ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Ген. Чавдар Червенков: Трябва да има ясно разграничение между работещите в тежки условия и чиновниците в сектор „Сигурност“

Ген. Чавдар Червенков: Трябва да има ясно разграничение между работещите в тежки условия и чиновниците в сектор „Сигурност“

Ген. Чавдар Червенков – бивш директор на Военното разузнаване и бивш министър на вътрешните работи в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ . Водещ: Ген. Червенков, пр...

5 Ноември 2015 | 11:00 | Радио "Фокус"

Ген. Чавдар Червенков: Четиринадесет години след 11 септември тероризмът остава най-голямата световна заплаха

Ген. Чавдар Червенков: Четиринадесет години след 11 септември тероризмът остава най-голямата световна заплаха

Ген. Чавдар Червенков, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио „Фокус“ Водещ: Четиринадесет години след 11 септември, какви са съвременните световни заплахи? Предстои ни разговор с ген. Чавдар Червенков, бивш ръководител на Военното разузнаване, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията. Когато преди 14 години на днешния ден кулите близнаци рухнаха пред очите ни, всички си казахме, че светът вече няма да е същият. Терористичните атентати под най-различна форма бяха определени като най-голямата световна заплаха, 14 години по-късно това все още ли е така? Чавдар Червенков: За съжаление е така. 11 септември 2011 година ми се струва, че послужи като един катализатор, защото ако върнем лентата назад и направим една бърза ретроспекция – през следващата година 2002 в Москва си спомняте атентат в един театър със 129 загинали, 2004 в Мадрид на гарата – 192-ма, също в Русия, в Беслан в училището при откриването на учебната година над 300 души загинаха, 2005 година в Лондон, 2012 година в Бургас и тази година си спомняме какво стана в Париж. Така че тази опасност въобще не е отминала и тя си остава един от най-големите източници на напрежение в момента. Водещ: Тероризмът беше наречен „най-голямата заплаха за човечеството“, заради неговата непредвидимост. Поради това и борбата с организации като „Ал Кайда“ се оказа непосилна през годините. Обаче какво виждаме днес – когато една терористична групировка като „Ислямска държава“ изгражда халифат и действията й стават все по-последователни, защо отново светът е безсилен? Чавдар Червенков: Силата на терористичните атаки е именно в това, че те са трудно предвидими и ефектът от тях – всяване на страх, на несигурност и като цяло едно негативно влияние върху обществото – предизвиква се недоверие, подозрителност и се създава напрежение. А за причините – отговорът е хем сложен, хем лесен. Струва ми се, че в момента, наблюдавайки това, което става около нас, причините за неуспеха в борбата с терористичните групировки са едни политически клишета за добрите и лошите. Красноречиво доказателство за това е дебатът около Сирия и режимът на Асад, който се води в момента. От вчера се мъча да проумея смисъла на думите на министъра на външните работи, който каза, че Башар Ассад допусна джихадистите да станат повече и по-силни и е проблем, а не решение борбата с тях. Тук искам да върна нещата 60-70 години назад. По време на Втората световна война след нападението на Хитлер се образува един съюз между Великобритания, САЩ и Русия, тяхната цел беше да се ликвидира фашизма. Да не би да си мислим, че Чърчил и Рузвелт много са обичали Сталин и обратното, но в името на по-важната цел – ликвидиране на фашизма, който застрашаваше за цялото човечество се направи този съюз. Сега се говорят едни клишета, а въпросът би могъл да се реши по същия начин, в името на важната цел – ликвидиране на тази опасност и зараза, да се забравят някакви различия и оценки кой е добър и кой е лош. Този разговор обаче, отново ще ни върне на въпроса за последствията и от войните в Ирак, и от Арабската пролет, но мисля че не му е времето сега. Водещ: До каква степен противоборството между двете световни сили – САЩ и Русия ще