ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Ген. Чавдар Червенков: КСНС закъсня – сега се поставят едни задачи, които вече би трябвало да бъдат изпълнени

Ген. Чавдар Червенков: КСНС закъсня – сега се поставят едни задачи, които вече би трябвало да бъдат изпълнени

Ген. Чавдар Червенков, бивш директор на Военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи, в интервю за „Това е България“ на Радио „Фокус“

11 Ноември 2015 | 14:00 | Радио „Фокус“

Ген. Чавдар Червенков:   Аргументите на президентското вето върху Закона за военното разузнаване не са добре обмислени

Ген. Чавдар Червенков: Аргументите на президентското вето върху Закона за военното разузнаване не са добре обмислени

Ген. Чавдар Червенков, бивш ръководител на Военното разузнаване, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху разпоредби от Закона за военното разузнаване, свързани с изискванията за заемане на поста директор на Служба „Военна информация“. Държавният глава не е съгласен с постановката, че ръководител на разузнаването трябва да е военнослужещ на действителна служба с висше военно звание. Плевнелиев счита още, че няма убедителни аргументи за премахване на възможността тази длъжност да може да се заема от цивилно лице. Той допълва, че на Служба „Военна информация“ са възложени задачи, свързани не само с отбраната на страната, а и с националната сигурност. Тези, които имат чисто военен характер и изискват специфична военна експертиза, са само една част, посочва президентът в мотивите си до Народното събрание. Държавният глава също така не приема тезата, че всеки един военнослужещ само поради висшето си офицерско звание, без значение в кой вид въоръжени сили е придобит опитът, притежава необходимите познания, които да му дават предимство при ръководенето на службата. Как ви звучат мотивите на президентското вето, ген. Червенков? Чавдар Червенков: Добре звучат. Това са мотиви, които могат да се отнесат към всеки един закон в частта му за това кой може да заема съответната ръководна длъжност. Достатъчно ще бъде да се смени наименованието на закона и някои специфични термини и тези мотиви могат да се прилагат универсално. Преди да изразя мнението си конкретно по мотивите на президента, искам да кажа, че това, което става в момента много ми напомня за едно изменение на Закона за ДАНС, което беше прието преди няколко години. Водещ: През 2013 година. Чавдар Червенков: В Закона за ДАНС бяха изброени много интересни изисквания към кандидата за председател. Ще напомня някои от тях, например изискването за 8 години юридически стаж. Споменавам това, за да кажа, че такива формулировки в законите са възможни и поради стремежа на народните представители да си отреждат разни привилегии. В случая юридическото лоби в Народното събрание наложи времето, което юристите престояват в парламента, да се счита за юридически стаж. По този начин едно лице, което впоследствие се оказва, че няма и един ден работа като юрист, щеше за малко да стане председател на ДАНС. Така че, и сега се докарват от девет дерета вода, за да се докаже, че военен не може в никакъв случай да бъде директор на Служба „Военна информация“. Това нарушавало един куп човешки права и принципи. Свят ми се зави като прочетох Указ №197 за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на закона, за който става дума. Аз бих могъл да завърша много бързо коментара само с един въпрос към президента. Смята ли г-н президентът, че в Българската армия няма нито един офицер, който притежава качествата да заеме и изпълнява тази длъжност? От мотивите излиза, че върховният главнокомандващ точно това смята. Армията няма нито един военнослужещ, който може да бъде директор на Служба „Военна информация“. Но ако искате да поговорим и за мотивите. Водещ: От друга страна още нещо – директорът на Служба „Военна информация“ трябва да е способен да изгради стратегически визия за развитието й, пише в мотивите. Правя връзка с това, което вие казахте. Означава ли това, че върховният главнокомандващ вярва, че един висш военен е неспособен да изгради такава визия? Чавдар Червенков: Да не придаваме чак толкова негативен характер на този коментар на указа. Всичко в мотивите, които са изброени на почти две страници, защо трябва да се промени този текст и да се разшири възможността и други лица да заемат тази длъжност, се върти около длъжността директор на Служба „Военна информация“. Дебатът за задачите, които законът поставя на Служба „Военна информация“ може да бъде много дълъг. Според тях задачите надхвърляли специфичните нужди на въоръжени сили. Тази служба с променено име по определение е стратегическо разузнаване и добива стратегическа военнополитическа