Доц. Соня Пенкова: Нашето желание е да провокираме среща с миналото и желание в хората да разберат повече за неразказаните истории на Втората световна война
Доц. Соня Пенкова директор на НВИМ в интервю за Агенция „Фокус” за изложбата "Войната, в която не можехме да не участваме".
Фокус: Доц. Пенкова, на коя дата ще бъде открита изложбата "Войната, в която не можехме да не участваме" в Националния военноисторически музей?
Соня Пенкова: Изложбата ще бъде открита на 10 декември (четвъртък) от 16.00 часа.
Фокус: Разкажете ни за нея, какъв ще бъде основният й акцент?
Соня Пенкова: Изложбата е от типа изложби, които не правим, за да даваме отговори, а за да провокираме въпроси. 70 години след края на Втората световна война много от въпросите остават открити, много от политиките рецидивират. Далече сме от времето, но това не прави проблемите, довели до избухването на тази война, по-лесни за осмисляне. В същото време води до усещането, че много от ситуациите се
повтарят и много от поуките не са извлечени. Нарекохме изложбата така, защото наистина според екипа, който създава концепцията на изложбата,
България нямаше как да не участва в тази война. Тя беше принудена от международната обстановка, от политиката на Великите сили и от
собствените си планове за национално обединение, да вземе и двете решения. Решението за присъединяването на страната на Тристранния пакт
през 1941 година, както и решението за присъединяването на страната на Антихитлеристката коалиция през 1944 година. Изложбата ще проследи в изключително богатство от фотографии и емблематични експонати хода на историческите събития в страната и в чужбина, белязал периода от Деветнадесетомайския преврат в България през 1934 година до последните залпове на Втората световна война, и до сключването на мирните
договори, които слагат край на войната за България. Освен богатия илюстративен материал и материала от културни ценности, изложбата е наситена с много архивни кадри, благодарение на нашите партньори от Националната филмотека. В рамките на хода на експозиционния разказ ще
може да се види богатство от документални кадри за различни събития, които бележат пътя на България на страната на двете коалиции.
Акцентите в изложбата са много, без това да я прави странна с многото акценти- през еуфорията и усещането за изпълнен национален идеал с
възвръщането на Южна Добруджа, с действията на Българските армии в Македония и Беломорието, и на окупационните корпуси. Държа да кажа, че никаква част от националната ни история от този период, свързана с военни действия, не е премълчана. Казвам това по повод цитираните
преди малко окупационни корпуси. Ужасът на бомбардировките, изпитан от много от българските градове, включително и София, ужасът, които
преживяват евреите в Беломорието и Македония, спестения ужас на евреите в рамките на държавната граница, за представянето на които
искам да благодаря на колегите от Еврейския исторически музей. Целият ход на събитията ще бъде илюстриран от много разказани лични истории,
които дошлите да видят изложбата ще могат да чуят. Заедно с това има много интерактивности, които ще дадат едно друго ниво на възприемане
на тази идея, както и на събитията от Втората световна война. Всеки един ще може да се запознае на интерактивната времева линия на събитията, не само в страната и не само чисто военните, но и в света. Ще дадем възможност на нашите посетители да се опитат да кодират свои съобщения на интерактивна енигма. В изложбата като експонат ще има оригинална енигма. Ще направим възможно всеки един да се запознае с
достатъчно документи, факти, фотографии, които да представят българските действия на страната на двете коалиции. Помислили сме и за децата, които ще могат да научат малко повече за действащите лица в тази война, играейки си, редейки карти или пъзели на други интерактивни приложения. Надяваме се всичко това, обогатявайки разказа за историята, да направи посетителите ни съпричастни към това, което разказва тази изложба.Колеги от Софийския университет ще реализират един наш съвместен проект за прочита на тази война днес. Това, което виделите експозицията ще запазят като спомен и това, което биха направили, ако имаха шанса те да направят експозицията. Всичко това ще могат да реализират в рамките на съвместния ни проект със Софийския университет. Използвам случая, за да благодаря и на тях за доброто
сътрудничество. Надявам се, че тази изложба ще предизвика интерес и ще породи въпроси. Не чистото одобрение или неодобрение. За нас е важно
да има желание в хората, виждайки тази изложба, дори да не са доволни oт видяното, да потърсят информацията за това и да я открият, може не
с нашето гледище. Твърде малко се вглеждаме в историите от миналото, включително и в историите на войните. Твърде едноплоскостно разглеждаме тази материя. Нашето желание е да провокираме среща с миналото и желание в хората да разберат повече за неразказаните истории на Втората световна война, за ненаправените избори в чисто държавен план и за трудността на взетите решения.
Фокус: За какъв период изложбата ще бъде в Националния военноисторически музей?
Соня Пенкова: Изложбата ще продължи до края на месец март 2016 година, след което част от нея ще гостува в страната.
