Доц. Анна Кръстева: Референдумът в Шотландия е ярък урок по демокрация
19 Септември 2014 | 14:00 | Радио „Фокус
Водещ: Доц. Кръстева, с изборa си да остане част от Великобритания какво спечели Шотландия и какво загуби?
Анна Кръстева: Спечели демокрацията, не само в Шотландия, не само във Великобритания, а въобще. Даде се един огромен урок, че диспутите между нациите, евентуалните разводи се решават не с оръжие, а с вот. Един огромен, силен и ярък наистина вибриращ урок по демокрация. Сепаратистите в Донецк може би бяха и едни от анализаторите, следяха какво ще стане, защото очакваха подкрепа на своята позиция, получиха опровержение, не защото Шотландия не се отдели, а защото Шотландия не се отдели по един демократичен начин, един ярко демократичен начин, нека да го кажем. 85% избирателна активност- това е огромна мобилизация, това е абсолютен рекорд във Великобритания за почти век от въвеждането на всеобщото избирателно право през 1918 година. Какъв огромен залог е за това гражданите да могат сами да решават своята съдба, гражданите да могат да определят съдбата на своите нации, гражданите да учат политиците. Сега загубиха тези, които искаха независимост, но видяхме как лидерството на тази позиция израсна в кампанията от една много по-ярка, много по-агресивна, по-крайна позиция, дори. През последните месеци видяхме как лидерът на националната партия Алекс Салмънд много ловко омекотява посланията – дори и Шотландия да се отдели, в нито един момент не е било обсъждано да се въвеждат физически граници между Шотландия и Англия, а дори и тогава кралицата да остане държавен глава. Дори и Шотландия да беше подкрепила независимостта, тя щеше да продължи правилото на свободно движение на хора, а и валутата щеше да остане лирата стерлингът. Тази позиция много по-омекотена, пак казвам, в последните месеци направи двата лагера много близки. Реално „Да“ на независимостта би означавало леко разделяне, една независима Шотландия, но много близка до Великобритания. Другият лагер, оставане във Великобритания - това, което избраха - означава оставане в други условия, при нови условия, което означава една максимална децентрализация. Чисто аналитично като се гледаха двете позиции, те вече изглеждаха почти неразличими. Така че, Шотландия спечели. Спечели с каузата за много по-голяма децентрализация. Децентрализацията във Великобритания започва като една ярка политика още по времето на Тони Блеър. Тя не е от вчера. Но виждаме как независимо от декларираната и от Блеър, и в известна степен водена след него политика, независимо от резултатите желанията политическата воля за повече автономия продължава да бъде най-мощната мобилизираща сила.
Водещ: Шотландия имаше желанието да се отдели от Великобритания, а пък Великобритания обмисля референдум през 2017-а за излизане от ЕС. Създава ли се тенденция за разединение на територията на Европа?
Анна Кръстева: Това са два различни фактора – европеизацията от една страна, регионализмът от друга. Много мощни са регионалните движения. Много мощни в Европа са движенията за автономизиране. В момента се връщам от Брюксел и цяла Белгия с огромен интерес наблюдава Шотландия, защото идеята за разделяне на Фландрия и Валония е абсолютно гореща тема, същото е в Каталуния, същото е в Северна Италия с лозунгите и посланията на Северната лига. Европа трябва да има политика, спрямо това желание на народите и на по-малките нации за самоопределение. Тук трябва да разберем, че няма едно най-добро решение. Примерно Шотландия спаси брака си с Великобритания 1995 година, преди горе-долу 20 години. Квебек спаси брака си с Канада с много по-малка разлика на вота „За“ и „Против“ – по-малко от 1% - и в същото време виждаме множество други разводи – Чехия и Словакия, Сърбия и Косово. С други думи, няма един модел на решаване на тези проблеми, няма един модел, но има едно лекарство. Това е много по-голямата децентрализация, много по-голямата автономия най-вече по отношение на исканията на Шотландия, но те имат доста голяма сфера на валидност във финансовата сфера. Трябва да си извлечем демократичния урок как политически конфликти и спорове се решават по един високо демократичен начин. Видяхме един блестящ урок по демокрация.
Андреа ПУНЧЕВА
© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях
СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Доц. Анна Кръстева: Въпреки балансираната програма на Жан-Клод Юнкер, напрежението между еврофили и евроскептици в ЕП ще се засили
16 Юли 2014 | 11:47 | Радио „Фокус“Експертът по европейска политика доц. Анна Кръстева в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Водещ:Доц. Кръстева, що се отнася до България, какво означава назначаването на Жан-Клод Юнкер като председател на ЕК? В речта си вчера той спомена единен енергиен съюз, нови работни места, разширяване на Изток като противовес на досегашната централизирана европейска държава – все политики, от които България може да извлече ползи.
Отвори в нов прозорец
Водещ:Доц. Кръстева, що се отнася до България, какво означава назначаването на Жан-Клод Юнкер като председател на ЕК? В речта си вчера той спомена единен енергиен съюз, нови работни места, разширяване на Изток като противовес на досегашната централизирана европейска държава – все политики, от които България може да извлече ползи.

