ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Андрей Ковачев: Някой е успял да измисли „вратички” в Закона за горите, още когато се приемаше

Андрей Ковачев: Някой е успял да измисли „вратички” в Закона за горите, още когато се приемаше

Андрей Ковачев, експерт в Сдружение за дива природа „Балкани”, в интервю за Агенция „Фокус” относно създаването на комисии, които да разследват случаите с дюните в Несебър и други подобни сделк...

4 Януари 2013 | 18:01 | Агенция "Фокус"

Андрей Ковачев: Нужни са ясни сигнали, че знаем какво правим и каква е добавената стойност на ЕС

Андрей Ковачев: Нужни са ясни сигнали, че знаем какво правим и каква е добавената стойност на ЕС

Андрей Ковачев, зам.-председател на Комисията по външна политика на ЕП и председател на българската делегация от евродепутати в ЕНП, в интервю за Радио „Фокус” Водещ: Следващата тема в обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” е за бъдещето на съюза, в който и ние членуваме. Европейският съюз трябва да се развие във "федерация на националните държави”, ако иска да преодолее кризата. Това становище изрази председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в годишното си обръщение пред Европейския парламент. Според Барозу, Евросъюзът ще може да отговори на очакванията на гражданите и ще устои на глобалните предизвикателства само с повече и по-дълбока интеграция. Президентът Барозу смята, че тази идея ще изисква нов европейски договор и Еврокомисията е готова да предложи проект до изборите през 2014-а. Жозе Барозу обяви и предложението на ЕК за банков съюз – първата стъпка от него ще бъде структурирането на единен надзорен орган за банките, засега само в еврозоната. Според него страните извън еврозоната ще имат възможност да се присъединят към банковия съюз, като сключат споразумения за близко сътрудничество. Предстои уточняване на механизмите и условията за приобщаването на тези държави. По-рано за включване на държавите извън еврозоната призова и българският евродепутат Андрей Ковачев, който е и заместник-председател на Комисията по външна политика на Европейския парламент и председател на българската делегация от евродепутатите към Европейската народна партия. Господин Ковачев, предизвика ли голям резонанс в Страсбург идеята на президента на ЕК за федерация на националните държави? Андрей Ковачев: Идеята за федерация не е нова идея. Тя е още от бащите-основатели на ЕС, които са виждали визията за развитие на сътрудничеството на нашия континент в една наднационална структура, каквато е федерацията. Новост е, разбира се, че господин Барозу предложи федерация на националните държави, което означава, че няма да има промяна в националната структура на държавите. Ще има една федерална власт, която ще бъде над тези държави, но все пак дяволът е винаги в детайлите. Затова как точно ще се нарече тази структура, не е толкова важно – дали ще бъде Съединени европейски щати, дали Федерация на европейските държави, дали Европейска федерация. Това са думи, но как ще се изпълнят те със съдържание е по-важното, а най-важен е самият път към тях. Не толкова целта, както са казали някои древни мъдреци, пътят е важен. Засега в настоящия момент същественото е, какво можем ние да направим, за да спечелим първо психологическата битка „за” или „против” повече европейска интеграция – като представяме пред европейското обществено мнение ползите от тази интеграция и разбира се, ползите в контекста на глобализиращия се свят около нас. Светът не седи на едно място, не ни чака нас. Той върви напред и то със сериозни стъпки. Имаме големи играчи като Япония, като Китай, Индия, Бразилия, САЩ. Разбира се, и цяла Южна Америка, и Югоизточна Азия с нейното обединение АСЕАН. Всички тези региони се развиват икономически сериозно, с бързи темпове. Така че колкото и примерно големи да са Германия или Франция, те много трудно биха отстояли поотделно на глобалния конкурентен натиск, ако не бъдат заедно в едно по-голямо образование, каквото се явява ЕС. И затова ние нямаме и друга алтернатива на нашия