Димитрия Стайкова: Отговорно е в тази сериозна политическа ситуация и криза някой да си позволи да предприема действия, които да не тревожат пациентите и фармацевтите

Заместник-председателят на управителния съвет на Български фармацевтичен съюз магистър-фармацевт Димитрия Стайкова в интервю за Агенция „Фокус” за това, как кризата в здравеопазването ще се отрази на фармацевтичния пазар

Фокус: Фармацевтичният пазар е един от най-силно регулираните пазари в България. Как ще се отрази кризата, в която здравеопазването се намира в момента и очаква ли се драстично поскъпване на лекарствата?
Димитрия Стайкова: В момента се забелязват няколко проблема, но най-същественият от всички, който много ни притеснява е, че Министерски съвет не удовлетвори искането на органите на НЗОК за корекция на бюджета в частта лекарства. Искането беше направено изключително коректно, базирано на много точна статистика какъв е разходът до момента, какво трябва да се отпусне до края на годината за лекарства за амбулаторно лечение на здравноосигурените пациенти и ние бяхме абсолютно съгласни с цифрата, която НЗОК поиска. Твърде неясно за нас са отказани тези пари, които би трябвало, чрез закона за промяна на бюджета на Здравната каса да бъдат отпуснати. Твърде неясно за нас е и, защо тези (няма и 100 милиона) се оказаха с упорит отказ и това поставя снабдяването на пациентите с лекарства по линия на НЗОК в една много тревожна ситуация, която реално би се появила около 15 септември, защото в момента с наличните пари от бюджета, с който Здравната каса разполага ще се извършат плащанията до тогава и след това парите ги няма. В договора между аптеките и Здравната каса е записано, че Здравната каса заплаща за лекарствата в рамките на своя бюджет.
Фокус: Федерация „Български пациентски форум” алармира, че ако бюджетът не бъде актуализиран с 328 млн. лева, 1.5 млн. души на домашно лечение ще бъдат хоспитализирани. Какъв е Вашият коментар и какви ще бъдат последствията?
Димитрия Стайкова: Това е много опасна възможност, макар че никой не може да предвиди каква част от пациентите, които бъдат затруднени или с прекъснат достъп до лекарства ще получат усложненията и ще стигнат до болнично лечение, което ще натовари много системата (знае се, че в болниците също се работи с дефицит). Има опасност и за хората с по-тежки хронични заболявания, най-вече диабетиците, астматиците, говорим за скъпо струващото лечение за трансплантирани пациенти, за онкоболните, когато те използват лекарствата си не в болнични заведения, а има част от онко продуктите, които се отпускат от аптеките за домашно лечение. Дори да е пресилено, че всички те ще стигнат до болнична помощ, голяма част действително ще стигнат, което ще претовари отново бюджета на Здравната каса.
Фокус: Заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков каза, че пари за лекарства за домашно лечение могат да бъдат осигурени от резерва на НЗОК, а в същото време 1,5 млн. души ще останат без средства за домашно лечение. Каква е позицията Ви?
Димитрия Стайкова: Странно е защо се получава това противоречие, защото тези пари, около 96 млн. до края на годината, грубо казано 100, са изчислени, че точно толкова не достигат в перото лекарства за домашно лечение, които минават през аптеките. Вероятно, и е възможно да има вътрешни разчети, вътрешни резерви на НЗОК, някакво пренасочване, но това е точно толкова несигурно, колкото да считаме, че при следващ кабинет, било то служебен или някой друг, в кратко време ще запълни тази дупка в бюджета. Предполагам, че никой в България не би следвало да си помисли, че може да лиши толкова много хора от лекарства и това са реално здравноосигурени граждани и пациенти. Иска ми се да се намери такава възможност, но ако Здравната каса успее да я намери в своите резерви, то това трябва да бъде ясно разписано и тази отговорност да се поеме пред цялото общество. Ние като фармацевти не сме спокойни, защото неведнъж сме казвали, че аптечната система е напълно реформирана система. В нея нямаме данни за отклоняване на средства или за средства, които се изразходват не по предназначение, не сме получавали такива данни от НЗОК. Контролът върху използване и отпускане на лекарства е много голям, така че в тази система всичко трябва да е много ясно, много предвидимо. Колегите фармацевти и собственици на аптеки със свои средства финансират отпускането на лекарства по линия на Здравната каса (знаете, че там се плаща 30 дни след приключване на съответния период). Ако дори има няколко дневно закъснение в плащането от страна на Здравната каса, аптеките са в невъзможност да закупят и да поръчат лекарства за своите пациенти. В последната година е спокойно и такива закъснения почти няма, с изключение на декември 2013 година, като най-последен период. Дори няколко дни са катастрофални за системата.
