ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Ивайло Калфин, АБВ: Ако искате да накажете политиците или да направите нещо различно – то това не става от вкъщи, а става със гласуване

Ивайло Калфин, АБВ: Ако искате да накажете политиците или да направите нещо различно – то това не става от вкъщи, а става със гласуване

В интервю за Агенция „Фокус” Водачът на листата за област Варна и зам.председателят на ПП АБВ Ивайло Калфин обяснява за политиката на партията при предизборната кампания, както и за приоритетит...

14 Септември 2014 | 16:09 | Агенция "Фокус"

Ивайло Калфин, АБВ: Одобрените от ЕК 3,3 млрд. лева не са допълнителни средства, а разрешение държавата да вложи тази сума в банковата система

Ивайло Калфин, АБВ: Одобрените от ЕК 3,3 млрд. лева не са допълнителни средства, а разрешение държавата да вложи тази сума в банковата система

Ивайло Калфин, член на ПП АБВ, бивш евродепутат и член на бюджетната комисия в предишния ЕП, в интервю за Радио „Фокус“ Водещ: Европейската комисия (ЕК) одобри схема за предоставяне на ликвидност на банките в България, в размер на 3,3 милиарда лева във връзка с организираната атака срещу банки в страната. Според официалното съобщение на комисията, механизмът ще предостави нужна и пропорционална ликвидност в контекста на външни за системата небанкови обстоятелства. Господин Калфин, тези средства имат повече психологически ефект или са наистина необходими за банковата ни система? Ивайло Калфин: Първо трябва да уточним, че това не са нови средства. ЕК не ни е отпуснала допълнителни средства, а позволи да бъдат налети тези пари в банките, без това да се счита за държавна подкрепа и без да нарушава правилата на конкуренцията. Водещ: Откъде идват тези пари? Ивайло Калфин: Тези пари трябва да се генерират в България, не идват, няма такъв инструмент - има подобен инструмент за страните от Еврозоната, но не и за страни като България. Тези средства могат да се генерират в страната или свободни средства, или заемни средства, както вчера се случи – търговските банки в България предоставиха допълнителна ликвидност. На практика дадоха заем на държавата в размер на, доколкото разбирам, милиард и половина, с който тя да може да оперира. Така че или свободни в бюджета средства, или допълнителен заем, но това, което получаваме от ЕК е разрешение държавата да ги вложи в банковата система, без това да се смята за държавна помощ и нарушаване на конкуренцията. Водещ: Това означава ли, че след тези вътрешни операции, държавата ще връща средства с лихви? Ивайло Калфин: По принцип средствата се генерират от държавата. Отново казвам, дали са свободни средства, които стоят в БНБ в момента, или са допълнително взети от вътрешен или от външен заем средства, те са национален проблем. В момента дори и да се вземе заем, той не се взима на висока лихва. Вътрешните заеми на БНБ бяха под 2% лихва. Тези средства се надявам все пак да не бъдат използвани. Така че те стоят, за да се даде увереност, че ликвидни пари в банките ще има. Водещ: Моят въпрос е дали това разрешение от страна на ЕК ще коства на нас данъкоплатците средства, които ще трябва да плащаме по-късно? Ивайло Калфин: Разклащането на банките за съжаление и действията по неговото потушаване винаги е за сметка на данъкоплатците. И тепърва, нека да свърши тази банкова криза, надявам се да свърши добре, след това трябва да се направи анализ защо – какво, как, на кого, колко струва; дали някой си изтегли средствата, който има повече информация, включително държавата от тези банки предварително преди те да влязат в ликвидна криза и т.н. Въобще тези въпроси тепърва трябва да се задават. Водещ: България имаше ли нужда от подобна подкрепа? Ивайло Калфин: България имаше нужда от тази подкрепа. Аз ще направя един паралел с нещо, което се случи преди няколко години в Германия, когато примерно германското правителство подпомогна автомобилната си индустрия по подобен начин и след това започнаха дела в ЕК, в европейския съд, че германската държава е направила неправомерна държавна помощ на икономиката си. Всъщност това разрешение ни казва „спокойно, действайте, няма да има подобни дела, защото държавата налива пари в частни институции“. Но отново казвам, това не ни дава допълнителен ресурс. Тези пари се намират от държавата и в крайна сметка опират до данъкоплатците. Водещ: Доколкото разбрахме, основата цел е да се отговори на спекулативните атаки, по отношение на двете компрометирани банки в края на миналата седмица, когато имаше немалко паника от страна на клиентите на банките. Може ли да се смята, че този акт от страна на ЕК е знак за доверие? Ивайло Калфин: Това по скоро е знак за помощ, защото комисията за един ден всъщност, доколкото виждам в съобщението, поискано е в неделя това разрешение и още в понеделник сутринта е дадено. Така че комисията на практика, тук не става въпрос за доверие и недоверие, развързва ръцете на държавата да налее пари в банковата система там, където е необходимо. Така че тук не бих казал дали има доверие, или няма доверие. Това са си наши пари, те не ни дават пари. Водещ: Как оценявате действието на правителството, на политическите сили