ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Пламен Павлов: Днес е много по-лесно да бъдем независими, не въпреки, а заради ЕС и всичко зависи от нашата воля

Проф. Пламен Павлов: Днес е много по-лесно да бъдем независими, не въпреки, а заради ЕС и всичко зависи от нашата воля

Пламен Павлов, историк, в интервю за празничното издание на предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

22 Септември 2016 | 15:00 | Радио „Фокус”

Проф. Пламен Павлов: Съединението на България е закономерна последица от цялото българско националноосвободително движение през втората половина на XIX век

Проф. Пламен Павлов: Съединението на България е закономерна последица от цялото българско националноосвободително движение през втората половина на XIX век

Историкът проф. Пламен Павлов,преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” в интервю за Агенция „Фокус” по повод 6 септември Деня на Съединението. Фокус: Проф. Павлов, на 6 септември отбелязваме Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, какво е значението му за целостта на нашата нация? Пламен Павлов: Въпросът е стоял на вниманието още на тогавашните българи, които естествено са били водени от идеята за национално обединение. Княжество България де юре е трибутарно васално княжество. Източна Румелия е автономна провинция, която е в състава на самата империя, но се оформя като едно второ, макар и по-малко, българско княжество. Съединението на тези две държавни структури се смята от тогавашните българи за решителна крачка към национално обединение. Нека да не забравяме, че Съединението е организирано и до голяма степен направлявано от Българския таен централен революционен комитет (БТРЦК), начело с апостола от Априлското въстание Захари Стоянов. Когато през февруари 1885 г. е създаден този комитет, той отначало се нарича Македонски комитет. Идеята, според спомените за създаването на комитета, която се дължи на Киро Костов от Велес, е за национално обединение въобще на българските земи, за решителна акция срещу Берлинския диктат. Събитията не започват през 1885 г., а още през лятото на 1878 г., когатo е подписан Берлинският диктат. Това в България води до бурно негодувание, до протестни адреси от земите, които остават под турско робство, специално Македония и Одринско и разбира се, до създаване на комитетите „Единство”. Съединението е закономерна последица от цялото българско националноосвободително движение през втората половина на 19 век. То е предизвикано от стремежа на българската нация да създаде независима силна Българска държава или както е казано в програмните документи на Апостола на свободата Васил Левски и в устава на БРЦК, че там където живее българинът, e България (Северна България), Тракия и Македония. В случая се достига до стъпката за съединяване на Княжеството, или на България с част от Тракия, като се е мислело за освобождението на Македония и останалите под турска власт български земи. Фокус: Каква е ролята на княз Александър I Батенберг за Съединението? Пламен Павлов: Ролята на княз Александър Батенберг е значителна, но тя не бива да се преувеличава максимално, което е било напълно в духа на тогавашната преса. В крайна сметка князът става олицетворение на съединената Българска държава. Той разбира се е във връзки с революционерите от Пловдив и с обществеността в Източна Румелия и проявява достатъчно смелост да даде своето одобрение на започналата акция, което разбира се, не е съгласувано с Великите сили и води до тяхната отрицателна реакция. Най-изненадваща за българите, но напълно обяснима, е реакцията на Русия. Това коства и престола на княз Александър I. Реално погледнато той със самото започване на движението е един от активните участници в него. Така че несъмнено ролята му е съществена и тя не бива да се омаловажава. Фокус: Какви са причините за враждебността на балканските държави към България и Русия да не одобрява Съединението? Пламен Павлов: Балканските държави, нашите съседи реагират болезнено на увеличаването на мощта на България. Това най-остро личи в реакцията на Сърбия. Доста критики и недоволство има от страна на Румъния и Гърция. Има заплахи, опити за използване на международни лобита във Великите сили в полза на тези страни. Разбира се, най-коварният удар, който е нанесен в гръб на българската държава е политиката на Сърбия и нейния княз, тогава вече крал Милан. Сръбската агресия се превръща в част от историята на Съединението и то в най-важната част на този процес, тъй като Съединението не е еднократен акт, не е само това, което е станало в началните дни на септември, с недоволството на населението в Панагюрище, Пазарджик, Чирпан, с акциите на чети, чирпанците, които дават жертви. Много често се казва, че Съединението е било напълно безкръвно, това не