ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Акад. Георги Марков: Балканската война е нашият реванш за онези близо 5 века робство, които ни откъснаха от европейската цивилизация

Акад. Георги Марков: Балканската война е нашият реванш за онези близо 5 века робство, които ни откъснаха от европейската цивилизация

Акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус” по повод 102-годишнината от избухването на Балканската война.Фокус: В какво се корени чудото на българския подвиг по време на Балк...

10 Октомври 2014 | 19:07 | Агенция "Фокус"
Акад. Георги Марков: Историята ни учи, че за да има национално съгласие, трябва да постигнем национално помирение

Акад. Георги Марков: Историята ни учи, че за да има национално съгласие, трябва ...

17 Септември 2014 | 17:04
Радио „Фокус“,„За честта и славата на България“

Акад. Георги Марков: 9 септември има съдбоносно значение в новата българска история

Акад. Георги Марков: 9 септември има съдбоносно значение в новата българска история

Академик Георги Марков от Института по история към БАН в интервю за Агенция „Фокус” за преврата на 9 септември и разделението на нацията ни Фокус: Акад. Марков, какво се случва на историческата дата 9 септември 1944 година? Aкад. Георги Марков: Това е дата от историята на Втората световна война, която има съдбоносно значение в новата българска история. Убедих се, че 70 години по-късно сме разделени и противопоставени. Вече е крайно време да не губим национална енергия и историческото време. Трябва да настъпи помирение, нали 25 години говорим за него, а още го няма. Няма и съгласие, всеки плаче за своите жертви – едните ще плачат на Братската могила, другите плакаха на 23 август пред паметника до Националния дворец на културата. Не бива политиците да продължават да играят на тази струга. Трябва да приключим с тази гражданска война, както я приключиха в Испания и Гърция. Това е моят призив като историк. Фокус: По какъв начин се осъществява Деветосептемврийският преврат? Каква е била неговата цел? Акад. Георги Марков: Датата 9 септември всъщност не беше възможна без датата 5 септември – тогава Съветският съюз обявява война на Царство България –единственият съюзник на Германия, който не е изпратил и един войник на Източния фронт да воюва със СССР. Със съгласието на Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт СССР обявява война на България. На 8 септември в 10 часа Червената армия навлиза на наша територия и прави десант във Варна и Бургас и, естествено, превратът се извършва през нощта. Заповедта на военния министър ген. Иван Маринов е да не се оказва съпротива на Червената армия. Така Европа е разделена. Както на 23 август 1939 година Хитлер разделя Източна Европа, по същия начин Чърчил и Сталин са разделили и Югоизточна Европа и това е дори в процент. Чърчил отстъпва на Сталин Румъния и България и му казва нежно: „Чичо Джо, остави ми Гърция, защото ми трябва като морска държава до Суецкия канал, а пък за Югославия да си стиснем ръцете 50:50” – това е дележът и Западът има вина. Затова казвам, че победителите имат военни престъпления, които трябва да бъдат осъдени от историята. Фокус: Защо държавата изпада в дълбока вътрешнополитическа криза? Акад. Георги Марков: Няма единение между политиците, национални приоритети и всяка партия дърпа чергата към себе си. В Царство България е имало разправии между политическите партии, но е имало един национален идеал, който ги е обединявал. 9 септември не може да бъде празник, защото ни разделя и противопоставя, това е гражданска война – едната страна победила другата за 45 години. Обаче върнахме Съединението на 6 септември, което обединява българите. Трябва да има нещо, което да ни обединява. Политическите партии нямат интерес от обединение на българите и ги разделят на електорати, противопоставят ги. Сега обещават какви ли не розови сънища по медиите. После забравят и те били спасителите. Като видя толкова много спасители, някога на монетата в самия край е пишело: „Боже, пази България!”