ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р Иван Христов: При повече местна активност, Акра ще стане мощен културен център

Доц. д-р Иван Христов: При повече местна активност, Акра ще стане мощен културен център

За резултатите от проучванията на нос Акин край Черноморец, Агенция „Фокус” разговаря с археолога доц. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, ръководител на екип...

2 Януари 2013 | 14:14 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Емил Иванов: Най-високата църква в нашите земи се намира в обекта Кулата – Градот край Ракитово

Доц. д-р Емил Иванов: Най-високата църква в нашите земи се намира в обекта Кулата – Градот край Ракитово

Доц. д-р Емил Иванов, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, пред Агенция “Фокус”. Фокус: Доц. Иванов, откога проучвате обекта в местността Кулата – Градот край Ракитово и какъв е Вашият интерес към него? Доц. Емил Иванов: Обектът е разположен на осем километра югозападно от град Ракитово, на надморска височина 1302 метра, в подножието на връх Сютка в Северозападните Родопи. Проучваме го трета година, като ръководители на проучванията сме аз и д-р Андрей Аладжов от НАИМ - БАН. Интересът ми е продиктуван от случайно откритите от иманяри стенописи в абсидата на църквата, която се намира във вътрешността на една средновековна крепост. От май 2009 г. започнаха първите обхождания на този терен, докато се получи разрешение за проучване. От 2009 г. започна разкриването на църквата и спасяването на стенописите, което се осъществи на първо време в тяхното укрепване на място и след това – отделянето им от абсидата на църквата и пренасянето им в Община Ракитово. И до ден-днешен те стоят там консервирани, опаковани и чакат удобни времена и финансиране на тяхната реставрация и експониране в музей. За съжаление, стенописите са запазени само във фрагмент, те са от най-долната част на абсидата, сакралната част на църквата, и представляват фрагмент от сцената „поклонение на жертвата”, на гръцки – „мелисмос”. Сцената става известна така във византийските църкви след Х век. Самите фрагменти и стенописната украса, в сравнение с други паметници от Северна Гърция, Мелник, Паталеница и т.н. показват, че те са от ХІІІ в. По-обстойното проучване на терена и на самата църква чрез артефакти показа по-точното датиране, което се отнася към `30-те години на ХІІІ век. Тези фрагменти не са самоцелни, те имат възможност за контекст и за възстановяване, и са едни от най-ранните като датировка в България. От ХІІІ век няма чак толкова много изявени стенописи. Изцяло е проучена църквата, тя има две отделения, наос с притвор. Според статистиката се оказа, че това е църквата, открита на най-високото място, включително и на Балканите, на 1302 метра надморска височина. Тя е била действащ храм във връзка с крепостното съоръжение. Фокус: Какво представлява крепостта? Доц. Емил Иванов: Самата крепост представлява едно съоръжение - фортификационна система, което е във връзка с други крепости в околността. Функционирала е още през V в. както показват метър – до метър и половина от най-долната част на крепостната стена – по времето на император Анастасий, през V в. Тогава в цялата Византийска империя се изгражда верига от крепости. Има втори и трети пояс на крепостта, строени в по-късно време. През Средновековието е укрепвана на два пъти, с по-лош материал. Днес зидовете са запазени до 43 метра дължина в източната част, с дебелина 1,6 метра, в оригинал, без да са реставрирани. В този смисъл тук имаме една от най-запазените късноантични и средновековни крепости. Интересът ми към този обект е продиктуван от наличието на толкова добре запазени, на място, здрави свидетелства за времето си. Подобно на други обекти в околността, този също е бил много пъти претърсван от иманярите. Въпреки това, като културен пласт на място е съхранен над 90 %. Имаме работа на изключително труден терен, на високо място, трудно достъпен, поради лошите пътища до там и гората, която също взема своето. Това, което излиза като артефакти, е много обещаващо. Фокус: В третия сезон на проучванията – върху какво работите? Доц. Емил Иванов: Съсредоточихме се върху работа в един сектор, недалеч от църквата. Оказа се едно помещение, вероятно работилница, но е трудно да се каже, тъй като има много срутвания. Това е помещение, с големина 3 на 5 метра, в което излиза огромно количество керамичен материал, с изключително голям хронологичен диапазон от време. Това е периодът от края на късната бронзова епоха до развитото Средновековие или – един период от ХІІ в.пр.