ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Владимир Чуков: Не палестинският, а кюрдският проблем е основният в Близкия Изток

Проф. Владимир Чуков: Не палестинският, а кюрдският проблем е основният в Близкия Изток

Арабистът проф. Владимир Чуков в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

1 Септември 2016 | 16:00 | Радио „Фокус“

Проф. Владимир Чуков: Свалянето на руския хеликоптер в Сирия e началото на кулминацията на конфликта в страната

Проф. Владимир Чуков: Свалянето на руския хеликоптер в Сирия e началото на кулминацията на конфликта в страната

Арабистът проф. Владимир Чуков, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Проф. Чуков, това е поредen руски хеликоптер беше свален в Сирия. Видяхме ответната реакция. Докъде можем да предполагаме, че ще ескалира напрежението в тази ситуация? Владимир Чуков: На дипломатическата сцена виждаме опити за успокояване на обстановката. От двете големи сили се говори, че установяват много активни контакти помежду си, че създават комитети, комисии за наблюдаване на примирието. В същото време обаче на бойното поле виждаме точно обратните неща и според мен свалянето на руския транспортен хеликоптер е една от кулминациите на това, което в момента се случва в Сирия. Това е може би протичането на най-важната битка въобще от сирийската война или както я наричат „майката на битките“. Това е всъщност решаването на съдбата на втория по големина град в Сирия. Халеб и провинция Халеб дават най-големия дял от брутния вътрешен продукт във въобще в Сирия. Тази битка ще реши до голяма степен кой ще бъде стратегическият победител въобще в гражданската война, така че и от двете страни са хвърлени огромни ресурси, огромен потенциал, тъй като знаят какво е значението на тази битка. Водещ: Изключително обезпокоителна е информацията за обгазяване, която беше разпространена. Кремъл и сирийското правителство отричат да имат нещо общо, докато западните сили смятат, че именно правителството стои зад това. Можем ли да кажем къде е истината? Владимир Чуков: Имахме досега няколко подобни случая. Най-кулминационният случай беше през 2012г., когато в околностите на Дамаск имаше такива обгазявания. Тогава така и не се разбра кой е изстрелял ракетите с химическото оръжие. И от двете страни имаше обвинение. Така че винаги, когато има някаква кулминация, когато има някаква ситуация, която е извънредна, веднага се появява химическо оръжие, тъй като това е част от желанието да бъде привлечено вниманието на света и респективно още по-големи ресурси да бъдат хвърлени в битката. Според мен и тук ще се случи същото. Между другото, появиха се обвинения точно в обратната посока – сега пък правителството и Русия обвиняват бунтовниците, че опозицията е използвала хлор при една от своите атаки. Това е част от медийната война. Истината, според мен, отново няма да бъде разбрана. Водещ: За съжаление потърпевшите остават цивилните. Прекалено много интереси се намесиха в Сирия. Можем ли да очакваме една или друга страна скоро да вземе превес в конфликта? Владимир Чуков: Нека да припомним, че от 1 август, буквално преди няколко дни, трябваше да започне политическият преход в Сирия, а виждате, че той не само, че не е влязъл в сила, а дори изгледите за неговото стартиране са твърде далечни. Беше постигната някаква договорка за едноседмично примирие между Русия и между Съединените щати, които всъщност управляват преговорите. Знаете, Стефан де Мистура / бел. ред. Специалният пратеник на генералния секретар на ООН за Сирия/ заяви своето желание да организира поредния тур от сирийско-сирийски преговори в Женева, но всъщност Москва и Вашингтон са двете столици, които определят реално ритъма и параметъра на подобен тип контакти. Дори се появи такава информация, че американската страна се е съгласила по време на преходния период президента Башар Асад да остане на своя пост т.е. една стъпка назад от Вашингтон. От съдбата на Халеб, съдбата въобще на разрешаването на тази основна битка ще зависи кога ще бъдат свикани преговорите, какви ще бъдат козовете в ръцете на преговарящите и въобще много неща ще бъдат очевидно разрешени. Наред с тези декларации, с тези изявления, които се дават и от двете страни, имам предвид и от руска, и от американска, буквално вчера станахме свидетели на поредните търкания. Русия обвинява Съединените щати, че винаги когато има настъпление на сирийската армия, САЩ заговарят за преход, за установяването на примирието. И обратното – президентът Барак Обама казва, че контактите с руската страна са много трудни. Очевидно е, че и двете страни имат своите тактики. Всичко това обаче е за сметка на цивилното население, на обстановката, в която хората живеят вече повече от 3 години, дори 4 години. Респективно потенциалната бежанска вълна, която вече виждаме, стигна до някаква своя кулминация. Така че наистина в тази част на Сирия в момента се решава и стратегическата съдба въобще на гражданската война. Водещ: Нека да ви върна на отношенията Русия-САЩ в тази