ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

„Утрински весник”, Македония: Филм

„Утрински весник”, Македония: Филм

През 1970 г. баща ми с влак замина за Крагуевац. Оттам директно в Щип се върна с „Фиат 1300” „цвят портокал”. След една година в дните, в които се празнуваше рожденият ден на СФРЮ, натоварени във Фиат...

21 Ноември 2012 | 10:35 | "Утрински весник", Македония
„Утрински весник”, Македония: Желю, старият приятел

„Утрински весник”, Македония: Желю, старият приятел

19 Ноември 2012 | 10:29
"Утрински весник", Македония
„Утрински весник”, Македония: Как се градеше българското вето

„Утрински весник”, Македония: Как се градеше българското вето

15 Ноември 2012 | 10:25
Утрински весник, Македония

„Утрински весник”, Македония: Пусто турско робство

„Утрински весник”, Македония: Пусто турско робство

Министърът по информатика и високи технологии на Македония вчера е разбрал, че сме били под турско робство. Това се казва в коментар на македонския журналист Ерол Ризаов, публикуван в ”Утрински весник”. По-нататък в текста се казва: „Когато чуя в злободневна политическата употреба думите „турско робство” първото на което се сещам е вица: двама големи патриоти са хванали да бият един човек. Минал някой добродушен и милостив човек и започнал да ги моли – престанете, грехота е, какво ви е сгрешил толкова. Турчин е, отговорили юнаците. Добре де, може ли човек да се бие заради това, питал добронамерения. А те какво са ни правили на нас пет века, отговорили биячите. Чакайте, това е било отдавна. Да, чиче, но ние вчера разбрахме. Така ми прозвуча нашия симпатичен министър по информатика Иво Ивановски, който трябва да ни внесе във високите технологии и ерата на технологичната революция. Чета, съвременния и амбициозен министър е отрил повече политически точки в средния, отколкото в новия 21 век. Аферим бе „бакан ефенди”, и ти ли вчера разбра, че сме били под турско робство пет века. Казано символично, заради наплива на турски сапунки и телевизионни сериали министърът публично показа стереотипите, които останаха официална доктрина на една популистка политика, на която най-важно е печеленето на власт. И само това. Предполагам, че Иво Ивановски знае, че лоялният турски народ в Македония е моста за добрите отношения с Турция, която в периода на прехода, но и преди това, за време на Югославия беше пряката спряга и мотив да подкрепя Македония. Историческите предразсъдъци и елементарното незнание на историята нанесе големи зла с всички съседи, а сега виждам, че наред са и турците. Българите викаха, викаха и кротко в своите учебници изтриха робството и записаха присъствие. Въпреки че смята за най-уместен изразът за всички балкански народи, чийто съвременни държави-нации израснаха върху камъните от Османската империя, да се ползва изразът „в периода, когато бяхме съставна част от Турската империя”. Днешните турски политици и държавници никога не съобщиха своите забележки към отношението на управляващите в Македония към османското културно наследство, въпреки че са отделно чувствителни по този въпрос. Те предпочитат да подсказват дипломатично, на четири очи с предлагане на финансова и експертна помощ за реставрация на историческите паметници от османския период които са под защита на държавата. В началото на прехода без бурни реакции мина поставянето на кръстове на часовниковите кули, които са типични средновековни ориенталски строежи световно предназначение. Часовниковите кули, мостовете, пътищата, чаршиите, пазарите, имамите, водопроводите, безистените, хановете, училищата са служили за потребите на всички хора, без значение на вярата и езика. Сто години след падането на Османската империя в периода на плурализма и демокрацията за съжаление се отворите старо-новите процеси, инициирани от национализъм и шовинизъм. Ето няколко конкретни примера: запалената през 2001 г. от хулигани Чарши джамия в Прилеп все още не е реставрирана, а се предлага нелегален импровизиран обект в ромската махала. Под финансовата закрила на държавата постоянно се копае под битолската джамия за е да няма религиозна служба. Престъпно е преправен Каменния мост в Скопие от ориенталски във византийски. Вдигна се във въздуха султановата джамия на Имарет в Охрид, стара 500 години, за да се разчисти пространството за изграждането на църквата „Свети Климент” на Плаошник. Имаше достатъчно пространство и за църква, и за джамия, но им беше тясно на националистите. Не съм обожател на турските сериали. От време на време гледах само две: „Листопад” и „Великолепният век”. Известни са причините за тяхната голяма популярност в арабския свят, в страните по пътя на коприната и всички страни на Балканите. По-лесно разбираеми са причините за популярността на тези сериали в Македония, Босна и тюркоезичните страни от някогашния СССР. Но, как да се тълкува тяхната популярност в Гърция, Сърбия, Хърватия и Черна гора? Много просто, цялостна идентификация с главните юнаци в заради същия манталитети обичаи на народи, които са живели и са били част от Османската империя. Очевидно на някого му е трудно това, че сме едни и същи, или много подобни, въпреки че политиците и религиозните водачи във всички системи изразходваха десетилетия и векове, за да докажат обратното – колко сме различни. Турските сериали лесно поразиха тези вековни предразсъдъци, заблуди и стереотипи, което стана непоносимо опасно да изчезне омразата към „турското робство”. Замислете след успехите на възраждането хората да започнат да викат „пусто турско”.

15 Ноември 2012 | 09:53 | "Утрински весник", Македония