Забравената война (продължение)
Красимир Узунов
Проф. Генчо Начев
Октомври 2012 г.
6-та Охридска опълченска дружина
Командир на дружината: Капитан Антон Бозуков
Адютант: Димитър Христов
1-ва рота: Подпоручик Нато Янков
2-ра рота: Подпоручик Георги Светогорски
3-та рота: Подпоручик Аршак Торком
4-та рота: Подпоручик Русан Петков
Младши офицери: Офицерски кандидат Тодор Главчев
Нестроева рота: Подпоручик Кръстьо Георгиев – Българията
Завеждащ прехраната: Димитър Белев
Ковчежник: Александър Панов
Свещеник: Йеромонах Игнатий
Капитан Антон Бозуков – Роден в село Кортен, Котелско.Завършил Военното училище през 1889 г. Служи в 6-ти пехотен търновски полк. Член на ВМОК. Участва в четническата акция през 1895 г.Доброволец в Англо-Бурската война през 1900 г. Участник в Горноджумайското въстание. Командир на 6-та Охридска опълченска дружина през Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. Кавалер на Военният орден „За храброст”.
6-та Охридска дружина е формирана в София на 2 октомври 1912 г. под ръководството на запасния поручик Константин Мановски. Дружината е формирана както следва 1-ва рота от Крушовското братство, 2-ра рота от Костурското братство, 3-та рота от Охридското и Ресенското братства, 4-та рота от Охридското и Кичевското братства.
Бойното знаме на дружината е изработено в Гари, щат Индиана в САЩ. Изработката му е поръчана от оцелели въстаници от Илинденско-Преображенското въстание от Охрид и Охридско, емигрирали в Америка. Знамето е връчено на четата, формирана от емигранти от Сент Луис, Чикаго, Гари и Ню Йорк, отпътували с кораб за Европа. Четниците пътуват през Англия и Германия, след това с параход по Дунав до Видин.
Бойното знаме на 6-та Охридска дружина е ушито от коприна с цветовете на българския национален трицвет – бяло, зелено, червено. В горния ляв ъгъл на бялото поле е пришито парче плат, на което с разноцветни конци е извезана фигура на жена, която в едната си ръка държи знаме, а върху него с червени букви, контурирани с жълт цвят, е бродиран надпис „Македония", а в другата гола сабя. До жената е приседнал лъв, пред който е положено знаме с надпис „Свобода или смъртъ”. Пред лъва са изписани годините – 1902 г. и 1903 г. /това са годините на Горноджумайското и Илинденско-преображенското въстание/. Зад гърба на жената е извезан Охрид с езерото. Под образа на жената със знамето с големи черни букви е извезан девиза на Българския герб и българското народно събрание „Съединението прави силата”.
Сп. „Български доброволец”, издание на Съюза на Македоно-Одринските опълченски дружества в България, в бр. 3 от март 1936 г. описва първоначалния вид на това знаме при пристигането му от Америка през 1912 г. така : „В горният край на знамето е разположен гербът на Североамериканските Съединени държави и надпис, че знамето е от българската колония в щат Индиана.”
Може да се предположи, че над гербът на САЩ допълнително е пришито парче плат с извезаните образи на жената и лъвът.
В дясната половина на знамето, върху бялата ивица на българския трицвет, с жълти конци е избродиран надписът: „M.O.B.N.O./GARY, IND. USA", който показва откъде идва знамето – Македоно-Одринските братства в Гари, Индиана, САЩ .
От трите си страни знамето на дружината е обшито с жълти копринени конци.
Дръжката е дървена и върху нея е прикована метална гривна с надпис „6-та Охридска опълченска дружина”.
Знамето е с размери 170 х 158 см.
Следва...
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Забравената война (продължение)
Красимир УзуновПроф. Генчо НачевОктомври 2012 г.6-ти пехотен Търновски полк /В състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия /6-ти пехотен Търновски полк е формиран на 14 октомври 1884 г. Щаб в София.Кома...