е така. Дадени са жертви, но те са твърде малки и по –скоро се дължи на местни неуредици, а не на някаква позиция против Съединението. Действително България увеличава потенциала си почти двойно. Това дразни съседите, а Великите сили имат доста противоречиво отношение. Те по принцип отричат този акт, тъй като се нарушават договореностите от Берлин и международното статукво. От друга страна Великите силите, включително и Русия, която реагира доста остро срещу Съединението, много скоро разбират, че няма никаква алтернатива на това, което се е случило особено след победата на България в Сръбско-българската война. Тогава категорично се вижда, че Съединението е факт. Турция не посмява да се намеси. Освен това руската позиция се изразява най-вече в неприемането на ролята на княз Александър и в опита България да бъде превърната отново в марионетка на руската политика. Очевидно е, че със засилването на българската държава това става все по-малко възможно. Това особено дразни Александър Трети, който е един доста краен като политик и себичен като мислене държавник. Така или иначе Русия губи изключително много с позицията си по време на Съединението и на Сръбско-българската война, особено когато изтегля своите офицери. Това от друга страна има благоприятна роля, тъй като българското общество проглежда, че над всичко са националните интереси, а не митологизираната роля на освободителката, че преди всичко българските интереси трябва да бъдат защитавани, така както са заветите на нашата национална революция, най-вече на Левски, че трябва да разчитаме на собствените сили и воля за борба. Фокус:Какви са уроците и посланията от този акт? Пламен Павлов:Те са изключително важни и имат своя смисъл и до днес. Тези уроци показват чувство за национално единство. Идеята на Великите сили на Берлинския конгрес е Източна Румелия да бъде мултикултурна провинция с разнолико население, да няма български облик. Още на първите избори за областно събрание, с назначаването на Алеко Богориди за генерал губернатор, после на Гаврил Кръстевич, се вижда в цялостния обществен живот, че това е българска провинция, българска държава, макар и с по-тежък статут. Така че урокът първо е отстояването на националните интереси и на историческата истина. Източна Румелия не се превръща в онова, което са я замислили, а във Втора Българска държава. Това разбира се, се дължи на самата обективна реалност. Второто, което трябва да запомним е, че нашит деди са водени от чувството за национално единство. Те са както виждаме в плановете на БТРЦК, в мисленето на тогавашните българи в никакъв случай не е забравена Македония. Изключително много хора от самата Македония участват в Съединението – Трайко Китанчев, Андрей Ляпчев и още десетки хора. В самия генезис на идеята за Съединение стоят пак хора от старата школа на националната революция, включително и хора от Македония. Освен това не бива да забравяме, че самият акт на Съединението е замислен като гражданско недоволство, неподчинение с елементи на въстание, със споменатите чети. В него има и елементи на военен преврат, и то който е съобразен с обществените интереси. Тук главната роля играе командирът на гарнизона и на най-високият чин в Румелийската милиция, армията на Източна Румелия - майор Данаил Николаев. Той по-късно е наричан Патриархът на българското войнство. Става дума за един бесарабски българин, който е останал на служба в родината на своите деди и който говори за много силната връзка с Бесарабия. Много други бесарабски българи тогава са на активни позиции в армията на Княжеството и в милицията на Румелия. Тук в случая това национално единство надхвърля рамката Мизия, Тракия и Македония, но включва Бесарабия и цялото българско етнокултурно пространство. Един от най-важните уроци на Съединението е, че националните интереси трябва да бъдат осъществявани умно, последователно с много висока степен на национален консенсус и с твърда воля и решимост за съпротива. Тази твърда воля, решимост и последователност е проявена във всички участници на Съединението, като се започне от княз Александър Батенберг и министър-председателя Петко Каравелов, който е имал известни резерви към Съединението, но след като то става факт, той се хвърля с всички сили да работи за утвърждаването му. Виждаме ролята на българските армейски формации и в двете части на съединеното отечество. Там степента на единство е 100 %. Виждаме го и в самото население. Актът на Съединението започва с акции в Панагюрище, в Пазарджик, Голямо Конаре, Чирпан, Сливен. Самото съединистко движение е много силно в цялата територия на Източна Румелия, пък и в Княжество България. Един от актовете, които чертаят бъдещото съединение е честването на 17 юли 1885 г. на годишнината от битката на четата на Хаджи Димитър