. Нещо трябва да ни обедини, не само с наводненията и другите природни бедствия и нещастия, а да разберем, че не може повече да се разделяме от историята, от нея трябва да черпим поуките. Тази поука е, че в една гражданска война няма победители, а всички са победени. Това мисля, че се разбра преди 25 години, когато една партия на 9 септември взе властта завинаги през 1944 година. Вярно е, че е почти век, но не може да се управлява така. Трябва да се разбере, че това противопоставяне е безсмислено и хабим много енергия, която ще ни трябва за други дела. Фокус: Какви политически формации се създават при тези условия в страната? Акад. Георги Марков: Има партии с по-дълга история, а други са отскоро, има и коалиции, но главната цел е властта. Видях по телевизията Бойко Борисов да казва: „Властта, тази тъпа дума!”. Не е тъпа дума „властта”, всички политици се борят за нея, а при нас овластяването води до обогатяване. Политиката е бизнес, и обратното, много се навързват нещата. Фокус: Какви са били основните приоритети и идеи на Отечествения фронт? Акад. Георги Марков: Отечественият фронт е формулировка на коментар на Георги Димитров като генерален секретар - единен антифашистки фронт и да не бъдат само комунисти. Йосиф Сталин вече сваля лозунга за световната пролетарска революция. Той иска да направи Съветска империя – Русия – Съветския съюз с държави, както и стана в края на 40-те години. Там се привличат БЗНС „Пладне”, начело с Георги Михайлов Димитров, известен като Гемето и Никола Петков, част от социалдемократите с Григор Чешмеджиев и радикали. По този начин Отечественият фронт става една много удобна фасада, защото Сталин одобрява тактиката на народната демокрация. На 8 септември 1944 година, когато руснаците правят десант във Варна, местните комунисти обявяват съветска власт. В дневника на Георги Димитров са написани думите на Сталин: „Какво правят твоите глупаци там? Каква съветска власт? Ще ми развалите отношенията с Чърчил и с Рузвелт”. Няма да има съветска власт, народната демокрация – да не е съветският път към социализма или комунизма. Това е играта и Отечественият фронт свърши добра работа на БКП, защото през 1947 година при подписването на договора в Париж – България беше международно призната, а дотогава не е била от победителите. Ние сме победена държава. Кой ни казва, че сме спечелили войната със Съветския съюз? Няма такова нещо. Те дори не ни признават за съюзници, но и за съвоюваща страна. След подписването на договора в Париж стана и казаха: „Хайде сега, разчистете опозицията” и обесиха Никола Петков. Като стана това не последва нищо, само словесни декларации на Запада, че в България се посяга на демокрацията и че Сталин бил изиграл Чърчил. Този хитрец Чърчил се оставил да бъде изигран, той много добре е знаел за сделката със Сталин. Това беше една фасада на народната демокрация, една коалиционна власт, БКП държи основните позиции в нея и силата чрез МВР и армията. След това една по една те се разправяха с партиите и оставиха БЗНС като придружна партия, която приема програмите на БКП. Когато идват западни държавници, Тодор Живков се изправя, когато беше министър-председател през 60-те и 70-те години, и казва: „Ето, каква съветска власт? Няма такова нещо. При нас има двупартийно управление”. Кой е държавният глава? Другарят Георги Трайков от БЗНС. След това като председател на държавния съвет сложи Петър Танчев от БЗНС за първи заместник и т.н. Това е играта и на Отечествения фронт, и на т.нар. двупартийно правителство. Фокус: Какво е развитието на процесите в държавата след преврата? Акад. Георги Марков: След преврата на 9 септември България се намесва във войната срещу Германия, 32 000 са убити и ранени в Сърбия, Македония, Унгария и даже в австрийските Алпите. За съжаление, не ни признаха за съвоюваща държава и България беше застрашена от поглъщане от югославската федерация на Тито. Тогава се наложи македонската нация и с насилие караха българите от Пиринския край, а и от вътрешността на страната, да се пишат, че са македонци. От 1947 година се налага цензура навсякъде, национализираха банките и индустриалните предприятия, монархията превърнаха в република. С една дума – смениха системата. На самия 9 септември се извършва държавен преврат, не може за една нощ да се извърши революция, но последиците са революция – смяна изцяло на системата. Затова имам тази теза: превратът като революция, защото това съчетава и двете. Фокус: Възможно ли е днес да бъде направен обективен прочит на събитията от тогава? Акад. Георги Марков: Имах надежда, но като видях разделението във Военния клуб, твърде сме разделени, просто всеки е застинал в една гледна точка. Никой не иска да погледне от другата страна на тази гражданска война и за тези хиляди жертви. Не може да се каже, че Гео Милев си е заслужил примката, нали? Той няма нищо общо с атентата в църквата „Света Неделя”. Гео Милев пише поемата „Септември” и те го обявяват за дисидент – различно мислещ. Спират вестника на Йосиф Херц, защото пише срещу правителството и му стягат примката. Не може да се твърди, че няма бял терор, както след това някои тръгнаха да твърдят, че нямало червен терор и т.