ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р Емил Иванов: „Градот” край Ракитово е най-добре запазената в мащаб крепост в България досега

Доц. д-р Емил Иванов: „Градот” край Ракитово е най-добре запазената в мащаб крепост в България досега

Доц. д-р Емил Иванов, ръководител на екипа по проучване на крепостта Кулата-Градот край Ракитово, в интервю за Агенция „Фокус”. Фокус: Доц. Иванов, докъде стигна проектът за крепостта Ку...

7 Ноември 2012 | 17:06 | Агенция "Фокус"

Археологът доц. д-р Иван Христов: Находките на нос Акин говорят за висок стандарт на живот на тези, които са го обитавали

Археологът доц. д-р Иван Христов: Находките на нос Акин говорят за висок стандарт на живот на тези, които са го обитавали

За първите резултати от разкопките на нос Акин край Черноморец - археологът доц. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, пред Агенция “Фокус”. Доц. д-р Иван Христов е ръководител на екипа, който проучва обекта, в рамките на проекта „Виа Понтика”. Фокус: Доц. Христов, от няколко седмици провеждате първите разкопки Иван Христов: От две седмици започнаха археологическите разкопки на нос Акин в землището на град Черноморец. Експедицията е под егидата на Националния исторически музей и е финансирана по програма „Виа Понтика”, с която се е ангажирал вицепремиерът г-н Симеон Дянков, колеги от Археологическия институт към БАН, Музея в град Бургас. По програмата се финансират приоритетно интересни археологически обекти, които, след определен етап на проучване, биха могли да бъдат свързани с културния туризъм, да бъдат посещавани от гостите на южното Черноморие. На нос Акин е един от сериозните обекти по тази програма. Става въпрос за една огромна крепост, един малък византийски град, построен в самия край на V в. – началото на VІ в., съществувал до аварските нашествия в края на VІ в., по първоначални данни. Свързан е със строителните дейности на император Анастасий, който засилва укрепленията в хинтерланда на столицата Константинопол, черноморския бряг. Първите резултати дават надежда на екипа да продължи и то - с по-голям ресурс, с повече хора. Разкрихме една внушителна крепостна стена – 2,4 м дебелина, която на места природата е запазила до 4 – 5 метра. Същевременно – на места морето е показало своята сила, погълнало е част от сушата, имаме свлачищни процеси. Имаме добра даденост като хубава стена, с хубава архитектура. Разкрити са пиластри, в момента се оформя вход, който колегите проучват. Една много добре запазена кула е залята на сантиметри от морското ниво. Кулата е 5,1 м на 3,7 м, която излиза извън линията на крепостната стена, след нея стената продължава в морето, оформя се един огромен правоъгълник, който е залята суша, но дава възможност за подводни проучвания. Самата кула е до брега и би могла чрез съвременни инженерни методи водата да бъде изолирана, да се направи реставрация и да си имаме първата добре обособена кула, която да изникне от морето и да бъде невероятна атракция. Консултант на тази експедиция е доц. Людмил Вагалински, директор на Археологическия институт и специалист именно в ранновизантийска епоха. Участват колеги от Софийския университет – студенти. Имаме добър екип. Имаме интересни находки – те са свързани с търговията в тази зона на нашето Черноморие. Огромно количество амфори, фрагменти от разнообразни съдове, някои импортни, с интересни печати, врязани кръстове (това е християнски период). Имаме един чудесен канделабър – бронзова лампа с поставка от този период, която се надявам да бъде реставрирана и да влезе в постоянната експозиция на музея, имаме монети от началото на VІ в. Имаме огромни декари застроена площ във вътрешността и се надяваме да попаднем на интересни находки. От местни краеведи имаме изследвания за наличието на църква. С други колеги спорим – къде са се намирали манастирите в района на село Свети Никола, сега – град Черноморец. Открихме фрагмент от интересен надпис на старогръцки, изсечен върху мраморна плоча. В неделя бяхме посетени от вицепремиера Симеон Дянков