в тази ситуация, бяха ли достатъчно адекватни? Ивайло Калфин: Едва в петък започна да се проявява някакъв здрав разум. Преди това всички институции, включително и с говоренето на политици, но за мен особено притеснително е институциите, не само попречиха, а участваха в насаждането на паника и разклащането на банковата система. Отново казвам, това не може да бъде подминато след това, трябва да се направи анализ и да се понесе отговорност. Не може по подобен начин държавни институции с действия или бездействия да разклащат въобще финансовата стабилност на държавата. Водещ: БНБ вчера излезе с предложение за допълнение към Наказателния кодекс, което предвижда по-сериозни санкции за разпространителите на подобни слухове. Смятате ли, че тази мярка би имала ефект в бъдеще? Ивайло Калфин: Не съм особено голям оптимист. В момента също има текстове в закона, който предполагат наказания за тези, които разпространяват подобни слухове. Нека да видим кой ще бъде наказан. И тук се търсят хора, който били седели на опашка и т.н., това не е сериозно. Имаше атаки още, когато започна проблемът с КТБ, очевидни, които даваха интервюта и медии, които непрекъснато пускаха информации, че банката била източена. Аз не зная защо си затварят очите органите и не ги потърсят тях, а търсят хора, които били седели на опашки и пускали смс-и. Водещ: Какво е вашето обяснение, кой имаше интерес от тази дестабилизация? Ивайло Калфин: Тя започна с конфликта между господин Пеевски, който беше изключително активен в медиите да говори колко източена е КТБ. Така че той трябва да понесе отговорност най-напред, и господин Василев, който отговаряше някъде си от чужбина. Така че заради неадекватната реакция в началото, когато започна този конфликт на институциите, вместо той да бъде пресечен веднага, в този огън беше налято допълнително масло. И с действието на прокуратурата, която показно отстрани ръководителя на банков надзор в Централната банка и с една неуверена в началото реакция на БНБ. Чак в петък, онзи ден започна Централната банка да работи както трябва и политиците след срещата при президента да се държат адекватно. Водещ: Има ли основание в твърденията, че банковата система по един или друг начин е станала жертва на политическата криза в страната? Ивайло Калфин: Аз съм убеден в това. Ако институциите бяха на място и си вършеха работата, нещата нямаше да стигнат до тук въобще. Водещ: В крайна сметка бихме могли да кажем, че сме свидетели на едно сравнително добро развитие на нещата, овладяна е ситуацията към момента, такива ли са вашите впечатления? Ивайло Калфин: Засега това, което може да заплаши банковата система, това е недоверието на хората. Така че засега мисля, че са овладени нещата. Надявам се, това нещо да е трайно, но не познавам балансите на банките. Оттук нататък се надявам, ако някой си мисли, че е решил проблема – много се лъже. Тепърва това доверие трябва да се възстановява и тук е изключително важна функцията на БНБ - с информация, с данни, с убедителни факти, че банковата ни система е стабилна и не е под натиск. И освен това бих използвал възможността да кажа, че имаше доста силна съпротива България да влезе в една от новите структури, които се създават в ЕС. Това е общият банков съюз, където има и общ банков надзор. Ето това, което се случи в България мисля, че трябва да ни е ясен урок, че България не трябва да страни. Защото имаше хора, които казаха „ние сме достатъчно добре, няма нужда да ни наблюдава ЕЦБ“. Ето виждаме, че не е лошо това нещо да се случва. Водещ: Има ли основание и в хипотезата, че разклащането на банковата система е било в интерес на хора, които са дължали много пари и целят инфлационни процеси, за да не връщат заеми и кредити? Ивайло Калфин: В крайна сметка, ако разклащането на банките се беше задълбочило и доведе до банкова криза, това означава отмяна на валутния борд, висока инфлация и тази висока инфлация помита задължения, на практика нулира задълженията в лева, но нулира и спестяванията на хората и доходите на хората. Така че действително теоретично бих си представил, че хора с големи задължения имат интерес от клатене и от бутане на валутния борд. Водещ: Ако не друго, случаят ни показа и ни напомня още веднъж, че България има нужда и от МВФ, и валутния борд. Ивайло Калфин: Не, тук бих направил разлика. Валутният борд не е задължително свързан с МВФ. Валутният борд е заложен в български закон и то си е наше решение и ние го поддържаме вече доста години. Ако това, което говореше господин Борисов, че веднага трябва да се затичаме и да сключим заем, той даже го определи на 5 милиарда в МВФ, това нещо е абсолютно неприемливо и ненужно, според мен. Ние си спомняме от преди няколко години още как МВФ, когато започне програма, на практика той поема управлението на държавата. Това нещо не е допустимо в България да се случва. Водещ: С добър знак приемаме решението на ЕК, така ли да ви разбираме? Ивайло Калфин: Да. ЕК беше в помощ, но тази помощ на практика казва на правителството „имате развързани ръце да действате“. Оттук нататък отговорността е на българските институции. Росица АНГЕЛОВА

1 Юли 2014 | 11:30 | Радио „Фокус"