н. Имаше, цветовете на терора трябваше да бъдат осъдени, защото това са братоубийства. Това трябва да се проумее и политическите сили да не правят представления от тази национална мъка. Давам пример със семейство Петкови. Това е едно семейство, което е олицетворение на нашата национална трагедия. Димитър Петков като министър-председател е убит на бул. „Цар Освободител” през 1907 година от анархист и там има паметник. Петко Петков, който е ляв земеделец е убит от правителството на Цанков през 1924 година на ул. „Московска”, а неговия брат Никола Петков е обесен от комунист през 1947 година. Едно семейство, което е жертва на различни цветове терор – черен, бял и червен терор. Писал съм две книги за политическото насилие или срещу него за дъгата на терора в различните цветове. Най-после да престанем с нашата българска поговорка, която не разбирам: „На чужд гроб не плачи”. Има и други гробове,и друга мъка. Трябва да се прояви малко състрадание. Има убити хиляди хора, и от двете страни на гробовете. Навремето препогребвахме Никола Петков през 1991 година до черквата на Централните софийски гробища, където е погребан баща му Димитър Петков в близост до гроба на Стамболов. Някой беше написал: „Всички те паднаха от братска българска ръка”, нещо жестоко в нашата нова история, затова трябва да престане. Това е моят призив на историк. Фокус: Какви изводи могат да бъдат направени от тази дата до ден-днешен? Георги Марков: Тази дата е предопределена от хода на Втората световна война. Уинстън Чърчил още през май 1942 година ни зачерква с червено. Може би Чърчил ни е намразил още от Дарданелската операция от Първата световна война през 1915 година. Като пръв лорд на адмиралтейството прави операция на Дарданелите за пробив към Цариград, но ние вместо да се намесим на страната на англо-французите – да им помогнем по суша срещу Османската империя, се намесваме на страната на Германия и спасяваме Османската империя. Оттогава все повтарят: „Българите са грешен народ, грешният народ трябва да бъде наказан” и така ни наказват. Предадени на Сталин, но той предаде и поляците. Ние бяхме съюзници на Хитлер, вярно е, но поляците се биха от първия ден на войната и той ги предаде на Сталин. В нашия Институт за исторически изследвания се захванахме с най-тежкия том – том 10 от многотомната история, епохата 1944-1989 година. Трудно се пита, защото по-голяма част от авторите сме живели в една епоха, а за да се преживее една история има емоции и спомени. 25 години от края на тази епоха трябва да бъдем по-обективни, има отворени архиви, можем да сравним с времето след 1989 година и да отмерим, да претеглим плюсовете и минусите на тази епоха. Не може да бъде само черно-бяла схема. През 1993-1994 година имаше в Националния дворец на културата (НДК) конференция за концлагерите, тогава тази тема беше много модерна и тогава казах: „Имало е концлагер в Белене, в Ловеч, но имаше и НДК. Ние самите сме в НДК, имаше и култура, но имаше и наука в България”. Не всичко беше концлагери. Трябва по-обективно да осмисляме историята и да не я политизираме. Пак се политизираше преди 1989 година и като мина се надявах, че вече историците ще се освободят. Вярно е – падна цензурата, но най-жестоката цензура остава - автоцензурата. Това с покойния вече акад. Валери Петров, светла му памет, сме разговаряли по тази тема, че никой не може да ни освободи, дори и американската армия. Призовавам, първо, всички да се освободим от автоцензурата и когато мислим нещо да го кажем и най-вече да го напишем. Една част ще отбележат 9 септември на Братската могила, други ще отрекат, но то така е било и в миналото. На пример в едно семейство от Варна майката плачеше на този ден, тъй като нейния брат е убит като царски офицер, докато пък бащата се радваше, защото неговия баща излиза от затвора. Така е, но трябва да преодолеем това разделение. Драгомира СТАНОЕВА

9 Септември 2014 | 16:04 | Агенция "Фокус"