СЛУШАЙ
ОНЛАЙН
RADIO
RADIO PRESS
СЛУШАЙ
ОНЛАЙН
EN
Информационна Агенция ФОКУС Парламентарни Избори 2021
  • Институции
  • ПрезидентМинистерски съветНародно събраниеМинистерстваСъдебна власт

    Държавни лидери от цял свят поздравиха българите за Националния празник 3 март

    4 Март 2021 | 14:33 | Агенция "Фокус"

    Депутатите приеха на първо и второ четене изменения в Закона за българските лични документи

    4 Март 2021 | 10:55 | Агенция "Фокус"

    Националната агенция за приходите ще извърши продажба на имущество, отнето в полза на държавата

    4 Март 2021 | 15:10 | Агенция "Фокус"

    Вицепремиерът Марияна Николова пред посланика на Великобритания: От изключително значение е да положим усилия за премахване на ограниченията за туристически пътувания между държавите ни

    4 Март 2021 | 14:53 | Агенция "Фокус"

    Сийка Милева, говорител на гл. прокурор: 279 са образуваните производства за финансови и данъчни престъпления, предотвратени са щети в размер 320 млн. лв.

    4 Март 2021 | 13:57 | Агенция "Фокус"
    Виж Всички
  • Политика
  • Икономика
  • Здравеопазване
  • Сигурност
  • Общество
  • Страната
  • СофияБлагоевградБургасВарнаВелико ТърновоДобричКърджалиКюстендилПазарджикПерникПлевенПловдивСливенСмолянСтара ЗагораТърговищеХасковоШуменЯмбол

    32-годишен мъж е пострадал при пожара на бул. „Христо Ботев“

    4 Март 2021 | 09:53 | Агенция "Фокус"

    Д-р Елена Александрова, РИМ – Благоевград: За Тодор Александров, българският национален интерес е стоял над всичко

    4 Март 2021 | 15:08 | Агенция "Фокус"

    С 4.2% са намалели приходите от дейността на строителните предприятия в област Бургас през 2019 година

    4 Март 2021 | 13:54 | Агенция "Фокус"

    68-годишен мъж е задържан във Варна за заплашване с газов пистолет жител на града

    4 Март 2021 | 12:17 | Агенция "Фокус"

    Рекордните 3 218 туристи са посетили обектите и експозициите на Регионален исторически музей - Велико Търново на 3 март

    4 Март 2021 | 12:51 | Агенция "Фокус"

    С над 12,4 млн. лв. са подпомогнати работодатели и работници в област Добрич за запазване и осигуряване на заетост в условията на пандемия

    4 Март 2021 | 13:50 | Агенция "Фокус"

    52 случая на COVID-19 са регистрирани в област Кюстендил за 2 дни

    4 Март 2021 | 13:51 | Агенция "Фокус"

    Тютюн без бандерол е открит при проверка в къща в Белово

    4 Март 2021 | 12:22 | Агенция "Фокус"

    22-годишен мъж е задържан за опит да подкупи полицай в село Долни Луковит в област Плевен

    4 Март 2021 | 15:06 | Агенция "Фокус"

    Трима мъже са задържани за опит за подкуп на полицаи в област Пловдив

    4 Март 2021 | 13:11 | Агенция "Фокус"

    127 души към момента са на лечение в COVID-отделенията на четирите болници в Сливен и в болницата в Нова Загора

    4 Март 2021 | 14:04 | Агенция "Фокус"

    Над 320 души са се ваксинирали срещу COVID-19 в МБАЛ – Смолян за десет дни

    4 Март 2021 | 13:19 | Агенция "Фокус"

    Обновява се визията на кръговите кръстовища на бул."Славянски" в Стара Загора

    4 Март 2021 | 11:31 | Агенция "Фокус"

    606 МПС са проверени при специализирана полицейска операция по пътна безопасност в област Шумен

    4 Март 2021 | 13:40 | Агенция "Фокус"

    Светофарите на „Биков мост“ в Ямбол ще бъдат изключени поради монтирането на нови светофарни секции и контролери

    4 Март 2021 | 08:22 | Агенция "Фокус"

    Двама мъже са задържани за побой по хулигански подбуди в Търговище

    4 Март 2021 | 10:51 | Агенция "Фокус"

    Двама души са задържани по подозрение в кражба на 800 лева и газов пистолет от незаключен дом в село Нова Надежда в област Хасаково

