Акад. Георги Марков: Не може да променяме историята със задна дата

Академик Георги Марков от Института по история към БАН в интервю за Агенция „Фокус” за това до какъв етап стигна Македонският въпрос 52 години, след като на пленум на ЦК на БКП беше сложено началото на нова линия по него.

Фокус: Акад. Георги Марков, на 11 март 1962 година на пленум на ЦК на БКП се слага началото на нова линия по Македонския въпрос. Днес 52 години по-късно до какъв етап е достигнал Македонският въпрос?
Георги Марков: Това е повратът в политиката на БКП по Македонския въпрос, който е извършен от вътрешните кадри на комунистическата партия начело с Тодор Живков. Те не са коминтерновци като дейците дошли от Съветския съюз с Червената армия. Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и други, които наложиха македонизацията в България - това са комунисти-патриоти. Трябва да им отдадем заслуженото , защото и в онази система са мислили за националните интереси. Когато Тито гостува в София през септември 1865 година, Тодор Живков пита: „Къде са тия македонци – 260 000 македонци от преброяването на есента на 1946 година”, а Тито му отговаря: „Къде са тези 1 500 000 българи във Вардарска Македония”? Това е един преломен момент в историята на Македонския въпрос, докато днес вече при съвсем други условия (говоря за обществено-политически системи в двете съседни държави) Македонският въпрос е една задънена улица, защото ние от 2 или 3 години говорим за Договор за добросъседство. В Скопие се ослушват – поне аз не знам докъде е стигнал Договорът за добросъседство като условие за подкрепа на Република Македония по пътя към Европейския съюз.
Фокус: Вярно ли е твърдението на държавника Тодор Живков, че никаква македонска нация, македонска народност и държава не са съществували през Средновековието и Възраждането, но във Вардарска Македония в рамките на създадената през август 1944 година социалистическа Република Македония постепенно се формира?
Георги Марков: Да, така е. Този пленум е на закрити врати. Фокус: Вярно ли е твърдението на държавника Тодор Живков, че никаква македонска нация, македонска народност и държава не са съществували през Средновековието и Възраждането, но във Вардарска Македония в рамките на създадената през август 1944 година социалистическа Република Македония постепенно се формира?
Георги Марков: Да, така е. Този пленум е на закрити врати. Тодор Живков и не само той, но и обкръжението му са се опасявали да посегнат на авторитета си на „Божи учители” на българския народ. Тогава за един от „Божите учители” е смятан Георги Димитров, който има огромна вина, за т.нар. „македонизация”. Самият той има корени от Разложко и още в Лайпциг през 1933 година, заявява, че се гордее, че е българин. Академик Тодор Павлов по онова време е председател на БАН. Той е от Щип и също е казвал, че е българин. Това да се обявяват определени хора и то българи за македонци е престъпление, едно национално предателство, но Тодор Живков беше от следващото поколение комунисти, които са на местна почва и много добре са разбирали случващото се. Той се е съобразявал и с политиката на Съветския съюз, тъй като тя е много определена - „Сега вие може да си защитите интересите в границите на собствената си държава, няма македонско малцинство както искат от Белград, но недейте да пречите на социалистическа Югославия и нейната политика с правенето на нови нации”. Тито прави две нации: македонска и мюсюлманска. Тодор Живков официално не се намесва. Оттатък границата те си правят каквото искат – и за съжаление се получи македонска нация.
Фокус: Акад. Марков, как стоят нещата с Македонския въпрос след издаването на книгата „Македонския въпрос 1944-1989 година”?
Георги Марков: Тази книга е на Института по история към БАН, т. нар. „Синя брошура”, която излезе през 1968 година, ако не се лъжа. След пленума на 11 март 1962 година започват изследвания на Македонския въпрос у нас. Лека-полека тази идеологическа хватка се отпуска и започва да се отбелязва Илинденско-Преображенското въстание като българско. Издават се някои сборници с документи и тази справка на Института по история наистина е преломна, но това е 1968 година - след Пражката пролет, след нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия. Тогава Тито се обяви против това нахлуване. От Москва се „пусна” една политика, че колкото по-зле са Съветско-югославските отношения, толкова по-добре е за Македонския въпрос. Тогава ни поотпуснаха, след това отново ни затегнаха. Бяхме зависими от Балканската политика на Москва. За онази епоха и за Варшавски договор Тодор Живков съумяваше да защити националните интереси. Аз си спомням акад. Венко Марковски, който е един от създателите на „македонската азбука”, в края на 1944 година е бил хвърлен на „Голи Оток” - един от концлагерите на Тито. Живков в началото след 1963 година успява да го освободи от лагера.
Фокус: Какви са взаимоотношенията между българи и македонци след 1989 година до наши дни?
