ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Около Гевгели

Забравени страници от българската литература: Около Гевгели

Агенция „Фокус” публикува поредица Забравени страници от българската литература. В тях читателите ще намерят истински шедьоври на известни български писатели, малко известни или не публикувани...

30 Май 2010 | 09:11 | Агенция "Фокус"

Забравени страници от българската литература: Преспа

Забравени страници от българската литература: Преспа

К. Рачев – Габрово Сп. Художествена седмица, бр. 12, София, 27 март 1916 г. „Преспа! Преспа! Крепост славна! Преспа! викнах аз очуден. И през портата държавна... влязох в замъка безлюден”. Вазов Околността на Преспанското езеро обикновено се означава с името Преспа – Горня и Долня. Преспа представя хлътнина, заградена от всички страни с планини. Преспанското езеро се състои от две части: Голямо и Малко Преспанско езеро (Вентрок), отделени едно от друго с тясна пясъчна ивица. При издигане на водата двете езера се съединяват и образуват едно обширно езеро. Големината на Преспанското езеро достига до 338 кв.км., а височината му над морското равнище е 875 м. Неговата дълбочина (54 м.) е много по-малка от тази на Охридското езеро. В края на езерото има блата, покрити с тръстика. Водата на Преспанското езеро не е тъй бистра като тази на Охридското. То е изобилно с риба. На юг от басейна Вентрок се завършва с дълбоко блато, което достига до полите на скалиста стена с два непристъпни върха, които служат за вододел между басейните на Вентрок и р. Девол. Преспанското езеро има оток към Охридското езеро, а Вентрок – към р. Девол. В езерото забелязваме островчета, от които ще поменем: Град, Малък град и Ахил, а от рекичките, които се втичат в него: Ресенската и Бохунската река. Целият басейн на езерото е заобиколен от величествени планински вериги, които му дават вид на една прекрасна котловина. Панорамата, която се вижда от с. Коинско е величествена! На изток склоновете на Пелистер и Баба планина се спущат чак до самите води на езерото. Единадесет села под ред пъстрят тези хубави планински склонове. На югоизток се издига в. Горбец, а на юг се вижда езерното островче Град, което буди стари спомени за бурното Самуилово царуване. Зад него една се вижда южния бряг на езерото, който се слива с синевината на Охридските планини. Окологледът е чудно красив, ала искачиш ли се на по-високо, картината става по-омайна с изгледа на гиздавия Завир, мястото дето се предполага, че водата на езерото отива подземно в Охридското езеро из под варовитата Галичица планина. Преспанската котловина не отстъпва с нищо на Охридската. Едно от най-живописните места на Преспанското езеро е островчето Град, заобиколено с отвесни скали, само от две места има достъп. Островчето издига гордо своята кръгла главица над тихите езерни води и е изпълнено с зелени храсталаци, разрушени църкви и дворци. „Мрамор – стълбове крепиха Царските чертози древни, На предверието бдяха Ваени два лъва гневни”. Тук цар Самуил е почивал, събира воеводите на съвет и на пир. Вековете не са заличили останките от разкошните градини. Срещат се плодовити дръвчета: бадеми, смокини, ябълки, круши, има и лози, които дават сладко грозде. Островчето е безлюдно. Населението на Преспанската котловина е предимно българско, смесено с албанци (мохамедани), има помаци и ицнцари. Главен център на котловината е гр. Ресен, разположен в равнина под склоновете на Петрино планина. През средата му минава пътят Битоля – Охрид. На юг се намират хубави овощни градини. Жителите му са българи, има и помаци. Главният поминък на населението, както в Ресен, така и в цялото поле, е земеделието. Това, което в България са лясковските градинари, в Македония са – Преспанските. Ресен върти слаба търговия. Той е прочут по своето грънчарство.

2 Май 2010 | 09:07 | Агенция "Фокус"