ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Соня Найденова, ВСС: Не мога да отговоря на въпроса кой написа СМС до министър-председателя Бойко Борисов

Соня Найденова, ВСС: Не мога да отговоря на въпроса кой написа СМС до министър-председателя Бойко Борисов

Соня Найденова – член на Висшия съдебен съвет, в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия Водещ: В студиото ще влезе Соня Найденова – член на Висшия съдебен съвет (В...

15 Януари 2016 | 11:30 | Нова телевизия, „Здравей, България“

Соня Найденова, ВСС: Предприетите мерки по отношение на натовареността на магистратите дадоха резултат в много кратки срокове

Соня Найденова, ВСС: Предприетите мерки по отношение на натовареността на магистратите дадоха резултат в много кратки срокове

Соня Найденова, представляваща ВСС, в интервю за предаването „Денят започва… с Георги Любенов“ на БНТ Водещ: Дано да ви е интересно всичко това, за което говорим, защото логично продължение на разговорите до тук е срещата, която ни предстои в следващите минути. Соня Найденова представляваща Висшия съдебен съвет (ВСС), не много често с интервюта, всъщност, още по-малко телевизионни, така че можем да кажем – удоволствие да ви посрещнем в нашето студио. Здравейте, г-жо Найденова. Соня Найденова: Здравейте. И за мен е удоволствие във вашето студио, макар че във вашата телевизия съм била, да го кажа, не много пъти, но в такива случаи, в които е било необходимо нещо да се каже свързано със съдебната власт и ВСС. Водещ: Добре, сега, ние, разбира се, в неделя сутрин няма да правим лекции по правосъдие, естествено, но кажете само: какво е ролята му, може ли да се каже, че ВСС е нещо като правителството на съдебната власт? Следователно вие като ще представляващ сте нещо като премиера на съдебната власт, така ли може да се каже? Соня Найденова: Много често съм чувала това сравнение, че ВСС е правителството на съдената власт. Вярно е дотолкова, доколкото ВСС е точно органът, който по Конституцията и законите управлява съдебната власт. Т.е. заема тези решения, които в най-общ смисъл правителството взема за управление на държавата, а пък, да съм председател на ВСС това, пък, като аналогия изобщо не е вярно, защото правата на всички членове са абсолютно еднакви. Моята позиция като представляващ е дотолкова, доколкото един колективен орган трябва да има някой, който да изразява неговите решения, трябва да е натоварен и с малко административни функции и задачи, с представителство пред други органи. Така че моите задължения, както и права не са по-различни от на останалите. Водещ: Добре, няма ли нещо смущаващо, г-жо Найденова, в думата на г-н Пенчев, бивш ваш колега, преди малко – кадруването на бели покривки продължава в съдебната власт? Соня Найденова: как да кажа, аз не знам какво точно г-н Пенчев влага в понятието „кадруване на бели покривки“. Може би, трябваше да го попитата, за да изясним и да можем да говорим, а кадруването в съдебната власт – то се прави от ВСС. Ако под кадруване разбиране вземането на решения за израстване на по-високо ниво, ако изземаме предвид назначаване ръководители, ако вземем предвид, изобщо, достъпът до съдебната власт и влизането на всеки един юрист да правораздава – това се прави от ВСС. В този смисъл той се нарича, освен правителство, го наричат още и кадрови орган и той е така. Водещ: Не, вие видяхте от какво бяха провокирани неговите думи – от това, че години ние очакваме едни доклади от Европейската комисия (ЕК). там винаги пише едно и също – колко е зле правосъдието и вътрешния ред в държавата, а ви питам това, защото през седмицата пак имаше мисия, делегация или как се казва – експертна комисия и пратеници на ЕК, за да пишат новия доклад? Какво ви казаха, какво си говорихте с тях, какво ще пише в новия доклад? Соня Найденова: Какво ще пише в новия доклад не знаем, защото това не е предмет на тези срещи. Предмет на тези срещи е преглед на това какво се е случило за определен период от време. Това, обикновено, е от последния доклад до момента, в който се провеждат срещите. Не мисля, че нищо не се случва. Напротив – случват се много неща. Това че не винаги това, което се случва в съдебната власт, говоря положителното е добре показано, в никакъв случай не означава, че го няма. Много често съдебната власт и магистратите са във фокуса на медийното внимание, почти винаги, да не кажа, с негативен оттенък. Т.