Хр. до ХІV – ХV в.сл.Хр. – затова говорят керамичните фрагменти. Въпреки тежките работни условия, успяхме старателно да съберем доста фрагменти, от които можем да реконструираме седем съда. Три от тях са с внушителна големина – питоси за съхранение на зърно. Другите са по-малки предмети, като голямата част от тях са примитивна керамика, известна като славянска керамика, и голямо количество византийска керамика от периода Х – ХІІ в. Не липсват също и керамични фрагменти от римската епоха, ІІ – ІІІ в., което е изключително фина керамика, както и монетен материал, който засвидетелства и дава право на хронология за крепостната стена – първоначално в V в., дори – края на ІV в.сл.Хр. Има изключително богато количество материал, който показва функционирането на крепостта като военно поделение – фибули за военни наметала, работни съоръжения за ковачница. Имаме и един много интересен женски пръстен, част от един късноантичен накит, вероятно V – VІ в., преизползван в Средновековието като фрагмент за пръстен. Самата халка не е намерена, но има следи по вдлъбнатата част на гърба за носенето на този фрагмент като пръстен. Намерени са много интересни бронзови женски накити от ХІІІ – ХІV в. За този малък период от време и за тази малка част от крепостта, която е проучена, този материал е изключително богат, и дава обещания целият терен и обект да бъдат проучвани продължително. Има потенциал за по-голямо проучване, с повече финансиране, повече специалисти. Обектът е изключително богат, прилича много на Перперикон като даденост – прекрасно оформена скала, върху която са разположени църква с помещения за по-знатните благородници, а в долната част – жилищни сгради и работилници. Недалеч от крепостта е функционирало селище до късното Средновековие, което впоследствие е изоставено. Цялата местност се занемарява, като е обрасла с гора, засадена и саморасла. И до ден-днешен, повече от век, мястото не е посещавано и не е викано за живот. Така – до последните години, когато ние имаме идеята и възможността отново да го възродим, като го предоставим на местната община, която да го развива, и туризмът да доведе до повече приходи за населението в региона. Фокус: Как е загинала крепостта – имате ли предположенията? Доц. Емил Иванов: От секторите, които досега сме разработили, имаме предположения. Това са – един сектор – хранилище, долната част на църквата, и секторът, който тази година проучваме. Фиксираме няколко периода на упадък на крепостта, като първият е през ІV – ІІІ в.пр.Хр, когато крепостта е опожарена. Към края на VІ в. и периода на инвазия на славяните, имаме друг период на опожаряване. Имаме един средновековен период, вероятно по времето на деспот Алексий Слав, който е бил управител на цялото Чепинско корито през `20-те години на ХІІІ в. – през този период фиксираме трето опожаряване на крепостта. След това крепостта вече не е служила като отбранително съоръжение, но самата църква е била използвана от местното население най-късно до `60-те години на ХVІІ в. Тогава по тези места се извършва насилственото помохамеданчване на населението, от този период също имаме археологически свидетелства. Последното опожаряване, което фиксираме, е в ареала на самата църква. Фокус: На кого е била посветена църквата? Доц. Емил Иванов: До този момент със сигурност не може да се каже. Църквата е била изписвана два пъти и в обгорели стенописни фрагменти, от втория слой, личат следи от изписването на фигурата на архангел Михаил. Те излизат от място, което е характерно за патрона на църквата. Бегло, като работна хипотеза, може да се допусне, че тя вероятно е била посветена на архангел Михаил. От периода на късната античност, през цялото Средновековие, църквите в тези съоръжения са били посвещавани именно на архистратиг Михаил, патрон на византийската войска дълъг период от време. В контекста на фигурата на деспот Алексий Слав тази хипотеза също може да се допусне, тъй като в Мелник излиза църква, посветена на този патрон. Фокус: Силна ли е християнската традиция в тази част на Родопите и как този обект се вписва с други подобни от същото време? Доц. Емил Иванов: По тези места християнската традиция е изключително силна. Писмени свидетелства говорят за съществуването по тези места на най-малко две раннохристиянски базилки. Едната е донякъде проучена археологически през `60-те години на ХХ век и се фиксира в Ракитово, където е съвременният стадион. Църквата датира от V – VІ в. Другата раннохристиянска църква е в село Костандово, на 4 – 5 км, известна от писмени свидетелства и спомени на съвременници до `50-те години на ХХ век. Днес тя не съществува и не може да бъде видяна, тъй като отчасти попада в частен имот. Била е с колосални размери, по-голяма от църквата „Света София” в София днес. Раннохристиянската базилика в Ракитово, известна като Николица, е с размери почти същите като на „Света София”. Вероятното съществуване на баптистерий в базиликата в Ракитово говори за съществуването на епископии, а щом имаме епископии още в късната античност, значи християнската традиция е била много силна, още по времето на късната античност. Това продължава и през Средновековието, тогава основно влияние тук има византийската култура и мястото е част от непрекъснатите надмогвания с Византия за установяване на контрол по тези места. По времето, когато България пада под османско владичество, Чепинското корито е последната територия, която остава със самостоятелно управление; в периода ХV – ХVІ - `60-те години на ХVІІ в., този регион се самоуправлява с разрешение на султана. Имал е право и на църковно самоуправление, независимо от гръцкия пловдивски митрополит. Това е потвърдено в извори и вероятният повод за помохамеданчването е именно недоволството на пловдивския митрополит затова, че местните християни не плащат данъка директно на митрополията, а чрез османските власти – директно на Високата порта. Една малка интрига на местно ниво е накарала преминаващите оттук османски войски, на път за битка с венецианците, оставайки на това място два месеца, с позволението на султана, да извършат едно помохамеданчване. То продължава изключително кратко време, след което веднага следва ферман за помилване на християните, избягали от тези гонения. Но е факт, че оттам насетне, в ХVІІ в. повечето от църквите в региона са разрушени именно от хората, приели исляма, естествено, по заповед на техните водители. Фокус: Има ли достатъчно средства за консервация и реставрация на обекта, освен за неговото проучване? Доц. Емил Иванов: Досега, с оскъдните средства на Община Ракитово, ние успяваме да се справим трети сезон. Но тези средства са наистина малко, това е най-малката община, с един от най-малките бюджети, и не успяваме да проведем пълноценни археологически изследвания, както се полага за един такъв обект. От тази година, обектът Кулата – Градот е в процедура за провъзгласяване за паметник с национално значение. Очакваме едно по-добро финансиране, в това число и от Министерство на културата, където националните обекти са изведени в приоритетна листа. Фокус: Има ли потенциал обектът в бъдеще да бъде посещаван от туристи и какво е необходимо за това? Доц. Емил Иванов: Обектът има изключителен потенциал да привлича туристи. Да покаже съхранени структури, съхранена култура, съхранена фортификационна система. Крепостта е била свързана с друга, по-малка крепост, посредством падащ мост – катаракт, който може да бъде реконструиран. Само през последните три години територията около Ракитово, с нейните природни и културни забележителности, е била посетена от четири пъти повече туристи. В последната седмица водих до самия обект по една екопътека две групи от деца от различни домове, студенти, юноши, имаше голям интерес. Обектът е разположен в близост до други природни забележителности и културно-исторически обекти, които са отбелязани на специална карта за региона на Ракитово. Фокус: Откъде идва наименованието Кулата – Градот и какво означава? Доц. Емил Иванов: Кулата – Градот е наименование, което произлиза от местната устна традиция на населението. Това наименование не може да се свърже със средновековния топоним, който е изцяло изгубен. В стратегиконите – учебниците за водене на война и за разположение на крепостите, имената не съответстват на съвременните топоними. Населените места, дадени през VІ в. също не съответстват. Имаме изменение на наименованията в османския период, в устната традиция и т.н. Сегашните наименования водят началото си вероятно от началото на ХХ в. и не съответстват на античната топонимия. Кулата – Градот е местно наречие, като Градот вероятно се свързва с помашкото наречие. Фокус: Най-известната крепост в региона е Цепина, свързана с името на деспот Алексий Слав, по какво си приличат и се различават двете крепости? Доц. Емил Иванов: В крепостта Цепина е характерна изключително средновековна керамика и имаме изключително ясен средновековен контекст на ХІІІ в. В Кулата – Градот отиваме в много по-ранни периоди за едно място, използвано като крепостно съоръжение и селище още в периода на късната бронзова или ранно желязната епоха. Денка КАЦАРСКА

24 Юли 2012 | 18:20 | Агенция "Фокус"