Какво се случи с групировките в България след датата 4 февруари 1997 г.?

Красимир Райдовски, директор на пресцентъра на кабинета “Виденов”, Стоян Денчев, бивш депутат от Обединението за национално спасение (ОНС) и бивш главен секретар на кабинета “Любен Беров” и Павел Найденов, баща на Илия Павлов

Водещ: Започва “Коритаров LIVE”. Много се говори през тези дни за датата 4 февруари 1997 година. Ние избрахме малко по-различна гледна точка. Не какво се случи на тази дата, а какво се случи с икономическите групировки след 4 февруари. Гости са ни Красимир Райдовски, директор на пресцентъра на кабинета “Виденов” по онова време, Стоян Денчев, бивш депутат от Обединението за национално спасение (ОНС) и бивш главен секретар на кабинета “Любен Беров” и Павел Найденов, който е баща на Илия Павлов. Добро утро и добре дошли, господа. Само че да започнем с Красимир Райдовски, защото вие дойдохте с един странен голям куфар. Да не би десет години след 4 февруари кабинета “Виденов” и неговите експерти да сте призовани на гара “Север” за отпътуване по местоназначения?
Красимир Райдовски: Не, аз не смея да го оставя, този куфар е на..., как се казваше този човек – Гарелов, Иван Гарелов. Нали Държавна сигурност той непрекъснато се хвали, че му носела куфара, та имам един куфар, който е останал последен при мен, сега съм тръгнал да му го занеса. Та затова си го нося този куфар с мене.
Водещ: А по какъв повод се сещате за нашия колега?
Красимир Райдовски: Като се сещам за Гарелов, се сещам за демагогията, за фалша, за лицемерието. Това са все неща, които обединяват изминалите десет години, изминалите 18 години. Той е една емблематична фигура на този етап...
Водещ: Защо говорите така? Той може да ви осъди.
Красимир Райдовски: Ами, да ме осъди. Ние с него сме много близки приятели, другари по съдба, по оръжие.
Водещ: По оръжие ли?
Красимир Райдовски: Нека да ме осъди. Да, по перо. Аз съм работил преди него в БНТ, само че с камера. Но какво да се прави? Дойде моментът, когато “Държавна сигурност” носеше куфарите на Гарелов.
Водещ: И това е общото между 4 февруари и темата, за която говорим?
Красимир Райдовски: Това е общото за 4 февруари – куфарът на Гарелов. Нали ви казах, това е демагогията, най-вече политическата и социалната демагогия и лицемерие.
Водещ: Да се върнем с кадри към 4 февруари, защото това странно начало, което може би ще отключи специфичен разговор... Така, това е тук на плазмата, ето, вижда се как... Това, разбира се, е 10 януари, не е 4 февруари.
Красимир Райдовски: Ако нямаше 10 януари, нямаше да има и 4 февруари.
Водещ: А това вече също е 10 януари. 4 февруари беше от балкона на Президентството. Господин Найденов, вие сте баща на Илия Павлов, който беше президент на “Мултигруп”. “Мултигруп” финансираше ли по някакъв начин политическите протести по онова време, имаше ли ангажимент към политиката?
Павел Найденов: Не, не е имало такова нещо. “Мултигруп”, специално за нас, смятам, че и останалите, всички, които са си изпълнявали задълженията като корпорации, като хора, които са имали някакъв бизнес, когато успешно са си изпълнявали задълженията и са си..., това може малко така да прозвучи травиално – са си плащали на хората както трябва, не са създавали напрежение по време на което и да било управление на политическа партия, това е нашият принос бил за държавата и за управляващите.
Водещ: Не сте имали преки контакти или ангажименти, някой да е изнудвал “Мултигруп” за пари, например, някоя партия или институция?
Павел Найденов: Аз нямам такова впечатление. И не знам да има такъв случай някой да ни е изнудвал за подкрепа, пари, за оказване на финансова помощ. Не е имало такъв случай.
Водещ: Господин Денчев, според вас, преломна дата ли беше 4 февруари в развитието на групировките в България и как те се отнесоха към събитията? Бизнесът по онова време.
Стоян Денчев: Господин Коритаров, аз не зная дали ще позволите, тъй като вие определяте темата, аз бих определил преломна дата ли беше за българският бизнес. Впрочем, аз нямам представа какви са били групировките преди 4 февруари 1997 г., тъй като съм нямал досег до бизнеса въобще. Но бих могъл да кажа, че 4 февруари внесе едно успокоение в бизнеса, не заради друго, а заради факта, че основните икономически индикатори изведнъж се подобриха. Инфлацията спря, доларът започна да...
