Доц. д-р Иван Христов: При повече местна активност, Акра ще стане мощен културен център
За резултатите от проучванията на нос Акин край Черноморец, Агенция „Фокус” разговаря с археолога доц. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, ръководител на екипа, който проучва обекта, в рамките на проекта „Виа Понтика”.
Фокус:Доц. Христов, след първите проучвания на нос Акин край Черноморец какво отчитате след края на календарната година?
Иван Христов:С малки прекъсвания, на нос Акра се работеше половин година, от юни до края на тази година. Имахме много интензивно археологическо лято с голям екип с много работници. Мисля, че се извърши доста хубава работа на терена, от гледна точка на проучване на южния сектор на ранно-византийската крепост, тоест този сектор, който е най-малко засегнат от съвременна инфраструктура, военни съоръжения, дори от иманярска интервенция. Вече имаме много добра представа как изглеждала крепостната стена, отделните нейни конструкционни елементи, за жилищния квартал, който е зад крепостните стени, и този, който се е развивал в неукрепеното пространство извън стената. Всичко това ще бъде отразено в книгата за проучване на Акра – ранно-византийската крепост в околностите на гр. Черноморец. В средата на януари книгата ще влезе в печат, а ще излезе през февруари. Една книга на български и на английски език, с 300 страници, където екипът от колеги, с когото работех, са представили всички находки до този момент, техния анализ, паралели, интерпретация. В книгата са представени и подводните проучвания, тъй като паралелно със сухоземната експедиция, беше проведена и подводна археологическа експедиция в залива Вромос в акваторията на нос Акра, така че - ние имаме и допълнителна информация за ситуирането на културни ценности под вода, в близост до този черноморски нос.
Фокус: На какъв етап са консервационните и реставрационни работи по обекта?
Иван Христов:Много бързо поискахме от министъра на културата да се направят комисии, както е по закон, както за приемане на обекта, така и за определяне на границите. И двете комисии много бързо успяха да се организират и на практика - имаме предложение от членовете на комисията за обявяването на групов античен паметник, от национално значение, на полуостров „Св.Никола”. Тоест - ще можем да защитим много от обектите, които са както на самия нос, така и извън него.
Имаме предписание от тези комисии за аварийна консервация и за бързо укрепване на всички разкрити структури. Затова, съобразявайки се стъпка по стъпка с всички тези неща, които правим на Акра през изминалото полугодие, подготвихме много бързо проект за аварийна консервация. Защо казвам „бърз” и „аварийна”? Защото, колкото и да е красив носът, и колкото да са добре запазени разкритите от нас древности, те се нуждаят от спешно укрепване, спешна намеса от специалисти, за да може да оставим на идното поколение това, което сме разкрили. Нос Акра е известен с това, че има силни ерозионни процеси, свлачищни зони, самата крепостна стена е направена с голяма денивелация, с много начупен терен. Един блестящ проект на архитект Юлий Фърков беше защитен в Националния институт по културно наследство и вследствие беше изпратен за подписи до министъра на културата, така че - ние имаме вече един действащ, одобрен проект за консервация. Самата консервация върви успешно, съобразяваме се с климатичните условия, изискванията, предписанието на специалистите. Това, което е радостно, е, че успяхме да укрепим всичко, което е извадено на бял свят.
Архитект Фърков прави в момента и проекта за реставрация, който, до колкото имам информация е внесен в деловодството на Националния институт по културно наследство и следва да бъде обсъден и одобрен, за да можем да направим следващата стъпка, а именно - частична реставрация на най-атрактивните елементи на крепостната стена.
Фокус:За следващия летен сезон ще има ли реставриран обект?
Иван Христов:Всичко това създава предпоставки за следващия туристически сезон Черноморец да стане едно притегателно място, да има един нов момент в своето развитие, гостите в град Черноморец да имат какво да видят. Това, което е заложено, като проект, ще се превърне в невероятна атракция по цялото южно Черноморие. Смея да кажа, че Акра, може би ще бъде един от най-значимите обекти, които ще могат да се посещават.
Това, което лично мен ме притеснява, и съм го казвал и друг път е, че трябва да се усети и намесата на местната власт. Не може държавата да инвестира хиляди левове за нещо, което е наистина ценно и полезно, и същевременно - да няма активна местна инициатива. Отправям апел към кмета на Община Созопол – господин Рейзи, към кмета на гр. Черноморец - господин Добрев: да помислят с какво те биха могли да участват в обновяването на нос Акра. Тоест да се помисли, как с общински средства или да се кандидатства по програми допълнително, да се оправи подходът към обекта, да се сложат информационни табели, да се сложат билбордове на главния път – Бургас – Созопол, да се помисли за допълнителна реклама.
