ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Вицепремиерът Томислав Дончев: В момента виждаме българската 97-ма година в Гърция

Вицепремиерът Томислав Дончев: В момента виждаме българската 97-ма година в Гърция

Томислав Дончев, вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика, в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВВодещ: С Томислав Дончев продължаваме коментара за това как щ...

7 Юли 2015 | 10:00 | бТВ, "Тази сутрин"

Вицепремиерът Томислав Дончев: Темата за така наречения дълг е по-скоро рутинна процедура

Вицепремиерът Томислав Дончев: Темата за така наречения дълг е по-скоро рутинна процедура

Томислав Дончев - зам. министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, в интервю за предаването „На светло“ по Нова телевизия Водещ: Вицепремиерът Томислав Дончев – носител на званието „интелигентен“. Ужас. Един от най-интелигентните членове на кабинета „Борисов 2“. Ще направим съвместен опит да отделим зърното от плявата в текущите политически скандали. Един от тях например доведе до първата в този мандат заплаха на премиера да подаде оставка. Здравейте, господин Дончев. Томислав Дончев: Здравейте. Водещ: Първо ми кажете какво ви каза премиерът, когато кръжеше над София. Томислав Дончев: Няма да ви кажа. Водещ: Защо? Томислав Дончев: Защото е разговор между нас двамата. Няма, какъвто и да било повод, да бъде публичен. Водещ: Защо не е ли публичен? Томислав Дончев: Не е публичен. Водещ: Таен е. Томислав Дончев: Таен е. Водещ: Защо е таен? Вие знаете ли прякора си, освен „интелигентен“? Томислав Дончев: Аз се замислих над етикета, който влязох в предаването дали е комплимент или е нещо друго, дали е повод например някой да бъде по-подозрителен слушайки ме или гледайки ме. А прякорът не го знам. Какъв е? Водещ: „Наследникът“, защото на вас се е обадил премиерът. Томислав Дончев: Не само на мен. Със сигурност е поддържал разговор с няколко души, аз коментирах разговора, който имах с него. Водещ: А с кои още души? Томислав Дончев: Редно е да попитате него. Водещ: Не мога да попитам премиера, защото той се е опаковал в своеобразно мълчание. Има коментари вече, че дори в връчил на четиримата вицепремиери те да говорят за 100-те дни на правителството, а той не. Томислав Дончев: Не мисля. Дори във вчерашния ден на срещата с младежите имаше повече от час разговор, голяма част, от който беше достъпен за медиите. Водещ: И беше цитиран през медиите. Томислав Дончев: Точно така. Не мисля, че сме потънали в тишина, нормалните нива на публичност са гарантирани. Съвсем друга е преценката колко трябва да се присъства в медиите. Защото от една страна - имаме необходимостта да се обговаря, да се обяснява всичко, което се прави, от друга страна – добрият вкус предполага известна доза мяра. Водещ: Добрият вкус. Томислав Дончев: Точно така. Водещ: А защо да е лош вкус да се комуникира? Томислав Дончев: Стига да не се прави непрекъснато, от сутрин до вечер, всеки ден, непрекъснатото отговаряне на нещо, може в един момент да ни накара да забравим за какво говорим. Водещ: Мая Манолова го прави например. Томислав Дончев: Това е неин избор. Ако й бях съветник, бих я посъветвал нещо друго, за щастие не съм такъв. Водещ: Въпросът за комуникацията тези дни влезе в обръщение, защото финансовият министър Владислав Горанов беше някак си обвинен е трудно да кажа, но упрекнат в лоша комуникация, по отношение на прословутия дълг от 8 милиарда евро. Вие казвате, че е въпрос на добър вкус да не се говори много из медиите. Томислав Дончев: Прекалено много. Водещ: Премиерът се е обгърнал с мълчание извън вътрешнопартийните диалози, които биват цитирани от медиите. Защо комуникацията става проблем за този кабинет? Томислав Дончев: Не мисля, че е проблем. Самият факт, че си говорим днес с вас показва, че няма проблем с комуникацията. И да напомня, ние не сме уточнявали какви въпроси ще получавам предварително, така че комуникацията е напълно… Водещ: Очертали сме теми. Томислав Дончев: Започвайки с така наречения дълг, а той е така наречен, защото в голямата си част тук дълг няма, поне няма нов. Може би колегата Горанов не е счел за необходимо предварително да