и моя директор Божидар Димитров. Останаха доволни от обема работа; смятат, че тук може да се инвестират средства, за да се възстановят археологически структури. Много е важно това, което ние ще извадим от земята, веднага да се намерят начин и средства и комисии и специалисти, които да кажат – как и в какви мащаби да се направи една аварийна консервация. В бъдеще – да бъде изработен проект за частична реставрация на стените. И сега от пътя към Созопол се вижда една крепостна стена, а си представете – при едно издигане каква атракция ще стане. В района на град Черноморец имаме невероятно съчетание от природа и площи, все още недокоснати от бетон и строителство. Нашата експедиция спасява едно от малкото незастроени места по южното ни Черноморие. Присъствието на археологически екип и се надявам, че после бързо от Министерство на културата ще изпратят междуведомствена комисия със заповед на г-н Вежди Рашидов, която да определи границите на обекта и да определи статута, а аз съм сигурен, че това ще бъде поредният паметник на културата от национално значение. Така че – изпълняваме успешно задачите на програма „Виа Понтика”. Фокус: Кога са изградени крепостите в тази част на Черноморието и специално тази крепост на Черноморец? Иван Христов: Черноморието е една зона, наситена с паметници на културата от най-дълбока древност. Имаме ранно присъствие на гръцки колонисти, срещу нас е нос Атиа – може би – най-старата крепост на преселниците – аполонийци, които създават Аполония Понтика. Имаме гръцка култура, римска култура и в момента работим ранновизантийски период. Може да очакваме, ако не толкова на нос Акин, колкото в близката околност, и интересни средновековни паметници. Проф. Казимир Попконстантинов е по следите на един средновековен манастир в околностите на град Черноморец. Има една интересна хипотеза на професор Божидар Димитров за средновековното име на Черноморец – Свети Никола, а именно – да е Кримна, което се споменава в изворите. На този етап, ако работим в VІ век, ние може да попаднем в по-ранни, а и по-късни епохи. Черноморската зона е много наситена на археологически паметници. То дава суровини, дава възможности за търговия. Тук се наблюдава една симбиоза на една смесена култура на местно тракийско население, преселници от по-големите метрополии на гърците... Имаме засилено римско присъствие. Самите находки на Акин говорят за един висок стандарт на живот на тези, които са го обитавали. Фокус: Вие се занимавахте с планинска археология, сега как Ви се отразява морската? Иван Христов: Винаги съм обичал морето и ми е било мечта да работя на такива обекти. Мечта ми е било да правя и подводни проучвания. Миналата година беше моята първа експедиция под вода в акваторията на Свети Кирик, където попаднах на много интересни находки, които вие отразихте. В програмата на нашия екип през есента е предвидено да направим подводни проучвания и в акваторията на Черноморец. Планината и морето са двете лица на древна Тракия. Имаме изявена планинска култура на част от Балканския полуостров, но древното население по нашите земи има контакт и общуване с морето и морска култура. Занимавам се с древна история и археология – това се вписва в моите занимания. Работил съм най-късно до времето на император Зенон в самия край на V век, сега влизам в една по-късна епоха, но човек се учи докато е жив и не се притеснявам от това, което правя. Зад себе си имам подкрепата на колеги професионалисти от Българската академия на науките, с които непрекъснато общуваме, имам ценните съвети на моите колеги и консултанти от Археологическия институт. Работим в един екип, нашите проучвания не са изолирани от тези на останалите колеги и тук ще спомена освен доц. Вагалински, колегата Цоня Дражева от Бургаския музей, колегата Димитър Недев от Созополския музей, очаква се Даниела Агре да работи на Синеморец по тази програма... Обединяваме усилията си, за да си изясним малко по-мащабно поселищния живот в тази част на Понта. Денка КАЦАРСКА

4 Юли 2012 | 06:00 | Агенция "Фокус"