Много е хубаво, че в Община Черноморец с пълна пара върви допострояването на сградата на местния музей. Този местен музей има всички предпоставки да стане едно ценно и много сполучливо място за съхранение на всички находки, които ние сме открили на Акра. Божидар Димитров, директорът на НИМ, е съгласен някои от находките, които не са малко, и са доста ценни, да бъдат върнати на хората от гр. Черноморец. Най-доброто им място е именно там.
Ако можем - да съчетаем цялостния проект за реставрация, и пускането в ход на един музей, което трябва да стане с помощта на местната власт, за лятото ще имаме много мощен културен център по южното Черноморие. Това е апелът ми към местната общественост, защото, като че ли стояхме малко изолирани цяло лято, само с представители на един местен инициативен комитет, който подпомагаше морално нашите проучвания на този етап. Хубаво е да се разбере от жителите на гр. Черноморец, че това, което правим, го правим именно за тях.
Идеята на програма „Виа Понтика” е да се проучат и създадат нормални условия за развитие на туризъм на нови, слабо познати, или недотам добре проучени археологически обекти. Насочеността на програмата не е - да се прави само археология, а да се инвестира в места, които после биха могли да носят приходи на местната власт. Всички казват, например: „Защо господин Дянков е толкова голям радетел на археологията? Защо по негова инициатива се отпускат толкова средства?”. Защото мисля, че е напълно закономерно главният финансист на Републиката да разбира, че България може да има сериозно перо за развитие на бюджета си в перспектива, именно от културния туризъм. Като човек, който е обикалял достатъчно света, и е видял на други места как правят пари от старини, от археология, е напълно нормално да подпомага подобни начинания. Крайният продукт би трябвало отново да се връща към данъкоплатците и към хората, които се занимават изцяло с туризъм, и това е поминъкът им.
Около празника на гр. Черноморец – на Никулден отново имах възможност да чуя една стара идея на много от хората там - да се предприеме кампания, едва ли не - един местен референдум за връщане на старото, изконно име на селището - село „Св. Никола”. Така се е казвал Черноморец преди; сещате се по какви причини по време на дълбокия социализъм, когато всичко, което е свързано с църквата и светиите, е трябвало да бъде игнорирано. Аз не виждам нищо лошо и подкрепям желанието на изконните жители на това разкошно черноморско селище да си върне старото име „Св. Никола”. Много хубаво звучи и да не забравяме, че главната църква на селището носи името „Св.Никола”, тя винаги е била с това име и мисля, че ако се стигне до подобна инициатива и нейното реализиране, това само ще бъде плюс за селището, защото самото име Черноморец е някак си доста обезличено, на фона на всички селища по Черно море, а „Св. Никола” си е точното име.
Фокус:Как стоят обектите по южното Черноморие в контекста на Балканите, като цяло? Имате ли някакъв отзвук от ваши колеги в чужбина? Какъв интерес представлява южното Черноморие за проучвания, разбира се и в Турция?
Иван Христов:Ще дам един пример. Съвсем скоро по National Geographic повтаряха един филм за големите открития, които направи професор Попконстантинов от Великотърновския университет на остров „Св.Иван”. Фактът, че една такава уважавана медия, която тежи и отсява добре дребното от значимото прави филм за тези събития, показва, че интересът към нашето Черноморие е много голям. Няма да се спирам, че много от нещата, които се откриват, се докладват на много международни форуми. Те придобиват популярност сред елита на историците в световен мащаб. Искам да акцентирам върху, това че всичко, което се прави по морето, е предварително обречено на голям успех. Аз започнах активно работа от 2 години в района на Созопол и Черноморец и се убедих, че културата винаги е била на едно по-високо ниво, статуса на населението е бил на по-високо ниво, в сравнение с други региони от вътрешността на страната и изобщо на Балканите. Нормално е там, където има море, да има развита търговия и икономика, от там - и по-висок статус на население на тези, които изграждат крепости, селища, храмове на различни религии. В този смисъл се връщам на, това че програма „Виа Понтика” е добре обоснована и има смисъл, защото се инвестират средства в стратегически обекти, които, както и да го погледнем, в древността са стояли близо до големи метрополии и културни центрове. Не е случаен периодът VI век, който проучваме, не само аз, но и колегата Кристина Панайотова, която направи разкошни открития на крепостта Урдовиза в Китен през миналата година, колегата Вагалински, който откри ранно-средновековен и после преизползван параклис край Сарафово. Всички тези обекти са свързани със столицата Константинопол, тоест нашето южно Черноморие е като един придатък и своеобразен квартал на столицата на Византийската империя. В по-ранни времена нашето Черноморие е интегрирано към големи центрове. Да не забравяме, че откритието на колективната монетна находка, тоест цяло съкровище от драхми от 2 в., П.