Фокус: Иван Димитров каза, че пациентите, които имат пари, ще си купят лекарства, но не от България, тъй като ще има аптеки, на които няма да се плаща и че с лимитирането на дейността им, малките аптеки ще фалират. Бихте ли разяснили тези негови думи?
Димитрия Стайкова: Не знам каква точно е тезата му. В тези случаи зад една малка аптека и зад една по-голяма аптека стои определен брой пациенти, които получават лекарствата си от там. Нашите наблюдения показват, че в такава ситуация на криза и на забавяне на плащанията от НЗОК, далеч не големите аптеки продължават да отпускат лекарства, напротив това го правят всички, които биха могли и имат някакви отношения с доставчиците и могат да си позволят да работят при това забавяне, така че не бих казала, че тук има разлика между малки и големи аптеки, напротив, всички ще бъдат еднакво затруднени и дори аптеките с повече пациенти ще бъдат още по-затруднени, защото те трябва да осигурят по–скъпи и по-голямо количество лекарства. Като последствие това ще бъде за всички аптеки, знаете каква в момента е ситуацията във финансовата система. Никой не може да разчита изобщо на някакво кредитиране, но освен това най-важното е, че трябва да знаем, че парите са осигурени и ще бъдат изразходвани за заплащане на лекарства за домашно лечение, защото всичко останало означава, че в тази ситуация всички аптеки и малки, и големи ще заприличат на една банка, за която в момента много се говори. Ще бъдат в несъстоятелност да работят и да упражняват това, за което са открити, т.е да снабдяват хората с лекарства.
Фокус: Ако български пациент не успее да намери дадено лекарство в България и се наложи да го закупи от страна-членка на ЕС, НЗОК заплаща ли за това и ако „да” каква е сумата?
Димитрия Стайкова: Това е изключително сложна система, при която пациентът трябва да попадне в Здравноосигурителната система на друга държава, да се лекува по начин, по който тази каса е разпоредила и след това, тази каса ще поиска плащане от българската каса. Този принцип реципрочно се прилага и в момента за чужди граждани, които пребивават в България и използват услугите на нашата здравноосигурителна каса. Има специален ред, по който те използват и имат правата на здравноосигурени лица в България и след това между касите съществува обмен или искане на плащане за техен пациент, който е здравноосигурен при тях, т.е. хората не могат изобщо да считат, че отивайки в чужбина, представяйки обикновена рецепта за даден лекарствен продукт след това ще има плащане. Няма такова нещо. Трябва да знаят, че никой не може да тръгне по този път. Едно е пациент еднократно да закупи нещо, което му трябва, а съвсем друго е пациент да осигури ежемесечната си терапия с лекарства, особено ако са по-скъпи, да ги осигури за своя собствена сметка. Това е невъзможно и затова е направена цялата тази програма за амбулаторно домашно лечение на българските здравноосигурени лица. Мисля, че е изключително отговорно в тази много сериозна политическа криза и ситуация, в тази финансова криза в държавата, отговорно е някой да си позволи да предприема действия, които да не тревожат пациентите и фармацевтите.
Фокус: Как се осигуряват чуждестранните граждани, които са с постоянно пребиваване в България?
Димитрия Стайкова: Те по определен начин получават удостоверение от регионалната здравноосигурителна каса на чийто регион се намират и ползват всички права на българските здравноосигурени пациенти, след което по специален начин средствата за тяхното лечение се взимат от съответния здравноосигурителен фонд в държавата. Това е обмен между съответните здравноосигурителни каси в страните членки на ЕС. Но това не може да стане, ако някой индивидуално някъде е решил да отиде да се лекува и да направи нещо. Има съответен ред и начин.
В момента това е най-тревожната ситуация. За нас е необяснимо защо точно тези пари за лекарства и домашно лечение се оказаха неодобрени в разглеждания проектозакон за промяна на бюджета на Здравната каса, при положение, че се касае за корекция на държавния бюджет с 3,4 млрд. лева, за такива суми. Едни пари за лекарствата на всички български граждани са препъни камък. Не мога да намеря никакво обяснение за това.
Димка АТАНАСОВА