ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

„Утрински весник”, Македония: Желю, старият приятел

„Утрински весник”, Македония: Желю, старият приятел

Желю Желев предупреди българите, че е лоша позицията да се възпрепятства европейският път на Македония. В истински момент се обади старият засвидетелстван приятел на Македония Желю Желев. Поостарял, н...

19 Ноември 2012 | 10:29 | "Утрински весник", Македония
„Утрински весник”, Македония: Как се градеше българското вето

„Утрински весник”, Македония: Как се градеше българското вето

15 Ноември 2012 | 10:25
Утрински весник, Македония
„Утрински весник”, Македония: Пусто турско робство

„Утрински весник”, Македония: Пусто турско робство

15 Ноември 2012 | 09:53
"Утрински весник", Македония

„Утрински весник”, Македония: Нашите мили съседи

„Утрински весник”, Македония: Нашите мили съседи

Ерол Ризаов На една голяма част от територията на днешна Европа в началото на 20-ти век е имало само три-четири държави. Днес, след непълни сто години, на същото място се намират над 20 държави и още повече народи, които претендират за славно минало и своя част от историята, която най-често е изцапана, подправена, дописвана и пренаписвана, според нуждите на политиките и интересите на победителите, но и на победените. Историята е добро тесто за месене и за печелене на власт. Войните, политиката и лошото образование, традициите, литературата, изкуството, песните, са оставили дълбоки следи в колективната памет на хората, особено на Балканите. Тази памет на всички балкански народи най-често е пречка за добросъседски отношения. Мъдрите, когато не могат да избират съседи, избират приятели. И в политиката е както в живота. Приятелите си избираш сам. Колкото повече имаш истински приятели, толкова повече струваш. Даже някои известни философи определят политиката като наука или вещина за създаване на приятели. Разбира се, със сила хубост не става и е трудно да станеш приятел с някой, който не иска, а още по-трудно е когато не те вижда, че съществуваш, че си тук, от другата страна на улицата, баира или реката. Македония в цялата си нова история, както ни учиха в училищата и нашите бащи и дядовци, не е имала късмет със съседите и с Великите сили. В съзнанието на македонеца е дълбоко врязана страдалната и тъжна съдба на държавата и на народа. Македонското национално самосъзнание, език и писмо е завършена работа. Те са реалност както факта, че слънцето изгрява на изток, а залязва на запад, или както това, че планетите се въртят около слънцето, а не обратното, както се мислеше през по-голямата част от раждането на Христа до днес. Църквата призна грешката си и прие истината, че планетите се въртят около слънцето. Нашите комшии все още не могат да си признаят на себе си и на света, че македонците в 20 век извоюваха своя национална държава след победата в антифашистката война, след което стъпва във федерация с останалите южнославянски народи. Както не могат да си признаят и македонците, че в Югославия имаха най-големия напредък в цялата история. Това е период на най-големите постижения в разпространяването на нацията във всички области – култура, език, наука, образование, икономика, развитие, стандарт, качество на живот, спорт и сигурност, които все още не са постижими след 21 години независимост. И като военна, и като икономическа сила, и като демократическа държава Югославия беше неприкосновен лидер на Балканите, но и в Югоизточна Европа. Тогавашните и днешните наши съседи, много се различаваха в отношението към Македония. Отричанията, които присъстваха и тогава, бяха по-тихи от сега и повече за собствени нужди, отколкото за тревожене на Югославия или света. Това щеше да е така, и ако разпадането на Югославия станеше и по цивилизован начин и по мирен път с обща интеграция на всички републики в ЕС и НАТО, като отделни държави. Като Чехия и Словакия. Тогава съседите щяха да мълчат, защото щяха да налагат интересите на великите сили. Трагичното разпадане на Югославия приключи с войни. Този кървав завършек постави условия на признаването на югославските републики и забави техния път към Европа, въпреки че бяха далеч преди всички държави в Югоизточна Европа и на политически, и на икономически план. Проблемът на Македония и нейните политически лидери със съседите е, че не успяха да измерят новите отношения на силите. Няма вече Югославия. Вместо да изиграваме балканска велика сила и да яздим като Дон Кихот, по-добре е да изберем мъдрия път на Санчо Панса и да не виждаме неприятели в лицето на вятърните мелници. Време е искрено и с протегната ръка да си търсим приятелите сред съседите. Това можем да направим успешно, ако си починем от идеологизираната историята, която остави пустош в съзнанието на поколения. Този опит най-накрая трябва да оставим на медицината. Там ще бъде най-полезен. Ако първи на Балканите оставим историята на историците, ако има такива – мисля на истинските историци, и съседите ще могат да видят днешната реалност в Република Македония, македонския народ, писмо и език. Нека си вземат от миналото това, което мислят, че е тяхно, ако така се чувстват по-добре. Ако така тълкуват науката. Историята, когато е истинска наука, разкрива кражбата и крадците. За съжаление, политиците не дават историята на науката. Без нея не могат да управляват. Затова и ЕС постави критериите от Копенхаген за добросъседство. Европа не иска да внася балкански проблеми, достатъчно са и нейните. Който не разбира това, не може да стигне до Европа. Само на Балканите е по-важно миналото, отколкото бъдещето. Македония най-много е там.

20 Септември 2012 | 13:16 | Утрински весник