е., когато има нещо, което предизвиква негативна реакция независимо от това каква е причината, но на тези срещи, особено, на последната мога да кажа, че споделихме с представителите на ЕК няколко направления, в които ние смятаме, че има напредък. Водещ: Кои, например, конкретно нещо кажете, за да е ясно? Кой е положителният пример? Соня Найденова: За да не бъда голословна ще се подкрепя и с няколко цифри. На всички ни е известно, че мандатът на този състав започна със заварване на системата в един колапс, който беше предизвикан от неритмично провеждане на конкурсите, от едно неравномерно натоварване. Мерките, които предприехме, мога да кажа, че за тези две години дадоха един резултат и с перспектива в много кратки срокове ние да финализиране и един друг процес, с който да се справим с известната вече на почти всички български граждани – натовареност на магистратите. Ето, например, ще ви кажа: в следствие на трайно провеждано планиране и разместване на свободни и незаети щатове от съдилища или прокуратури, които са по-малко натоварени към такива, които са по-натоварени успяхме да постигнем едно натоварване на съдиите от най-големия съд в страната – Софийския районен съд то да спадне на броя свършени дела на 48,71 при условие, че в края на 2012 година тази бройка се е движила около осемдесет и деветдесет и няколко. По същият начин стои въпросът и с други две големи районни съдилища – това са Районен съд Варна и Районен съд Пловдив, където също има чувствително с повече от 1/3 клонящо към половина намаляне на дела, които един съдия в тези най-големи районни съдилища разглежда. Казвам и не само това – бързината, с която се заемат щатовете също смятаме, че се е подобрила и другото, обаче, което е много по-важно – един стабилен процес на планиране. Т.е. ние да знаем не само тази година, а и няколко години напред, включително, и до към 2017 година е последното планиране, което сме направили от какъв човешки ресурс ще има необходимост. Водещ: Това е вече въпрос, който, предполагам, всички журналисти ви питат най-вече заради общественото мнение – бързо или бавно е нашето правораздаване? Вие знаете за тези затлачени дела. Миналата, не че това има някакво отношение към нещата, но миналата седмица заради интервюто, което главният прокурор Сотир Цацаров даде за нашето предаване отвън един възрастен човек ни чакаше пред телевизията със сълзи на очите човекът говореше за някаква имотна измама. Каза: разберете – прокурорите са корумпирани, съдиите са корумпирани, осем години не мога да си оправя имота. Това е болката, нали знаете, на хората, които търсят справедливост, не какво пише в доклада. Той не го е чел никога доклада от Брюксел, няма и да го прочете. Соня Найденова: Сега, за всеки гражданин, който има някакъв проблем, има досег с правосъдието той влиза в съдебната зала с очакването неговия проблем да бъде решен, но той да бъде решен така както е неговото виждане за справедливост. Т.е. предполага се, че законът е справедлив, когато е създадена една норма и затова човекът казва: аз искам да получа справедливост и за мен тя се изразява в този резултат. Само, че когато той не получи този резултат, който очаква се получава разминаване между неговото усещане и очакване за справедливост и това, което законът позволява. Казвам го, за да обясня един феномен, че законът защитава една ситуация, но нейните вариации в живота са най-различни и затова не винаги човекът остава удовлетворен. Т.е. винаги в един съдебен спор едната страна е губеща. Аз, например, в моята практика съм имала случай, в който, няма да изпадам в подробности, но страна по един /…/ спор беше недоволна, че не беше получила имота след като законът е категоричен, че той не може да го получи, защото не е родителят, който упражнява родителските права. Тук друга опция, освен тази, която показва законът няма, но човекът не може да го разбере и казва: нали, аз имам това право. Водещ: Да, вие знаете, че въпросът за справедливостта е тъкмо тази политическа спекулация, която през годините толкова много се използва като отношение между политиците и между правораздаването в България. Нали, знаете, всички казват: няма, няма справедливост – разядена, продънена правосъдна система. Заради това страната не върви, нито напред, всъщност, назад. Соня Найденова: Аз не искам да коментирам политиката и политиците, но искам да кажа, че… Водещ: Просто, ви репликирам, за да върви по-добре, знаете. Соня Найденова: Правораздавателните органи ги казваме правораздавателните прилагат закона. Те не могат да създадат, те не могат да го допишат. Те могат само да го приложат. Водещ: И така 25 години така. Соня Найденова: То е било така и преди така в другите държави. Съдиите и тези, които са част от съдебната власт, в нашия случай, тук, включваме, разбира се, и прокурорите и следователите – те прилагат закона и затова се наричат правораздаватели. Водещ: Добре, съвсем конкретно, г-жо Найденова – 25 септември председател на Върховния касационен съд (ВКС). Две кандидатки, как върви процедурата до тук, добре ли сте, защото вече ви критикуват, че кадровата комисия на ВСС не е имало никакви въпроси при изслушването на двете кандидатки в петък? Толкова ли няма какво да ги питате или не са интересни или… Соня Найденова: Процедурата върви така както е разписана в правилата. Тя върви така както е разписана и във времето със съответните стъпки. Водещ: Ще има ли шеф на ВКП на 25 септември? Соня Найденова: Надявам се, всички очакваме. Имаме две, наистина, много добри кандидатури. Самата позиция, която заемат в момента и двете зам.