ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

„Утрински весник”, Македония: Какво знае Любчо Георгиевски

„Утрински весник”, Македония: Какво знае Любчо Георгиевски

Любчо Георгиевски само с две последователни изречения от едно голямо интервю за Радио Свободна Европа през последните дни създаде лавина от реакции и в класическите медии, и в социалните групи. Винаги...

21 Ноември 2012 | 14:01 | Утрински весник, Македония
„Утрински весник”, Македония: Филм

„Утрински весник”, Македония: Филм

21 Ноември 2012 | 10:35
"Утрински весник", Македония
„Утрински весник”, Македония: Желю, старият приятел

„Утрински весник”, Македония: Желю, старият приятел

19 Ноември 2012 | 10:29
"Утрински весник", Македония

„Утрински весник”, Македония: Как се градеше българското вето

„Утрински весник”, Македония: Как се градеше българското вето

Можеше ли да се избегне българското вето за Македония в ЕС или този изход от събитията беше неизбежен, с оглед на омразата, която с десетилетия съществува между едната и другата страна? Това, че в последните месеци от София идват силни призиви за показване на зъби на Македония, не изненадва никого, тъй като граденето на българското вето на практика започна година след като тази страна стана член на ЕС през 2007 г. Това можеше да се очаква и от представянето на българския „Алманах за Македония”, не в София, а в Брюксел, въпреки че за това събитие нямаме никакъв интерес в столицата на ЕС. Първи, който отвори фронта през 2008 г. беше Евгени Кирилов, като единствения, който в дебата за Македония в ЕП подкрепи гръцката позиция, гласно посочвайки, че македонската нация и език са създадени изкуствено и затова такава ни е и историята. „Искам да уверя, че ние сме едни от най-добрите приятели на Македония. Моля ви да вярвате в това”, твърдеше премиерът Бойко Борисов в Брюксел през 2009 г., отхвърляйки съмненията от македонската страна, че нарочно влошава отношенията, ползвайки потъването на кораба „Илинден”, когато загинаха 15 български туристи. „Имам прекрасни отношения с Вашия премиер”, уверяваше той, но единствената формална среща, която осъществиха с Никола Груевски, беше следващата година, след посещението на нашия премиер в Австралия, от която детайлите и сега не са известни за публичното пространство. От 2009 г. вече се чертаеше ясно българското намерение споровете с Македония да се решават от за тях по-силната позиция – ЕС. Тази година пирамидата на обвинения към нашата държава растеше с неконтролирана пропорция и по отношение на забележките, и по отношение на тези които участваха, включително и външният министър Николай Младенов, който като евродепутат беше един от най-гласовитите. Причина беше възможността Македония за първи път да получи дата за преговори с ЕС, след което следваха лавина от поправки около нашия доклад в ЕП. Намерението беше чрез Брюксел да се упражни натиск върху Скопие, за да приеме Декларацията за приятелство и сътрудничество, която ни бе изпратена и на която отговори нашето МВнР, но искането за реципрочност не беше по вкуса на София. С оглед на исканията в нея медиите коментираха, че ако приемем всичко, на края ще трябва да пропеем и български песни, за да влезем в ЕС. на януарската серия за Македония в ЕП българските евродепутати ясно посочиха исканията си, а сред тях преразглеждане на историята, спиране на негативната пропаганда към тяхната държава, край на тормоза и биенето на българите в Македония, на уволняване от работа, психически тормоз, пречене на свободното сдружаване, защита на българските паметници, а на Младенов му пречеше и името на Македонската православна църква и искаше да се употреби думата „православно християнство”. Същият Младенов това лято заяви, че „България трябва да гледа напред, защото ако гледа назад в това, което я разделя с Македония ще намери повече от достатъчно причини”. „Можем да си говорим доста за 1913 г., но така ще пропуснем 2013”, заяви Младенов неотдавна в интервю. Като евродепутат той беше сред 13-те, които изпратиха писмо до Оли Рен, драматизирайки случая със Спаска Митрова, а след като пропадна препоръката се хвалеха, че това е и тяхна заслуга, не само на Гърция. Синхронизацията с Гърция, а и копирането на методите на гръцката политика към Македония бяха повече от видими, а още тогава медийно се коментираше, че се създава гръцко-български съюз срещу нашата държава в ЕС. Въпреки това в политическите кръгове тенденцията за заостряне на отношенията с България не се отделяше внимание и се правеха ходове с които се подстрекаваха. През 2010 г. Младенов заяви, че София дига ръце от договора за приятелство и сътрудничество и проблемите с Македония ще ги решава „чрез процеса на евроинтеграция”. Как ще изглежда това се видя следващата година, когато българските поправки за съвместно празнуване на историята и за защита на паметниците успяха да влязат в препоръките на ЕП за нашата държава и оттогава българските политици на това призовават като на позиция на ЕС. Междувременно исканията еволюираха, тъй като за някои се видя, че са конструкция и прекаляване, а някои са прекалено заровени в историята. Първата ясна и пряка заплаха за вето дойде през май тази година, когато всички