ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Акад. Георги Марков: Поуката от датата 10 ноември е, че не е възможно един народ да бъде държан в желязна хватка на една наложена отвън идеология

Акад. Георги Марков: Поуката от датата 10 ноември е, че не е възможно един народ да бъде държан в желязна хватка на една наложена отвън идеология

Акад. Георги Марков от Института по история към БАН, в интервю за Агенция „Фокус”.Фокус: Десети ноември е дата, бележеща демократичните промени в България. На този ден Централният комите...

10 Ноември 2014 | 13:01 | Агенция "Фокус"

Акад. Георги Марков: Историята ни учи, че за да има национално съгласие, трябва да постигнем национално помирение

Акад. Георги Марков: Историята ни учи, че за да има национално съгласие, трябва да постигнем национално помирение

Акад. Георги Марков от Института по история към БАН, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ Водещ: 70 години след 9 септември отново се връщаме към тази дата и днешния прочит на историците. Добър ден, на академик Георги Марков от Института по история към БАН. Георги Марков:Добър ден. Водещ: Академик Марков, вече имаме един съвременен прочит на събитията от 9 септември, съвременен прочит на самия комунистически режим. Обаче историята все още мълчи за съдбата на хиляди български офицери. Малко се говори за това, че цветът на българското офицерство загива след 1944 година, бавно и постепенно. На мястото на тогавашните офицери се назначават едни други офицери, които не са нито толкова обучени, нито толкова образовани. Защо малко се казва за това? Георги Марков:Това е обяснимо, тъй като десетилетия наред се употребяваше едно определение „царско офицерство“. Като кажеш „царски офицер“, едва ли не това означаваше фашист. Това има идеологически етикет. Българското офицерство в края на Втората световна война претърпя своята трагедия. Още на самия 9 септември са убити висши военачалници, командващи армии, като Христо Христов – Трета армия във Варна; Атанас Стефанов на Четвърта армия, ген.Никола Наков на Първа армия. Те са убити като нарочени фашисти, а други са хвърлени по затворите. В същата нощ капитани и майори стават генерали. Стойчев, Тошев, Лекарски, Трендафилов – това са офицери, уволнени 1936 година, които 8 години са били извън редиците на Българската армия и не са били подготвени да водят съвременна война. Или, с една дума, оставаме армия без генерали или генерали, които не са могли да командват тази армия. Добре, че по това време германската армия се изтегля от Балканите, тъй като Червената армия настъпва в централните участъци на източния фронт. Убити са и младши офицери и то понеже са били строги. Имало е саморазправи от т.нар. войнишки комитети. Някои офицери са убити само заради това, че не са си предали пистолетите и сабите. Знаете, че офицер да си предаде оръжието и унижение. Ген. Берюзов спира тези убийства, казвайки на министъра на войната Дамян Велчев: „Няма кой да ви изкара войната. Нека изкарат войната, пък след това ще ги изтрепете, тогава ще ги хвърлите по лагери“. На практика така и става. Част от тях се завръщат от войната и тогава са били хвърлени по лагери, други са били екзекутирани по силата на присъдите от т.нар. четвърти състав на Народния съд. Водещ: Тоест това е един много добре измислен и добре отработен план? Георги Марков:Да. Както казва Сталин: „Един по един, до един“. Те затова взимат Комисарския институт от Червената армия. Понеже нямат доверието на т.нар. царски офицери, те измислят помощник-командири. Това са партизани, ремсисти, ятаци, някои от тях са нямали и основно образование. Но точно тези помощник-командири са спъвали воденето на военните действия. Има дадени излишни жертви поради намеса на тези своего рода комисари, защото те са били много далеч от воденето на една съвременна война. Едно е да бъдеш с чета от 20-30 души в гората, а друго е да бъдеш помощник-командир на дивизия или не дай си Боже на армия. Водещ: Ако комунистическата власт се саморазправя с генералите, защото са се страхували от преврат, интересно е защо се саморазправят и с втория, и с третия ешелон надолу по веригата? Това не е ли твърде крайно? Георги Марков:Защото те са нямали доверие на това офицерство, което е минало през войни, през една друга школа на възпитание, с друг морал, което е имало представа що е това Отечество, що е това национални интереси. А пък новите комисари или тези, които са ги произвели за една нощ, те служат на една идеология, която поставят над националните интереси. Тук е сблъсъкът. И през лятото на 1946 година се извършва една голяма чистка – около 2 000 български офицери са изхвърлени от редовете на българската армия. Но все пак това е ставало съобразно това дали имат кадри. Тъй като и Ленин, когато започва чистката на царските генерали след революцията, казва: „Абе ние нямаме кадри. Навсякъде може да имаме т.нар. стари специалисти“. Значи, първо чистката е в пехотата, след това в артилерията и най-накрая във Вътрешни войски. Моят баща, светла му памет, беше инженер във Вътрешни войски, него го пенсионираха чак 1955 година, на 42 години, когато вече създадоха кадри инженери за съответния вид въоръжени сили като Вътрешни войски. Водещ: Тоест не са имали дотогава кадри, затова са го държали са служба. Георги Марков:Да. Има и други офицери, т.нар. стари специалисти. Разбира се, с перспектива да бъдат отстранени, но най-тежки са пораженията в Сухопътните войски. И тъжно е, че много офицери с принос в заключителния етап на войната срещу Германия, макар че те са изживели една вътрешна драма, защото ние сме съюзници с германците в две световни войни. Не е било лесно да обърнеш оръжието, но те са проявили тази дисциплина, това чувство за дълг. И тези офицери, които се връщат като победители, прави се един своеобразен парад на победата в София, и след няколко месеца започват да ги арестуват, да ги изтезават и в затвори, и по лагери. Уж били замисляли военен преврат. Това са едни измислени военни конспирации. Какъв военен преврат ще се прави тук при условията на окупацията на Червената армия, след като е било ясно, че вече Чърчил ни е предал в съветската зона на Сталин. Просто това са едни измислици, за да бъдат арестувани и хвърлени по затворите тези офицери. Водещ: Това за пореден път показва колко сме изобретателни, когато трябва да се самоизбиваме и самоунищожаваме помежду си. Георги Марков:Страшно е. Водещ: Какъв е изводът, който можем да направим от всичко това? Георги Марков:Изводът е, казвам го като историк - На 9 септември в България започва гражданска война. Знам, че от двете страни на тази барикада има жертви. В гражданската война няма победители, всички са победени. Затова, това е моята, мечта – на историка, да имаме национално съгласие. Ние говорим много за съгласие. Но, за да имаме национално съгласие, трябва да се стигне до национално помирение. И аз все се надявам, че поне по-младото поколение ще черпи от историята поуките и да се разбере, че гражданската война е братоубийствена и тя не може да бъде издигната като нещо положително в историята. Ева БРАНИМИРОВА

17 Септември 2014 | 17:04 | Радио „Фокус“,„За честта и славата на България“