предопредели бъдещето на Европа в икономически и военнополитически аспект? Тук ще използвам една поговорка: Когато атовете се ритат, магаретата страдат. Чавдар Червенков: Да, така е и тук вие почти отговорихте на въпроса. Въпросът е дали Европа ще позволи да стане заложник в тази борба. Засега аз не виждам някакви активни действия. Европа ми прилича на един будистки монах, който върти молитвеното барабанче и се е вторачил в пъпа си. Що се отнася до проблема в Близкия Изток, който засега е проблем номер 1за Европа, като източник на напрежение, на радикализирани млади хора и източник на бежанци.Чуват се напоследък трезви гласове, по отношение на това, че въпросът трябва да се решава там при източника, и че това не би могло да стане без Русия, колкото и някои хора да не я харесват или да не харесват президента Путин. От Франция чувам такива гласове, от Полша. Имаше посещение на политици от Австрия и от Испания, ако не се лъжа, в Иран. Чуха се подобни тези. Време е да се загърбят някои политически клишета и да се вземе едно решение, което почива на прагматичността и разума. Водещ: Без да искам да ги класифицирам по ред, атентатите или бежанската вълна са по-голямата заплаха за човечеството към днешния ден, като се има предвид, че и в двата случая загиват много и невинни хора? Чавдар Червенков: Тези две явления са свързани и аз не бих ги разглеждал по отделно. Всъщност цялата тази сложна система за контрол, за проверка, за регистрация на бежанците и страховете, които хората в някои страни от Европа изпитват са свързани с втория проблем. Ние не знаем кой, кой е в тази маса хора, кой идва, кой влиза, какви са неговите намерения. Така че като цяло двата проблема са свързани и те допълнително утежняват и усложняват живота на европейците, а се отразяват и в икономически аспект. Всичко това влече значителни разходи след себе си. Водещ: Има ли решение на сегашния проблем, който предизвиква цялата бежанска вълна, а именно „Ислямска държава“, която се настани на територията на Ирак и Сирия? Чавдар Червенков: Вълната бежанци върви с пълна сила.Медиите всеки ден ни съобщават за нови рекорди в бройката за бежанците, които са влезли в Македония или в Унгария, или в Германия. Това явление смущава нормалния ритъм на живот на страните. Ето примерно: Австрия спира влаковете; Дания е затворила и тя железопътните връзки и магистралата с Германия, и ако вие сте тръгнали с влак да си движите бизнеса и трябва да изчакате едно денонощие за да се придвижите, това как ви се отразява - мисля че негативно. Затова трябва да се намери, колкото се може по-бързо радикално решение при източника на проблема. Що се отнася до самите бежанци и необходимостта да им се помогне, там също трябва да се подходи прагматично, въпреки че става вече все по-трудно и по-трудно. Как да се отделят хората, които наистина имат нужда от закрила, тези, които наистина бягат от война? Все повече стават данните и ние ги виждаме, че тази вълна от бежанска се превърна в икономическа. Например в Белгия през август са подадени около 4500 искания за убежище. Половината от тях са иракски граждани, а само 1/4 са сирийци, останалата четвърт са афганистанци и африканци По отношение на 25-те процента сирийци съвсем малка част са хора, които наистина бягат от войната, останалите са икономически имигранти. Ето до какво води нерешителността, разсейването и пропускането на ценно време при решаването на този проблем. Вижте какво става по гръцките острови, коя държава може да издържи на такъв натиск и какви са финансовите измерения? Сега тепърва ще се обсъждат квоти, с които половина страни-членки не са съгласни и които няма да решат нищо, тепърва ще се търсят и взимат решения. Предвижда се например на „Фронтекс“ да се създаде капацитет и тази структура да поеме охраната на външните граници на ЕС. Кога във времето ще стане това. Може би войната в Близкия Изток естествено ще завърши до тогава. Ева БРАНИМИРОВА

11 Септември 2015 | 16:00 | Радио „Фокус“