ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Алиосман Имамов: Все още административният капацитет не е на добро ниво, за да усвоява парите от ЕС

Алиосман Имамов: Все още административният капацитет не е на добро ниво, за да усвоява парите от ЕС

Алиосман Имамов, депутат от ДПС, зам.-председател на Подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси Водещ: Очаква се на днешното заседа...

12 Март 2008 | 08:13 | БНР, “Преди всички”

Ще има ли нова наказателна политика българската държава?

Ще има ли нова наказателна политика българската държава?

Миглена Тачева, министър на правосъдието, в интервю за Нова телевизия и “Коритаров Live” Водещ: Започва “Коритаров Live”. Мой гост е сега министърът на правосъдието г-жа Миглена Тачева, с която ще разговаряме както по въпроса кога ще стане възможен разводът за един час, една тема, която може би ще привлече вашето внимание, защото решава като концепция един много сложен въпрос, така също ще разговаряме и по въпроса ще се отнема ли имущество заради дългове, какво ще се промени в досъдебното производство след критиките на Европа, ще има ли нова наказателна политика българската държава и всичко онова, което разбира се произтече от импровизирания ни разговор на живо. Добро утро и добре дошли. Миглена Тачева: Добро утро, г-н Коритаров. Водещ: Първо да ви благодаря за един прекрасен подарък. Това е една книга на Васил Митаков – дневник. Той е бил правосъден министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов. Изданието е доста подробно отразяване на впечатления на Васил Митаков и негови изводи. И може би нещо, което би могло да бъде и общо, макар и в различни времена и епохи, търсенията за реформа в съдебната система не са спирали в България. Миглена Тачева: Да, така е и пред тогавашният министър на правосъдието Васил Митаков е стояла необходимостта от реформа в съдебната система. И той казва – аз бих участвал в едно правителство, което е готово да направи големи реформи в областта на съдебната власт, за да може българският гражданин да почувства правосъдието като нещо неотменно и необходимо. Общо взето сега, толкова години, близо 71 години след това, защото той е бил по това време министър на правосъдието, като че ли стоят същите неща пред нас. Не заради европеския доклад и критиките, а заради нашите граждани, които очакват тогава, когато се извършва престъпление, да има неотменност на наказанието и то да бъде в онези разумни срокове, които ще направят наказанието неотвратимо и с оглед, както пише и в учебниците ни, генералната превенция и всички други неща, свързани с наказателния процес. Водещ: Всъщност, ако удължим с още една минута в разговора ни паралела между времето тогава и времето днес, паралел, разбира се, означава не просто търсене на аналогии, но и открояване на различия... Като че ли ако във въздуха на днешното ни политическо време много силно се носи ароматът на подозрение в корупция, ненаказана организирана престъпност, връзки между държавата и мафията и т.н., на времето нещата не са стояли по този драматичен начин? Миглена Тачева: Ако се върнем в историко-художествената литература от онези години, и там всъщност е имало съмнение за корупция и съмнения има и сега. Аз обаче винаги застъпвам тезата, че говорим много, че има нещо, а тогава, когато трябва да го покажем или всички се скриваме и започваме да казваме – да, някой нещо ми каза, или бягаме от онази отговорност, която всъщност е свързана и със създаването и утвърждаването на гражданското общество. Има едно изречение в сегашния доклад, което отразява задължението на българската държава, което е ангажимент на Министерство на правосъдието в оглед с борбата с корупцията. А то е това да се създаде система от мерки, които да защитават всички онези хора, които, да не кажа, сега не ми идва друга, донасят, че има наличие на корупционни практики и за това, че някой е искал от тях някакви средства. Водещ: Е, информират. Миглена Тачева: Информират, да, да не е думата донасят. Защото така или иначе, ако и сега в сегашния Административно-процесуален кодекс има един текст, който дава достатъчна гаранция за това, но всички европейки експерти казват – това само по себе си не е достатъчно, българският гражданин трябва и държавен служител трябва да е достатъчно защитен, ако той информира за наличието на корупционна практика в дадено ведомство или в министерство, той да има гаранцията, че няма след това да бъде преследван. Още едно нещо трябва да направи българската държава, което е европейска практика и което не е направено при нас. Да има регламентиране на преминаването от