ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Една находка из Кумановско, описание и снимки от Антон Н. Антонов

Забравени страници от българската литература: Една находка из Кумановско, описание и снимки от Антон Н. Антонов

Агенция „Фокус” публикува поредица Забравени страници от българската литература. В тях читателите ще намерят истински шедьоври на известни български писатели, малко известни или не публикувани...

6 Юни 2010 | 11:08 | Агенция „Фокус”

Забравени страници от българската литература: Дойранско (Поленинско) езеро

Забравени страници от българската литература: Дойранско (Поленинско) езеро

Агенция „Фокус” публикува поредица Забравени страници от българската литература. В тях читателите ще намерят истински шедьоври на известни български писатели, малко известни или не публикувани. Сп. Художествена седмица, № 17, София, 14 май 1916 г. К. Рачевъ, Дойранско (Поленинско) езеро. Македония се отличава от другите части на Балканския полуостров по своите езера, които са твърде много, а някои от тях имат значителна големина и затова са от голямо стопанско значение. Между многото македонски езера видно място по красота и положение държи Дойранското езеро, което е известно още с името Поленинско. Това езеро е разположено в една живописна местност на разстояние около 20 км от шумливия Вардар, между планините Благуша, Ченгеле-даг и красивата Беласица от север, Круша планина – от изток и между незначителни височини от юг и запад. Южната половина на езерото е заобиколена от последните височини, които имат изглед на терасовидни равнини и се спускат стръмно към езерото, когато пък към бреговете от северната половина и предимно по североизточна посока се простира низка и равна повърхнина в вид на равнина. На север от езерото стръмно се издига величествената Беласица планина, покрита с хубави гори. Много ясно се очертава нейният връх, който прилича на изкривена линия. От западния край на планината се спуща един клон на юг, който изцяло загражда котловината. От източна страна пък се простира планината Кара-даг. На запад от езерните води се показва Поленин в най-очарователния си вид. Вижда се само част от града, кацнала на една висока скала. По брега и около него се редят черници, смокви, нарове, круши, сливи и др., които още повече усилват шарките на прекрасната картина. Дойранското езеро има кръгла форма, само по североизточна посока е малко продълговато; то е оградено с върхове и планини. Неговата височина не е по-голяма от 148 м над морето, а повърхнината му достига до 43 кв.км. Водата на езерото е бистра, но не толкова, както е на Охридското езеро. Тя има светло-синкав и малко зеленикав цвят. От слабия вятър се набраздява. Бреговете му са плитки от всички страни, а най-дълбоката му част е по средата. Дълбочината му не е измерена, ала според измерванията на местните рибари, достига до 30 м. Водата на езерото е прясна и изобилна с риба. В нея има шаран, сом, белевица и др. Ловидбата на риба става пролет и зиме. Езерото не замръзва. Водата на езерото се изтича в Вардара чрез р. Гьолай. Гърлото на тази река се намира в юго-източния край на езерото. Водата си пробива път през един тесен и дълбок пролом, излиза в Расавското поле, от където тече на югозапад и се излива в Арджанското (Аматовско) езеро – блато. Тук се вливат още няколко малки рекички, и най-сетне водата се изтича в Вардара, близо до с. Аматово. Лете южната половина на езерото се обръща на блато, пресъхва и в Вардар не се изтича вода, та даже и самата р. Гьолай често пъти пресъхва. Пролет, когато се топят снеговете от близките планини, водата на Дойранското езеро значително се уголемява. Водата му се опреснява още от многото бистри поточета, които се втичат в него. Котловината на езерото по форма прилича на четвероъгълник. Тя има умерен климат. Южната терасовидна равнина на Дойранския басейн се пресича при Калин-дере с подобната й Кукушка равнина. Изобщо целият басейн е добре залесен, плодороден и твръдне обработен. Населен е с турци, българи има и много помаци. На езерото е разположен гр. Поленин, турците го наричат Дойран. Къщите му са гъсто наредени по наведения към езерния хълм бряг, дето се оглеждат в сините води на красивото езеро. Изгледът на Поленин от езерото е пленителен. От всички страни се вижда растителност, от всякъде зеленина, а на източната и западната страни се простират хубави лозя. В града има хубава вода за пиене. Градът е населен, според пресмятанията на покойния Васил Кънчев, с 5904 жители. От тях първо място държат българите, а след тях идат турците. За гърци и сърби и дума не може да става. Градът е запазил своя български вид. Българите в турско време са имали основно училище прогимназия и архиерейско наместничество. Голяма част от жителите му се занимават с риболовство.

16 Май 2010 | 12:42 | Агенция „Фокус”