Забравената война (продължение)
Красимир Узунов Проф. Генчо Начев Октомври 2012 г. 4-та Битолска опълченска дружина Командир на дружината: Капитан Владимир Каназирев, Кавалер на Военният орден „За Храброст”. Адютант: Илия Докторов 1-ва рота: Подпоручик Илия Ангелов 2-ра рота: Подпоручик Боян Ачков 3-та рота: Подпоручик Аспарух Бояджиев – убит при Шаркьой, Подпоручик Асен Радославов 4-та рота: Подпоручик Иван Минков Младши офицери: Офицерски кандидат Христо Чернопеев – Разузн. Пункт Нестроева рота: Ангел Атанасов Завеждащ прехраната: Никола Спиров Ковчежник: Ангел Костов Капитан Владимир Каназирев е роден в Мехомия /Разлог/. Завършва Военното училище през 1900 г. Служи като офицер в 14-ти пехотен Македонски полк в Дупница. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета и води сражения при Годлево, Обидим, Бачево и Кремен. Дипломат в Санкт-Петербург и в Париж. По време на Балканската война и Междусъюзническата война е командир на 4-та Битолска опълченска дружина. През Първата световна война служи в 11-та пехотна Македонска дивизия. Кавалер на Военният орден За храброст. 4-та Битолска опълченска дружина е формирана в София на 2 октомври 1912 г. от македоно-одрински доброволци от Битолското, Прилепското и Тетовското братства по териториален принцип. Организатор и командир на дружината е капитан Владимир Каназирски. Бойното знаме на 4-та Битолска дружина е връчено на 4 октомври 1912 г.Знамето е ушито от коприна и представлява трицвет с цветовете на българското национално знаме, обърнати „на война” в подредбата – червено, зелено, бяло. Върху лицевата му част е бродиран надпис „Битолска опълченска дружина 1912”. Платът на знамето е обшит ресни от златна сърма, на ъглите с пискюли. На другата страна на знамето върху националния трицвет е извезан изправен коронован лъв, стъпил върху начупен полумесец. Дръжката е дървена. В горният й край е разположен православен кръст с надпис 5 октомври 1912 г. Кръстът е запоен върху метално кълбо. Върху дръжката е прикована гривна с надпис 4-та Битолска дружина”. Знамето е с размери 102 х 100 см. Ефрейтор Крум Чушков от 4-та Битолска опълченска дружина Тодор КОПАНДАНОВ, Опълченец от 3-та рота, 4-та Битолска дружина Вестта за мобилизацията на Българската армия възпламени всички българи, живеещи в границите и извън границите на България. Родолюбиви чувства се разпалиха във всички сърца – без разлика от възраст и положение. Учащата младеж пламтеше от желание да се жертва за свободата на поробения брат. Групи ученици от горните класове прииждаха в София с горещо желание да бъдат приети за доброволци в Освободителната война. Между тях бе и Крум Чушков, родом от град Велес, ученик в Цариградската семинария, който избягал оттам и след верига от неприятности и мъчнотии пристига в София. Зачислен бе в 4-та Битолска опълченска дружина, 3-та рота, която на 26 януари 1913 г. безстрашно и вихрено се хвърли в борбата за спиране стоварените от параходите турски войски пред Шаркьой. Ефрейтор Крум Чушков, ранен, бе отведен при ранените в едно кафене, приспособено за превързочен пункт. Когато неприятелят влезе в селото, макар на превързочния пункт да се развяваше флаг с червен кръст, отправи чести залпове срещу болните и ранените опълченци. Чушков, пеейки неговата любима песен „Напред!”, която често пеехме целия взвод, изстреля последния патрон, и пронизан от много неприятелски куршуми, умира с усмивка на уста. На 29 януари 1913 г. прибрахме убитите в боя и тия от превързочния пункт. Погребахме ги в общ гроб, като на една страна наредихме убитите в боя, а на друга – избитите болни и ранени, така както бяха превързани с превързочни материали, защото ние очаквахме да дойде комисия, да установи безчовечното избиване на болни и ранени, оставени под закрилата на Червения кръст. Напред! Крум ЧУШКОВ Да вървим напред другари, Дан народу да дадем, Вече боен час удари Славно всички да измрем Да вървим към Вардар Шумни, Към то Одрина велик, С буйни викове безумни Да стреснем врага за миг. Там ни чакат лаври, слава Нам се роба упова, От нас чака светъл ден А тиранът петвековен Побледнял тръпне от страх Че скоро с гръм топовен Да го смажем пепел прах... София, октомври 1912 г. Следва...