български функционери са редуваха с посланията си, че Македония трябва да се отнася съответно на подкрепата, която й давала на България, а повод беше инцидента с техния посланик на гроба на Гоце Делчев. На дискусията за доклада за Македония в ЕП през март гръцките и българските евродепутати даже бяха предупредени от останалите за националистическа риторика, когато твърдяха, че не е проблем само името, а пропагандата на нашата държава. Все пак пространството за българските оплаквания започна да се шири в докладите на ЕП, което даде сила на националистическите кръгове в тази държава да искат начертаване на българските червени линии. На амбициозната дискусия на тема Македония основно бяха обвиненията, че се опитваме да градим идентичност за сметка на България и че крадем история, па тяхната червена линия трябва да бъде нашата конституция и учебниците по история. Един от участниците поиска жълт картон, па червен, ако Македония няма слух за тези искания. Увод в тази дискусия беше неочакваното изявление на премиера Борисов, че за България предложението Северна Македония било неприемливо, понеже създавало териториални претенции към неговата държава. Червените линии ги представи Младенов, анонсирайки и държавна стратегия за отношенията с нашата държава, дебат за Македония в българския парламент и обиколка в пиринската част, за да чуе какво мислят гражданите по този въпрос. Идеята беше да се изпрати послание до Брюксел, че всички застават зад критиките към Македония. Успоредно за една седмица писма и оплаквания стигнаха до ЮНЕСКО, Фюле, Ричард Хоуит, Жозе Мануел Барозу и други адреси за репресии върху тези, които се изясняват като българи. Тази врява не можеше да се игнорира от Брюксел и затова българското досие ЕК включи в условието за добросъседство, въпреки че не по начина, по който желаеше София. Слабостта на българската тактика е, че е че без Гърция тяхното досие в ЕС няма тежест, а така най-вече отработват интересите на Атина. Ако Македония един ден реши спора за името с Гърция, България ще остане на чисто, без силата да реализира условията с които сега ни заплашва. Тази заплаха е сериозна, но щетите, които българското вето би предизвикало в самата България ще бъдат големи, защото македонските граждани са доста по-чувствителни към българските подмятания, отколкото към Гърция. Анкетите постоянно показват това. Изявлението на Груевски в Австралия беше като коз за България. Посланието на премиера Никола Груевски до македонските изселници в Австралия в октомври 2010 г., че „никой не трябва да дели на вардарци, пиринци и егейци, защото има само македондци” защото има само македонци беше използвана от българските държавни ръководители като причина за обвинение в териториални претенции и неевропейско поведение. „Винаги съм казвал, че нашите съседи от Македония, след като тръгнаха по пътя към членство в ЕС и НАТО, трябва да прочетат какви са ценностите, които се признават там. А те са Европа без граници, Европа на добросъседство, Европа в която проблемите бе се решават с такива изявления, а с мир, разбирателство, толерантност”, кометираше Борисов. Груба провокация за Борисов беше и филмът „Трето полувреме” най-вече за това, че е правен с пари от държавния бюджет. „България не се меси във вътрешните работи на други страним освен когато правите хитлеристки филми за нас. България никога не е имала свастика на знамето си. Ние никога не се месим. На против, първи признахме Македония, работехме за да се прекратят визите за вас, помагаме ви и сега ни връщате с хитлеристки филм”, нервно отговори Борисов на журналистически въпрос. Ерик Майър срещу Евгени Кирилов Дали македонците са българи е въпрос в генезиса на българско-македонските проблеми, но като членка на ЕС България по този начин открито вече не си позволява да го постави, но се опитва да го създаде чрез историческите комисии. Единственият начин това да бъде част от дневния ред на ЕП приключи с европейска лекция за Кирилов. „Дали македонците са българи, е дискусия, която отдавна се води в България. Мнозинството в Македония смята, че не е така. Затова ние като евродепутати около тази тема не можем да направим нищо, защото става дума за чувствителен въпрос. Македонците се чувстват близки, но не и част от българите. И това трябва да се уважава”, завил докладчикът за Македония в този период Ерик Майър. Македонският велик литерат представен като „български поет” Евродепутатът Евгени Кирилов организира в ЕП конференция по повод 70-та годишнина от убийството на македонския поет Никола Йонков Вапцаров. С помощта на групата на социалистите и демократите в ЕС евродепутатът Кирилов организира тази конференция "Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници?" В конференцията ще участват и други български дипломати, историци и поети, както и внука на поета, при което испанският писател Мануел Муньос Идалго ще говори за посланията на поета. Евгени Кирилов е известен български евродепутат с изразени антимакедонски позиции, чиято помощника в европарламента беше известната македонска българка Спаска Митрова, която беше осъдена в граждански спор с нейния бивш съпруг.

15 Ноември 2012 | 10:25 | Утрински весник, Македония