държавна служба към частния сектор. Тогава, когато си на определено ниво държавен служител, може да си и висш държавен чиновник, и имаш необходимата информация и контакти и връзки, навсякъде в Европа в рамките на една или две години, периодът е различен, преминавайки в частния сектор да не можеш да работиш в същата сфера на дейност. Заради това, че като държавен служител си имал възможност да добиеш контакти, да добиваш информация, която като частен… Водещ: Вие знаете ли, че току-що ни казвате нещо, за което може би защото е изключително очевидно никой не е говорил публично за него, просто защото е прекалено очевидно, а всъщност това, за което говорите, можем да го илюстрираме със следния пример – служител, от МВР да речем, бива уволнен или напуска, давам този пример, защото е най-драстичен, не заради друго. И намира работа, тъй като той напуска на възраст, когато е все още активен, намира реализация в икономическа групировки. При липса на такъв регламент, за който вие говорите, най-често той отива със своите знания и контакти. И обръща работата си… Миглена Тачева: И информация. Водещ: И информация. И обръща работата си за държавата, която е вършил, срещу дървата. Миглена Тачева: Да, това е така. И това не е нещо, което не се е случвало в практиката. Водещ: Напротив, случвало се е, нали затова го давам като пример. Миглена Тачева: Точно така. Но идеята не е само за това ниво служители на МВР, които са обикновени хранители или стават охранители в икономически групировки, а идеята е от висши държавни служители, дори на ниво заместник-министри и министри на правосъдието. Не на правосъдието само. И министри в кабинета, шефове на държавни агенции. Водещ: Това вероятно ще пресече, ще даде допълнителни гаранции или ще бъде още една стъпка в борбата срещу… Защото и това е своеобразна корупция или е корупционна среда. Но нека да отидем към едно обобщение защо според вас съдебната система е недолюбвано дете на обществото. Защо тя заслужено или незаслужено понася толкова критики в неспособност да върши работата си? Миглена Тачева: Ако видим всички социологически проучвания, включително и последните на прозрачност без граници от преди няколко дни, там като че ли най-корумпирани, по това изследване, са политиците и съдебната система. Водещ: Да, така мислят хората. Миглена Тачева: Така мислят хората. Аз не смятам, че съдебната система трябва да й се прави някакво специално проучване или рейтинг и той да отразява онова, което е в действително, затова защото в един наказателен процес винаги на сто процента подсъдимият няма да е доволен от това, че е осъден. Водещ: Естествено. Миглена Тачева: В един граждански процес, в който има две страни, едната страна със сигурност е недоволна. А понякога и двете са недоволни, ако и двете страни не са получили онова, което се искали от съда. Говоря като ищец и като ответник. Ние правихме през годините, когато аз бях председател на районния съд във Варна, ние правихме едно изследване, в което попитахме n-броя хора има ли корупция в съдебната власт. И те казват - има. И когато ги попиташ, кой, всъщност някой от вас искал ли е… Вие били ли сте страна по дело – бил съм страна по дело, нали такива бяха респондентите. Искал ли е от вас някой подкуп или нещо, каквото и да е? – всички отговаряха с не. Има разминаване между представите за това и приказките за това какво се случва в системата и тогава, когато го питаш конкретно на теб някой него искал ли ти е, влизал си в съда, било служител, било съдия, било прокурор, било който и да е бил от органите на съдебната власт и всички отговарят с “не”. Не мога да скрия, че има определени приказки за конкретни съдилища дори, за наличие на корупционни практики, но това, което ние се опитваме да правим и това, което според мен трябва да случва в държавата е да създадем механизми за превенция, разбира се, плюс механизмите за противодействие на корупцията. Защо казвам механизми за превенция? Затова защото, когато имаше един ясен регламент, той е достатъчно публично огласен. Когато нямаш механизми, в които да застават гражданинът да търси, ще го кажа по по-обикновен начин, вратичка, за да стигне или да реши някакъв собствен, тогава няма как някой на някого да дава нещо. Водещ: Да, в този контекст ли се говори за необходимост от национална стратегия за нова наказателна политика? Миглена Тачева: Националната стратегия или по-скоро разговорите за наказателна политика на българската държава се водят от няколко години, но сега от септември аз създадох консултативен съвет, по наказателно-правна политика, който да очертае на базата на криминогенната