Доц. д-р Иван Христов: Светилището на връх Кози грамади е многовековно култово място, което надхвърля регионалното значение
Доц. д-р Иван Христов, ръководител на разкопките на връх Кози грамади, пред Агенция „Фокус” за последните археологически открития там.
Фокус: Доц. Христов, вие екипът ви открихте голям оброчен релеф на античния бог на боговете на връх Кози грамади в Средна гора, над с. Старосел. Какво представлява откритият оброчен релеф – как се стигна до откриването му?
Доц. д-р Иван Христов: До този момент са намерени две оброчни плочки с изображението на Зевс и Хера, които са с много хубава иконография (изображение). Има намерени и десетки други фрагменти от плочки. Те маркират използването на светилището през Римската епоха, някъде II-III век. В момента имаме цялостен разкрит древен тракийски храм, чието функциониране започва още през VIII век пр. Хр., тоест във втората фаза на Ранножелязната епоха. Предстои да бъде прецизирана точната датировка, въз основа на керамичните фрагменти, които са поднасяни като дар върху нарочно направени площадки, където е горян огън. Това светилище е много старо, но то е синхронно с още две скални светилища в района на връх Кози грамади, които маркират една ранна култура, територия, използвана от тракийското племе одриси. Наличието на тези скални светилища обяснява защо през средата на IV век тракийските царе правят своя резиденция в Югоизточното подножие на връх Кози грамади. Имаме налице много мощен действащ култов център, който не е само с регионално значение, а може би с общотракийско. Сама по себе си Същинска Средна гора, в която ние работим в момента, е наситена с култови паметници-светилища. Затова лично аз я наричам свещената планина на одрисите по подобие на друга свещена планина, описана от Ксенофонт, т. нар. Хиерон орос – свещена планина, разположена днес в Текирдаг -Европейската част на Турция. Там Котис е имал също резиденция и светилища. Това, което се случва след Ранножелязната епоха е, че без прекъсване въпросният храм е преустроен и някъде в IV век се появява нова фасада, която му придава по-величествен вид, благодарение на издялани блокове в типично гръцки маниер на направа. Това светилище съществува до Римската епоха. Има непрекъсната приемственост на светото място на този връх. Очевидно е било много важно светилище. Има известно сътресение по време на походите на Филип Македонски, особено през зимата на 342 г.-341 г. Тогава Филип Македонски превзема резиденцията и тя е превзета от двама негови генерали-Клеобул и Анаксандър. През IV век или може би още през V век южният сектор на връх Кози грамади е обграден от масивна крепостна стена, тоест свещеното пространство е маркирано и от друга страна-защитено. Има достатъчно податки в Античността, че храмовете се оскверняват от чуждоверци и те трябва да бъдат пазени, защото съхраняват богатствата на храмовете. Стената, която в момента разкриваме, е дебела два метра и е изградена от масивни блокове, тежащи на места до половин тон и перфектно обработени. Тоест, отново има присъствие на някакво гръцко ателие, което идва и прави масивна стена, която е много рядка за Тракия. Дори столицата на Севт III, която се намира под дъното на язовир Копринка до гр. Казанлък, е направена на примитивна каменна основа с кирпичена настройка. Докато на Кози грамади, дори крепостните стени на тази голяма височина са истински образец на фортификация за Елинистическата епоха. Има крепостна стена и от запад, и от изток, а от север и от юг свещеното пространство е защитено от скали. Имаме територия от 1,7 декара, почти 2 декара, на които е разположено това действащо светилище с храм. През Римската епоха и Късноантичната епоха пространството на светилището се е разширило и то е обзело и билната част по северните склонове на връх Кози грамади. Така пространството става близо 10 декара. Истинска промяна при нещата на Кози грамади настъпват в края на IV век, когато християните разрушават езическите храмове, заличават руините и подраняват терена. Изграждат раннохристиянска еднокорабна базилика, дълга близо 10 метра. С това се слага краят на функционирането на това свето място. След IV, началото на V век, там няма никакво човешко присъствие. Самата резиденция в подножието на връх Кози грамади, която сме проучвали повече от три години, е функционирала няколко десетилетия през IV век. Имаме нещо по-различно - многовековно култово място, което надхвърля регионалното значение.