Водещ: След 4 февруари.
Стоян Денчев: След 4 февруари. Не мога да коментирам какви са причините за това. Бих могъл, разбира се, но в крайна сметка, първите месеци след 4-и февруари бяха благоприятни за българския бизнес. Аз бих добавил нещо съвсем друго. Един бизнесмен, който, слава Богу, е още жив, Красимир Стойчев по онова време, казваше, че българският бизнес трябва да бъде като риба-лоцман на големите чуждестранни акули. Тогава аз не бях съгласен с тази формулировка. Струва ми се, че с течение на времето той се оказа прав. Сегашният български бизнес се явява като риба-лоцман на големите чуждестранни акули, които идват в България. Това е може би част от т. нар. копрадорски бизнес в компрадорска държава в определен случай. Защото нямаме самостоятелно да решаваме проблемите, които бихме искали да решим.
Водещ: Малко зловещо звучи “който все още е жив”.
Стоян Денчев: Дай Боже да е жив и здрав. Доста от представителите на едрия бизнес в България, за съжаление, бяха убити. Но искам да цитирам една негова мисъл, която, за съжаление, се оказа права.
Водещ: Господин Райдовски, имаше ли връзка между бизнеса и 4 февруари, от ваша гледна точка и имаше ли някакво преразпределение, някакви поемани ангажименти?
Красимир Райдовски: Между бизнесът, т. нар. бизнес, след 1989 г. говорим, нали, не преди 1989 г.,/.../ защото тогава се говореше (...) не знам си още какво. Но преди да говорим за бизнеса, аз искам да правя едно предложение за Шеста поправка в Конституцията. Може ли?
Водещ: Шеста ли!?
Красимир Райдовски: Нали имаме Пета?
Водещ: Четвърта имаме. Предстои Пета.
Красимир Райдовски: Предстои Пета, която е свързана с еди какво си. Да направим едно предложение за Шеста. Примерно, за двойните стандарти, които управляват страната. Защото в един момент се оказва, че едни групировки, т. нар. групировки, за едни управляващи са добри, а след това стават лоши за другите. Общо взето, двойните стандарти са много важни за страната. Аз мога да ви дам един конкретен пример. Вчера вие имахте едно предаване “Темата на Нова”. Там около 30 депутати се оказва, че не са декларирали имуществото си. На мен семейство Костови не са ми едни от най-любимите, но Елена Костова е подсъдима за някакви си 7 000 лв., което е смешно да укрити данъци. Така че това е едно малко отклонение. А връзката между т. нар. български нов бизнес и политическите управляващи и....
Водещ: И 4 февруари специално
Красимир Райдовски: И 4 февруари за мен е безспорно.
Водещ: Това е.
Красимир Райдовски:....финансово.
Водещ: Кой кого е финансирал?
Красимир Райдовски: Т. нар. групировки финансират политическите партии.
Водещ: Кои групировки?
Красимир Райдовски: Всички. Аз имам документи, които 1992 г. доказваха финансирането на президентската кампания на Желю Желев. Около 12 фирми..., “Мултигруп” ние тогава ги дадохме, бяха публикувани в пресата. Аз нося някои неща. Около 12 или 16 фирми, тъй като регламентът беше 50 000 долара и лично тогава вицепрезидентът, докторът на науките, издателят, историкът, колекционерът Димитър Иванов, кой знае защо наречен и Гестапото, ги даде на мен.
Водещ: Кое ви даде?
Красимир Райдовски: Документите. Платежните нареждания. /.../, мисля, че минаваха през Булбанк тогава. Вие може да не знаете. Но ние с Илия, благодарение пак на Димитър, лека му пръст, правихме от време на време срещи и си говорихме до късно за какво ли не. Запозна ме с Илия покойният Митко Иванов. На няколко срещи присъстваше и той, на няколко срещи предпочитахме да не бъде. И добре сме правили, защото по-късно този човек, наречен Димитър Иванов, си позволи да обвини и даде Мултигрупата за пример за корупция в управлението.
Водещ: Според вашите думи е давала пари, така ли?
Красимир Райдовски: Не според моите думи. Според фактите.
Водещ: На Желю Желев.
Красимир Райдовски: Да, за предизборната кампания.
Водещ: Но това е 1992 г. Ние говорим за 1997г.
Красимир Райдовски: След 1991 г. първото правителство на СДС. Не, 1997 г., извинявайте, правителството на СДС, Илия беше на балкона на Народното събрание. След това второто правителство или по-точно първото правителство на бившия цар Симеон, Илия също беше на балкона.
Водещ: И какъв извод правите?