континент. Да не говорим за по-малките държави и за новите страни-членки! Ние трябва да се държим заедно и не само политически и устно да го заявяваме, но да го правим във всички области на нашия живот: икономика, финанси, социални политики, разбира се. Говори се много за социална Европа. Ползите са изключително много и това за мен, като убеден федералист, е пътят. Няма как по друг начин ние да останем важен играч в света – нито демографски сме много хора на този континент, в сравнение с другите части на света; нито можем да устоим на този конкурентен натиск, ако не сме заедно. Затова и смятам силна и амбициозна речта, която господин Барозу представи в Страсбург. Между другото, миналата седмица той направи много добър ход като покани няколко евродепутати и аз бях сред поканените на вечеря в Брюксел, където ни помоли за нашите идеи как най-добре той би могъл да представи ситуацията в съюза и по най-силен начин да направи и една реклама на ЕС. Водещ: Вие какво му предложихте? Андрей Ковачев: Аз му предложих вариантът, който си спомням от първата кампания на Обама: да разбием ползите от Европа към различните социални групи. Европа за младите хора, Европа за пенсионерите, Европа за тези, които са със здравословни проблеми и т.н. И да го направим по страни-членки, за да може наистина всеки сам да се усети като европейски гражданин, да се види защо е наистина добре тази Европа, която не е само бюрократите в Брюксел или някъде другаде, а има реална полза от нея. Предложих също така да дава конкретни примери. Както еврокомисарят Януш Левандовски каза: всяка евро, което се инвестира на европейско ниво, води до генериране на растеж до 14 евра на местно ниво. В зависимост, разбира се, в коя сфера са вложенията. Най-голяма е възвращаемостта на инвестициите в иновациите. Затова и аз апелирах в моето изказване в пленарна зала за един амбициозен, небазиран на манталитета на кризата европейски бюджет и Европейска финансова рамка до 2020 година, които трябва да осигурят финансирането на нашите цели, които сме си поставили в Европа 2020. Това важи с още по-голяма сила и за България, за целите, които тя си поставя до 2020 г., защото ние имаме какво да наваксваме и за нас е много важно политиката по сближаване и кохизионната политика да продължат. Да не бъдат орязани, каквито има сигнали в определени страни-членки, че трябва да се намалят средствата за Многогодишната финансова рамка. Според мен абсолютно неправилно би било това нещо, ние бихме се провалили със стратегията „2020”, ако направим един малък бюджет или финансова рамка, която се базира на сегашното наше мислене, защото, видите ли, понеже сме вкриза, нека да намалим бюджета. Водещ: Г-н Ковачев, повече и по-дълбока интеграция означава също така и по-малко държавен, национален суверенитет. Докъде обаче ще са склонни страните членки да отстъпят от своите със зъби и нокти защитавани прерогативни позиции? Андрей Ковачев: Вижте, дебатът за суверенитетът е също така и философски дебат. В глобализиращия се свят това разбиране на суверенитет, което сме го имали може би през ХІХ или в ХХ век, когато някои от държавите на нашия континент са се формирали като такива, вече не съществува. Има споделен суверенитет и затова ние говорим за един ЕС на споделените суверенитети, които правят общия суверенитет на целия ЕС много по-силен. И този трансфер на компетентни в определени политически области национални институции ни прави по-силни. Но това, разбира се, трябва да бъде обяснено. Затова казах в началото: да спечелим психологическата битка за ползите от ЕС. Защото, от друга страна, разбира се, че имаме достатъчно много хора в страните членки, които се притесняват за това нещо. Да не бъдат по някакъв начин размити границите или да не би да изчезнат като национални, като националност или като традиции. Има, разбира се, достатъчна доза популизъм и национален егоизъм, особено в страните- донори в бюджета на ЕС. Те са притесняват, че техните данъци отиват за подпомагане на други страни, които пък недостатъчно дисциплинирано и недостатъчно