ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Валерия Фол: Развитието на културния туризъм в посока популяризиране  на тракийското наследство може да бъде много перспективно

Проф. Валерия Фол: Развитието на културния туризъм в посока популяризиране на тракийското наследство може да бъде много перспективно

Директорът на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство към Университета по библиотекознание и информационни технологии ...

28 Август 2015 | 16:34 | Агенция "Фокус"

Проф. д-р Валерия Фол: Универсален принцип за изложба на културно-историческа тематика е научната коректност

Проф. д-р Валерия Фол: Универсален принцип за изложба на културно-историческа тематика е научната коректност

Проф. д-р Валерия Фол, директор на Институт за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), пред Агенция "Фокус". Фокус: Проф. Фол, Вие сте участвали в подготовката и представянето на много от българските изложби, които представят тракийското културно наследство зад граница. Какъв е Вашият коментар на скандала около изложбата с представянето на български и сръбски средновековни ръкописи за македонски в изложба, озаглавена „Хиляда години писмена традиция в Македония”? Валерия Фол: Предложеното наименование на изложбата от Македонка страна не ме изненадва, то е в духа на политиката им. Изненадана съм, че е било прието от организаторите на изложбата от белгийска страна и по-точно от Кралския музей в Мариемон. Явно не са се допитали до експерти, за да допуснат манипулативен гаф от историческа и научна гледна точка. Убедена съм, че няма да го повторят. Прочетох във Фокус нюз, че, че след българската реакция наименованието на изложбата е сменено и ще бъдат изпратени белгийски експерти, които да се запознаят с предлаганите за експониране ръкописи. Странно е, че това не е направено предварително, преди договарянето на изложбата. Фокус: На какви принципи трябва да отговаря организирането на подобна изложба? Какви цели си поставят авторите й, както и приемащата страна? Има ли политически моменти в подобни прояви? Валерия Фол: Универсален принцип за всяка изложба на културно-историческа тематика е научната и културно-историческата коректност при представянето й. За всяка отделна изложба се подготвя конкретна концепция, която се съобразява с вкуса на публиката, за която е предназначена. В нея са разработени и целите, които си поставят организаторите (нямам предвид чисто финансовите), какво искат да внушат на отделните групи публика. След това се подбират експонатите, с които ще бъдат представени застъпените в концепцията идеи, начинът на представяне, подготвят се специални текстове както за изложбата, така и за каталога и интерактивите материали. Дизайнът на изложбата е от изключително значение. Публиката е все по-взискателна и всеки детайл има значение. Успехът на една изложба зависи и от предлаганите на публиката съпътстващи дейности (концерти, популярни лекции, документални и игрални филми по тематика), предлагани материали (книги, сувенири, дискове, сувенири и т.н.). Чрез една атрактивна изложба може прекрасно да се представи държавата, от която идва. Неизменен политически мотив на всяка изложба трябва да бъде достойно представяне на културата (в най-широкия смисъл на понятието) на страната, от която са експонатите. Тракийската изложба отвори вратите на българската култура по света, защото никога не бе нарушен принципът „направено ОТ траките” и направено ЗА траките”. Поне до сега стриктно бе спазвано правилото в заглавието или във въвеждащите текстове да е ясно, че представените съкровища на траките са от българските музеи, защото не по-малко пищни тракийски материали и археологически обекти има и на територията на Румъния, Турция, Гърция. Мечтая за обща тракийска изложба на балканските страни, защото тогава ще бъде осъзнато значението на този народ за развитието на европейската култура и цивилизация. Фокус: Какво беше посланието на тракийската изложба, организирана в Бон през 2004 година? Какви бяха резултатите от нея и отзвука в германските медии? Валерия Фол: В Бон изложбата беше представена в „Кунст хале” на огромна изложбена площ, на която българският и немският екип разработиха темата за индоевропеизацията, формирането на тракийския етнос и културния и политически разцвет на тракийските царства на българска територия с преход към Тракия през римската епоха. Дългият хронологически период беше продиктуван от желанието на музея да покаже възможно най-пълно историята на българските земи през древността, включително и резултатите от българо-немските археологически изследвания. Интересът към изложбата бе огромен и всички медии дълго я отразяваха. Откриването на изложбата съвпадна с откриването на хероона на Севт ІІІ в „Долината на царете” от д-р Георги Китов и двете събития дадоха повод да се напишат чудесни материали за тракийското културно наследство. Фокус: През 2006 година изложба Златото на траките гостува в Музея Жакмар - Андре в Париж. Като знаем прецизността на френската публика, какво й предложи България тогава? Валерия Фол: В този прекрасен аристократичен музей концепцията бе да се представят тракийските царства на българска територия. Българо-френският екип направи бляскава изложба, реализирана с по-малко от 100 предмета. По същото време в Париж бяха експонирани и съкровищата на Сасанидска Персия, събрани от всички световни музеи. Споменавам я, защото съпоставката между двете изложби показа огромната роля на концепцията и дизайна за успеха на нашата изложба, а не струпването на едно място на много златни и сребърни предмети. Те сами по себе си са впечатляващи, но бързо се забравят, затова изложбата трябва да е разказ, история, които да достигнат до публиката, а тя винаги е разнородна. Трябва да подчертая, че в Жакмар-Андре се стичаха посетители от всички европейски страни, за да видят изложбата. Фокус: Подготвен ли е западният зрител за балканските детайли в областта на историята? Валерия Фол: Пейоративните емоции се появяват тогава, когато, както казах по-горе, културно-историческата коректност се нарушава. Западният посетител на изложби е любопитен, отворен за нови идеи и предварително се осведомява за това, което отива да види. Фокус: България има византийско, римско, тракийско културно наследство – как се е „опазила” от подобни скандали? Валерия Фол: Българските научни ръководители на подготвяните изложби съвестно са си вършели работата, затова не се е стигало до такива скандали. Тяхно и на колективите, които подготвят изложбите, задължение е да не допускат профанации, дори с риск да не се харесат на поредния министър. Фокус: На кого принадлежи културното наследство на древността? Валерия Фол: Културното наследство принадлежи на всички, то е част от историята на човечеството, независимо дали народите, които са го създали, са изчезнали или не. Съвременните държави и хора сме призвани да сме негови пазители. Това предопределя необходимостта от историческа и научна коректност и е недопустимо да се пренасят назад във времето сегашните пристрастия и политически отношения.

30 Август 2012 | 14:09 | Агенция "Фокус"