ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Отпразнуването на всенародния ден на българските просветители Св. Кирил и Методий

Забравени страници от българската литература: Отпразнуването на всенародния ден на българските просветители Св. Кирил и Методий

Агенция “Фокус” публикува поредица Забравени страници от българската литература. В тях читателите ще намерят истински шедьоври на известни български писатели, малко известни или не публикувани...

23 Май 2010 | 09:00 | Агенция "Фокус"

Забравени страници от българската литература: Новият химн на Вардара

Забравени страници от българската литература: Новият химн на Вардара

Сп. „Отечество”, 1916 г.Агенция „Фокус” публикува поредица Забравени страници от българската литература. В тях читателите ще намерят истински шедьоври на известни български писатели, малко известни или не публикувани. Ден прекрасен. Нима това е зимен ден? Там в старата наша земя, дебел сняг навярно засипва пътищата, земята, градините. И из улиците на градовете весело дрънчат шейни, а в стаите е топло. Край печките, в които забавно бубути огъня, са насядали нашите домашни и мислят и приказват за нас. Те мислят може би, че страдаме, че мръзнем, че снежни виялици затрупват нас, воюващите и вкоченясват телата ни.- Не знаят те, че това са най-хубавите дни в живота ни. Колко радости, колко любов към нас – в тази многострадала земя! И колко благодат в нея? Ето, на север, при ония, що мислят за нас, е времето на върлуващата зима. А тук – слънцето приятно топли, като през май и навява дрямка. Седя на върха на канарата, надвиснала над Вардара – монотонно шумящ и величествен. Наоколо венец от зелени хълмища, които все по-високо се издигат, а там, зад тях, в далечината, блестят, обвити в снежни преспи, мощните гърбове на титани-планини. Лек вуал от лазурна мъгла ги забуля – сякаш прах от тичинки на нежни цветя се е пръснал. По хълмищата и долините, в дясно на реката – цели села от землянки и палатки, между които непрестанно се движат насам – натам сините фигури на войници. Там кипи живот, там временните жители притурят всеки час ново нещо за своето обзавеждане. А под скалата долу, Вардар тихо си шуми. Мътни вълни се плискат въз брега, мърмоят нещо, приказки разказват – тайнственно и тихо. Не, това е песен – вековната песен на досксорошния роб. И радостна, и жална е неговата песен – на Вардара, който беше роб... Долитат звуци от далеч: - хей, на върха там, над биваците, лъщят тръбите на полковата музика. Плавно и нежно свири валс, и сладък трепет се буди в душата. Но ето, от хълмищата, нейде отвъд Вардара, тихият ветрец на вълни донася звуци и на други музики: ту радостно, затрепват те, заглъхват после и пак изплават – весели, игриви, зовящи към живот. По двата хълмисти брегове на многославната река, две музики братски се приветствуват. Възторжено трептят в въздуха тихите и мелодични звуци, и в някаква нова песен на радост всеобща се преплитат те. Мътните вълни на Вардара пригласят с монотонния си плисък, - О, това е песен нова, песен дивна: - на свободата химн!

25 Април 2010 | 08:24 | Агенция "Фокус"