ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

"Фокус" възражда маршовете на честта и славата на България – „Марш на македонските революционери” - 7

"Фокус" възражда маршовете на честта и славата на България – „Марш на македонските революционери” - 7

Агенция "Фокус" и Радио "Фокус" започнаха инициатива за възраждане на традицията на забравените български бойни маршове. През май т.г. предстои излизането от печат на сборник със 17 бойни марша и диск...

25 Април 2014 | 13:03 | Агенция "Фокус"

"Фокус" възражда маршовете на честта и славата на България - Маршът "Жив е той!" - 5

"Фокус" възражда маршовете на честта и славата на България - Маршът "Жив е той!" - 5

Агенция "Фокус" и Радио "Фокус" започнаха инициатива за възраждане на традицията на забравените български бойни маршове. През май т.г. предстои излизането от печат на сборник със 17 бойни марша и диск със съвременните им изпълнения. Първото впечатление на любителите на българската хорова песен ще бъде свързано с разликата в текстовете. Голяма част от познатите на поколения българи маршове до днес не са звучали с оригиналния си текст. Главно по политически съображения, от тях са отпадали имена, географски понятия и събития, които не са били угодни и удобни на един или друг политически режим. Марш "ЖИВ Е ТОЙ" В ПАМЯТ НА ХАДЖИ ДИМИТРА Стихове: Христо Ботев Музика: Ас. Карастоянов Жив е той, жив е, там на Балкана, Потънал в кърви, лежи и пъшка, Юнак с дълбока на гърди рана, Юнак във младост и сила мъжка! На една страна захвърлил пушка, На друга сабя - на две строшена, Очи тъмнеят, глава се люшка, Уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето Слънцето спряно, сърдите пече, Жетварка пее нейде в полето И кръвта още по-силно тече! Жетва е сега. пейте робини Тез тъжни песни! Грей ти, слънце! В таз робска земя! Ще да загине И тоя юнак...Но млъкни сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, Той не умира: него жалеят Земя и небо, звяр и природа И певци песни за него пеят... Денем му сянка пази орлица И вълк му кротко раните ближе Над него сокол, юнашка птица И тя се за брат, за юнак грижи... Настане вечер - месец изгрее, Звезди обсипят свода небесен. Гора зашуми, вятър повее - Балкана пее хайдушка песен! "Песента "Хаджи Димитър" е най-възвишеният апотеоз на волята за подвиг в името на народната свобода, най-високият химн на патриотизма, бунтовничеството и хайдутството." Така е записано във вестник "Независимост" на 11 август 1873 г., където стихотворението на Христо Ботев е отпечатано за първи път. песента много бързо става всенародна и затова спомага революционния ентусиазъм и плам, обхванали целия народ в годините на Освобождението и непосредствено след него. Маршът "Жив е той!" се запява в българската армия още в годините преди балканската война от 1912-13 г. Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Същата година заминава за Одеса, където постъпва във Втора Одеска гимназия, но през 1865 г. е изключен. Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си”. Същата година емигрира в Румъния. Работи в печатницата на Д. Паничков (1868) в Браила, прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда” и „Дунавска зора”. Редактор е на в. „Дума на българските емигранти” (Браила, 1871), а през 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода” и в. „Независимост”. Издава сатиричния вестник „Будилник” (1873). Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме” (1874-1875). През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения”.След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България” (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки” и слиза на Козлодуй. Последното сражение на Ботев е на 2 юни 1876 г. – вечерта след това той е пронизан от куршум. Христо Ботев остава в историята на България като поет (автор е на 20 стихотворения), публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител. Композиторът Асен Карастоянов, който обработва композицията за духов оркестър е роден на 3 юни 1893 г. в Самоков. Завършва Висшето музикално училище в Берлин. От 1933 г. преподава музикална теория в Държавната музикална академия. Автор е на десетки хорови песни, оперети, балети, сюити, симфонии и кантати. Умира в София на 8 септември 1976 г.

14 Април 2014 | 13:07 | Агенция "Фокус"