете, и степените учебни заведения е даден равен старт на всички деца да влязат в училище. Съгласно учебните програми и планове, както и отношението на учителите към децата е създаден равен старт и шанс на всички деца. Оттук нататък всяко дете трябва да бъде подпомогнато от своите родители, от средата, в която живее. Както казват специалистите от Европейския институт по образование в Рим 20% от успеха на децата зависи от училището и 80% от семейството. СБУ прокарва една идея в продължение вече на 6 години. Надявам се след 10-15 години тя да стане факт. Всички социални помощи в държавата да минават през обучението на децата в училище. Има една стратегия за обхвата на децата в училище, която е разработена от икономическия социален съвет. Там има няколко препоръки, едната е, че не може родители, които неглижират образованието на децата си да се ползват от социални помощи, да се ползват от програмите за временна заетост. Не може родители, които неглижират образованието на децата си да ползват всички онези неща, като плащане за въглища, за дърва, според правилата за социалното подпомагане. Това е много отговорно и е част на две министерства- на образованието и на труда и социалната политика. Те трябва да си разделят тези отговорности и всички социални помощи и детски надбавки да минават през българското училище. Ходи детето на училище-детето ги получава, не ходи детето на училище не ги получава. Трябва да подредим ценностите в обществото. Значи когато родител проявява физическо насилие към децата си може да го съдим и линчуваме, а когато умствено го унищожава - нищо. И двете насилия не са ли равностойни? Помислете.
Биляна ИВАНОВА