Доц. Соня Пенкова, НВИМ: Самарското знаме се е превърнало в емблема на Освободителната война

Доц. Соня Пенкова, директор на НВИМ, в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Днес отбелязваме Деня на Освобождението на България. Подписването на Санстефанския мирен договор, с който се възстановява българската държавност след 5-вековното османско робство. Това е денят, в който трябва да сведем глави и да си спомним за онези, благодарение на които ние сме тук днес - в свободна България. Паметта за миналото ни задължава да пазим българската идентичност и култура, която сме наследили с цената на хиляди жертви. Продължаваме в празничния ден да се връщаме назад в историята, да търсим съвременните оценки за Освобождението на България. В чест на 3 март посетителите на Националния военноисторически музей ще имат уникална възможност да видят експонирана само за този ден най-голямата светиня на Българското Освобождение – оригиналът на Самарското знаме. Традиционно на националния празник музеят обяви ден на отворените врати за постоянната хронологична и външна експозиция, както и за временните си изложби.
Доцент Пенкова, кажете ни какво е културното и историческо значение на Самарското знаме, разкажете ни малко повече за него?
Соня Пенкова: Това е знаме, което смятам, че дори децата познават от учебниците. Неговото значение е изключително всеобхватно върху възпитанието и въобще върху историята и дори върху народопсихологията на българина. Аз мога да приведа един прост пример с днешния ден. В музея има огромни маси хора, които чакат чинно, на редичка по няколко човека, за да влязат и да видят знамето. Това са хиляди хора. Да видиш толкова хора, които са дошли да се преклонят пред най-емблематичния символ на Освободителната война, наистина е много, бих казала, обнадеждаващо. Освен, че е изключително покъртителна гледката. Пълно е с деца. Какво е значението му? Изключително голямо. Самарското знаме в голяма степен се е превърнало във времето в емблема на Освободителната война, в емблема на раждащата се българска военна сила. Дотолкова, доколкото Опълчението, което получава това знаме и което го калява в битките при Стара Загора, при Шейново, се явява основата и ядрото на Българската земска войска и от там на съвременната Българска армия. Това знаме има своите изключителни проекции в нашето последващо историческо развитие и в нашето ежедневие. То носи символиката на онова време на национал-освободителни борби. Самите елементи на тази символика включват в себе си както идеите на националното освобождение на Балканите, така и идеите на панславизма, така и идеите на християнската вяра, че с Богородица и с нейния знак, и с нейния лик борбата ще бъде доведена до успешен край. Така, както тази същата и верска Богородица е защитавала в борбата за обединението на Московското княжество. Много са символите на това знаме. Всеки, който погледне знамето, може да си даде сметка за богатството на символика, особено пък присъствието на двамата братя Кирил и Методий, дали писменост на славянския свят.
Водещ: Споменахте, че има много хора в музея и сред тях деца и млади хора. С какво още ги привличате в днешния празничен ден? Какво друго могат да видят посетителите на музея?
Соня Пенкова: В днешния ден е отворена постоянната хронологична експозиция, както и цялата ни външна експозиция за свободен достъп за всички, които са решили да прекарат днешния празничен ден в Националния военноисторически музей. Могат да видят цялата хронологична експозиция, заедно с временната изложба, посветена на Втората световна война. Като специално държа да отбележа, че част от нашата хронологична експозиция е и разказ от Руско-турската война, който в обширно, подробно в експонати, текст и звук представя развитието на военните действия, участниците във войната с тяхното въоръжение, с тяхната политика, с дипломатическите игри преди, по време и след войната. С емблематични експонати, които могат да бъдат видени разбира се и всеки ден в музея, но днес правят особено впечатление, защото някак си усещането за деня, усещането за националния празник и за Освобождението дават своят емоционален отблясък върху онова, което се случва днес.
Водещ: Какъв е вашият съвременен прочит като историк на събитията от преди 138 години? Съумели ли сме да запазим поне частица от онази отдаденост към родината на нашите деди?
Соня Пенкова: Не знам дали сме съумели да запазим отдадеността. Струва ми се, че има какво да поработим по това. Но сякаш ми се струва, че с всяка изминала година поне усещането за уважение към държавността в някаква степен се връща в българина. Защото 3 март има много измерения, събрани в едно, но най-значимото е възстановяването на българската държавност. И дотолкова, доколкото ако приемем, че това е основното значение на този ден в нашата национална история, то смятам, че българинът върви към все по-голямо осмисляне на важността на държавността и на личното му и гражданско отношение към държавата днес. Това мисля, че не е малко.
Цвета ЛАЗАРКОВА