обстановка, на криминологичните фактори да очертае какъв тип политика ни трябва. Не напразно има едно изречение сега в междинния доклад на ЕК, че България има необходимост от нов Наказателен кодекс. Аз ще започна от НПК, защото той е сравнително нов и той по някакъв начин отразява новия ритъм на обществено-икономическите отношения, ще мина през закона за изпълнение на наказанията, който също в момента се подготвя в правосъдното министерство и е готов и ще подлежи на една широка професионална и обществена дискусия и ще стигна до наказателния кодекс вече в този консултативен съвет, той апропо днес провежда едно от заседанията си. Ще бъде, вече е поръчан такъв криминологичен анализ, за да можем да очертаем видовете престъпления, това, какви наказания трябва да имаме. В новия закон за изпълнение на наказанията са ограничени типовете места за лишаване от свобода. И наказанията съответно. Не можем да вървим в 21 век с наказания или с престъпления, които са разписвани преди 40 години. Водещ: Така е. Ако трябва да бъде подведено под някакъв общ знаменател всичко това, което е предмет сега на преоценка, какво може да бъде казано с две думи. Европеизация и хуманизация на наказателното право, може би това е епитетната оценка. Миглена Тачева: Да и да кажем плюс адекватност на обществено икономическите отношения. Ако преди системата е била по-репресивна и за най-малкото наказание се е изисквало, за най-малкото престъпление, за най-лекото престъпление дори, се е изисквало наказание лишаване от свобода. Днес ние трябва да направим тази категоризация и да разделим постъпките от нарушенията, от престъпленията и да има адекватност на наказанието, на престъплението, на наказанието. Така няма да имаме необходимост да строим N-брой затвори. Така пък ще изпълним всички онези европейски критерии, говорим вече за хуманизацията, защото и затворниците имат съответните права и те се следят много сериозно и от Комитета за изтърпяване на наказанията и за изтезанията. В тази област имаме съответните препоръки, които трябва да изпълним като българско правителство, като българска държава. Това е най-общата оценка, която трябва да си направим и да разпишем съответните норми. Водещ: Една от критиките в доклада на Европейската комисия беше насочена към работата в сферата на досъдебното производство. От ваша гледна точка какво трябва да се промени? Оправдано ли беше създаването на дознателски апарат и ефективен ли е той? Миглена Тачева: През всичките тези години, 17 години, на реформа ние минахме през дознание в МВР, дознание извън МВР, младши следователски апарат, следователски апарат и като че ли не можахме да налучкаме верния път. Водещ: Ами да. Миглена Тачева: Преди определено време някой някъде пое ангажимент за закриване на следствието. След това Националната следствена служба беше закрита, след това беше възстановена. Водещ: Грешка ли беше това? Миглена Тачева: През призмата на сегашната оценка според мен ние в една определена степен залитнахме по отношение на следствието и сега ще се опитаме да регулираме и да се върнем на мястото, на което трябва да бъде, защото следствието е конституционно разписан орган. Водещ: Това е вярно. Но като казвате и ще се опитаме да го върнем на мястото, на което трябва да бъде. Ясно ли е днес на кое място трябва да бъде, защото то беше на едно място, приплъзна се в една крайност, сега къде би била позицията на баланс? Миглена Тачева: Сега много бързо трябва да обсъдим концепцията, която е предоставена от Националната следствена служба (НСлС) за мястото и за необходимостта от натоварване на следователите, професионалистите следователи, за повече работа. Те имат един определен анализ, който е направен, който е много точен, че в момента те за миналата година са гледали 1 %, са разследвали 1 % от престъпленията. Искането на следователите е да се възложат още конкретни видове дела, ние ще обсъждаме това в Консултативния съвет. И през следващите две седмици така както поех ангажимент към министъра на вътрешните работи Румен Петков ние ще внесем необходимите поправки в Наказателно-процесуалния кодекс много внимателно, защото в доклада на Европейската комисия има две изречения, които касаят следствието. Едното е, че трябва от една страна да се натоварят с повече работа, но от друга, България да не забравя ангажиментите, които е поела. Ние трябва, след като сме, като държава сме защитили една теза и с тази теза сме влезли в Европейския съюз и днес сме част от европейското съдебно пространство, днес да не казваме, ама понеже ние тогава сбъркахме... Водещ: Да и да се върнем обратно. Миглена Тачева: ...