Фокус: Какви са спецификите на обекта?
Доц. д-р Иван Христов: Обектът е много труден за работа. Може би това е една от най-тежките високопланински археологически експедиции, които се провеждат в България през последните десетилетия. Работи се на много красиво място, обектът е с много интересни археологически структури от различни периоди. Обектът е от голямо значение за тракийската археология и носи голям туристически потенциал.
Фокус: От колко време продължават разкопките?
Доц. д-р Иван Христов: Това е четвърта експедиционна година на Националния исторически музей, под мое ръководство. Тези година работим от 12 юли. Досега работим със средства на стойност 10 000 лева. От 14 август ще работим с още 15 000 лв., които са от бюджета на Министерство на културата. За съжаление тази година държавата няма възможност да отдели големи средства от бюджета. Имаше комисия към министъра на културата, който определи 40 обекта в страната, които да бъдат финансирани, като най-високата субсидия е 15 000 лв., средната - 10 000 лв. и последната е 5000 лв. Това са по-скоро символични средства, но ние и на това се радваме, защото имаме възможност да работим. Групата, която работи на обекта, е добре организирана, много силно мотивирана, с добър опит. Имаме и малко заделени средства за консервация. Проблемът е по-скоро в това, че трябва да се търси диалог с местните общини, които да търсят възможност да кандидатстват по Европейски фондове, както за инфраструктура, така и за опазване консервация, реставрация и проучване на обектите.
Фокус: Какви предмети сте открили досега с екипа ви?
Доц. д-р Иван Христов: На този обект имаме разнообразен археологически материал. Най-масовият материал е керамичният, но сред него имаме висок процент на импортна керамика, тоест вносна керамика. Това са фрагменти от гръцки съдове, амфори, чернофирнисови съдове, цялостни керамични прешлени за вретено, има нещо много интересно-глинени и метални зарчета за игра.
Фокус: От кой век датират зарчетата?
Доц. д-р Иван Христов: Те са от Елинистическата епоха и се свързват с някакво гръцко население, защото зарчетата не са характерна игра за траките. Сравнително малко зарчета излизат в България, но може да са използвани и в някакви ритуали в самото светилище. Отрити са множество монети, най-интересните са на тракийските владетели от IV век, сред които се откроява сребърна монета на Цар Котис I. Има и монети на Филип Македонски, Александър Македонски, има късноримски монети, републикански монети от II - I век преди Христа, които показват, че светилището непрекъснато се използва. Също така са открити върхове на стрели, оловни ядра за пражка с надписи на старогръцки.
Фокус: От колко археолози се състои вашият екип?
Доц. д-р Иван Христов: В момента са трима професионални археолози, като работниците са 10. В момента има и студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии(УниБИТ), които карат стажа си при нас, като аз им водя практиката вече втора година. Студентите са много сериозни деца, дисциплинирани, имат голям интерес. Има добро сътрудничество между Националния исторически музей и УниБИТ.
Фокус: Споменахте, че обектът има голям туристически потенциал. Какво е необходимо за популяризирането на обекта, може би един от начините са европейските проекти, по които общините кандидатстват, както споменахте?
Доц. д-р Иван Христов: Те определено са бенефициент в повечето случаи. Другото, което е да преместим обекта в Гърция или Турция, където веднага ще го социализират и ще направят пътищата до него. В България такива обекти се радват на много нещастна съдба, защото липсва далновидност какво да се прави. За нещастие такива обекти се откриват в икономически най-бедната страна на Европейския съюз. Държавата няма възможност да заделя средства за такива високо-планински обекти, но това не означава, че трябва да спре да се развива науката. Дано някога целият легион в района на село Старосел, Хисарско, се обединят всички обекти, които са проучвани от мен и от колегата Георги Китов в цялостен маршрут.
Фокус: До кога се очаква да продължат разкопките тази година?