обговаря и да обяснява темата, защото това е по-скоро рутинна процедура, която прилича на процедура правена преди една, пред две или преди четири години. Като тип процедура разлика няма. В основната си част става дума за рефинансиране на стар дълг и тези документи, които стоят на банките на народните представители са стояли преди едва-две или четири години и никой не им е обръщал такова внимание преди това. Водещ: А кой раздуха темата? Томислав Дончев: В случая говорим за прословутия завет на Архимед: дайте ми опорна точка и аз ще ви вдигна рейтинга. В смисъл, опитаха се в тази конкретна, по-скоро рутинна процедура опозицията се опита да даде голяма политически бой, търсейки собственият си кураж и правото си на съществуване. Водещ: Нека ви кажа, това е законът на ‚Позитано“, може би – дайте ми опорна точка и аз ще обърна ситуацията в България или света. Томислав Дончев: Съвсем друг въпрос е, че тук се експлоатира един страх, който съществува повече от десетилетия на свръхзадлъжнялата, пропаднала държава. Имаме го от Виденово време, защото голяма част от хората помнят за какво става дума, имаме го още от Луканово време. И ако вземането на дълг за други държави примерно е опция, която би била подкрепяна от населението, в България нещата поради травматичния ни опит своят по съвсем различен начин. Истина е, че в хората има подобен страх, който някой се опита да експлоатира. Иначе новината тук е, че дълг няма, поне няма нов. Водещ: Да, но вашите партньори в коалицията не смятат, че добре сте убедили, както публиката, така и тях, че има комуникационна грешка, грешка в комуникацията. Те го казаха и вчера го казаха. Томислав Дончев: Отворен въпрос е дали ние е трябвало да ги убеждаваме по-грижовно или те е трябвало да разберат по-бързо. Водещ: Мислите, че те имат забавена реакция? Томислав Дончев: Не, казах, че е отворен въпрос. Водещ: А кой да затвори въпроса? Томислав Дончев: Предстои да го затворим в следващите дни. Водещ: Вие сте убеден, че цялата тази дилема, цялата тази патърдия ще приключи? Томислав Дончев: В един момент политическите страсти трябва да отшумят, трябва да има шанс за разговор със спокоен тон, макар че откровено казано няма какво толкова ново да се каже отвъд политическата истерия. Нали знаете, когато говорите с някой, когато му викате вие не му казвате нищо повече, говорейки с нормален тон. Водещ: Да, така мисля и аз. Може би вече трябва да върнем спокойния тон. Томислав Дончев: За всеки поне средно икономически грамотен е ясно, че поне средната процедура е в режим на неизбежност. Ние имаме рефинансиране на стар дълг. Имаме опит отсега да има една сигурна база как ще се финансират дефицитите до 2017 година и нищо друго няма. Водещ: Запознахте ли се с една друга статия на проф. Никола Алтънков, „Калифорнийки университет“, това е от вчера? Много интересен текст, който… Томислав Дончев: Не съм имал възможност да се запозная с него. Водещ: … на кратко ви казвам, твърди, че този заем е нагла измама, и че може всичко да се реши с вътрешни средства, със средства от фискалния резерв, ако се планират, както трябва, също така с увеличаване на приходите, за които говори и премиерът Борисов. Томислав Дончев: Не съм чел въпросната статия, но е редно да бъдат уточнени няколко неща. Имаме максимален размер на дълга, който може да се ползва. Няма, каквато и да било гаранция или необходимост, че той ще бъде ползван до максималния размер. Никой няма намерения да генерира повече средства, отколкото са необходими. Най-важното, макар че аз не считам за необходимо да бъда изпитван или да давам пояснения по опорни точки, каквито… Водещ: Това не е опорна точка, аз ви питам и питам… Томислав Дончев: Не, аз говоря по принцип и говоря, каквито и да е пари, които са част от държавния бюджет, не могат да бъдат харчени за нещо различно, освен това, което пише в бюджета. Тоест няма опасност някой да похарчи тихомълком някой да похарчи някакви пари за нещо, което никой не знае, няма как да се случи. И съвсем друг е въпросът, и ако тук имаше нужда от дебат, той не се фокусира върху правилните теми. А правилните теми са: Как да харчим по-малко за издръжка на държавния апарат? Как с