ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р Иван Христов: Необходимо е да се обърне внимание на българското културно и историческо наследство под вода

Доц. д-р Иван Христов: Необходимо е да се обърне внимание на българското културно и историческо наследство под вода

Доц. д-р Иван Христов, зам.-директор на Националния исторически музей, автор на „Антични каменни котви, каменни и оловни щокове от колекцията на Националния исторически музей” пред Агенция "Фокус"Ф...

6 Април 2013 | 16:15 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Иван Христов: Античният комплекс в района на връх Кози грамади получава статут за групов паметник от национално значение

Доц. д-р Иван Христов: Античният комплекс в района на връх Кози грамади получава статут за групов паметник от национално значение

Доц. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, в интервю за Агенция „Фокус” за статута на античния комплекс в района на връх Кози грамади. Фокус: Доц. Христов, има ли решение на статута за античния комплекс в района на връх Кози грамади? Иван Христов: Със заповед от 8.08.2012 г. на министъра на културата господин Вежди Рашидов след като е съгласувано и с други министерства най-после античният комплекс в района на връх Кози грамади получава статут за групов паметник от национално значение. Тази процедура трая дълго време. Тя беше започната преди една от поправките на закона и тъй като Законът за културното наследство претърпя няколко изменения и се наложи наново този механизъм да бъде задействан след като членовете на Националния съвет за опазване паметниците на културата се обявиха за обявяване на такъв статут, се наложи едно допълнително чисто процедурно съгласуване с други министерства, защото в района на връх Кози грамади има и защитена територия по НАТУРА 2000, но това е много важен акт на Министерство на културата и на българското правителство по простата причина, че не става въпрос само за тракийската владетелска резиденция, а за един огромен античен комплекс, разположен на 61 хектара в същинска Средна гора в землището на община Хисаря, така че от този момент нататък ние вече имаме поредния значим археологически комплекс, който далеч бих казал надхвърля и рамките от национално значение, тъй като самата владетелска резиденция, разположена в югоизточното подножие на Кози грамади, е уникална за България и за Югоизточна Европа. Ние нямаме с подобни параметри и подобна архитектура толкова добре запазен обект. Следващата стъпка ще бъде областният управител да промени статута, да промени собствеността на земята с необходимите нормативни документи. Фокус: Колко време чакахте, за да получи обектът този статут? Иван Христов: Година и половина чакахме, но е важно, че са изминати всички тези стъпки. Сега следва държавата наистина да помисли как за в бъдеще ще се развива този комплекс, тъй като вече е в приоритетите и на самото Министерство на културата. Друг е моментът, че на държавата трябва да се помогне, тъй като едва ли може Министерството на културата да се грижи за абсолютно всички стотици, дори хиляди обекти, които са доста сериозни като археологически обекти. Ще се наложи и местната община в лицето на община Хисаря да търси механизми за кандидатстване по европейски програми, за да може да се обособи една много атрактивна туристическа зона. Какво имам предвид? Кози грамади не може да се разглежда самоцелно, а трябва да се свърже с всичките паметници в ниското, в землището на село Старосел. Ако се обединят и се помисли стратегически гробниците, резиденцията, върхът, светилището, съвременната туристическа инфраструктура като хижа „Фенера”, която е в окаяно състояние, и се промени визията за развитието на туризма в този район, ще имаме един наистина много значим европейски комплекс. С този акт на Министерство на културата, респективно на правителството, за предоставянето на такъв статут мисля, че се отварят много врати и възможности за кандидатстване и по програми, които са от Европейски съюз, защото досега липсата на статут и липсата на акт за собственост пречеше да се кандидатства и да се развива този обект. Надявам се, че следващата година ще се възобновят археологическите проучвания в Средна гора, тъй като тази година Националният музей не проведе проучвания, тъй като не бяхме финансирани от Министерство на културата и община Хисаря не задели никакви средства. Така или иначе с разговор с кмета на община Хисаря инж. Пенка Ганева аз изявих волята на ръководството на Националния музей да възобнови проучванията и ние да откриваме все по-нови и интересни паметници от тракийската древност именно в тази част на България. Фокус: Оттук нататък кое е най-спешното, от което се нуждае тракийската царска резиденция на връх Кози грамади? Иван Христов: Нуждае се от проект за цялостно възстановяване, тъй като особено царската сграда, дворецът, дворцовата сграда в средата на комплекса има възможността да се възстанови поне в 90 % във вида, в който е била, тъй като всичките монументални блокове, които ние сме инвентирали един до един са на място, те не са разграбени. Слава Богу ние сме възстановили в наши изследвания съвместно с колеги от Софийския университет начина, по който са изградени зидовете, т.е. архитектурните стъпки във височина, така че ние можем да възстановим доста голяма височина по нея, бих казал от порядъка на 5-6 метра, за да възвърнем стария блясък на тази дворцова постройка. Същото се касае и за разкритата миналата година порта в чисто елинистически стил – главна порта на укреплението, на резиденцията, тъй като и блоковете, които са там, те са си на място – ние казваме ин ситу. За това трябва проект, който да бъде съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство, да бъде съгласувано с Министерството на културата. Това са едни операции, които са рутинни. Трябва да има волята, да има движещ механизъм, да има някой, който да милее за тези старини, а аз си мисля, че това е работа и на хисарчани, не само на археолозите от Националния музей. Другото, което трябва да се направи много спешно е да се помисли как да се подобри пътната инфраструктура в региона. Аз не говоря за асфалт, в никакъв случай, но биха могли пътищата до обекта с малко средства да бъдат подобрени. Той така или иначе се посещава от ентусиазирани туристи. Другата стъпка – трябва ръководството на Българския туристически съюз да обърне сериозно внимание на състоянието на хижа „Фенера”, която е една от важните отправни точки за посещение на археологическите обекти. В момента тя е под аренда от съмнителни лица, които пропъждат туристите в района. Би могло да се помисли да се намери наистина един добър стопанин, който да възобнови хижата, да я почисти, да я даде в един благоприятен вид на туристите. Трябва да се направи една единна стратегия, която да обвърже всичките старини в ниското, да помислим освен минералните извори, които наистина са много притегателен фактор за развитието на туризма в Хисарско, как именно и археологията да помага допълнително за развитието на туризма в община Хисаря. Така наистина можем в даден момент да имаме нещо много ценно в България. Фокус: Има ли потенциал античният комплекс в района на връх Кози грамади да стане част от известните обекти в района на Старосел и как се свързва резиденцията с култовия център при Старосел? Иван Христов: Те са правени в едно и също време. След смъртта на Котис Първи, един от мощните одриски царе, 50-те и 40-те години на 4 век преди Христа именно в тази част на Средна гора на днешните български земи, се развива много мощен династически център, който е свързан с наследници на Котис с царска власт. Аз изказах хипотезата, че това са Аматок Втори и Терес Втори. Това го доказва и датировката на храмовете. Те са направени именно след смъртта на Котис и са функционирали в един кратък хронологически порядък до македонското нашествие на Филип Втори около 342-341 година. Всичко носи белезите на едно гръцко ателие, което е работило паралелно и под могилните паметници с блестяща архитектура, така и владетелската резиденция. Всичко е правено с много пари за времето. Те са интегрирани чисто хронологически, а и културно. Това е една странна смесица на местна тракийска култура с много мощно силно гръцко влияние приоритетно от хегемонията на атинския полис. Яна НЕЦОВА

22 Август 2012 | 06:07 | Агенция "Фокус"