информация, която естествено, че надхвърля специфичните, особено пък днешните нужди на въоръжените сили. Според мен, тези задачи въобще не надхвърлят нуждите на държавното и политическото ръководство от такава информация. Преди няколко дни в политически коментар това бе посочено като страхотен негатив, възможността военното разузнаване да придобива и военнополитическа информация. Точно това е задачата на военното разузнаване днес - да добива военнополитическа информация за решенията на политиците от страните, които разузнаваме. Политиците са тези, които вземат решенията, които имат военен характер. Военните само ги изпълняват. Затова Служба „Военна информация“ търси и анализира точно такава информация. Този анализ дава възможност да се прогнозира и оцени как военните ще изпълняват конкретните политически решения, как това ще се отрази в чисто военната област и какви биха били последствията за нас, каква трябва да бъде реакцията. Тук бих отворил една скоба, за да кажа, че времето, когато военното разузнаване, се занимаваше само с броене на танкове, оръдия и самолети, отдавна отмина. Отново се връщам на първото ми определение – политиците вземат решенията, военните ги изпълняват. Затова тази информация, която се събира и анализира се нарича военнополитическа, а не защото военното разузнаване иска да се бута в политиката. Не е състоятелен аргументът, че от 2012 година насам началникът е бил цивилен. Всъщност първият цивилен ръководител е г-н Йордан Бакалов. Предшественикът му Веселин Иванов беше полковник от резерва и кадрови служител на военното разузнаване. За да внесем още яснота по този въпрос, промяната тогава от 2009 г беше в Закона за отбраната и въоръжените сили. Тя бе направена, да да може да се назначи „цивилен“ ръководител. Тогава това не беше продиктувано от някакви национални интереси и заплахи за националната сигурност и затова, че няма кой да определи стратегическата визия на службата, а поради противоборството между тогавашния президент и тогавашния министър на отбраната, кой е „по-по-най”. Сега горе-долу пак се връщаме в една такава ситуация. Естествено, че съм пристрастен към въпроса, признавам го и това очевидно се отразява на това, което говоря, но смятам, че аргументите не са добре обмислени. Ако президентът е напълно искрен в мотивите си за това витиевато доказателство за въвеждане на допълнителни ограничения за това кой може да заема длъжността началник на „Военна информация“, той трябваше да върне поради същите причини и Закона за Държавната агенция „Разузнаване“. В него едно от изискванията за заемане на длъжността председател или заместник е притежаване на 10-годишен професионален стаж в системата за защита на националната сигурност. Законът за ДАР вероятно вече е влязъл в сила, въпреки това ограничение, за което вече има указ за неговото публикуване. Това ограничение примерно не дава възможност на един магистър, завършил духовна семинария да стане председател на ДАР. Защо? Не се ли ограничава кръгът на лицата, които могат да станат председатели на ДАР? Ако ще мерим с един аршин – да мерим с един аршин. Ако прилагаме двойни стандарти, нека си го кажем направо. Искам да завърша с един призив към народните представители, мотивите ще се гледат след изборите, доколкото разбирам. Водещ: Така е, да. Чавдар Червенков: Има време за размисъл и оценка, нека не вземат първосигнални решения. Още веднъж да преценят всички аргументи „за” и „против”. Накрая искам да се извиня на г-н Бакалов, ако приеме моите думи лично. Това, което говорих по никакъв начин не променя моята оценка и отношенията ми към него. За мен той продължава да бъде един добре подготвен специалист с опит в сферата на националната сигурност. Водещ: Тук искам само в края на нашия разговор да ви помоля да коментирате едно сравнение. В началото на октомври началникът на ВВС си подаде оставката, която много бързо върна след разговор с министър-председателя. Тогава един български политик каза, че вярната отбранителна политика е много по-важна от началника на ВВС. Оказва ли се сега, че началникът на „Военно разузнаване“ е много по-важен от самото „Военно разузнаване“ и не е ли това отново двоен аршин? Чавдар Червенков: В този дух може да се говори много. Това, което мен ме притеснява и ми създава един горчив привкус е, че тези промени се правят заради една личност, а не по принцип. Пак казвам – нищо против г-н Бакалов, той има качества. Но сега той е въвлечен в тази дискусия поради причини, които не мога още да квалифицирам точно. Нека мине и следващо четене, тогава може би пак ще се чуем в ефир. Но у мен остава убеждението, че говорим едно, а вършим друго. Димитър ДРАГАНОВ

16 Октомври 2015 | 16:00 | Радио "Фокус"