    4 Март 2021 | 15:11 | Агенция "Фокус"

    16-годишен младеж е задържан за кражба на автомобил в Радомир

    4 Март 2021 | 15:08 | Агенция "Фокус"

    Установен е случай на 29-годишен мъж от община Момчилград, който е нарушил наложената му карантина

    4 Март 2021 | 12:18 | Агенция "Фокус"
    Виж Всички
  • Международни новини
  • Европейски съюзБалканиСвят

    РИА Новости: ЕК не изключва изплаването на руската ваксина „Спутник V“ в бъдеще

    4 Март 2021 | 13:59 | Агенция "Фокус"

    „Слободен печат“ (РСМ): Фактите, които дефинират пропастта

    4 Март 2021 | 14:58 | Агенция "Фокус"

    7news (Австралия): Момче на 17 години почина след контакт с медуза в Австралия

    4 Март 2021 | 14:25 | Агенция "Фокус"
    Виж Всички
  • Спорт
  • Родолюбие
  • Интересно
  • Трафик
  • Времето
  • Парламентарни избори 2021
  • Мнение
НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 15:11
2021-03-04 14:31:48

Министър Костадин Ангелов: Идеята на еле...

4 Март 2021 | 14:31
2021-03-04 14:33:23

Държавни лидери от цял свят поздравиха б...

4 Март 2021 | 14:33
2021-03-04 14:31:07

Няма да има промяна в датите за пролетна...

4 Март 2021 | 14:31
2021-03-04 14:30:30

Димитър Димитров, ЦИК: 2 са постъпилите ...

4 Март 2021 | 14:30
2021-03-04 14:25:03

7news (Австралия): Момче на 17 години по...

4 Март 2021 | 14:25
2021-03-04 14:12:28

„Анадолска агенция“: Йеменските хути обя...

4 Март 2021 | 14:12
2021-03-04 13:52:29

Правителството одобри трансфер от 100 мл...

4 Март 2021 | 13:52
2021-03-04 13:59:22

РИА Новости: ЕК не изключва изплаването ...

4 Март 2021 | 13:59
2021-03-04 13:58:12

Проф. Михаил Константинов: От днес члено...

4 Март 2021 | 13:58
2021-03-04 13:51:01

ТАСС: ЕК заяви, че страните от ЕС не ра...

4 Март 2021 | 13:51
2021-03-04 13:46:40

Euronews: ЕМА започна разглеждането на р...

4 Март 2021 | 13:46
2021-03-04 13:42:14

Гл. секретар на МВР Ивайло Иванов: Нивот...

4 Март 2021 | 13:42

Мнение

Доц. д-р Емил Иванов: Най-високата църква в нашите земи се намира в обекта Кулата – Градот край Ракитово

