ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Владимир Чуков: Атаката в Газиантеп е акт на отмъщение за загубите, които търпи „Ислямска държава“

Проф. Владимир Чуков: Атаката в Газиантеп е акт на отмъщение за загубите, които търпи „Ислямска държава“

Арабистът проф. Владимир Чуков в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

22 Август 2016 | 12:00 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"

Проф. Владимир Чуков: Загубите на „Ислямска държава“ в Сирия са най-вероятната причина за атаката в Истанбул

Проф. Владимир Чуков: Загубите на „Ислямска държава“ в Сирия са най-вероятната причина за атаката в Истанбул

Арабистът проф. Владимир Чуков в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ Радио „Фокус” след терористичната атака на летището в Истанбул Водещ: 41 загинали и 239 ранени – това е равносметката от поредния кървав терористичен акт. Този път на летището в Истанбул. 13 от жертвите са чуждестранни граждани. Няма данни за пострадали българи. Мерките за сигурност на летище София обаче са засилени. Ръководителите на специалните служби у нас ще бъдат изслушани в парламента. Това обяви председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание Цветан Цветанов. Неминуемо терорът в Турция пряко засяга страната ни, но още по-тревожно е когато не знаем откъде идва тази заплаха. Това ли отговорът на „Ислямска държава“ за загубите в Ирак и Сирия или трябва да търсим причините в затоплянето на отношенията на Анкара с Москва? Възможно ли е атаката да е на кюрдите? Темата ще коментираме с арабиста проф. Владимир Чуков. Проф. Чуков, можем ли на този етап да изключим, че атаката е дело на ПКК, тъй като знаем, че обикновено нейните цели са военни, полицейски, охранителни съоръжения? Владимир Чуков: Нещо повече - самата ПКК осъди атентата и каза, че те не използват атентатори самоубийци. Така че те трябва да бъдат напълно изключени, но тук оставям една вратичка, отварям едни скоби, че има една организация, която се нарича „Соколи на Кюрдистан“, която е отцепническа от ПКК и която всъщност използва камикадзета, използва стила на „Ислямска държава“. И много често специалистите са объркани именно дали е „Ислямска държава“ или тази изключително малцинствена радикална кюрдска групировка. ПКК обаче трябва според мен да я изключим от сметката. Водещ: Веднага атентатът беше сравнен с този в Белгия, с атаките в Париж. Ердоган също заяви, че не бива да правим разлика между Истанбул, Лондон или Берлин. Носи ли действително атентатът белезите на „Ислямска държава“ и може ли това да е отмъщение за загубите, които търпят ислямистите в Ирак и Сирия? Владимир Чуков: Поставихте твърде много въпроси, чиито отговори естествено изискват много повече време, но наистина това, което виждаме в Истанбул, има много сходни белези с това, което видяхме в Белгия на летището, също така във Франция и на други места. Очевидно е, че ние трябва по-скоро да насочим нашия поглед за обяснение на причините в определени полеви събития, които произтичат от Сирия, или, както вече споменахте, това е свиването на влиянието, на контролираните територии от „Ислямска държава“, отколкото към някакви геополитически събития, които буквално станаха преди ден-два. Ние виждаме, че този атентат е планиран според мен поне месец преди това. Това е синхрон, това е подготовка, това е наблюдение и това е една много добра реализация. Това е нещо, което наистина изисква време. По-скоро трябва да гледаме полево, т.е. да търсим нещо, което е се е случило там на терен в Сирия и в Ирак и което е разгневило, което е дало причина „Ислямска държава“ да задейства своите спящи клетки в Истанбул. Такива клетки за съжаление има колкото искате, и които реално са получили заповед за своя пъклен план. Водещ: Тогава трябва ли да изключим ли на този етап, проф. Чуков, връзка със затоплянето на отношенията между Анкара и Москва или в нормализирането на отношенията между Турция и Изаел? Владимир Чуков: Буквално преди няколко броя на официоза на ислямистите имаше една статия на „Ислямска държава“ „Потисничество на мюсюлманските братя“, в която се сочиха с пръст т.нар. неверници и пресъздадоха Реджеп Ердоган като представител на „Мюсюлманското братство“ и респективно бившият израелски президент Моше Кацав. Това беше преди 2 или 3 месеца. Тогава нямаше атентати, т.