ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р Иван Христов: Светилището на връх Кози грамади е многовековно култово място, което надхвърля регионалното значение

Доц. д-р Иван Христов: Светилището на връх Кози грамади е многовековно култово място, което надхвърля регионалното значение

Доц. д-р Иван Христов, ръководител на разкопките на връх Кози грамади, пред Агенция „Фокус” за последните археологически открития там.Фокус: Доц. Христов, вие екипът ви открихте голям об...

10 Август 2013 | 18:01 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Иван Христов: При повече местна активност, Акра ще стане мощен културен център

Доц. д-р Иван Христов: При повече местна активност, Акра ще стане мощен културен център

За резултатите от проучванията на нос Акин край Черноморец, Агенция „Фокус” разговаря с археолога доц. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, ръководител на екипа, който проучва обекта, в рамките на проекта „Виа Понтика”. Фокус:Доц. Христов, след първите проучвания на нос Акин край Черноморец какво отчитате след края на календарната година? Иван Христов:С малки прекъсвания, на нос Акра се работеше половин година, от юни до края на тази година. Имахме много интензивно археологическо лято с голям екип с много работници. Мисля, че се извърши доста хубава работа на терена, от гледна точка на проучване на южния сектор на ранно-византийската крепост, тоест този сектор, който е най-малко засегнат от съвременна инфраструктура, военни съоръжения, дори от иманярска интервенция. Вече имаме много добра представа как изглеждала крепостната стена, отделните нейни конструкционни елементи, за жилищния квартал, който е зад крепостните стени, и този, който се е развивал в неукрепеното пространство извън стената. Всичко това ще бъде отразено в книгата за проучване на Акра – ранно-византийската крепост в околностите на гр. Черноморец. В средата на януари книгата ще влезе в печат, а ще излезе през февруари. Една книга на български и на английски език, с 300 страници, където екипът от колеги, с когото работех, са представили всички находки до този момент, техния анализ, паралели, интерпретация. В книгата са представени и подводните проучвания, тъй като паралелно със сухоземната експедиция, беше проведена и подводна археологическа експедиция в залива Вромос в акваторията на нос Акра, така че - ние имаме и допълнителна информация за ситуирането на културни ценности под вода, в близост до този черноморски нос. Фокус: На какъв етап са консервационните и реставрационни работи по обекта? Иван Христов:Много бързо поискахме от министъра на културата да се направят комисии, както е по закон, както за приемане на обекта, така и за определяне на границите. И двете комисии много бързо успяха да се организират и на практика - имаме предложение от членовете на комисията за обявяването на групов античен паметник, от национално значение, на полуостров „Св.Никола”. Тоест - ще можем да защитим много от обектите, които са както на самия нос, така и извън него. Имаме предписание от тези комисии за аварийна консервация и за бързо укрепване на всички разкрити структури. Затова, съобразявайки се стъпка по стъпка с всички тези неща, които правим на Акра през изминалото полугодие, подготвихме много бързо проект за аварийна консервация. Защо казвам „бърз” и „аварийна”? Защото, колкото и да е красив носът, и колкото да са добре запазени разкритите от нас древности, те се нуждаят от спешно укрепване, спешна намеса от специалисти, за да може да оставим на идното поколение това, което сме разкрили. Нос Акра е известен с това, че има силни ерозионни процеси, свлачищни зони, самата крепостна стена е направена с голяма денивелация, с много начупен терен. Един блестящ проект на архитект Юлий Фърков беше защитен в Националния институт по културно наследство и вследствие беше изпратен за подписи до министъра на културата, така че - ние имаме вече един действащ, одобрен проект за консервация. Самата консервация върви успешно, съобразяваме се с климатичните условия, изискванията, предписанието на специалистите. Това, което е радостно, е, че успяхме да укрепим всичко, което е извадено на бял свят. Архитект Фърков прави в момента и проекта за реставрация, който, до колкото имам информация е внесен в деловодството на Националния институт