Х. и началото на 1 в.,което направи Даниела Агре на Синеморец също се свързва с местен аристократ, който най-вероятно е бил подчинен или на някой от царете, които властват в района на Византион – по-късният Константинопол, или на някой от тракийските независими царе в района на Одринска Тракия и проливите. Хубаво е, че започна да се работи по-мащабно и по-системно по българското южно Черноморие, тоест обектите се навързват в една цялостна културна среда и имаме възможност за съпоставяне на данните. Това се получава, защото работят екипи от различни музеи, различни археологически институти, Археологическият институт към БАН е интегриран с много мощен екип от специалисти, музеят в гр. Бургас, Националният Исторически музей, колегите от музея в Созопол, които на практика правят археология – 12 месеца в годината и непрекъснато излизат невероятно интересни неща. Пак се връщам на това, че голямото предизвикателство е това - как местните хора ще се възползват от това, че държавата инвестира страшно много средства, и как те ще привлекат туристите, как ще им обяснят какво е това, което е разкопано в земята. Трудната работа е свършена от археолозите и от екипа, който прави консервация и реставрация, но стратегическият момент е - как ще хванеш за ръка туриста и ще го заведеш в изкопа и ще му покажеш – ето това е безценно, това е страшно интересно; как да му създадеш имидж, легенда, как да обезопасиш туриста да слезе до обекта, как ще му напишеш на няколко езика хубава информационна табела с планове, схеми и знаци - какво представлява това. Да се направи връзката между хотела, кръчмата и археологическия обект, това ще бъде големият майсторлък на тези, които ще се възползват от нашите открития.
Парадоксът е, че Министерство на финансите отпуска средства, Министерство на културата отпуска средства, които са централни звена към държавата, и когато се стигне до финала, нещата се разводняват. Местните специалисти в отделните общини или нямат желанието, или не винаги имат необходимия потенциал - как да разработят по-нататък нещата. Не е работа на археолога - да води туристи.
Денка КАЦАРСКА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Доц. д-р Емил Иванов: „Градот” край Ракитово е най-добре запазената в мащаб крепост в България досега
Доц. д-р Емил Иванов, ръководител на екипа по проучване на крепостта Кулата-Градот край Ракитово, в интервю за Агенция „Фокус”. Фокус: Доц. Иванов, докъде стигна проектът за крепостта Ку...
Доц. д-р Иван Христов: Античният комплекс в района на връх Кози грамади получава...
Доц. д-р Емил Иванов: Най-високата църква в нашите земи се намира в обекта Кулат...
Археологът доц. д-р Иван Христов: Находките на нос Акин говорят за висок стандарт на живот на тези, които са го обитавали
За първите резултати от разкопките на нос Акин край Черноморец - археологът доц. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, пред Агенция “Фокус”. Доц. д-р Иван Христов е ръководител на екипа, който проучва обекта, в рамките на проекта „Виа Понтика”. Фокус: Доц. Христов, от няколко седмици провеждате първите разкопки Иван Христов: От две седмици започнаха археологическите разкопки на нос Акин в землището на град Черноморец. Експедицията е под егидата на Националния исторически музей и е финансирана по програма „Виа Понтика”, с която се е ангажирал вицепремиерът г-н Симеон Дянков, колеги от Археологическия институт към БАН, Музея в град Бургас. По програмата се финансират приоритетно интересни археологически обекти, които, след определен етап на проучване, биха могли да бъдат свързани с културния туризъм, да бъдат посещавани от гостите на южното Черноморие. На нос Акин е един от сериозните обекти по тази програма. Става въпрос за една огромна крепост, един малък византийски град, построен в самия край на V в. – началото на VІ в., съществувал до аварските нашествия в края на VІ в., по първоначални данни. Свързан е със строителните дейности на император Анастасий, който засилва укрепленията в хинтерланда на столицата Константинопол, черноморския бряг. Първите резултати дават надежда на екипа да продължи и то - с по-голям ресурс, с повече хора. Разкрихме една внушителна крепостна стена – 2,4 м дебелина, която на места природата е запазила до 4 – 5 метра. Същевременно – на места морето е показало своята сила, погълнало е част от сушата, имаме свлачищни процеси. Имаме добра даденост като хубава стена, с хубава архитектура. Разкрити са пиластри, в момента се оформя вход, който колегите проучват. Една много добре запазена кула е залята на сантиметри от морското ниво. Кулата е 5,1 м на 3,7 м, която излиза извън линията на крепостната стена, след нея стената продължава в морето, оформя се един огромен правоъгълник, който е залята суша, но дава възможност за подводни проучвания. Самата кула е до брега и би могла чрез съвременни инженерни методи водата да бъде изолирана, да се направи реставрация и да си имаме първата добре обособена кула, която да изникне от морето и да бъде невероятна