по-малко пари да постигаме повече ефект? Достатъчна част от БВП ли разпределя държавата или тази е добра? Гледах преди около 4-5 дни една статистика, България е на последно място в Европа на държавни разходи на глава от населението и това не е нещо изненадващо. Тя е на едно от последните места като дял от БВП, но на глава от населението е категорично на последно място, около 2 хиляди евро, сравнено с един Люксембург, което не е изненада, където са над 45-46 хиляди евро. От либерална гледна точка това е голям позитив. Тоест държавата взема малка част от парите на хората, но от гледна точка на нуждите, не само в социалната сфера, в инфраструктурата, това може би е недостатък. Ако имаше нужда и от политически, и от икономически дебат, той трябваше да се съсредоточи там. Водещ: А как – не може ли сега да се пренасочи този дебат? Защото чух вчера премиерът да казва: оттук-нататък, след като е изтеглен този дълг, който си позволи да харчи непремерено или незаконно – веднага на прокурор, правим реформи. Томислав Дончев: Преди да стигнем до реформите, защото това е важна тема. Всъщност от по-стратегическа, политическа гледна точка, това, което се случи, тази истерия около дълга е всъщност връщане към обичайния политически тон от преди година или от преди 2 години или от преди 3 години и за мен имаме основание за песимизъм и да се разделим с крехката надежда, че можем да имаме един нормален политически дебат, който беше наложен като нов стандарт по време на преговорите за формирането на този кабинет. Водещ: Вие смятате, че вече сме излезли от тази нормалност? Томислав Дончев: Това, което виждате през последната седмицата, не ви ли убеждава точно в това? Водещ: Не, аз виждам просто опит на опозицията да се самоинжектира със съживителна течност. Томислав Дончев: Това е точно така, но аз понеже имам всякакъв вид и административен, и политически опит, и в управление, и в опозиция, аз твърдя, че най-силната позиция е на опозицията, не когато критикува адресно или безадресно, не когато трупа дума върху факта, само дума върху дума, най-силната й позиция е, когато тя може да предложи алтернатива и да каже: Не правете така, а направете така. Ние предлагаме това, защото сме по-умни, имаме по-силен човешки капитал от вас и ние сме направили по-добро предложение. Вие да чухте нещо подобно? Водещ: Тогава това означава ли, че вие когато говорите, че вече е напуснат нормалният тон на преговорите от опозицията, имате основание да се страхувате за стабилността на това правителство? Томислав Дончев: Страхът е лош съветник в политиката. Човек от страх може да направи по-лоши неща, дори от тези, които би направил под влияние на глупостта. Все още не съм загубил надеждата, че може да поддържаме в определена степен стандартите, които бяха наложени по време на преговорите, не защото това е удобно за нас като политическа сила, а защото това е полезният политически дискурс и според мен това е политическият тон, който е одобряван от обществото. В крайна сметка повечето политически и държавни процеси могат да бъдат сравнени с живота в едно семейство. Представете си една фамилия, която вместо да води нормален разговор вечер, да обсъжда проблемите, които има, защото всяко семейство има проблеми, непрекъснато крещи, смущава съседите два етажа надолу и три етажа нагоре. Със сигурност една подобна фамилия би имала лоша репутация сред всички съседи във входа и със сигурност, когато би имала нужда от помощ, съдействие никой не би я взел на сериозно. Аз искам да сме такава държава, такава фамилия, която не смущава съседите си. Проблемите, които има ги решава със спокоен тон, дори и с дълъг разговор, но не обезателно с крещене. Това не помага на никого. Водещ: Да, но вие казвате „напуснахме нормалния тон“, въпросът е в това дали очаквате провокация отвън или провокация отвътре? Откъде е заплашена ситуацията в момента в повече? Томислав Дончев: Знаете, най-страшните рискове и най-страшните враговете са тези, които са вътре в теб, а не обезателно външните и всъщност демоните вътре са много по-опасни, отколкото демоните вън. Водещ: Кои са вашите демони? Томислав Дончев: Ако говорим за стабилността на коалицията и