Доц. Ива Христова, завеждащ Националната референтна лаборатория по кърлежово/ векторно преносими инфекции, листерии и лептоспири пред Агенция “Фокус”

Фокус: Има ли данни за увеличаване на броя на ухапаните от кърлежи през лятото?
доц. Ива Христова: Няма официална регистрация на ухапаните от кърлежи. Има регистрация само на заболелите от пренасяните от тях заболявания. Няма данни броят на заболелите да се е повишил. Те се движат в граници, които спрямо предишните две години нямат съществена промяна.
Фокус: Какви са оптималните условия за развитие на кърлежите?
доц. Ива Христова: Оптималните условия са една комбинация, първо, от достатъчна влажност в храстовата растителност и подходяща температура. Тази влажност се осигурява, когато съществуват неокосени, неподдържани райони с тревиста растителност, гниещи клонки и съчки. Затова е особено важно всеки, ако е лично пространство, да разчиства терена, да окоси тревата, за да няма такива райони, в които да се създаде тази храстова растителност и гниене. Другата опасност е, когато навлизаме в паркови места, гористи местности с богата храстова растителност, тъй като условията именно там са подходящи за развитие на кърлежи. Кърлежите не обичат пряка слънчева светлина и висока температура, която ги убива. Затова пикът в тяхното размножение и в тяхната активност е пролет и есен. За нашата страна това е май-началото на юни и след това втори пик - през септември.
Фокус: Какво трябва да знае един човек, който е ухапан от кърлеж? Какво трябва да се направи?
доц. Ива Христова: Максимално бързо кърлежът трябва да бъде отстранен целият, включително и смукателния му апарат. В случай че кърлежът е просто скъсан и смукателният му апарат остане в тялото на ухапания, инфекцията на практика е там и продължава да се предава в човека. Така че максимално бързо трябва да се извади кърлежът, за предпочитане от медицинско лице. Т.е. трябва да се потърси или личният лекар, или хирург, т.е. медицинско лице. Ако пациентът няма шанс в близките часове да намери медицинска помощ, трябва да се опита да го отстрани сам. За тази цел трябва да има подходящи пинсети, каквито и да е пинсети. Това е един съвет към летуващите, към тези, които смятат да се усамотяват далеч от медицинска помощ- нека да имат поне подходящи пинсети. Не се препоръчва кърлежът да се отстранява с мазнина, защото в такъв случай той се задушава. Лесно се отстранява, обаче се крие опасност, която е описана напоследък в литературата, че се връща чревно съдържимо в смукателния апарат. Все едно, че кърлежът повръща при това задушаване. И тогава дори и да не е успял да предаде инфекцията всъщност на практика става това предаване.
Фокус: Какви са опасностите, които се крият след ухапването?
доц. Ива Христова: Най-често се наблюдава просто едно зачервяване, което не е голямо – около сантиметър. То е локалната неспецифична възпалителна реакция. Т.е. това е просто реакцията на организма при ухапването и на това, че кърлежът не е стерилен. Той, бидейки в околната среда, е натоварен с редица микроби. Но това е неспецифична реакция. Не е някакво заболяване. Тази реакция се наблюдава първите два-три дни след ухапването. Другите заболявания - в случай, че кърлежът е заразен с тях, се появяват след инкубационен период от около десетина дни до две седмици, между една и две седмици. Кърлежът пренася редица бактериални, вирусни и паразитни заболявания.
Фокус: Какви са тези заболявания и какви са симптомите при тях?