с турските потери. Тогава на Бузлуджа се извършва грандиозен събор, в който участват хора от цялата българска земя. Така че Съединението е нямало как да бъде предотвратено и от Османската история и от Великите сили. Когато актът на Съединението е провъзгласен и се очаква вкарване на турски войски, въобще обстановката по българо-турската граница се усложнява, към Пловдив тръгват хиляди български младежи. Това са най-вече ученици от горните класове на гимназиите. Тук става дума за Свищов, Русе, Шумен, Търново, за цялата българска земя. Управлението в Пловдив става безпомощно, защото няма къде да настани толкова много хора и да им осигури продоволствие. Става дума за един невиждан изблик на одобрение на акта и на дълбоко разбиране за историческия смисъл на случващото се на практика на цялото българско общество, тъй като е ясно, че тези почти деца са тръгнали с одобрението на своите родители и на своята обществена среда. По време на събитията след Съединението и особено на Сръбската агресия се създават много голям брой доброволчески чети от цялата територия на България, които имат решително участие в събитията. Това е четата на Капитан Коста Паница, която е формирана главно от македонски българи, но това са големите доброволчески чети от Русе, Северна България, Разград, Шумен, Силистра, които са между главните участници в съпротивата срещу сръбската агресия в района на Видин, там където самата българска държава няма достатъчно ресурси в момента да участва. Това е едно събитие, оценено по достойнство още от тогавашните българи и днес ние като обръщаме поглед назад не можем да не се преклоним и да изразим своята дълбока признателност пред решимостта на цялата нация да брани това, което е исторически справедливо и което е в името на България. Същото го виждаме във войните за национално обединение и в двете Балкански и в Първата световна война. Духът на Съединението не е нещо инцидентно, не е нещо появило се свише, а продължение на традициите от националната революция. Самото съществуване на БТРЦК го доказва. Нека да припомним, че вестникът, който издава Захари Стоянов в Пловдив се казва „Борба”, което е продължение на вестниците на Каравелов и вестник „Борба” на Христо Ботев. Има гласове в последно време, че 6-ти септември трябва да стане национален празник на България и че когато честваме тази дата не можем да не помислим върху тази тема. Все пак аз си мисля, че най-дълбоко послание за национален празник съдържа датата 3-ти март, тъй като и Съединението и войните за национално обединение, целият психологически модел на тогавашното българско мислене и на българския патриотизъм движеща сила е идеята за целокупна България, за възстановяване на Санстефанските предели на България и на единството на българската нация. Фокус:Как щеше да изглежда територията на страната ни днес, ако Съединението не се беше осъществило? Пламен Павлов:Просто не мога да си представя. Едва ли да се намери българин, който във въображението му изобщо да присъства идеята , че това е могло да не стане, но въпросът ви е напълно основателен. Можело е при едно неблагоприятно развитие на нещата Съединението да не се осъществи на 6 септември 1885 г. Нека да не забравяме, че това не е първият опит за съединение. Още с комитетите „Единство” през лятото на 1878 г. идеята за съединение и национално обединение е по-жива отвсякога. Освен това дълго време руското управление в България се опитва по свой начин някак да заобиколи някои клаузи. На първо време идеята е българската столица да бъде Пловдив, не София. В крайна сметка, е наложена волята на Великите сили и на правителството в Петербург и разединението от 1879 г. става факт. Съединистки акт имаме още 1880 , 1882, 1884 , т.е. Съединението като някакво електричество е било през цялото време във въздуха. Колкото и въпросът „ако” да се смята за еретически в историята, ако не беше станало на 6 септември 1885 г. вероятно Съединението щеше да се случи в недалечното бъдеще. Във всеки случай в двете части и на Свободна България и в несвободните земи – Македония, Тракия и Родопите са имали достатъчно сили. Стремежът към национално единство е бил номер 1. Достатъчно е да погледнем тогавашните учебници по история, особено за началните отделения, както се е казвало тогава. Това са учебниците по отечственоведение, в които идеята за национално единство е водеща. Тя трябва да бъде водеща и днес, независимо от променените географски, исторически и всякакви други процеси, които са се случили. Идеята за национално единство не може да бъде забравена и това е може би един от най-големите дефекти на България след Ньойската катастрофа. Особено след 9 септември 1944 г. това е загърбването за националното единство. Деница КИТАНОВА

6 Септември 2016 | 12:00 | Агенция „Фокус”