по културно наследство и следва да бъде обсъден и одобрен, за да можем да направим следващата стъпка, а именно - частична реставрация на най-атрактивните елементи на крепостната стена. Фокус:За следващия летен сезон ще има ли реставриран обект? Иван Христов:Всичко това създава предпоставки за следващия туристически сезон Черноморец да стане едно притегателно място, да има един нов момент в своето развитие, гостите в град Черноморец да имат какво да видят. Това, което е заложено, като проект, ще се превърне в невероятна атракция по цялото южно Черноморие. Смея да кажа, че Акра, може би ще бъде един от най-значимите обекти, които ще могат да се посещават. Това, което лично мен ме притеснява, и съм го казвал и друг път е, че трябва да се усети и намесата на местната власт. Не може държавата да инвестира хиляди левове за нещо, което е наистина ценно и полезно, и същевременно - да няма активна местна инициатива. Отправям апел към кмета на Община Созопол – господин Рейзи, към кмета на гр. Черноморец - господин Добрев: да помислят с какво те биха могли да участват в обновяването на нос Акра. Тоест да се помисли, как с общински средства или да се кандидатства по програми допълнително, да се оправи подходът към обекта, да се сложат информационни табели, да се сложат билбордове на главния път – Бургас – Созопол, да се помисли за допълнителна реклама. Много е хубаво, че в Община Черноморец с пълна пара върви допострояването на сградата на местния музей. Този местен музей има всички предпоставки да стане едно ценно и много сполучливо място за съхранение на всички находки, които ние сме открили на Акра. Божидар Димитров, директорът на НИМ, е съгласен някои от находките, които не са малко, и са доста ценни, да бъдат върнати на хората от гр. Черноморец. Най-доброто им място е именно там. Ако можем - да съчетаем цялостния проект за реставрация, и пускането в ход на един музей, което трябва да стане с помощта на местната власт, за лятото ще имаме много мощен културен център по южното Черноморие. Това е апелът ми към местната общественост, защото, като че ли стояхме малко изолирани цяло лято, само с представители на един местен инициативен комитет, който подпомагаше морално нашите проучвания на този етап. Хубаво е да се разбере от жителите на гр. Черноморец, че това, което правим, го правим именно за тях. Идеята на програма „Виа Понтика” е да се проучат и създадат нормални условия за развитие на туризъм на нови, слабо познати, или недотам добре проучени археологически обекти. Насочеността на програмата не е - да се прави само археология, а да се инвестира в места, които после биха могли да носят приходи на местната власт. Всички казват, например: „Защо господин Дянков е толкова голям радетел на археологията? Защо по негова инициатива се отпускат толкова средства?”. Защото мисля, че е напълно закономерно главният финансист на Републиката да разбира, че България може да има сериозно перо за развитие на бюджета си в перспектива, именно от културния туризъм. Като човек, който е обикалял достатъчно света, и е видял на други места как правят пари от старини, от археология, е напълно нормално да подпомага подобни начинания. Крайният продукт би трябвало отново да се връща към данъкоплатците и към хората, които се занимават изцяло с туризъм, и това е поминъкът им. Около празника на гр. Черноморец – на Никулден отново имах възможност да чуя една стара идея на много от хората там - да се предприеме кампания, едва ли не - един местен референдум за връщане на старото, изконно име на селището - село „Св. Никола”. Така се е казвал Черноморец преди; сещате се по какви причини по време на дълбокия социализъм, когато всичко, което е свързано с църквата и светиите, е трябвало да бъде игнорирано. Аз не виждам нищо лошо и подкрепям желанието на изконните жители на това разкошно черноморско селище да си върне старото име „Св. Никола”. Много хубаво звучи и да не забравяме, че главната църква на селището носи името „Св.