е. има нещо, което е станало, нещо, което в момента тече. Това са битките в момента, които текат в Северна Сирия, и ролята на Турция по отношение на „Ислямска държава“. Нека по-скоро да погледнем каква е традицията. Давам примери – когато „Ислямска държава“ беше изтласкана от град Рамади, тя изпрати 40 камикадзета в Багдад и окървави иракската столица. Буквално преди 10 или 15 дни те направиха едни атентати срещу полицейски участък в Аман, също така и по време на тренировка на йорданските въоръжени сили, защото йорданците тренират заедно с американски военнослужещи. Това са милиции, които в момента правят много силен демараж срещу „Ислямска държава“ по сирийско-иракската граница. Трябва да има конкретен повод. Нещо, което е направила дадената страна, и респективно е объркала плановете на „Ислямска държава“, т.е. „Ислямска държава“ е изгубила територии. Понеже времето ни е ограничено не искам да навлизам в сложните игри, които има, и в задкулисните контакти, които има „Ислямска държава“ с Турция. Водещ: Терористите обаче избират един мегаполис, едно голямо международно летище. Възможно ли е обект на атаката да са били чужди граждани? Трябва ли изобщо да разчитаме послание тук към света изобщо и към чуждите граждани в Турция? Владимир Чуков: Безспорно. Подобни атентати са се случвали и продължават да се случват в Турция, но те не попадат в световните новини. Защо? Защото тези места са извън обсега на световните камери, докато това е трето по големина в Европа летище, което има 58 милиона пътници годишно. Няма как това, което се случи там, да не попадне в вниманието на световните медии. Точно това е почеркът на „Ислямска държава“. Това е медийната война. Това е шумният резонанс, за да покажат: „Ето, ние сме силни, ние можем и когато решим удряме“. Ние го видяхме вече в Западна Европа, така че като почерк не е нищо ново. Водещ: Като говорите точно за тези медийни послания, босненски джихадист заплаши САЩ с нови атентати и показа във видео Лас Вегас, Сан Франциско. Позволете ми да цитирам част от обръщението: „Вдигнете се мюсюлмани, убивайте християните и техните слуги в техните държави и техните градове“. Освен самата заплаха и предупреждението, което се отправя, не бива да подминаваме и факта, че става въпрос именно за босненец. Албания, Босна, Косово източник ли са на човешка сила за редиците на джихадистите и какви рискове произлизат от това за нас? Владимир Чуков: За съжаление, трябва да дам положителен отговор. В моята книга „ДАЕШ. (Не)Ислямска държава“ имам специален параграф за постюгославския джихадизъм. Те изработват отделен профил радикален ислям, който е много по-близо до западноевропейския отколкото до източноевропейския. Това са хора с промити мозъци. Още от времето на Югославия, още от времето на Югославската война в обществото в Босна пуснаха корени идеите на радикалния ислям. Аз съм много дълбочинно съм разгледал тези процеси. И 90-те години част от джихадистите, които дойдоха в страната да се бият, да помагат на босненците, останаха на място. Те създадоха своите асоциации, създадоха семейства, създадоха своите наследници и за съжаление те формираха друга социална и културна среда. За съжаление това, което вие цитирате, е нищо повече освен демонстрация на принесеният силно индоктриниран ислям в босненското общество, което е коренно различно от това, което ние имаме тук в източната част на Европа, включително и от България. Водещ: Колко опасни са обаче тези индивидуални прояви на тероризъм? Отделните единици радикализирани мюсюлмани също ли са толкова голяма заплаха, колкото организираните атентати? Отделните джихадисти сами по себе си също доста по-трудно могат да бъдат засечени от службите. Владимир Чуков: Дори бих казал, че са много по-опасни, защото е възможно те въобще никога да не са попадали в полизрението на службите. Това са хора, които са се саморадикализирали, хора, които може въобще да не са давали признаци, че са част от тази общност, че имат намерения да правят такива атентати. Класическият пример е това, което ние видяхме в Орландо. Човек, който приема „Ислямска държава“, който се опитва да се идентифицира с „Ислямска държава“ без да има никакви организационни връзки с тази организация. Същото беше и в Сан Бернардино - двойката, която направи терористичен акт. Това е най-лошото, това е всъщност резонансът спрямо определени групи в голямото общество, което като цяло се бори срещу радикализма. Това говори за слаба интеграция, това говори за очевидно пропуски в социализацията на тези хора и на тези групи от хора, които живеят по някой път години в едно общество, което рязко осъжда, категорично осъжда радикализма и екстремизма. Албена ИВАНОВА

30 Юни 2016 | 13:07 | Радио „Фокус“