Доц. д-р Иван Христов: До средата на септември. Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров е поканил заместник-министъра на културата Велислава Кръстева да посети обектите. Кози грамади влиза в античен групов паметник, като един своеобразен планински резерват на площ от 61 хектара. Този резерват е обявен от министъра на културата преди две години за такъв. Обектът ни е с висока степен на значимост, с охранителни зони. За него трябва да се грижи централизирано държавата, както и местните общини. За съжаление, тази година пак нямам никаква помощ, въпреки обещаните средства от Община Хисаря и работата тече със самостоятелни средства.
Фокус: Има ли изследователи и археолози от други страни, които проявяват интерес към обекта?
Доц. д-р Иван Христов: Да, но аз ги изгонвам по най-бързия начин, защото не искам да се излагаме първо като инфраструктура, леглова база и условия на правене на археология. Няма смисъл да ставаме за смях за пореден път.
Емили ВАСИЛЕВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Доц. д-р Иван Христов: Откритият фрагмент от мраморна статуя в залива Вромос вероятно е на божество и прилича на бог Аполон
Ръководителят на проучванията край Акра, Черноморец, доц. д-р Иван Христов пред Агенция Фокус по повод открития фрагмент от мраморна статуя на голо мъжко божество в залива Вромос, СозополФокус:...
Доц. д-р Иван Христов: Необходимо е да се обърне внимание на българското културн...
Доц. д-р Иван Христов: При повече местна активност, Акра ще стане мощен културен...
Доц. д-р Емил Иванов: „Градот” край Ракитово е най-добре запазената в мащаб крепост в България досега
Доц. д-р Емил Иванов, ръководител на екипа по проучване на крепостта Кулата-Градот край Ракитово, в интервю за Агенция „Фокус”. Фокус: Доц. Иванов, докъде стигна проектът за крепостта Кулата-Градот край Ракитово? Емил Иванов: Проектът стигна до зимно консервиране на проучения терен, като придобитият материал, който се състои от керамика, метални фрагменти, стъклени фрагменти, строителна керамика, се изчисти и се обработва научно от екипа. Тази част, която представлява малки находки, тоест по-ценната част – не големи груби материали като строителна керамика, хоросанен фрагмент, големи железа, отпадъчна шлака, които са безформен материал, но документационен, малките находки са взети в София, за да могат да бъдат обработени на място в консервационното ателие на Националния археологически институт с музей при БАН. Тук имаме такова реставрационно ателие, почистващо на метал, като керамичните фрагменти се обработват лично от екипа, тъй като реставраторите в ателиетата в музеите в София са много заети с материали от други видове разкопки, по-големи, по-мащабни. Ние с нашата компетенция и с курса по реставрация на керамика се справяме с реставрацията на керамиката. До момента са възстановени почти изцяло като форма пет съда. И петте са от една късна средновековна епоха – XIII-XIV век. Иначе масово имаме фрагменти от по-ранен период – V-VI век, което е краят на късно-античната керамика, както и керамични фрагменти от VII-VIII век – славянска керамика. Това е изключително рядко и показва с материално свидетелство това, което дълго време се предполагаше за преходния период между античност и средновековие, а именно VII-IX век. Това предлага една много интересна интерпретация, че след периода на късната античност идващите славяни, които масово се заселват на Балканите и причиняват необратими щети на Византия, заемат селищата, населявани от някогашното тракийско население и буквално ги опожаряват, завземат ги и започват там да развиват свой начин на живот. Като се потвърждава една от тезите от 70-те години на проф. Димитър Овчаров на миналия век, че те едва ли не тук на нашата територия се учат да правят и керамика, това може да се докаже материално чрез намерените керамични фрагменти и съдове от този период. Крепостта Кулата-Градот предлага един много интересен документационен материал за прехода от античност към средновековие. Именно това ще бъде акцентът на тезата при отчитане на проучванията през 2012 г. Фокус: Кога очаквате да бъдат подновени археологическите разкопки? Емил Иванов: В момента тече последният стадий на признаване