атракция. Консултант на тази експедиция е доц. Людмил Вагалински, директор на Археологическия институт и специалист именно в ранновизантийска епоха. Участват колеги от Софийския университет – студенти. Имаме добър екип. Имаме интересни находки – те са свързани с търговията в тази зона на нашето Черноморие. Огромно количество амфори, фрагменти от разнообразни съдове, някои импортни, с интересни печати, врязани кръстове (това е християнски период). Имаме един чудесен канделабър – бронзова лампа с поставка от този период, която се надявам да бъде реставрирана и да влезе в постоянната експозиция на музея, имаме монети от началото на VІ в. Имаме огромни декари застроена площ във вътрешността и се надяваме да попаднем на интересни находки. От местни краеведи имаме изследвания за наличието на църква. С други колеги спорим – къде са се намирали манастирите в района на село Свети Никола, сега – град Черноморец. Открихме фрагмент от интересен надпис на старогръцки, изсечен върху мраморна плоча. В неделя бяхме посетени от вицепремиера Симеон Дянков и моя директор Божидар Димитров. Останаха доволни от обема работа; смятат, че тук може да се инвестират средства, за да се възстановят археологически структури. Много е важно това, което ние ще извадим от земята, веднага да се намерят начин и средства и комисии и специалисти, които да кажат – как и в какви мащаби да се направи една аварийна консервация. В бъдеще – да бъде изработен проект за частична реставрация на стените. И сега от пътя към Созопол се вижда една крепостна стена, а си представете – при едно издигане каква атракция ще стане. В района на град Черноморец имаме невероятно съчетание от природа и площи, все още недокоснати от бетон и строителство. Нашата експедиция спасява едно от малкото незастроени места по южното ни Черноморие. Присъствието на археологически екип и се надявам, че после бързо от Министерство на културата ще изпратят междуведомствена комисия със заповед на г-н Вежди Рашидов, която да определи границите на обекта и да определи статута, а аз съм сигурен, че това ще бъде поредният паметник на културата от национално значение. Така че – изпълняваме успешно задачите на програма „Виа Понтика”. Фокус: Кога са изградени крепостите в тази част на Черноморието и специално тази крепост на Черноморец? Иван Христов: Черноморието е една зона, наситена с паметници на културата от най-дълбока древност. Имаме ранно присъствие на гръцки колонисти, срещу нас е нос Атиа – може би – най-старата крепост на преселниците – аполонийци, които създават Аполония Понтика. Имаме гръцка култура, римска култура и в момента работим ранновизантийски период. Може да очакваме, ако не толкова на нос Акин, колкото в близката околност, и интересни средновековни паметници. Проф. Казимир Попконстантинов е по следите на един средновековен манастир в околностите на град Черноморец. Има една интересна хипотеза на професор Божидар Димитров за средновековното име на Черноморец – Свети Никола, а именно – да е Кримна, което се споменава в изворите. На този етап, ако работим в VІ век, ние може да попаднем в по-ранни, а и по-късни епохи. Черноморската зона е много наситена на археологически паметници. То дава суровини, дава възможности за търговия. Тук се наблюдава една симбиоза на една смесена култура на местно тракийско население, преселници от по-големите метрополии на гърците... Имаме засилено римско присъствие. Самите находки на Акин говорят за един висок стандарт на живот на тези, които са го обитавали. Фокус: Вие се занимавахте с планинска археология, сега как Ви се отразява морската? Иван Христов: Винаги съм обичал морето и ми е било мечта да работя на такива обекти. Мечта ми е било да правя и подводни проучвания. Миналата година беше моята първа експедиция под вода в акваторията на Свети Кирик, където попаднах на много интересни находки, които вие отразихте. В програмата на нашия екип през есента е предвидено да направим подводни проучвания и в акваторията на Черноморец. Планината и морето са двете лица на древна Тракия. Имаме изявена планинска култура на част от Балканския полуостров, но древното население по нашите земи има контакт и общуване с морето и морска култура. Занимавам се с древна история и археология – това се вписва в моите занимания. Работил съм най-късно до времето на император Зенон в самия край на V век, сега влизам в една по-късна епоха, но човек се учи докато е жив и не се притеснявам от това, което правя. Зад себе си имам подкрепата на колеги професионалисти от Българската академия на науките, с които непрекъснато общуваме, имам ценните съвети на моите колеги и консултанти от Археологическия институт. Работим в един екип, нашите проучвания не са изолирани от тези на останалите колеги и тук ще спомена освен доц. Вагалински, колегата Цоня Дражева от Бургаския музей, колегата Димитър Недев от Созополския музей, очаква се Даниела Агре да работи на Синеморец по тази програма... Обединяваме усилията си, за да си изясним малко по-мащабно поселищния живот в тази част на Понта. Денка КАЦАРСКА