Георги Марков: Младите поколения са с промити мозъци. На тези оттатък Осогово аз им казвам – историята започна след Втората световна война. Тогава Тито създаде Македонската нация по едно решение на Коминтерна след 1944 година. Слава Богу само една нация създадоха от Коминтерна - не успяха с добруджанската и тракийската нация. Сталин е известен като „Баща на народите”. Ако вземете дневника на Георги Димитров, на срещата в Кремъл през юни 1946 година на която са той и Кимон Георгиев като полковник от армията и от войните Димитров казва : „Другарю Сталин, как ще правим нация по средата на XX век” и Сталин му казва: „Като баща на народите – чакай, имаше ли белоруска нация – нямаше, аз я направих; имаше ли молдавска нация – аз я направих и вие ще направите една македонска нация”. На пленума през август 1946 година се решава да се прави македонска нация в България, но тези които са били извън Горноджумайска област, днес Благоевград са успели да се спасят. Аз познавам ген. Борис Карамфилов. Някога той казваше, че брат му, който бе в Благоевград е бил записан македонец, а понеже той е офицер в София, си е останал българин. Двама братя от една майка са с различен произход – да се смееш ли, да плачеш ли.
Фокус: Докога смятате, че ще се спекулира с македонизма и българските герои ще са обявявани за македонски?
Георги Марков: Това, което става в Скопие, е просто смехотворно, защото те преди 1989 година не смееха да посягат. Бяха обсебили Гоце Делчев и Даме Груев, но ругаеха Тодор Александров и Иван Михайлов, защото били слуги на монархофашизма и различни глупости. Сега вече разбрах, че в музея на ВМРО са сложили статуя на Тодор Александров. Ако вземете писмата му, той има един любим израз: „Това ще бъде от вреда за българското племе”. Това са думи на български националист. За Иван Михайлов да не говорим – той има и спомени, и брошури по Македонския въпрос, но нищо чудно да посегнат и на него. Те посегнаха на първия български дипломат Симеон Радев. Бяха сложили скулптурата на сградата на Външно министерство. Аз им казах: Недейте да ровите гробовете на тези хора и да ги правите македонци. Преди години, когато бях в Прилеп, се превеждаха книги. Подариха ми да чета „Железният светилник” на майчин език писан от техния съгражданин Димитър Талев и аз хвърлих книгата. Казах им: „Вижте, вие вече прекалявате. Може ли Димитър Талев да не е знаел, че пише на чужд език”. Те превеждат Никола Вапцаров, а още 60-те години Елена Вапцарова прави декларация, че е родила син българин. Превеждат и Христо Смирненски, Атанас Далчев – родом от Солун. Не може така по географски принцип те да ги изкарат македонци. Аз смятам, че с историята компромис не бива да се прави. Ние нямаме моралното право да се отказваме от тези герои, защото те са умрели толкова млади, а и те са искали да живеят като нас.
Фокус: Според вас, ще излезе ли наяве някои ден казусът с Македонския въпрос?
Георги Марков: В Скопие историята е голяма политика. Имайте предвид, че те имат Институт за национална история, който напомня за ГДР. В ГДР всичко беше национално - институтът им беше национален, и армията им беше национална. Директорът на Института за национална история се назначава от парламента. Те трябва да престанат да фалшифицират и да крадат от историята ни.
Фокус: Мислите ли, че това ще се случи?
Георги Марков: За разлика от някои колеги аз съм безкомпромисен. Те искат дори за 2 август ние да отбележим заедно. Дори в един период от Външно министерство ни подтикваха заедно да честваме Илинденско-Преображенското въстание, но те разделят въстанието на две – на запад от р. Места и на изток от нея. Тяхното въстание е Илинденското, а нашето било Преображенското. Разделят и Македоно-Одринското опълчение при 14 000 души опълчение – 10 000 македонци и 4 000 българи. Според тях родените на запад от р. Места са определени за македонци, но те са истински българи. Не може посмъртно да ги правим македонци. Никакъв компромис не може да се прави с историята. Това, което сега се говори „дайте заедно” – „няма заедно”. Дата 2 август е свързана с едно българско въстание от Смилево и от Костур чак до Петрова нива. През 1978 година е издаден големият сборник „Турски документи” за това въстание и навсякъде пише за българи във въстанието. И сега ние какво да правим, политически да се сближим? Да се сближим, но не за сметка на историята. Външните министри на България трябва да разберат, че компромиси с историята не може да се правят в името на политическо сближение – нямаме морално право. Македония е една държава с 25% безработица. Имат дългове и трупат паметници – Холивудски кич е там. Хората се смеят като отидат там. Знам, Македония е бойно поле, по-интелигентното население е било избито от сръбския и гръцкия терор. Те са бягали тук при нас, за да се спасят. Разбирам ги, но вече Европа е друга. Ние може да разговаряме, без да има някой с нож над главата. Аз ги призовавам да проявят разум и да знаят, че не може да променяме историята със задна дата.
Любомира НИКОЛОВА