Доц. д-р Анна Кръстева: До момента не сме видели ясен отчет за какво са изхарчени получените средства за справяне с бежанската криза
9 Февруари 2014 | 13:37 | Агенция "Фокус"Ръководителят на Центъра за европейски бежански миграционни и етнически изследвания (CERMES) доц. д-р Анна Кръстева в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус: Г-жо Кръстева, какви трябва да са политиките ни към бежанците?
Анна Кръстева: Има няколко добри и една по-малко добра новина в тази връзка. Добрата новина е, че политиките към бежанците са едни от най-европеизираните политики, които се решават на равнище Европейски съюз и след това трябва да се прилагат от отделните държави-членки. По-малко добрата новина е, че това, което трябва да прави България, го прави неубедително и най-ярките примери за това са непрозрачното и неотговорно изразходване на средствата, които България консумира от европейски фондове, като Европейския бежански фонд, вече няколко години още преди кризата. До момента не сме видели
Отвори в нов прозорец
Фокус: Г-жо Кръстева, какви трябва да са политиките ни към бежанците?
Анна Кръстева: Има няколко добри и една по-малко добра новина в тази връзка. Добрата новина е, че политиките към бежанците са едни от най-европеизираните политики, които се решават на равнище Европейски съюз и след това трябва да се прилагат от отделните държави-членки. По-малко добрата новина е, че това, което трябва да прави България, го прави неубедително и най-ярките примери за това са непрозрачното и неотговорно изразходване на средствата, които България консумира от европейски фондове, като Европейския бежански фонд, вече няколко години още преди кризата. До момента не сме видели

Доц. Анна Кръстева: АБВ няма никакъв шанс, БСП ще устои като политически субект
15 Януари 2014 | 08:56 | Радио "Фокус", "Това е България"Доц. Анна Кръстева – политолог в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Доц. Кръстева, това ли е началото на разцеплението на лявото политическо пространство или още е рано за подобни прогнози?
Анна Кръстева: Цунами, голямо цунами, така бих определила това, което се случва. Но в никакъв случай не бих ограничила ефектите от това, което става, от това, което наблюдаваме – единствено до лявото. По-тревожното за мен е ефектът върху демократичния климат у нас, бих казала ново дъно, ново падение на политическия елит. Не очакваме политиците да се занимават с политики, нови политики, те се занимават със стари вражди.
Отвори в нов прозорец
Водещ: Доц. Кръстева, това ли е началото на разцеплението на лявото политическо пространство или още е рано за подобни прогнози?
Анна Кръстева: Цунами, голямо цунами, така бих определила това, което се случва. Но в никакъв случай не бих ограничила ефектите от това, което става, от това, което наблюдаваме – единствено до лявото. По-тревожното за мен е ефектът върху демократичния климат у нас, бих казала ново дъно, ново падение на политическия елит. Не очакваме политиците да се занимават с политики, нови политики, те се занимават със стари вражди.

Доц. Анна Кръстева: Намаляването с 1 лев на партийната субсидия е символично, обществото трябва да каже как да се харчат парите му
10 Декември 2013 | 12:29 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"Политологът доц. Анна Кръстева, в предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус”
Водещ: Доц. Кръстева, видяхме изпълнението на едно от предизборните обещания, което бе дадено от не една партия – намаляването на партийната субсидия с 10%. Притеснителен ли е обаче начинът, по който се случва това – субсидията е намалено, но само с 1 лев?
Анна Кръстева: По-скоро видяхме как не се спазват дадени обещания, защото намаляване с 1 лев е твърде символично от твърде високата стойност, която има партийната субсидия у нас. Ако партийната субсидия у нас беше на средноевропейско равнище, знаем в Европа тя е около 3,5 евро, 7 лева.
Отвори в нов прозорец
Водещ: Доц. Кръстева, видяхме изпълнението на едно от предизборните обещания, което бе дадено от не една партия – намаляването на партийната субсидия с 10%. Притеснителен ли е обаче начинът, по който се случва това – субсидията е намалено, но само с 1 лев?
Анна Кръстева: По-скоро видяхме как не се спазват дадени обещания, защото намаляване с 1 лев е твърде символично от твърде високата стойност, която има партийната субсидия у нас. Ако партийната субсидия у нас беше на средноевропейско равнище, знаем в Европа тя е около 3,5 евро, 7 лева.