-председатели на ВКС и то избраните за такива в рамките на мандата на един и същи председател на ВКС показва, наистина, богатството на техния професионален опит, положение и авторитет, с който те се ползват. По отношение на процедурата. Процедурата, която ние сме изработили – тя трябва да осигури възможност както на самите нас така и на всички, които наблюдават процеса, интересуват се, искат да оценят дали е избран по-добрият кандидат – да може да го направи с всичките действия, с които ние сме се ангажирали да направим публична цялата информация, да направим едни много по-детайлни проучвания от тези, които правим за избора на други административни длъжности в съдебната система. Да, разбира се, запознах се и с един коментар по отношение на проведеното в петък изслушване на две кандидатки в Комисията по предложенията и атестирането (КПА), но на мен ми се струва, че ако е имало нещо, което да се зададе, нещо, което е притеснявало някой в професионалното развитие на съдия Райковска или на съдия Панова е можел да се постави. След като не е поставено значи, че няма нещо, което да ги притеснява. Водещ: Електронното гласуваме, което предстои смятате ли, че е достатъчно обективно, а не с бюлетини, т.е. не се нарушава тайната на избора? Соня Найденова: Абсолютно съм убедена в това и това мое мнение съм изразявала не веднъж. Всъщност, това е и мнението на ВСС, защото със самото решение за провеждане на гласуването сме фиксирали, че то ще се проведе с тази система, която ВСС ползва повече от десет години. Водещ: Всъщност, така беше избран и главният прокурор, нали така? Соня Найденова: Да. Разбира се, и не само главният прокурор и много други административни ръководители в системата, така и аз бях освободена като съдия с такова гласува, за да мога да заема длъжността член на ВСС и тя се използва за всички тайни гласувания. Сигурна съм, че тази система не позволява проследяване кой, как е гласувал, защото и такива внушения имаше. Въпросът за това дали чрез нея може да се осигури равнопоставеност бих казала следното: дали някои от членовете на ВСС ще предпочете един или друг кандидат – той това решение го взема преди да натисне копчето, както го взема всеки това решение преди да сложи хиксчето или тикчето с химикала на книжната бюлетина. Водещ: Когато гласува, разбира се, да. Соня Найденова: Разлика в начина на формиране на решението… Водещ: Само едно изречение, една реплика – ако няма избран на 25 какво става – нова процедура след изборите, обаче, това е важен детайл и важен нюанс? Соня Найденова: Ако няма избран при обсъждането и гласуването на 25 това, разбира се, означава нова процедура, тъй като мандата на сегашния председател изтича около средата на месец ноември. Сега, разбира се, закачката с това преди или след изборите е много интересна за всичко, но това не е фактор, който да оказва влияние върху нашата работа. Водещ: Да, а оказва ли някакво влияние, сега, работата ви сега със служебния правосъден министър заради това, че той преди беше от Енджио, от този сектор, а пък, сега, е министър. Преди ви критикуваше, пък, сега, трябва да работи с ВСС? Соня Найденова: Разбира се, всеки обичайно критикува съдебната власт. Струва ми се, че това не само от последните години, да не кажа повече от десетилетие е ясно на всички. Как да ви кажа – ролята на министъра на правосъдието е такава да бъде посредникът между съдебната власт и изпълнителната власт. Именно за това министърът на правосъдието председателства заседанията, макар и да не е председател на Съдебния съвет в общоприетия смисъл на думата. Между другото, има държави-членки на Европейския съюз (ЕС), където министърът на правосъдието е и председател. Има случаи, в които и президентът на републиката е председател на Съдебния съвет. Най-различни модели и к=практики има в Европа. Водещ: С Христо Иванов сте в нормални работни правителствени отношения? Соня Найденова: С г-н Иванов сме имали удоволствието да се видим само в две заседания. Аз лично в последното с него, които протичат в чисто работен порядък за нуждите на провеждане на самото заседание. Очаквам, разбира се, в определен момент и ВСС да бъде включен в този процес на обсъждане на актуализацията на стратегията за съдебна реформа, тъй като до момента този процес се движи малко в страни от нас. Водещ: Освен всички права, така да се кажа, и парите са в правителството. Съвсем скоро служебният кабинет отпусна 9 милиона лева ли или бъркам, макар че вие искахте повече за съдебната власт? Ще ви стигнат ли тези 9 милиона допълнителни пари? Възможно ли е да затворят съдилища още есента? Соня Найденова: Тези 9 милиона са точно малко над 9 милиона, но се фокусирам върху цифрата 9 милиона, тъй