на националния статут на обекта – културен статут с национално значение. Това ще осигури поне основа за документация и кандидатстване за по-голямо финансиране, тъй като в следващата година започва една стратегия на културата до 2020 г. По нея можем да кандидатстваме за финансиране и така да подновим разкопките през късната фаза на пролетта през 2013 г., когато започват всички колеги с разкопките и когато са изсъхнали терените. Фокус: Какви дейности се предвиждат до довършването на обекта? Емил Иванов: Дейностите са много. Обектът трябва да бъде изцяло разкрит отвътре, да бъдат разкрити два терена, които са обособени, тъй като той попада в гориста местност и изчистването на гората там е един голям проблем. Той трябва да бъде решен нормативно, тъй като попада в Национален горски фонд. С издигането на статут обект с национално значение това ще бъде възможно и тогава ще може по-мащабно да се изчисти и да се проучи. Още сега личи един пръстен около главната цитадела, т.нар. долен град, но това попада отново във вътрешността на крепостта, и една издигната по-горна част с по-правилно разположени помещения, две малки улици, които водят директно към входната кула и оттам е името на крепостта – Кулата. През Средновековието, в османския и възрожденския период и до началото на XX-ти век тази кула се е виждала от населението. Постепенно местното население си отнася камъните надолу като строителен материал. Тази порочна практика продължава и до ден-днешен. През лятото няколко пъти засичах коли, които товарят камъните, свалят ги в града и ги ползват за плочници и за дувари. Това са много добре обработени камъни и могат да служат много добре за материал. Друг е въпросът, че те не бива да бъдат изнасяни, тъй като те ще бъдат нужни при възстановяването на крепостта. Имаме сведение, че това е най-добре запазената в мащаб крепост досега в България. Тя е дълга над 60 метра и достига на места височина 6,5 метра в оригинален вариант. Отдолу първият пръстен, най-ранният градеж до 1,5-2 метра датира от края на V и началото на VI век, от времето на император Анастасий I. Това е просто невероятно, тъй като дори и Гърция не може да се похвали с такъв вид фундамент. Фокус: Какъв финансов ресурс ще Ви е необходим за разкопките догодина? Емил Иванов: Аз тази година бях консултант при подновените разкопки на крепостта Урвич край София, ръководители са Николай Овчаров и Бони Петрунова. Аз имах задачата да консултирам при разчистването и проучването на църквата и на стенописите. Там за работа на 20 души с научния персонал тази година бяха отпуснати 60 000 лева от Столична община, като се оплакваха, че това е крайно недостатъчно. Миналата година имаха отпуснати 150 000 лева и отново се работи мудно. Тези терени са трудни за обработка, има нужда от няколко научни специалиста, няколко археолози, които наблюдават на групи работниците от достатъчна материална база, от място, основаване на малко депо, фургон или постройка, в която да се събира материалът, за да не се губи време. Всичко това предполага големи средства. Годишно там ще бъдат нужни минимум 100 000 лева, за да може да се работи цял сезон. Тогава вероятно за две-три години максимум тази крепост ще може да блесне и да изкарва един солиден туристически доход, както се направи на Перперикон. Крепостта трябва да бъде социализирана и да може да служи като ресурс за развитието на местния туризъм – културен и религиозен. В края на месец ноември отивам на една конференция за развитие на културния туризъм и стратегия за културния туризъм в Европа, която се провежда в Солун. Аз съм подготвил един доклад, в който давам за пример именно долината на Чепинското корито със своеобразните фактори, които са налични там – природен, културен и религиозен. Това, според мен, е един блестящ пример в европейски контекст за развитието на туризма. Там може и трябва да се работи, защото това е едно прекрасно кътче на България, както и цяла Тракия. Фокус: Участват ли доброволци в разкопките край Ракитово? Емил Иванов: Да. В крайна сметка три-четири години проучваме крепостта предимно на доброволчески начала и с човешкия ресурс, който е отпуснат от Община Ракитово – работници по временната заетост. Яница ТАНЕВА