ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

„Утрински весник”, Македония: Сами срещу всички

„Утрински весник”, Македония: Сами срещу всички

Слободанка Йовановска Има ли дипломат в ЕС, който може да се справи със ситуацията в Македония? Най-новият инцидент с посланика Аиво Орав изхвърли на повърхността всички противоречия на този сложен пр...

23 Ноември 2012 | 12:48 | Утрински весник, Македония
„Утрински весник”, Македония: Нов шанс за преговорите

„Утрински весник”, Македония: Нов шанс за преговорите

22 Ноември 2012 | 14:02
Утрински весник, Македония
„Утрински весник”, Македония: Какво знае Любчо Георгиевски

„Утрински весник”, Македония: Какво знае Любчо Георгиевски

21 Ноември 2012 | 14:01
Утрински весник, Македония

„Утрински весник”, Македония: Филм

„Утрински весник”, Македония: Филм

През 1970 г. баща ми с влак замина за Крагуевац. Оттам директно в Щип се върна с „Фиат 1300” „цвят портокал”. След една година в дните, в които се празнуваше рожденият ден на СФРЮ, натоварени във Фиата, „цвят портокал”, мама и татко отпътуваха директно за София. Това пише Трайче Кацаров в авторски текст, публикуван в македонския ”Утрински весник”. По-нататък в текста се казва: „Там имало случка, която мама и ден-днешен разказва: „След хубаво изкараната вечер в един от софийските ресторанти, качихме се във Фиата „Цвят портокал” и тръгнахме към хотела. Тъкмо тръгнахме, и пред нас застана полицай. След като ни прегледа личните документи, каза ни да го последваме. Ходихме до първото РПУ. Нощта минахме в коридора на полицейското управление. С оглед на това, че беше много студено, утрото посрещнахме с висулки на носа. Това преля чашата. Станах от пейката и отидох директно при дежурния полицай. Когато ме видя, ме пита изненадано - Какво искате госпожа? - Как не ви е срам! – викнах колкото ме държат премръзналите гласни жили. - Защо да ме е срам бе госпожа? - Вие сте такива каквито ви виждам по филмите. - За какви филми говорите госпожа? - За такива каквито дават нашите... След известно време, дали след моята интервенция или не, върнаха ни пътните документи, и ни казаха да си хванем пътя към нас. Така в 1970 г., след тридневна екскурзия, се върнахме от България. Оттогава не сме били там”. Ето какво могат филмите. Могат много. Мама стана героиня. Татко никога не й призна героизма, който показала пред българските власти. Важното е, че се върнаха живи и здрави, а още по-важно, върнаха Фиата „цвят портокал” без никаква драскотина. Това е доказателство, че с филмите трябва се отнасям внимателно, с нужна отговорност. Андрич казва, че, четейки книга, всеки трябва да се труди да намери в нея нещо, което ще го запише, и ще го научи наизуст. За него четенето на книга без да се водят бележки, било като гледане с едно око. Филмите също така не трябва да се гледат на едно око, още по-малко с широко затворени очи. От страх, че нямам време за губене, гледам всеки филм да го възприемам като паяк с шест очи и около него да плета мрежа в която на края някой ще падне жертва – или филма или аз. За този, който видях през последните дни „Трето полувреме” не ми трябваше нито едно око, т.е. бележник. Можех да го проспа, и ако ме питат дали съм го виждал, ще отговоря положително. И наистина филмът, или някои кадри, съм ги виждал във филмите при повечето световни режисьори. Сценария съм го чел. Актьорите съм ги виждал стотици пъти как си подават реплики по бюфетите на нашите театри. Майтапчии отвсякъде. Бог да го прости Георги Колозов наричаше тези смехотворци. Такива, онакива, на майтап, на реално във филма станаха балкански зверчета. И въпреки поведението им, че все едно са в затвор във ФК „Македония” станаха футболно чудо. И въпреки че в нито един миг не показаха, че са с антифашистки настроения, станаха партизани. Ето казах – филмът, освен забавна, има и образователна роля. Това, което извадих като поука от „Трето полувреме”, искам да им го кажа на нашите театрали: местният конфликт на сцената, винаги побеждава външния. Местният зрител винаги припознава лицата, които правят местния хаос. Затова за неговите нужди трябва да се сервират съдържания, които най-добре може да се опишат със стиховете от песен на Лепа Брена: „Дълги крака за игра, тънка талия за гледане... само очи за реване...”

21 Ноември 2012 | 10:35 | "Утрински весник", Македония