война. Те се споразумяха за краткосрочен план с конкретни стъпки, защото според Джон Кери, държавният секретар на САЩ, очевидно дипломацията е в „задънена улица“. Можем ли да видим наистина сътрудничество в Сирия между САЩ и Русия или напротив – всеки отново ще преследва собствените си интереси? Владимир Чуков: По-скоро второто, но така или иначе това са двете големи сили, които са решаващи. Тяхното присъствие - и военно, и политическото, и дипломатическото е това, което е решаващо, тъй като те много ясно застават на върха на пирамидата на техните коалиции, въпреки че в никакъв случай ние не можем да кажем, че едва ли не там са строго субординативни отношенията. Виждаме търканията между Русия и правителството в Дамаск, между Русия и Иран. В същото време виждаме търканията, особено след опита за преврат в Турция, между Турция и САЩ, виждаме също така разногласията между самите бунтовнически групировки. Особено сега тактическият код, който беше предприет от „Фронт ан Нусра“ цели евентуално излизане от списъка на терористичните организации променяйки името си. Това е друга съществена тема. Много малки противоречия тлеят и тези две основни сили няма как да ги потушат, няма как да ги овладеят. В същото време те поемат своята отговорност и респективно са онези, които тласкат нещата поне видимо към някаква политическа формула. Очевидно и в двете дипломации формулата за умиротворяването на Сирия е различна. Така че всеки прави онова, което се вписва в неговата тактика, така че той да бъде по-силен т.е. неговото прокси да бъде по-силно на масата на преговорите в Женева. Битката за Халеб няма да бъде решена толкова бързо, тъй като там трябват огромни ресурси. Фронтът, на който се воюва в Халеб е някъде около 20 км. Имаме, поне през последните дни крачка напред-две назад, превземане на някакъв квартал, след това отстъпване на позиции, превземане на отделни сгради т.е. това е битката в града и всичко това досетете се какъв резонанс има в самия град, в региона и въобще в цялата страна. Така че наистина много сложни са параметрите на взаимоотношенията между САЩ и между Русия особено на фона на това, което беше взето като пътна карта. Спомняте си, беше гласувана пътна карта в рамките на резолюция на Съвета за сигурност, която беше гласувана с единодушие. Виждаме, че реално тя не се изпълнява, просто защото полевата обстановка и интересите около нея на съответните съюзници вътре там на място са толкова сложни, че и двете сили не могат да ги наложат. Водещ: Видяхме поредица от провалени преговори именно за съдбата на Сирия, но можем ли да очакваме координирани действия, коя страна с коя би се споразумяла? Владимир Чуков: Отношенията са толкова сложни, че ние в никакъв случай не трябва да фигурираме, конфигурираме в някаква абсолютна стойност съюзниците на Русия и съюзниците на САЩ. Ние видяхме, че Русия направи преди 20-тина дена един контакт с т.нар. бунтовници в Халеб и те директно, още преди „Фронт ан Нусра“ да си промени името, казаха: „отделете се от „Фронт ан Нусра“ и няма да бъдете обект на бомбардировки“. Това е нещо безпрецедентно. В същото време САЩ много ясно се обърнаха към Сирия, към правителството в Сирия да престанат с бомбардировките срещу бунтовниците, които са слагани под един знаменател. Виждаме, че има контакти, които реално не се вписват в логическите закономерности, в логиката на контактите принципал и съюзник – прокси. До къде ще стигнат нещата, до къде всъщност ще продължат е много трудно да се каже. Вашингтон иска Русия много ясно да отдели „Фронт ан Нусра“ от всички останали бунтовници, въпреки че тя направи крачка точно по посока да се смеси с тези бунтовници, променяйки името си. Нещо повече, останалите също приветстваха промяната на името на „Фронт ан Нусра“. От друга страна, САЩ поискаха от Русия тя да наложи контрол върху действията на сирийското правителство, което всъщност реално е моторът в битката срещу бунтовниците в Халеб т.е. те са водещите, а Русия естествено е тази, която осигурява военния чадър. Виждаме противоречията там вътре, полевите противоречия, които много силно избуяват на политическата и дипломатическата сцена. Водещ: Но всичко това, както и Вие казахте по-рано, е за сметка на сирийския народ и може би трябва да заключим , че скоро в Сирия, поне в обозримо бъдеще няма да има мир такъв, какъвто си го представяме. Владимир Чуков: Да, за съжаление. Искам да припомня, че от 1 август трябваше да започне политическият преход, който обаче виждаме, че е далеч от реализация, независимо от желанието на двете най-важни полеви сили в Сирия - САЩ и Русия, въпреки желанието, декларирано от всички преговарящи страни, че едва ли не ще се търсят някакви политически формули. Предстои да видим дали все пак Стефан де Мистура ще успее да убеди двете страни или по-скоро четирите страни все да започне поредният тур от преговори в Женева, което само по себе си ще бъде много добра дипломатическа стъпка, поне да се срещнат в Женева. Евелин ЦАНЕВА

3 Август 2016 | 12:04 | Радио "Фокус"