ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравената война (продължение)

Забравената война (продължение)

Красимир УзуновПроф. Генчо НачевОктомври 2012 г.6-ти пехотен Търновски полк /В състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия /6-ти пехотен Търновски полк е формиран на 14 октомври 1884 г. Щаб в София.Кома...

26 Януари 2013 | 17:29 | Агенция "Фокус"
Забравената война (продължение)

Забравената война (продължение)

21 Януари 2013 | 18:22
Агенция "Фокус"
Забравената война (продължение)

Забравената война (продължение)

19 Януари 2013 | 18:20
Агенция "Фокус"

Забравената война (продължение)

Забравената война (продължение)

Красимир Узунов Проф. Генчо Начев Октомври 2012 г. 4-та Битолска опълченска дружина Командир на дружината: Капитан Владимир Каназирев, Кавалер на Военният орден „За Храброст”. Адютант: Илия Докторов 1-ва рота: Подпоручик Илия Ангелов 2-ра рота: Подпоручик Боян Ачков 3-та рота: Подпоручик Аспарух Бояджиев – убит при Шаркьой, Подпоручик Асен Радославов 4-та рота: Подпоручик Иван Минков Младши офицери: Офицерски кандидат Христо Чернопеев – Разузн. Пункт Нестроева рота: Ангел Атанасов Завеждащ прехраната: Никола Спиров Ковчежник: Ангел Костов Капитан Владимир Каназирев е роден в Мехомия /Разлог/. Завършва Военното училище през 1900 г. Служи като офицер в 14-ти пехотен Македонски полк в Дупница. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета и води сражения при Годлево, Обидим, Бачево и Кремен. Дипломат в Санкт-Петербург и в Париж. По време на Балканската война и Междусъюзническата война е командир на 4-та Битолска опълченска дружина. През Първата световна война служи в 11-та пехотна Македонска дивизия. Кавалер на Военният орден За храброст. 4-та Битолска опълченска дружина е формирана в София на 2 октомври 1912 г. от македоно-одрински доброволци от Битолското, Прилепското и Тетовското братства по териториален принцип. Организатор и командир на дружината е капитан Владимир Каназирски. Бойното знаме на 4-та Битолска дружина е връчено на 4 октомври 1912 г.Знамето е ушито от коприна и представлява трицвет с цветовете на българското национално знаме, обърнати „на война” в подредбата – червено, зелено, бяло. Върху лицевата му част е бродиран надпис „Битолска опълченска дружина 1912”. Платът на знамето е обшит ресни от златна сърма, на ъглите с пискюли. На другата страна на знамето върху националния трицвет е извезан изправен коронован лъв, стъпил върху начупен полумесец. Дръжката е дървена. В горният й край е разположен православен кръст с надпис 5 октомври 1912 г. Кръстът е запоен върху метално кълбо. Върху дръжката е прикована гривна с надпис 4-та Битолска дружина”. Знамето е с размери 102 х 100 см. Ефрейтор Крум Чушков от 4-та Битолска опълченска дружина Тодор КОПАНДАНОВ, Опълченец от 3-та рота, 4-та Битолска дружина Вестта за мобилизацията на Българската армия възпламени всички българи, живеещи в границите и извън границите на България. Родолюбиви чувства се разпалиха във всички сърца – без разлика от възраст и положение. Учащата младеж пламтеше от желание да се жертва за свободата на поробения брат. Групи ученици от горните класове прииждаха в София с горещо желание да бъдат приети за доброволци в Освободителната война. Между тях бе и Крум Чушков, родом от град Велес, ученик в Цариградската семинария, който избягал оттам и след верига от неприятности и мъчнотии пристига в София. Зачислен бе в 4-та Битолска опълченска дружина, 3-та рота, която на 26 януари 1913 г. безстрашно и вихрено се хвърли в борбата за спиране стоварените от параходите турски войски пред Шаркьой. Ефрейтор Крум Чушков, ранен, бе отведен при ранените в едно кафене, приспособено за превързочен пункт. Когато неприятелят влезе в селото, макар на превързочния пункт да се развяваше флаг с червен кръст, отправи чести залпове срещу болните и ранените опълченци. Чушков, пеейки неговата любима песен „Напред!”, която често пеехме целия взвод, изстреля последния патрон, и пронизан от много неприятелски куршуми, умира с усмивка на уста. На 29 януари 1913 г. прибрахме убитите в боя и тия от превързочния пункт. Погребахме ги в общ гроб, като на една страна наредихме убитите в боя, а на друга – избитите болни и ранени, така както бяха превързани с превързочни материали, защото ние очаквахме да дойде комисия, да установи безчовечното избиване на болни и ранени, оставени под закрилата на Червения кръст. Напред! Крум ЧУШКОВ Да вървим напред другари, Дан народу да дадем, Вече боен час удари Славно всички да измрем Да вървим към Вардар Шумни, Към то Одрина велик, С буйни викове безумни Да стреснем врага за миг. Там ни чакат лаври, слава Нам се роба упова, От нас чака светъл ден А тиранът петвековен Побледнял тръпне от страх Че скоро с гръм топовен Да го смажем пепел прах... София, октомври 1912 г. Следва...

18 Януари 2013 | 17:41 | Агенция "Фокус"