ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р Емил Иванов: Най-високата църква в нашите земи се намира в обекта Кулата – Градот край Ракитово

Доц. д-р Емил Иванов: Най-високата църква в нашите земи се намира в обекта Кулата – Градот край Ракитово

Доц. д-р Емил Иванов, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, пред Агенция “Фокус”. Фокус: Доц. Иванов, откога проучвате обекта в местността Кулата – Градот край Р...

24 Юли 2012 | 18:20 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Мартин Иванов: Държавна агенция „Архиви” е първата българска институция, която влиза в партньорство с Уикипедия

Доц. д-р Мартин Иванов: Държавна агенция „Архиви” е първата българска институция, която влиза в партньорство с Уикипедия

Доц. д-р Мартин Иванов, председател на Държавна агенция „Архиви”, в интервю за Агенция “Фокус”. Фокус: Доц. Иванов, какво представлява идеята „Българските архиви в Уикипедия” и какви са основните цели? Мартин Иванов: Идеята се зароди по време на една международна конференция, на която участвах в края на миналата година, на която колегите от NARA - архивът на Щатите, представиха техния опит за сътрудничество с Уикипедия и дадоха този пример, че те са имали около 17 млн. посещения на тяхната страница в интернет за четене на техните архиви за една година, а след стартиране на партньорството си с Уикипедия, са получавали по 12 млн. посещения на ден. Тъй като при нас става въпрос за български, ние не очакваме такива огромни параметри на посещение, но това е една много полезна и добра възможност нашите архиви да продължат отварянето си към обществото и към тези нови медии, каквато представлява Уикипедия. По тази причина, връщайки се в България, се свързахме с представители на българските уикипедианци и след няколко срещи и разговори, успяхме да подпишем това споразумение, за което става дума. Амбицията ни е след първото е-министерство, което наскоро беше обявено – Външно министерство, да започнем работата и по първата е-агенция в България и това да бъде точно Държавна агенция „Архиви”, която да излезе от този наложен през годините образ на една малко остаряла, малко скучна институция и да покажем на младото поколение, че всъщност свидетелствата за историята, документите за историята на българите се съхраняват именно тук. А качи ли се веднъж в интернет пространството, те ще бъдат достъпни за максимално широк кръг от потребители, не само от България. Изпратили сме едно писмо и сме информирали Джими Уейлс, който е създателят на Уикипедия и очакваме в най-скоро отговор от негова страна. Опитваме се да популяризираме нашата инициатива и в рамките на мрежата на Уикипедия. Фокус: Как дойде идеята за осъществяването на едно такова партньорство? Коя страна първа започна инициативата за това? Мартин Иванов: Ние започнахме инициативата и се оказа, че сме първата българска институция, която влиза в партньорство с Уикипедия. В много от страниците в Уикипедия има много често един дежурен текст – Тази страница е мъниче, моля помогнете ни тя да стане по-голяма. Архивите са мястото, където се съхранява тази информация, така че ние в партньорство с Уикипедия се надяваме да обогатим съдържанието на българската Уикипедия и оттам нататък голяма част от изображенията, да преминат и в Уикипедиите на други езици. Фокус: Лесно ли се реализира това сътрудничество и в какво точно ще се изразява то? Мартин Иванов: Ние все още сме в самото начало. Постигнахме параметрите на партньорството и се надяваме, че ще успеем практически да го приложим, тъй като в момента сме подписали само един къс хартия и тепърва предстои усилената работа по сканирането на документите. Уикипедианците ни дариха един скенер, който ще бъде ползван в нашите читални не само от тях, но и от всички наши читатели. С този скенер ще започне сканирането на конкретни документи, които представляват интерес за тях, и които ще бъдат качвани като изображения. Освен това ние им показахме, че част от информацията, която е липсвала за попълване на тези статии „мъниче” се съхранява тук. С помощта на архивисти и с техни активисти от Уикипедия, статиите могат да бъдат обогатени и разширени. Фокус: Кажете малко повече за българските архиви – какви са, колко на брой, как ще се използват? Мартин Иванов: Българските архиви миналата година честваха своята 60-годишнина. Това е една сравнително гъста мрежа в цялата страна, покрива всички Областни центрове, имаме специален военен архив във Велико Търново и Централен държавен архив в София, където се съхраняват най-ценните документи на централните държавни институции. Като обеми, ако си представим кутии, подредени една до друга по цялото разстояние от центъра на София, до центъра на Пловдив, над 100-ина линейни километри, това горе долу представляват архивите на България. Поради огромния обем документите са практически много трудно достъпни за българина и затова амбицията ни е по-голямата част от тях, чрез новите технологии да достигнат до по-широк кръг от потребители. Ние в момента именно с тази цел развиваме няколко паралелни инициативи. Едната е нашият административен и институционален сайт, който ще стартира само след няколко дни. През него ще могат да бъдат ползвани научно-справочният ни апарат, тоест да се вижда какви документи къде се съхраняват и т.