доц. Ива Христова: От бактериалните заболявания най-чести са лаймската болест и марсилската треска. За нашата страна са регистрирани годишно около 1000 случая от всяко едно заболяване. Лаймската болест започва с локално зачервяване на мястото около ухапването. Зачервяването е голямо – с около 4- 5 сантиметра големина. То не се появява веднага, а след 5 до 10 дни и започва да расте. С всеки изминал ден нараства с по половин сантиметър в диаметър. Най-често ухапването от кърлеж е по краката, в подмишничната ямка, по корема. Това зачервяване е характерно за болестта и се нарича еритема. Не рядко се съпътства с увеличение на регионалните лимфни възли и вече в редки случаи се наблюдава температура, но тя е субфибрилна, т.е. до 37,5°. Леко повишение на температурата има. Може да се наблюдават и преходни болки в костите, ставите, мускулите. Това са болки, които се появяват и изчезват. Не са продължителни, а са намек, че тези именно системи ще бъдат по-късно засегнати. Това е първият стадий на болестта. Има обаче и случаи, в които отсъства това характерно зачервяване, тази еритема. Тогава първият стадий на болестта може да протече замаскирано. След известен период от време – да кажем месец-два, в който пациентът се чувства добре може да се появи и вторият стадий на болестта, който е резултат вече не на въздействие на бактериите в кожата, както в първия, а на тяхното разпространение в кръвния ток и до засягане на някои системи в организма. Като предпочитани системи са нервната система, опорно-двигателният апарат, кожата, очите и сърцето. Това е вече вторият стадий на болестта, когато вече тези болки, за които споменахме, са по-продължителни, в които се наблюдава възпаление на ставите, да кажем, артрит или възпаление по хода на нервите, неврит, възпаление на гръбначния мозък или на обвивките. Но това е втори стадий при нелекуван първи стадий на болестта. Тук е шансът всъщност за ранно откриване на болестта и предотвратяване чрез антибиотично лечение на тези късни последици, които се лекуват по-късно и по-трудно. Болестта има и трети стадий, който се появява, ако вторият стадий не се лекува. Той още по-трудно се лекува.
Втората най-често срещана болест у нас след ухапване от кърлеж е Марсилската треска. Тя е също бактериално заболяване, което е лечимо с антибиотици. Тя започва с висока температура – над 38 °. Появява се дребен пъпчест обрив – включително по дланите на ръцете и по тялото, а на мястото на ухапването се развива характерно черно петно, тъмно петно. То не е голямо, но е много тъмно. Тази болест може да протича много остро и да се наложи хоспитализиране и болничен престой и да се появят редица усложнения на вътрешни органи и системи. Това са двете най-чести болести за нашия регион.
Има и няколко вирусни инфекции. От тях може би най-опасна е Кримската хеморагична треска, която протича също с инкубационен период от десетина дни и тя протича с висока температура и с кървене отвсякъде. Много е тежко това заболяване и се предава чрез кръвта на болните. Т.е. заплашени са и близките на болния и медицинския персонал на обслужващия. Кървенето се наблюдава от носа, от устата, от стомашно-чревно тракт. Смъртността е доста висока – умират ¼ от заболелите. За щастие заболяването е рядко за нашата страна. Около 20-30 са случаите на година, средно.
Фокус: Освен чрез кърлежите, Лаймската болест и Марксилската треска могат ли да се пренасят по друг начин и има ли опасност заразеният с тях човек да предаде болестта на близки и роднини?
доц. Ива Христова: По принцип не. Това са предавани чрез кърлежите инфекции. Докато Кримската хеморагична треска се предава и чрез кръвта.
Фокус: А какви са начините за предпазване от ухапване? Какво можете да посъветвате хората?
доц. Ива Христова: Основното е хората по възможност да избягват места, които са необработени. Ако са в парк, добре е да се движат по алеите. Също да не навлизат в открити и затревени с храстова растителност райони. Ако това се налага, има места има вещества, с които може да се обработи кожата, така че да се отблъснат кърлежите или ако нямат възможност за тях, поне да бъдат с дълги крачоли на панталоните, стегнати на глезена и с дълги ръкави на ризата, които също да бъдат стегнати на китките. Но най-важно е инспектирането на кожата, за да може да се отстранят своевременно кърлежите.
Фокус: Пръскането, което започва сега в София, надежден начин ли е за предпазване?
доц. Ива Христова: Да. Нещата вървят паралелно. От една страна е почистването на тревните площи, от друга страна е пръскането. Но като цяло пръскането е много ефективно и ние през последните години определено имаме снижение на броя ухапани и регистрирани заболявания. От няколко години функционира национална програма за предаваните чрез кърлежи инфекции и това са правителствени пари, които се отделят за профилактика и в тях се включва и пръскането на паркове и градини. Обработването на тревните площи има ефект.
Фокус: Веществата, с които се пръскат тревните площи, вредни ли са за хората?
доц. Ива Христова: Не. Смята се, че са напълно безвредни. Те са селектирани само срещу членестоногите.
Фокус: В районите със смесено население и там, където има ромски гета и се отглеждат коне, има ли повишение на случаите от ухапване на кърлежи ?
доц. Ива Христова: Въпросът е резонен. Но ние нямаме обективен начин да го проследим. Ние имаме връзка с пациентите, които ни търсят. Но тези високорискови групи не ни търсят за медицинска помощ.
Фокус: А при тях дали се пръска?
доц. Ива Христова: Знам, че се пръска в градини и паркове. Персонално при тях не знам.
Росица ГЕОРГИЕВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---