и да се връщаме пак обратно. Мисля, че можем да намерим и е намерен необходимия баланс за това следствието да работи в рамките на тази конституционна рамка. Аз не стигам обаче дотук и смятам, че ние трябва да продължим дебата за мястото на следствието, защото не един път съм казвала, че за мен представител на съдебната власт може да бъде само съда. Водещ: Добре. Сега да отидем към теми, които наистина предизвикват масов интерес. Развод за един час, това не е ли много екзотично? Миглена Тачева: Не е екзотично, защото това го има по света, не само в Европа. Освен това от много години в България говорим за въвеждане на брачните договори. Очевидно е, че трябваше да извървим необходимостта от това да осъзнаем какво означава, защото при нас като че ли не е толкова разпространено браковете по сметка и може би сме на този етап на икономическите и обществените отношения, в които това трябва да се случва. С оглед да е ясно, че преди сключването на брака се подписват едни предбрачни споразумения и ще ги кажа, в които се уточнява при евентуален развод имуществото как да бъде разпределено. Водещ: Какво става? Това задължителен характер ли ще има подписването? Миглена Тачева: Не, няма да има задължителен характер. Водещ: Няма да има, който иска. Миглена Тачева: Този, който иска. Разбира се Семейният кодекс е в един проектен вариант. Той е качен на електронната страница на Министерството на правосъдието и аз очаквам и правни неправителствени (...). Водещ: Само едно уточнение много важно. Възможността да има развод за един час обвързан ли е по някакъв начин с предбрачния договор, в смисъл, че е подписан предбрачен договор, улеснява бързия развод или не? Миглена Тачева: Когато имаш подписан брачен договор и той е уредил... Водещ: Всички отношения. Миглена Тачева: ...икономическите отношения след прекратяване на брака разбира се, че това е по-бързото. Но и сега няма пречка, а и след това няма да има пречка за бързи разводи. Не за един час, но в рамките на минимални срокове, тогава когато разводът става по взаимно съгласие, тогава и сега, когато става разводът по искане на страните без произнасяне на съда по вината, когато двете страни със споразумение уредят и личните си, и имуществените отношения и решат как ще се упражняват родителските права. Обикновено това са големите проблеми в един брачен процес. Водещ: Да, когато има сериозно отношение. Ще се отнема ли имущество заради дългове? Също една тема, която сме си отбелязали. Миглена Тачева: Имущество срещу дългове и заради дългове винаги се е отнемало в изпълнителното производство. Въпросът беше, че сега министърът на правосъдието... Водещ: Да се запази, да. Миглена Тачева: ...беше задължен по силата на новия Гражданскопроцесуален кодекс да разпише една наредба за необходимия минимум, който не може да бъде секвестиран, така ще го кажа най-общо, от жилището на длъжника. И там са разписани в тази наредба, ако е едночленно семейство, ако е двучленно, ако е тричленно и министърът на здравеопазването би трябвало да посочи видовете болести, които изискват наличието и необходимостта на още една стая. Водещ: На определена площ Миглена Тачева: Когато длъжникът има само един жилищен имот и той не може да бъде конфискуван до тези размери, които са необходимия минимум, за да може да съществува все пак като човек. Водещ: Като говорим за конфискуване се сещам да ви питам за една оценка накратко. Провали ли се концепцията за Комисията “Кушлев”? Миглена Тачева: Аз имам едно специално становище по отношение на тази комисия и аз съм го изразявала. Водещ: Какво е то? Миглена Тачева: Аз смятам, че тя не можа да бъде натоварена с всички онези очаквания или всъщност беше натоварена с много очаквания, а резултатът не е този. И ние бихме могли да преосмислим на базата на всичките комисии за борба с корупцията, на базата и на Комисията “Кушлев” и на ефективността й, да преосмислим продължаването на съществуването й. С оглед на това, че в крайна сметка... Водещ: Резултати няма. Миглена Тачева: Не само като резултат, а онова, което тя реално може да свърши би могло да се върши успешно и от прокуратурата. Водещ: Ще го преосмислите ли? Миглена Тачева: Да, говорили сме в Министерски съвет на оперативно заседание. предстоящ е да се направи анализ на (...) на комисията. Водещ: И ще бъде закрита най-вероятно. Миглена Тачева: Не знам дали ще бъде закрита. Като видим анализите... Водещ: Но ще има идеи в тази насока? Миглена Тачева: Да. Водещ: Добре. Благодаря на госпожа Миглена Тачева за участието й в “Коритаров LIVE”.

18 Февруари 2008 | 09:09 | Нова телевизия, “Коритаров Live”