24 Юли 2012 | 18:20 | Агенция "Фокус"
Доц. д-р Емил Иванов: Най-високата църква в нашите земи се намира в обекта Кулата – Градот край Ракитово
Снимка: Доц. д-р Емил Иванов
Снимка: Доц. д-р Емил Иванов
Снимка: Доц. д-р Емил Иванов
Снимка: Информационна агенция "Фокус"
Доц. д-р Емил Иванов: Най-високата църква в нашите земи се намира в обекта Кулата – Градот край Ракитово
Снимка: Доц. д-р Емил Иванов
Снимка: Доц. д-р Емил Иванов
Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Доц. д-р Емил Иванов, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Доц. Иванов, откога проучвате обекта в местността Кулата – Градот край Ракитово и какъв е Вашият интерес към него?
Доц. Емил Иванов: Обектът е разположен на осем километра югозападно от град Ракитово, на надморска височина 1302 метра, в подножието на връх Сютка в Северозападните Родопи. Проучваме го трета година, като ръководители на проучванията сме аз и д-р Андрей Аладжов от НАИМ - БАН. Интересът ми е продиктуван от случайно откритите от иманяри стенописи в абсидата на църквата, която се намира във вътрешността на една средновековна крепост. От май 2009 г. започнаха първите обхождания на този терен, докато се получи разрешение за проучване. От 2009 г. започна разкриването на църквата и спасяването на стенописите, което се осъществи на първо време в тяхното укрепване на място и след това – отделянето им от абсидата на църквата и пренасянето им в Община Ракитово. И до ден-днешен те стоят там консервирани, опаковани и чакат удобни времена и финансиране на тяхната реставрация и експониране в музей. За съжаление, стенописите са запазени само във фрагмент, те са от най-долната част на абсидата, сакралната част на църквата, и представляват фрагмент от сцената „поклонение на жертвата”, на гръцки – „мелисмос”. Сцената става известна така във византийските църкви след Х век. Самите фрагменти и стенописната украса, в сравнение с други паметници от Северна Гърция, Мелник, Паталеница и т.н. показват, че те са от ХІІІ в. По-обстойното проучване на терена и на самата църква чрез артефакти показа по-точното датиране, което се отнася към `30-те години на ХІІІ век. Тези фрагменти не са самоцелни, те имат възможност за контекст и за възстановяване, и са едни от най-ранните като датировка в България. От ХІІІ век няма чак толкова много изявени стенописи.
Изцяло е проучена църквата, тя има две отделения, наос с притвор. Според статистиката се оказа, че това е църквата, открита на най-високото място, включително и на Балканите, на 1302 метра надморска височина. Тя е била действащ храм във връзка с крепостното съоръжение.
Фокус: Какво представлява крепостта?
Доц. Емил Иванов: Самата крепост представлява едно съоръжение - фортификационна система, което е във връзка с други крепости в околността. Функционирала е още през V в. както показват метър – до метър и половина от най-долната част на крепостната стена – по времето на император Анастасий, през V в. Тогава в цялата Византийска империя се изгражда верига от крепости. Има втори и трети пояс на крепостта, строени в по-късно време. През Средновековието е укрепвана на два пъти, с по-лош материал. Днес зидовете са запазени до 43 метра дължина в източната част, с дебелина 1,6 метра, в оригинал, без да са реставрирани. В този смисъл тук имаме една от най-запазените късноантични и средновековни крепости. Интересът ми към този обект е продиктуван от наличието на толкова добре запазени, на място, здрави свидетелства за времето си. Подобно на други обекти в околността, този също е бил много пъти претърсван от иманярите. Въпреки това, като културен пласт на място е съхранен над 90 %. Имаме работа на изключително труден терен, на високо място, трудно достъпен, поради лошите пътища до там и гората, която също взема своето. Това, което излиза като артефакти, е много обещаващо.
Фокус: В третия сезон на проучванията – върху какво работите?
Доц. Емил Иванов: Съсредоточихме се върху работа в един сектор, недалеч от църквата. Оказа се едно помещение, вероятно работилница, но е трудно да се каже, тъй като има много срутвания. Това е помещение, с големина 3 на 5 метра, в което излиза огромно количество керамичен материал, с изключително голям хронологичен диапазон от време. Това е периодът от края на късната бронзова епоха до развитото Средновековие или – един период от ХІІ в.пр.Хр. до ХІV – ХV в.сл.Хр. – затова говорят керамичните фрагменти. Въпреки тежките работни условия, успяхме старателно да съберем доста фрагменти, от които можем да реконструираме седем съда. Три от тях са с внушителна големина – питоси за съхранение на зърно. Другите са по-малки предмети, като голямата част от тях са примитивна керамика, известна като славянска керамика, и голямо количество византийска керамика от периода Х – ХІІ в. Не липсват също и керамични фрагменти от римската епоха, ІІ – ІІІ в., което е изключително фина керамика, както и монетен материал, който засвидетелства и дава право на хронология за крепостната стена – първоначално в V в., дори – края на ІV в.сл.Хр. Има изключително богато количество материал, който показва функционирането на крепостта като военно поделение – фибули за военни наметала, работни съоръжения за ковачница. Имаме и един много интересен женски пръстен, част от един късноантичен накит, вероятно V – VІ в., преизползван в Средновековието като фрагмент за пръстен. Самата халка не е намерена, но има следи по вдлъбнатата част на гърба за носенето на този фрагмент като пръстен. Намерени са много интересни бронзови женски накити от ХІІІ – ХІV в.
За този малък период от време и за тази малка част от крепостта, която е проучена, този материал е изключително богат, и дава обещания целият терен и обект да бъдат проучвани продължително. Има потенциал за по-голямо проучване, с повече финансиране, повече специалисти. Обектът е изключително богат, прилича много на Перперикон като даденост – прекрасно оформена скала, върху която са разположени църква с помещения за по-знатните благородници, а в долната част – жилищни сгради и работилници. Недалеч от крепостта е функционирало селище до късното Средновековие, което впоследствие е изоставено. Цялата местност се занемарява, като е обрасла с гора, засадена и саморасла. И до ден-днешен, повече от век, мястото не е посещавано и не е викано за живот. Така – до последните години, когато ние имаме идеята и възможността отново да го възродим, като го предоставим на местната община, която да го развива, и туризмът да доведе до повече приходи за населението в региона.
Фокус: Как е загинала крепостта – имате ли предположенията?