н. На този сайт ще бъде качена една немалка част от нашия дигитален архив. Втора подобна инициатива са специализирани сайтове, документите на Политбюро, протоколите на Политбюро от 1944 – 1989 г., които ще стартират като сайт може би края на този или началото на другия месец. Трета подобна инициатива, но в никакъв случай не последна по значение, е именно партньорството ни с Уикипедия. Фокус: Каква е ролята на интернет в популяризацията на архивите? Мартин Иванов: Ролята е огромна. Знаем поговорката за Мохамед и планината, очевидно е, че младото поколение се намира не офлайн, в нашите ведомствени читални, а се намират в онлайн пространството, затова ние сме длъжни да качим материалите там, за да могат да стигат до по-широк кръг от българи, а и не само българи, а изобщо интернет потребители. Обратното би било едно съвсем бюрократично отношение към нашата дейност. Архивите отдавна е трябвало да разберат, че не би трябвало да има никаква конкуренция между онлайн и офлайн потреблението и е крайно време ние да излезем колкото се може по-активно и в световната мрежа. Фокус: Каква е световната практика в дигитализацията на архивите по принцип и в Уикипедия? Мартин Иванов: За Уикипедия подобна практика има в няколко други архива, но не много. По моя информация ние ще бъдем или четвърти или пети архив в света, това трябва да се провери със сигурност, но ние сме в първата десетка. Не са толкова много страните, в които има подписано споразумение. Споразумението не е толкова важно, по-важно е сътрудничеството между двете институции и желанието за партньорство. На първо място са архивите в Щатите, които вече споменах, след това във Великобритания и Норвегия, това са трите страни, за които имам информация. Колкото до световната практика на дигитализация, тя е подобна на това, което ние сме тръгнали да правим. Дигитализират се отделни колекции, които биха представлявали по-голям интерес за широк кръг от потребители. Ако сканираме документи, от които ще интересуват една по-тясна научна общност от да кажем 200 историка в България, това ще бъде много полезно за тях, но добавената стойност в обществото ще бъде много по малка. Ние тръгваме по същия път, тръгваме от колекции, които биха предизвикали по-голям обществен интерес. Започваме с протоколите на Политбюро от 1944 г. до 1989 г., след което ще продължим с полицейските досиета до 9-ти септември, на видни българи като Никола Вапцаров, Гемето, Тодор Живков и други. Те може би ще бъдат готови като сайт в края на лятото или началото на есента. През октомври сме се подготвили за честването на 100-годишнината от Балканската война, като по случая ще публикуваме онлайн имената на всички наши прадеди, които са дали кръвта си за обединението на Родината в Балканската война. Всяка една инициатива, от споменатите дотук, ще представлява отделен сайт. Догодина продължаваме с жертвите и осъдените от Народния съд. Това са първите четири основни проекта, които сме или ще стартираме тази година и се надяваме, че ще успеем да завършим последния януари-февруари догодина. Последният проект би трябвало да излезе по случай годишнината от Народния съд. Това са четирите проекта до края на тази година, паралелно с това имаме и няколко други проекта, които са в начална фаза и по-добре да не ги коментираме все още. Фокус: Каква е разликата между използването на архивите в интернет и използването им при Вас в читалнята, за научните кадри? Мартин Иванов: Не би трябвало да има някаква разлика между двете. Плюсът на новата технология е, че те дават възможност евтино и почти без усилия да стигнеш до широк кръг потребители. Там няма разходи за ток, за отопление, за охрана, за портиер. Но по-важното е, че тези документи, веднъж дигитализирани, първо имат застрахователно копие, което може да се използва при настъпване на някакви природни катаклизми, наводнения, пожари и др. И второ оригиналите вече не се използват, те остават заключени в нашите архивохранилища и потребителите, дори и в нашите офлайн читални, в сградите на Държавна агенция „Архиви”, ще използват само тези застрахователни дигитални копия, тоест ще четат дигиталните образи и по този начин оригиналите се запазват от унищожаване, тъй като тези документи би трябвало да останат вечно, не само за нас, но и за следващите поколения и след 100, и след 200, и след 5000 години, докато има Българска държава, тези документи трябва да бъдат запазени и това е нашата основна отговорност. Фокус: Смятате ли, че в бъдеще всичко ще премина под изцяло дигитална форма? Мартин Иванов: Би било много хубаво, но както споменах имаме над 100 линейни километра документи и сме си правили някакви шеговити упражнения, че Архивът, трябва да се превърне в най-големият работодател в страната и трябва няколкостотин души да работят следващите 20 години с много скъпа техника, за да могат да дигитализират цялото това съдържание. Това е невъзможно и сме тръгнали по по-евтиния и постижимия начин, сканираме и качваме онлайн неща, които биха предизвикали по-голям интерес, отколкото неща, които биха представлявали по-малък интерес. Ако в началото на 90-те години съществуваха тези възможности, всички онези опашки от потребители, които чакаха на опашки, за да получат информация за възстановяването на своите земи, гори, градска недвижима собственост, ако тези документи бяха сканирани в началото на 90-те години, около 300 хил. българи нямаше да им се налага да се редят по един, по два, по три пъти в различни архиви, за да могат да съберат подробна информация. Именно подобен тип неща се надяваме да можем да сканираме и да представим на широката публика. Зорница ПОЛЕГАНОВА

13 Март 2012 | 12:21 | Агенция "Фокус"