ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Ген. Кирчо Киров: Армията е една от институциите, които се ползват с най-голямо обществено доверие и авторитет

Ген. Кирчо Киров: Армията е една от институциите, които се ползват с най-голямо обществено доверие и авторитет

Ген. Кирчо Киров, бивш директор на Националната разузнавателна служба по повод 6 май Ден на храбростта и празник на Българската армия в интервю за Агенция „Фокус”. Фокус: Честването на 6...

6 Май 2015 | 10:31 | Агенция "Фокус"

Ген. Кирчо Киров: Случаят със задържаните българи в Судан не би трябвало да е изненада

Ген. Кирчо Киров: Случаят със задържаните българи в Судан не би трябвало да е изненада

Ген. Кирчо Киров, бивш директор на Националната разузнавателна служба, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ:Шестима българи бяха задържани от групировка в Судан. Пред журналисти министърът на външните работи Даниел Митов съобщи, че те са добре. Ген. Киров, какъв е вашият коментар по случая – защо българи се оказаха замесени в конфликт в Судан? Кирчо Киров:Аз намирам това нещо за нормално. Български граждани работят в много и най-различни рискови точки по света. В конкретния случай нашата компания „Хели Еър“ оперира в такива региони, каква е южната част на Судан, а и въобще такъв е целият регион, в който те оперират. Така че това е нещо, което би следвало да се очаква и би следвало да не бъде изненада, тъй като нееднократно, в различни случаи - и в миналото, и сега - ние сме предупреждавали, че български граждани, български транспортни средства, български обекти зад граница могат да бъдат предмет на посегателство от този род, какъвто вчера или онзи ден се случи в Южен Судан. Водещ:И тук е въпросът доколко може всяка страна, включително и България, да се предпази от следващи такива случаи? Кирчо Киров:Разбира се, че едно от основните условия са структурите, които действат в подобни региони, да бъдат добре запознати с обстановката. Но понякога това се случва и извън възможностите, въпреки доброто познаване, въпреки запасът от знания и възможности, такива моменти са неизбежни. Светът е глобален и, както се казва, опасност дебне навсякъде, особено в рискови региони. Аз си мисля, че българската държава понякога е в състояние сама да реши в подобен момент, че понякога са необходими усилията, сътрудничеството и координацията с други външни партньори. В конкретния случай аз считам, че правилно е подходено и „Хели Еър“, и МВнР на България да действат чрез органите и висшите служители на ООН. Тъй като нашите съграждани там изпълняват полети, изпълняват задачи по линия на ООН на световната продоволствена програма. Водещ:Преди малко се появи информация, че няма да се водят преговори, няма да се иска откуп. Това е ключова информация и се оказа, че бунтовниците, които враждуват с правителството на Судан, са сбъркали българите с вражески хеликоптер. Грешка, за която България можеше да плати висока цена. Кирчо Киров:Това е така. Обикновено такива случаи се определят като кризисни случаи на национално ниво, именно поради обстоятелството, че наши съграждани се намират в подобно състояние. Но аз бих искал тук да направя едно сравнение със случая от 2011 година, когато отново наш екипаж на български хеликоптер беше задържан, беше похитен в провинция Дарфур. Сравнението в случая е следното: Между двата случая има съвършено сериозни различия. В първия случай от 2011 година, още от самото начало похитителите предявиха искания за откуп. В конкретния случай това нещо до момента отсъства. Аз считам, че разликата се състой в обстоятелството, че в сегашния случай нашите съграждани са задържани от политическа групировка, която води политическа и въоръжена борба с държавното ръководство, с режима, който управлява в Судан. Поради тази причина подходът трябва да бъде различен за тяхното освобождаване. Тъй като през 2011 година ние действахме, и Националната разузнавателна служба, и аз като неин ръководител, координирано и на базата на ефективните възможности на суданските структури, по-конкретно на суданската Служба за разузнаване и сигурност. В конкретния случай това е невъзможно, тъй като тези структури на суданската държава и самото й ръководство са противници на групировката, която е задържала нашите граждани. Именно затова, аз считам, че възприетият подход от страна на МВнР, на Кризисния център или Ситуационния център, както се нарича структурата в МВнР е правилен. Водещ:Ако излезем от конкретиката на тези два случая, на този от последните дни и на този от 2011 година, има една практика - в такива случай да не се преговаря с терористи. Каква е политиката на България? Кирчо Киров:Аз в конкретния случай не считам, че имаме акт на тероризъм. Излизаме от тази конкретика: Обикновено се намират начини и форми за контакти със структури, които действат по подобен начин. Не е възможно без контакти на определено ниво, по определен начин да се достига до благоприятно разрешение на такива случаи. По-точно аз бих казал, че нито една държава не признава, и не следва да признава или да предприема, стъпки към заплащане. Това е подходът. А иначе в една или в друга форма, разговори с такива структури следва да се водят, неизбежно е по мое мнение. Водещ:Надяваме се, че действително информацията, която имаме, че днес би трябвало да бъдат освободени задържаните българи, ще се окаже вярна, и че те ще бъдат пуснати в най-скорошен срок. Кирчо Киров:Аз също се надявам, тъй като компанията „Хели Еър“ натрупа богат опит в това отношение, да разчитаме на възможностите на нашите структури, на нашите държавни органи. Андреа ПУНЧЕВА

29 Януари 2015 | 13:00 | Радио „Фокус“