отговорно използват тези средства. Затова и солидарността винаги е една двупосочна улица. Не може само да искаш, без да даваш. И примерно, ако получаваш нещо, ти трябва обратно като солидарност да дадеш тази отговорност. И да знаеш, че тези пари, които получаваш, отиват точно за определени дейности, които ще доведат до повишаване на жизнения стандарт на твоя регион и на твоята страна, за да можеш ти в бъдеще да имаш същите условия на живот, каквито ги има в Централна или в Старата Европа, което е Западна Европа. Така че ние като българи и като институции в България трябва да сме се мобилизирали и се надявам, че сме се мобилизирали максимално да използваме солидарните инструменти, които ни дава ЕС, и да защитаваме един по-силен и по-добър ЕС за европейските граждани и за всички нас. Водещ: Ако психологическата битка можем да приемем, че вече е започнала с речта на президента Барозу, тя колко ще продължи? Като се има предвид на какви етапи и с какви компромиси беше приет сега действащият Лисабонски договор. Андрей Ковачев: Според мен е абсолютно неправилно да влизаме в такъв институционален дебат за договор или референдуми в различни страни членки. Защото така години ще минат. Не! Хората живеят в момента, днес и сега, и искат да видят, че тези предимства ще стигнат бързо до тях. Да, има и такива, които могат да дебатират за това дали ни трябва нов договор, който да бъде подписан и как да бъде подписан този договор и колко години ще трае да бъде подписан и става един безкраен дебат. Но не трябва той да бъде водещият и главен дебат. Водещият, според мен, дебат трябва да съдържа: първо, ясен сигнал, че Европа има план, знае какво прави, не е хаотично сборище от хора, които се събират от време на време в Брюксел и в Страсбург, решават нещо, после се връщат в своите столици и говорят съвсем други неща. Това дава не само лошо отражение в самия ЕС, но, разбира се, и сред нашите партньори на международните пазари. Затова се срива и доверието. Точно обратното, ние трябва да се стремим да възстановяваме доверието в пазарите и в нашите граждани. Затова за мен беше важно и аз това казах на г-н Барозу, нужни са ясни сигнали, че ние имаме план, знаем какво правим и, разбира се, ясно показваме каква е добавената стойност на ЕС за всички граждани, като се направят съответните изчисления и изследвания, какво допринася ЕС за тях. Смятам, че само по този начин ние може да спечелим доверието наново, особено там, където вече е изгубено. Радвам се, че в България еврооптимистите са най-много на брой в ЕС. Водещ: По данни от проучването на "Трансатлантически тенденции" на германска неправителствена организация "Джърман Маршал Фонд" над 70% от анкетираните българи одобряват Европейския съюз. Андрей Ковачев: /.../ Разбира се, това е един много висок процент. И аз съм горд и радостен, че, наистина, ние като българи виждаме, че Европа ни носи повече предимства, отколкото някакви, може би, на хартия или в мислите на някои хора недостатъци. Аз просто не ги виждам тези недостатъци. Примерно, точно за България какъв би бил недостатъка от членството в Европейския съюз? От нас самите зависи максимално да използваме всяко евро, всеки евро цент, който е определен за България и да се борим за силен бюджет, за голям бюджет, който да бъде разумно използван в работещи проекти. Разбира се, този бюджет и тези средства трябва отговорно да бъдат използвани, в никакъв случай да не бъде злоупотребявано с тях. И с другата тема за макроикономическите показатели – трябва да се изисква всички страни-членки да спазват това, което те самите са се обединили и са се съгласили да спазват. Не може да се съгласиш да си сложиш подписа в Брюксел или в Страсбург под документите, че трябва да спазваш финансова дисциплина и след това да се върнеш в своята столица и поради това, че има избори след няколко месеца да решиш, че може да си позволиш просто да не спазваш тези правила. Водещ: Още теми остават за ваш коментар, но ще ги продължим през следващата среща. Цоня Събчева

13 Септември 2012 | 10:52 | Радио "Фокус"