като сумата, която ги надвишава – 225 хиляди, тя е целево предназначена за довършване сградата на Софийския районен съд на бул. „Цар Борис III“, а тези 9 милиона са, всъщност, половината от тези, които искахме за издръжка до края на тази календарна година наред с тях, освен парите за издръжка преди това искане ВСС беше направил още едно искане за увеличение на бюджета, което беше свързано с една икономическа обосновка за ефективността на работа на правораздавателните органи, с която обосновахме и искането си за увеличението на възнагражденията. На всички беше ясно още, когато се изготвяше текущия бюджет за 2014 година, така стои въпросът и с няколко години назад, че този финансов ресурс, който се осигурява на съдебната власт е крайно недостатъчен, за да осигурим нормалното осъществяване на правосъдната дейност, на правораздаването. Не знам защо се отклонява, в повечето случаи, този акцент, че за да държиш в подчинение, зависимост някой, който трябва да функционира, а той функционира с пари, просто, му дай по-малко пари от това, от което има нужда, така че да може да не се изпълняват точно тези задачи, които са му възложени. Казва се: да, бюджетът ви е голям, има критики от някои неправителствени организации, че голяма част от него отива за покриване на възнагражденията и съпътстващите задължения и, всъщност, да кажем, че съдебната система – тя функционира с около 10-15% от своя бюджет, за да издържа истинската правораздавателна дейност. Съгласете се, че това е крайно недостатъчно една система да функционира нормално. Водещ: Г-жо Найденова, интерес към вас на нашата фейсбук страница. Ето, тук дори сложихме вашата снимка, за да се ориентират зрителите и да задават въпроси. Разрешавате ли въпроси от интернет? Съвсем кратичко, обаче, ви моля да отговаряте. Всъщност, те са в духа на този разговор, който и аз се опитах да водя с вас. Димитър Ковачев: вярно е, че справедливостта е различна за всеки, но да ви попитам – колко са големите престъпници, които са осъдени? С имена на политици, разбира се, които са известни имена да не ги цитираме, сега, предизборната кампания. Соня Найденова: Малко ми е трудно в момента да отговоря на зрителя, който той се включва, защото какво той разбира под голям престъпник и какви имена точно визира е много трудно? Аз като човек, който е в тази професия от доста дълго време, а и всеки студент по право знае – престъпник е този, който е доказан. За да кажем, че някой е престъпник, първо – трябва да е установено, че той е такъв. Трябва да можем да го докажем. Това е, всъщност, проблемът, който всички виждат. За да имаме ефективност трябва да установим. Водещ: Отричате ли подкупите в съдебната система? Конкретен въпрос – Людмил Ангелов – отричате ли подкупите в съдебната система. Случайно ли е, че богатите не влизат в затвора? Соня Найденова: Не бих направила такъв извод какъвто прави зрителят, че богатите не влизат в затвора. Да отричам подкупа в съдебната система – разбира се, че го отричам. Далеч съм, обаче, от мисълта, че такова нещо не се е случвало или, че не е имало опити да се е случвало и ще бъда изключително конкретна. Само преди няколко дни, може би, седмица имаше и медиен отзвук по отношение на един магистрат в системата, който беше обвинен в подкуп. Делото беше ходило до ВКС, беше върнато отново на апелативната инстанция. Има не един случай. В момента не бих могла да цитирам точно имена на колегите и не мисля, че това е важното, но има случаи, в които магистрати са обвинени и са наказани, включително, и с влезли в сила присъди за това, че са взимали подкуп. Но трук има и другият феномен – за да вземеш подкуп трябва някой да ти го предложи. Така че в едно такова събитие имаме и две страни и ако искаме да изкореним едното ние трябва да се борим и срещу другото – срещу тези, които провокират и дават подкупа. Водещ: Приключваме темата с последен въпрос отново зададен в интернет. По-скоро това е мнение, което искам да тълкувате – обижда ли ви, ето, това е моят въпрос, обижда ли ви подобно мнение, Даниел Кирилов: основната работа на съда в България е да оправдава и да узаконява незаконностите извършени от олигарси и мафиоти. Колко години още смятате, че трябва да се борите с такива мнения? Соня Найденова: Не ме обижда, просто, защото всеки има право на мнение. По отношение на този зрител ще кажа, че съдебната система не оправдава и то не масово. Статистиката показва, че процентът на оправдателни присъди на фона на осъдителните е много малък. Той е някъде около 5%. Водещ: Т.е. българският съд съди? Соня Найденова: Българският съд съди. Водещ: Благодаря ви, че ни бяхте на гости. Незададените въпроси оставаме на вниманието в интернет на нашата публика представляващият ВСС Соня Найденова в студиото на БНТ. Благодаря ви, че ни бяхте на гости. Соня Найденова: И аз благодаря.

14 Септември 2014 | 12:01 | БНТ, "Денят започва... с Георги Любенов"