ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

„Утрински весник”, Македония: Пусто турско робство

„Утрински весник”, Македония: Пусто турско робство

Министърът по информатика и високи технологии на Македония вчера е разбрал, че сме били под турско робство. Това се казва в коментар на македонския журналист Ерол Ризаов, публикуван в ”Утрински вес...

15 Ноември 2012 | 09:53 | "Утрински весник", Македония
„Утрински весник”, Македония: Нашите мили съседи

„Утрински весник”, Македония: Нашите мили съседи

20 Септември 2012 | 13:16
Утрински весник
„Утрински весник”, Македония: Много червени линии

„Утрински весник”, Македония: Много червени линии

11 Септември 2012 | 13:57
Утрински вестник

„Утрински весник”, Македония: Берлинска стена на Деве баир

„Утрински весник”, Македония: Берлинска стена на Деве баир

„23 години след падането на желязната завеса една Берлинска стена на предразсъдъци и стереотипи все още стои в София, но и в Скопие”. Това пише днес македонският анализатор Люпчо Поповски в авторски текст, публикуван в ”Утрински весник”. „Понякога е необяснимо как все още може да се чуят патерналистки послания от София за заблудените деца, които живеят в македонската държава и на които 60 години им били мити мозъците със сръбски сапун, за да станат отделна нация. Тук пък все още се мисли на българите като на наши по-бедни братовчеди. Това го мислят даже и онези хиляди хора, които всяка зима се настаняват в луксозните хотели в Банско или Сандански. Стереотипите за по-малко стойностните съседи, които хиляда години сме си смесвали историята и днес – България стана член на ЕС и НАТО, но ако се питаме ние те не заслужават пропуска за напредък”, пише Поповски. „Жалко е, че тези стереотипи доминират в отношенията между двете държави и двата народа. За нас е чудно, даже и претенциозно, когато в София се организират кръгли маси, на които се дебатира пътят, по който върви Македония (както онази в петък) и сме подготвени това да го сложим в графа намеса във вътрешните работи. Тук няма да намерите нито една информация, че подобни форуми се правят всяка година за всички съседи на България и че това е част от българското разбиране за развитието на балканските страни. Ако малко се позамислим ще видим, че в Скопие не се е организирал нито един дебат за пътеките, по които вървят Гърция и България. С това, че сме обсебени от самите себе си, с нашите страхове, лъжливи или истински митове, забравихме за съседите. В София като че ли не могат да се примирят с факта, че от 1944 г. съществува държава Македония, в която народът изцяло е изградил националното си съзнание. Затова изглежда парадоксално, че мъдри хора в София, като историци и академици, горчиво въздишат, твърдейки, че ние, от тази страна на „Деве баир” крадем история. Един наш анализатор, добър познавач на българската реалност, заявява, че този патернализъм върху „заблудените деца” е в съзвучие със стереотипите, които с векове е инсталиран в България – че македонците са българи с арийска кръв, че това са най-храбрите на българските земи, но под влияние на Белград и с езика като основа се е създало национално самосъзнание на македонците. Битката с предразсъдъците и стереотипите е като битка с вятърните мелници. Когато в общинския съвет на Скопие се променяха имената на улиците, няколкостотин души отвън викаха „Българи, Българи!”. Това не означава, че тези в залата, които гласуваха, бяха инструктирани от София, но това изцяло разкрива недоверието, което съществува от тази страна на границата. Петдесет години, подпомогнати от идеологическата представа, тук се говореше за българите като за бедни хора, заробени в един режим, които едвам чакат да ти дойдат на гости. Какво знаехме тогава за българската култура, изкуство, за българския филм, архитектура, наследство, за езика. Нищо – както не знаем и сега,. Като че ли никога не сме делили историята. Оттатък „Деве баир” говорят за излъгани бащи, за Македония като най-романтичната част на българската история. Ще говорят за възможното бъдещо име на нашата държава (като премиера) за жълти картони, но няма да се опитат да построят по-широки магистрали за по-добро разбиране между двата народа. България и Македония никога не били по-далеч една от друга в последните 20 години. Време е за студени глави и разговор на искрени съседи”, пише авторът.

27 Юни 2012 | 12:01 | Утрински весник