Никола”, тя винаги е била с това име и мисля, че ако се стигне до подобна инициатива и нейното реализиране, това само ще бъде плюс за селището, защото самото име Черноморец е някак си доста обезличено, на фона на всички селища по Черно море, а „Св. Никола” си е точното име. Фокус:Как стоят обектите по южното Черноморие в контекста на Балканите, като цяло? Имате ли някакъв отзвук от ваши колеги в чужбина? Какъв интерес представлява южното Черноморие за проучвания, разбира се и в Турция? Иван Христов:Ще дам един пример. Съвсем скоро по National Geographic повтаряха един филм за големите открития, които направи професор Попконстантинов от Великотърновския университет на остров „Св.Иван”. Фактът, че една такава уважавана медия, която тежи и отсява добре дребното от значимото прави филм за тези събития, показва, че интересът към нашето Черноморие е много голям. Няма да се спирам, че много от нещата, които се откриват, се докладват на много международни форуми. Те придобиват популярност сред елита на историците в световен мащаб. Искам да акцентирам върху, това че всичко, което се прави по морето, е предварително обречено на голям успех. Аз започнах активно работа от 2 години в района на Созопол и Черноморец и се убедих, че културата винаги е била на едно по-високо ниво, статуса на населението е бил на по-високо ниво, в сравнение с други региони от вътрешността на страната и изобщо на Балканите. Нормално е там, където има море, да има развита търговия и икономика, от там - и по-висок статус на население на тези, които изграждат крепости, селища, храмове на различни религии. В този смисъл се връщам на, това че програма „Виа Понтика” е добре обоснована и има смисъл, защото се инвестират средства в стратегически обекти, които, както и да го погледнем, в древността са стояли близо до големи метрополии и културни центрове. Не е случаен периодът VI век, който проучваме, не само аз, но и колегата Кристина Панайотова, която направи разкошни открития на крепостта Урдовиза в Китен през миналата година, колегата Вагалински, който откри ранно-средновековен и после преизползван параклис край Сарафово. Всички тези обекти са свързани със столицата Константинопол, тоест нашето южно Черноморие е като един придатък и своеобразен квартал на столицата на Византийската империя. В по-ранни времена нашето Черноморие е интегрирано към големи центрове. Да не забравяме, че откритието на колективната монетна находка, тоест цяло съкровище от драхми от 2 в., П.Х. и началото на 1 в.,което направи Даниела Агре на Синеморец също се свързва с местен аристократ, който най-вероятно е бил подчинен или на някой от царете, които властват в района на Византион – по-късният Константинопол, или на някой от тракийските независими царе в района на Одринска Тракия и проливите. Хубаво е, че започна да се работи по-мащабно и по-системно по българското южно Черноморие, тоест обектите се навързват в една цялостна културна среда и имаме възможност за съпоставяне на данните. Това се получава, защото работят екипи от различни музеи, различни археологически институти, Археологическият институт към БАН е интегриран с много мощен екип от специалисти, музеят в гр. Бургас, Националният Исторически музей, колегите от музея в Созопол, които на практика правят археология – 12 месеца в годината и непрекъснато излизат невероятно интересни неща. Пак се връщам на това, че голямото предизвикателство е това - как местните хора ще се възползват от това, че държавата инвестира страшно много средства, и как те ще привлекат туристите, как ще им обяснят какво е това, което е разкопано в земята. Трудната работа е свършена от археолозите и от екипа, който прави консервация и реставрация, но стратегическият момент е - как ще хванеш за ръка туриста и ще го заведеш в изкопа и ще му покажеш – ето това е безценно, това е страшно интересно; как да му създадеш имидж, легенда, как да обезопасиш туриста да слезе до обекта, как ще му напишеш на няколко езика хубава информационна табела с планове, схеми и знаци - какво представлява това. Да се направи връзката между хотела, кръчмата и археологическия обект, това ще бъде големият майсторлък на тези, които ще се възползват от нашите открития. Парадоксът е, че Министерство на финансите отпуска средства, Министерство на културата отпуска средства, които са централни звена към държавата, и когато се стигне до финала, нещата се разводняват. Местните специалисти в отделните общини или нямат желанието, или не винаги имат необходимия потенциал - как да разработят по-нататък нещата. Не е работа на археолога - да води туристи. Денка КАЦАРСКА

2 Януари 2013 | 14:14 | Агенция "Фокус"