ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Дойранско (Поленинско) езеро

Забравени страници от българската литература: Дойранско (Поленинско) езеро

Агенция „Фокус” публикува поредица Забравени страници от българската литература. В тях читателите ще намерят истински шедьоври на известни български писатели, малко известни или не публикувани. Сп. Ху...

16 Май 2010 | 12:42 | Агенция „Фокус”

Забравени страници от българската литература: Езеро

Забравени страници от българската литература: Езеро

Антон Страшимиров Дойран, 23 декември 1915 г. По двата бряга на езерото блещят огньовете на враждебните биваци. Но аз съм в безмълвието на нощта сред огледалните води, които отразяват звездите. Душата ми е пред прага на смирението. Само смутената мисъл все още блуждае към север, по гигантските снежни планини. Години текат, минават столетия, а кървавите легенди на Беласица се разрастват. Звездите не слизат на земята, уви, езерото само ги отразява в вечно кристалните си водни струи. Лодката е замряла над тъмни бездни, взирам се в тях и сред блещукането на отразените небесни светила, в мен се вторачват погледи... любими, горящи, жадни за живот и свят погледи. ... Под дълги вежди горят черни очи, ясни като зорница. Незабравими погледи на апостола... Текат днес реки кръви, лесовете шепнат нови легенди на всеки шубрак от Круша, Беласица, Пирин, Благуша, Кожух, всеки камък от тези планини мълви тайнствената легенда на неговия живот – животът на Гоце Делчев! ... Огнен поглед на сини очи, - поглед по горд от челото на Пирин и по-дълбок от езерото. С устрема на х. Димитра полетя той от пазвите на Стара планина, разпери криле над гори и планини и дишаше любов, вдъхваше вяра... Как неотразимо ме приковава и сега – през смъртта – безумният поглед на безумеца Кръстьо Асенов! ... Две хлътнали черни очи, два въглена – трептят брилянтни. Толкова девствен възторг има в тях и пак са тъй остри те, ястребски остри. Той загина с Дамян Груев. Кой кът в Малешевско не шепне още името на Сандя Китанов? ... Метчатетелн поглед под широко чело на волен черноморец! Усмивката му би победила и змията. Как тъжно ме гледа той – загиналият скръбно – незабравимият Михаил Даев! Засмени очи на тих, беззаветен и със странна съдба млад човек. Из недрата на векове бликат тъми и лъжа; Герджикови в Гевгели се обявяват за сърби. Най-младият отпръск от рода е отведен в Сърбия, изучен е и като сръбски офицер – вожд – се явява в Македония да търси народа си. Той го намери, своя български народ, и умря за него, като възкреси правдата в душите на всичките си близки. Загадка на българската душа бе Георги Герджиков. О, десетките погледи на студентческа младеж, събрали се под кърваво знаме от всички родни кътове. Те са пред града на своя млад войвода – Савата Михайлович. И идат орди, - в трепет е Гевгели: почва се неравен бой. И гинат един след друг тридесет златни образи, надежди на земята ни! ... Карай лодкар, отведи дълбоко, окървавиха се водите! И шуми Полянинн, в който майки, жени и деца посрещат ликуващи своите юнаци – своите синове, мъже и бащи, завърнали се от неизвестността на волното изгнание. *** Загаснаха огньовете под Благуш на запад, загаснаха те и под Круша на изток, стихнаха кървавите стонове. Нощта се затаи, и отпусна дъх езерото – то диша. Беласица закрива севера с преспи, които се губят в облаци. И лъхна от там сприя и обля сърцето ми в кърви. Неверница мисъл, която побеждава всеопрощението на нощта! В тази страшна планина израсна и покри гигантските зъбери великанът на Мизия: безвестният син на безвестно луковитско село. Вие не знаете – родени и неродени още там – вие не знаете! И аз ще ви разкажа. Бемвестно от къде и незнайно защо, яви се воинство от сто хиляди, от двесте хиляди. И обковано в страшни доспехи, то заемаше рид след рид от планините на нашата малка, на нашата изстрадана, на нашата окървавена страна. А войнството на земята ни бе далеч на запад: то гонеше познат и презиран враг. И ние бяхме наново пред плен и сеч. Тогава шепата хора – синове на южните ни планини – дадоха страшни боеве. Боевете при Криволак! Кажете Бог да прости Христа Чернопеев, Илия Цирункаров, Димитър Митрушев, Милош Станишев, Майор Стрезов, капитан Кюлюмов, капитан Попов – кажете Бог да прости младите военоначалници на младото македонско войнство! Те победиха смъртта. Те съкрушиха стихията. И откриха зората на свободата и щастието. ... Лети петхилядна отвага срещу ураганния огън на десятки батареи и 17 картечници. Лети и гайди на чело свирят. „Как ще минем, майко, реката Вардар, мътна е, кървава”. А коси ураганният огън; разредените вериги са на 20 стъпки пред вражите окопи, падат един след друг началниците, пада и сам командващият цялата отвага. Тя спира, окопава се, сред трупове, пред вражите байонети и стои като назъбена челичена стена, стои ден, стои пет. На шести ден иде нова вълна и помитат врага! ... Сприята от Беласица раздвижи огледалната повърхност на водите, езерото оживя, блясъкът на звездното небе се изгуби, закършиха се дъги, - те са червени, вериги цели, кървави вериги. Колко много покосен живот, Боже мой! Последен сред труповете се възправя непримиримият кукушанин Станишев. И вика, и зове той напред, - иска и мъртвите да дигне. Но повален е и той. Зазорява се, - редиците стенят. Всуе парламентьори вървят: утесненият враг се бои и не скланя да се приберат падналите. На втори и трети ден стенещите редят. На четвърти ден стене още само един. На пети ден унива и той: - вали сняг, пропива се от кърви, но затрупва. На шести ден летят ураганно ножове, врагът е далеч, над първите повалени редици се стелят други, команди санитари търсят живота сред смъртта и го откриват на 16 стъпки от телените мрежи: последни стенящи из отвагата от първи устрем! Сред мъртви шест дни и нощи, с две рани в снагата, в дъжд от куршуми и в снежна виялица... Доживял! - Бързай лодкар, тегли към брега: езерото се запали, то гори в кървави пламъци!

18 Април 2010 | 11:36 | Агенция "Фокус"