на цялата политическа конфигурация, която формира стабилността на кабинета, аз нямам сериозни поводи за притеснение или не бих казал, че към момента има някакви значими рискове, по дълъг списък с причини. Правейки обаче един дълбок политически анализ, аз мога да потвърдя това, че успехът или неуспехът, стабилността или нестабилността на тази управленска конфигурация зависи от партиите, които са вътре, /…/ подкрепата, а не от париите, които са вън. Водещ: Правите ли нещо в тази посока? Томислав Дончев: Основният фокус на усилията е да постигнем максимално добри резултати в управлението, а не обезателно да инжектираме управляващата конфигурация с някакви стабилизиращи елементи. Считам, че това, което ще даде дълготрайно право на съществуване на кабинета е резултатите, които той постига, а не обезателно здравите политически сглобки между партньорите. Водещ: Между другото Борисов, пак ще го цитирам от вчера от срещата с младите, той каза: аз обещавам, че ще постигнем стабилност след 1 година, ако сега спокойно и без излишни скандали можем да изтеглим този необходим заем. Сигурен ли сте и въз основа на какво ще се постигне тази стабилност, след като се говори, че нашите разходи многократно, все пак продължават да надвишават приходите? Томислав Дончев: Не, многократно не е, но България от дълги години формира дефицит. Да, в повечето случаи той е в приетите рамки, но все пак формира дефицит. Което означава, че на годишна база тя изхарчва повече, отколкото произвежда и тук съществения и политически, и икономически разговор е какви трябва да са мерките за България да има балансиран бюджет или дори в един момент да има… Водещ: Говорите ли си за това какви трябва да са мерките? Томислав Дончев: Това е същественият разговор и ако примерно вътре в кабинета това е част от разговорите, които се водят непрекъснато, част от анализите, част от плановете, които се правят. За съжаление това не е част примерно от парламентарния дебат. Водещ: А защо не става част от парламентарния дебат? Защо не го налагате, все пак вие сте мнозинството? Томислав Дончев: Защото подобно на това, което казахте в началото, по една или по друга причина някой е решил, че сензацията е нещо много по-атрактивно и важно, отколкото същността. Водещ: Надвикването. Томислав Дончев: Надвикването. Водещ: Само ми кажете, хората не искат реформи, народът, така нареченият, не обичам тази дума, хората не искат реформи, ако вие посегнете да им закривате болниците, които са излишни, а всички знаят, че има излишни болници, ще ви съсипят от протести. Томислав Дончев: Не само болници. Водещ: Не само болници, да, но са за пример. Ако посегнете върху БДЖ-то им съсипаха ви със заплахи от протести. Коя е първата реформа, на която ще се решите? Томислав Дончев: Ако направите опит да ограничите държавните разходи, примерно за администрация в някоя сфера, ефектът не би бил много по-различен. Проблемът е, че една реформа, за да донесе положителен резултат, самият алгоритъм е такъв. В началото се минава през една фаза, където част от българското общество, част от хората няма как да са щастливи и доволни. И тук големият проблем не е, че пряко засегнатите са недоволни и дори, че протестират, това е нормално. Това е нормална европейска практика. Големият проблем е, че я няма друга част от обществото, която се налага да плаща свръх много спрямо несъществуващи ползи и несъществуващи резултати, а иначе няма как реформите да бъдат леки. Ако ти кажеш на един човек: ти имаш проблем със здравето, затова искам от утре да спреш да пушиш, да минеш на диета и сутрин да бягаш по 4км. Вечерта преди утрешния ден, аз съм убеден, че човекът разпалено би обяснявал какво ще се случи от утре, но на първия километър бягане рано сутринта убеждението за решителността му по повод провежданата реформа в неговото тяло със сигурност ще спадне. Водещ: Всичко казвате, че трябва да става всъщност с убеждение или с принуда? С едно изречение. Томислав Дончев: Убеждение, категорично. Водещ: Томислав Дончев, вицепремиерът по европейските фондове твърди, че ще има реформи, но те ще са не по принуда, а по убеждение.

22 Февруари 2015 | 12:02 | Нова телевизия, "На светло"