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Доц. Соня Пенкова: Изложбата „Знамената на победата” е посветена на 130-годишнина от Сръбско-българската война
Доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей, в интервю за Агенция „Фокус” за изложбата „Знамената на победата”, която ще бъде открита на 5 ноември по случай 130-годишнина...
Доц. Соня Пенкова: С 16 октомври 1912 г. свързваме първия боен полет в историят...
Доц. Соня Пенкова: Двутомникът "Българските художници в Първата световна во...
Доц. Соня Пенкова: Независимостта превръща България в самостоятелна държава на световния политически подиум
На 22 септември във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт васалните връзки с османската империя са отхвърлени и Княжество България се превръща в независима държава. За политически предпоставки довели до обявяването на независимостта и борбата за международното ѝ признание, Агенция „Фокус” разговаря с доц. Соня Пенкова, историк и директор на Националния военноисторически музей. Фокус: На 22 септември във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт васалните връзки на османската империя са отхвърлени и Княжество България се превръща в независима държава. Кои са политическите предпоставки, довели до това събитие? Доц. Соня Пенкова: Бих казала, че на 22 септември 1908г. България все още не се превръща в независима държава, а започва един труден път по признаване на обявената независимост. След подписването на няколко двустранни протокола и уреждане на финансови проблеми, тази независимост е призната от европейските сили през месец април на 1909 г. и става факт. Не напразно, най-високото отличие на Царство България е учредено по повод на независимостта, най-високото държавно отличие е орденът „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий”. До независимостта се стига благодарение на правилната и последователна външна политика на поредица български правителства. Независимо от леки вглеждания встрани, всички правителства след освобождението, следват политиката на идентифициране на България като самостоятелна държава на европейския и световен политически подиум. Фокус: Какво влияние оказва международната обстановка? Доц. Соня Пенкова: Както обикновено, международната обстановка не винаги е в наша полза. Въпреки всичко, независимостта е заслуга на цялата политическа класа и на добрите ходове, които се извършват. Използването на ситуацията в международен план, оказва благоприятно въздействие върху страната ни. Важно въздействие оказват проведените разговори и обмяната на информация на българските дипломати. Влияние оказват и редица събития, сред които анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, младотурския преврат в Османската империя и др. Политическата рамка на събитията не разкрива цялата обстановка, но това са събитията в международен план, които оказват най-решаващо въздействие върху действията по постигане и обявяване на българската независимост. Фокус: След обявяването на независимостта, българския дипломатически елит насочва усилията си към постигане на международно признание на независимостта. Какви конкретни действия българската дипломация извоюва признанието на независимостта от Великите сили и Високата порта? Доц. Соня Пенкова: Това са дълги и настоятелни действия, с които дипломацията ни постига целта. В тези действия дипломацията ни има за съюзник някои от Великите сили, но не бива да забравяме, че в двустранния Руско-турски протокол, Русия урежда финансовите отношения на Княжество България и Източна Румелия. Това благоприятства по-нататъшните стъпки към постигане на нашата независимост. Дипломатическите действия, които се извършват са много и трудно биха могли да бъдат изчерпателно изброени. Трябва да отбележим, че в началото Турция не е добронамерена към българските стремежи за независимост, но по-късно смекчава тона. Не напразно и през месец септември Осма тунджанска дивизия е позиционирана към Българо-турската граница, за да може да парира евентуално действие от мобилизираните войски на Одринския вилает. Тук може да посочим и ролята на армията, защото тя е от съществено значение за осигуряване на защитата на обявената независимост. Всички знаем за твърдата позиция, която имат министър-председателят Александър Малинов г-н Паприков, за отстояването на обявената независимост със сила, ако това се наложи. Фокус: Отдаваме ли значимото на това историческо събитие и какъв трябва да бъде съвременния му прочит? Доц. Соня Пенкова: Струва ми се, че събитието не е сред най-известните моменти, бележещи големите ни стъпки напред. Може би това е поради малко известния факт, че след войните, независимостта започва да се отбелязва заедно с годишнината от възкачването на Цар Борис III на българския престол. Това вливане на две събития в едно за определен период от време, довежда до неглижирането на този празник. През 90-те години на миналия век, датата беше възкресена за нашата национална памет и история. Смятам, че българите все повече започват да обръщат внимание на важните моменти от своята национална история, бележещи пътя им напред и утвърждаващи присъствието им на картата на Европа. Фокус: Как Националният военноисторически музей ще отбележи датата 22 септември? Доц. Соня Пенкова: Музеят ще бъде отворен и ще работи както всеки работен ден. От постоянните му експозиции, акцентът ще бъде поставен върху залата посветена на обявяването на българската независимост. Там могат да се разгледат личните вещи на военния министър ген. Данаил Николаев, както и на цар Фердинанд I. Може да бъде видян държавният печат на Княжество България, много снимки на действащите лица от политическите събития свързани с независимостта и много други любопитни неща. Иван ЛАЗАРОВ