Красимир Райдовски: Изводът се налага от само себе си, че връзката е чисто финансова. Има нещо друго. Всяко едно правителство, всяка една политическа партия с голяма охота ползва финансовите услуги на когото и да било. Лошото е друго, че след това тя забравя, тази политическа партия, добрините, които някой е направил и обръща гръб. Същото става (...)
Водещ: Нека да каже господин Найденов, Красимир Райдовски твърди, че е помагано на кампанията на Желев после и феврруарските събития 1997 г. Имате ли такава информация?
Павел Найденов: Аз нямам такава информация. Но едни млади хора се впуснали да се развиват на базата на пазарното стопанство и това, което представи новото управление в държавата, привлече хората да сътрудничат за преминаването на един строй, от един етап към друг
Водещ: “Мултигруп” помогна на прехода от социализъм към капитализъм.
Павел Найденов: Не, връзките, които се създават между хората и правилното отношение и вземане на решение заедно за излизане от криза, за навлизане по-плътно в икономическите слоеве на държавата и нейното управление, за взимане на кредити, за обслужване на тези кредити – всичко това е доближавало бизнесът с управляващите. Не значи, че там е имало парични взаимоотношения.
Водещ: Андрей Луканов беше близък до “Мултигруп” по едно време, до Илия Павлов. През него има ли някаква връзка и финансиране на вътрешнопартийна опозиция в БСП срещу Виденов?
Павел Найденов: Андрей Луканов е човек, който всички го знаете. Той е с високо самочувствие човек, макар и отпаднало от властта даже, тогава. Той смяташе, че трябва със същото темпо и инерция да върви и да се разпорежда, макар и с капитал, за който няма правото да отговаря. Когато средствата за производство са в ръцете на частния капитал и някой е теглил кредит и го обслужва и отговаря за този кредит, Андрей Луканов имаше навика да се разпорежда.
Водещ: С чужди пари.
Павел Найденов: Да. Или няма значение, че са твои парите, ти ще ги насочиш там, където аз ти казвам. Това го правеше и Виденов.
Водещ: А? Вярно?
Красимир Райдовски: Тук вече аз не съм съгласен. За Луканов съм съгласен, за Виденов не съм съгласен.
Павел Найденов: Ти не си съгласен, но Виденов също смяташе, че не можа да премине той, че средствата за производство са в частния капитал и са на някого си, а не на държавата.
Водещ: Не ви ли използваха Луканов срещу Виденов и обратно?
Павел Найденов: Не е имало такова настроение, ние да се борим чрез Луканов с Виденов.
Водещ: А Луканов чрез вас?
Павел Найденов: Не, единствено там имаше един проблем, който трябваше да се реши. Това е във връзка с “Газпром” и кой да управлява, защото тогава въпросният човек, господин Луканов, също макар и не толкова ангажиран в този бизнес и в тази дейност, продължаваше да се налага и да дава мнение и становище кой как да управлява.
Водещ: Господин Денчев, като слушате всичко това, какъв извод може да направите? Политически ли беше проблемът на февруарската криза или зад него стояха стрити икономически интереси?
Стоян Денчев: Аз пак ще си позволя да ви коригирам. Политически или икономически, бих казал аз и политически, и икономически. Икономически на базата на ситуацията, която съществуваше по това време в България, всички помним големите опашки, независимо, че част от тези протести бяха организирани и подклаждани от определени политически сили, защото това им е работа, да бъдат опозиция. Но в края на краищата, основните икономически параметри на държавата бяха много паднали ниско. Вие си спомняте, че доларът растеше главоломно от ден на ден. Това не може да не окаже влияние на икономиката на страната. Спестяванията на хората изчезнаха, банките фалираха. Това са чисто икономически предпоставки за появяването на тази криза. Аз бих напомнил нещо друго, вие сигурно си спомняте, аз съм сигурен, че сте чели книгата на Патрик Кенън “Залезът на демокрацията” и там той казва, че може би, не може би, а със сигурност трябва да управлява всяко едно общество, политика, администрация и бизнес. Когато става въпрос за бизнес, той говори за частния сектор. И казва, че би могло да има благоденствие в една държава, просперитет дори, но свобода никога не може да има, когато няма частен бизнес. В случаят за политиците той казва, че те се греят на огъня, който администрацията ежедневно подклажда. За съжаление, през януарските събития огънят не беше подклаждан от демонстрацията. Тук таме имаше огньове по пътищата. Но в края на краищата, тези огньове бяха политическа дейност на определени политически сили.
Водещ: Как да си обясним едно събитие, което дойде година или две след 1997г., Кирил Добрев беше задържан с определена сума пари, след това нищо не последва. Има ли връзка това?