Доц. Емил Иванов: От секторите, които досега сме разработили, имаме предположения. Това са – един сектор – хранилище, долната част на църквата, и секторът, който тази година проучваме. Фиксираме няколко периода на упадък на крепостта, като първият е през ІV – ІІІ в.пр.Хр, когато крепостта е опожарена. Към края на VІ в. и периода на инвазия на славяните, имаме друг период на опожаряване. Имаме един средновековен период, вероятно по времето на деспот Алексий Слав, който е бил управител на цялото Чепинско корито през `20-те години на ХІІІ в. – през този период фиксираме трето опожаряване на крепостта. След това крепостта вече не е служила като отбранително съоръжение, но самата църква е била използвана от местното население най-късно до `60-те години на ХVІІ в. Тогава по тези места се извършва насилственото помохамеданчване на населението, от този период също имаме археологически свидетелства. Последното опожаряване, което фиксираме, е в ареала на самата църква.
Фокус: На кого е била посветена църквата?
Доц. Емил Иванов: До този момент със сигурност не може да се каже. Църквата е била изписвана два пъти и в обгорели стенописни фрагменти, от втория слой, личат следи от изписването на фигурата на архангел Михаил. Те излизат от място, което е характерно за патрона на църквата. Бегло, като работна хипотеза, може да се допусне, че тя вероятно е била посветена на архангел Михаил. От периода на късната античност, през цялото Средновековие, църквите в тези съоръжения са били посвещавани именно на архистратиг Михаил, патрон на византийската войска дълъг период от време. В контекста на фигурата на деспот Алексий Слав тази хипотеза също може да се допусне, тъй като в Мелник излиза църква, посветена на този патрон.
Фокус: Силна ли е християнската традиция в тази част на Родопите и как този обект се вписва с други подобни от същото време?
Доц. Емил Иванов: По тези места християнската традиция е изключително силна. Писмени свидетелства говорят за съществуването по тези места на най-малко две раннохристиянски базилки. Едната е донякъде проучена археологически през `60-те години на ХХ век и се фиксира в Ракитово, където е съвременният стадион. Църквата датира от V – VІ в. Другата раннохристиянска църква е в село Костандово, на 4 – 5 км, известна от писмени свидетелства и спомени на съвременници до `50-те години на ХХ век. Днес тя не съществува и не може да бъде видяна, тъй като отчасти попада в частен имот. Била е с колосални размери, по-голяма от църквата „Света София” в София днес. Раннохристиянската базилика в Ракитово, известна като Николица, е с размери почти същите като на „Света София”. Вероятното съществуване на баптистерий в базиликата в Ракитово говори за съществуването на епископии, а щом имаме епископии още в късната античност, значи християнската традиция е била много силна, още по времето на късната античност. Това продължава и през Средновековието, тогава основно влияние тук има византийската култура и мястото е част от непрекъснатите надмогвания с Византия за установяване на контрол по тези места.
По времето, когато България пада под османско владичество, Чепинското корито е последната територия, която остава със самостоятелно управление; в периода ХV – ХVІ - `60-те години на ХVІІ в., този регион се самоуправлява с разрешение на султана. Имал е право и на църковно самоуправление, независимо от гръцкия пловдивски митрополит. Това е потвърдено в извори и вероятният повод за помохамеданчването е именно недоволството на пловдивския митрополит затова, че местните християни не плащат данъка директно на митрополията, а чрез османските власти – директно на Високата порта. Една малка интрига на местно ниво е накарала преминаващите оттук османски войски, на път за битка с венецианците, оставайки на това място два месеца, с позволението на султана, да извършат едно помохамеданчване. То продължава изключително кратко време, след което веднага следва ферман за помилване на християните, избягали от тези гонения. Но е факт, че оттам насетне, в ХVІІ в. повечето от църквите в региона са разрушени именно от хората, приели исляма, естествено, по заповед на техните водители.
Фокус: Има ли достатъчно средства за консервация и реставрация на обекта, освен за неговото проучване?
Доц. Емил Иванов: Досега, с оскъдните средства на Община Ракитово, ние успяваме да се справим трети сезон. Но тези средства са наистина малко, това е най-малката община, с един от най-малките бюджети, и не успяваме да проведем пълноценни археологически изследвания, както се полага за един такъв обект. От тази година, обектът Кулата – Градот е в процедура за провъзгласяване за паметник с национално значение. Очакваме едно по-добро финансиране, в това число и от Министерство на културата, където националните обекти са изведени в приоритетна листа.
Фокус: Има ли потенциал обектът в бъдеще да бъде посещаван от туристи и какво е необходимо за това?
Доц. Емил Иванов: Обектът има изключителен потенциал да привлича туристи. Да покаже съхранени структури, съхранена култура, съхранена фортификационна система. Крепостта е била свързана с друга, по-малка крепост, посредством падащ мост – катаракт, който може да бъде реконструиран. Само през последните три години територията около Ракитово, с нейните природни и културни забележителности, е била посетена от четири пъти повече туристи. В последната седмица водих до самия обект по една екопътека две групи от деца от различни домове, студенти, юноши, имаше голям интерес. Обектът е разположен в близост до други природни забележителности и културно-исторически обекти, които са отбелязани на специална карта за региона на Ракитово.
Фокус: Откъде идва наименованието Кулата – Градот и какво означава?
Доц. Емил Иванов: Кулата – Градот е наименование, което произлиза от местната устна традиция на населението. Това наименование не може да се свърже със средновековния топоним, който е изцяло изгубен. В стратегиконите – учебниците за водене на война и за разположение на крепостите, имената не съответстват на съвременните топоними. Населените места, дадени през VІ в. също не съответстват. Имаме изменение на наименованията в османския период, в устната традиция и т.н. Сегашните наименования водят началото си вероятно от началото на ХХ в. и не съответстват на античната топонимия. Кулата – Градот е местно наречие, като Градот вероятно се свързва с помашкото наречие.
Фокус: Най-известната крепост в региона е Цепина, свързана с името на деспот Алексий Слав, по какво си приличат и се различават двете крепости?
Доц. Емил Иванов: В крепостта Цепина е характерна изключително средновековна керамика и имаме изключително ясен средновековен контекст на ХІІІ в. В Кулата – Градот отиваме в много по-ранни периоди за едно място, използвано като крепостно съоръжение и селище още в периода на късната бронзова или ранно желязната епоха.
Денка КАЦАРСКА

Принтирай    Оразмери текст   + -
Сподели:
© 2021 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
АКЦЕНТИ

Д-р Елена Александрова, РИМ – Благоевград: За Тодор Александров, българският нац...

4 Март 2021 | 15:08

Димитър Димитров, ЦИК: Най-късно до 31 март избиратели под карантината трябва д...

4 Март 2021 | 14:12

Проф. Михаил Константинов: За първи път на парламентарни избори ще се гласува с ...

4 Март 2021 | 13:53

Сийка Милева, говорител на гл. прокурор: През 2020 г. са разкрити над 2306 прест...

4 Март 2021 | 13:08

СНИМКА НА ДЕНЯ

`
Вижте всички снимки
Изригна вулканът Синабунг в Индонезия
Снимка: NBC - Изригна вулканът Синабунг в Индонезия

Видео на деня

Вижте всички видеа
Започна имунизационната кампания срещу COVID-19
Източник: Министерство на здравеопазването. Започна имунизационната кампания срещу COVID-19
Започна имунизационната кампания срещу COVID-19

Започна имуниза...

Преброяване 2021

Преброяване 202...

Нанси Пелоси скъса речта на Доналд Тръмп, след годишното му обръщение към Конгреса

Нанси Пелоси ск...

ФОКУС ВЪВ FACEBOOK

ВАЛУТНИ КУРСОВЕ ЗА 04.03.2021

Валута Купува Продава
USD/BGN1.62521.6257
EUR/USD1.20321.2034
USD/JPY107.37107.41
Форекс информация от Делтасток

© 2021 Информационна агенция ФОКУС

Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.

ONLINE RADIO
Любима Марка GDPR
  • Услуги
  • Партньори
  • Тарифи
  • Радио реклама
  • За нас
  • Общи условия
  • Кариери
  • Контакти