Красимир Райдовски: Аз защо правя това предложение за поправката в Конституцията? Това са отново двойните стандарти, парите никак не бяха малко. Парите бяха около неколкостотин хиляди лева.
Водещ: Кирил Добрев...
Красимир Райдовски: Беше задържан с един свой партньор, сръбски гражданин. Легендата беше, че този човек е дошъл в България, за да обменя тази сума пари в неговото чейнч бюро. Тогава, когато сърбите не разрешаваха на свой гражданин да излезе с по-голяма сума от 2 000 марки. Трябваше да сме идиоти, за да повярваме. Обяснението е в топлата връзка между покойния, за съжаление, Николай Добрев и Иван Костов.
Водещ: Каква топла връзка?
Красимир Райдовски: Аз може би и друг път съм споменавал, може би не при вас, някъде другаде се е случвало. Те имаха много добри отношения като двама лидери на две партии, коренно различни и противоположни. Но и двамата искаха да постигнат една и съща цел – власт, управление. Когато в България вреше и кипеше по това време, декември месец, януари месец, се проведоха две тайни срещи, конспиративни срещи. Едната беше на Щъркелово гнездо, другата беше на Копитото между Кольо Добрев и господин Иван Костов. На Копитото срещата се проведе в заведението на братя Джанкови. Там присъстваха още двама души, те са известни, единият от тях беше със своята съпруга. Срещата беше легендирана като семейна среща и по време на тази среща....
Водещ: От къде ги знаете тези неща?
Красимир Райдовски: Чета книги, вестници. Занимавам се, аз съм възрастен човек, пенсионер човек. По време на тази среща, твърдят някои хора, които знаят повече от мен, е, че са постигнати договорености.
Водещ: Какви?
Красимир Райдовски: Вие давате властта, ние няма да се занимаваме с лидерите на БСП, което и стана. Ако си спомняте, имаше един списък, изготвен преди Софиянски да поеме властта. Имаше един център, един щаб, който ръководеше 10 януари, беше планиран някъде октомври месец. Шеф на този щаб беше покойният Божидар Попов. Там имаше и други хора, събираха се ежедневно. Обаче, както беше казал Иван Костов, ние в България всички сме братовчеди. Аз имах там един-двама приятели, които ми разказваха какво става вътре. Дори списъкът на правителството на Виденов, с който трябваше да бъдат наложени запрещенията за излизане от граница, напускане на Република България. Това беше..., на предпоследно място беше моето име, на последно място беше името на Владимир Жеглов, икономически съветник на Виденов. Тези хора в щаба на Божидар Попов дори не знаеха, той беше написан на ръка.На мен ми го донесоха на ръка. Те дори не знаеха единните граждански номера на министрите. И на нас, двамата глупаци, Жеглов и аз, кой знае защо, бяхме вътре в списъка. Противозаконно бяха наложени запрещения (...)
Водещ: А вие помогнахте ли за оформянето на списъка?
Красимир Райдовски: Аз помогнах чрез един мой приятел с някои единни граждански номера. В този списък бяха и имената на моите деца, които бяха малолетни. Което е абсолютно забранено. В този списък бяха имената на детето на Папаризов, Богомил Бонев....
Водещ: Да се наложи запрещение да напускат страната? Това преди събитията ли, преди развръзката ли е правен списъкът?
Красимир Райдовски: Това беше в навечерието на събитията. Не си спомням, от тогава десетина години минаха. Хората са живи. Тези хора, които участваха, с изключение на господин Попов, покойния Божидар Попов, са живи.
Водещ: А как си обяснявате това все пак със Кирил Добрев?
Красимир Райдовски: Обяснявам си на добрата координация, доброто чувство, доброто отношение на господин Иван Костов към покойния Добрев.
Водещ: Тоест, те са знаели, че има нарушения, валутни.
Красимир Райдовски: Доколкото знам, случайно е станала цялата тази история. Защото, ако са знаели, нямаше да бъде задържан. Убеден съм, че нямаше да бъде задържан. След като..., след този малък скандал, който стана, цялата работа беше потулена (...)
Водещ: Тоест, това е взаимен компромис?
Красимир Райдовски: Представете си ако нас двамата със Стоян Денчев ни бяха хванали.
Стоян Денчев: В западните демокрации има така наречения термин, който няма голяма публичност - съдебна ваканция. Може да е имало нещо подобно между двете.
Красимир Райдовски: Не, не. Нямаше никаква съдебна ваканция. Имаше другарска договореност между двама души.
Водещ: Това прилича на доста нездрав компромис, ако е така.
Стоян Денчев: За мен също е необяснима тази ситуация. Аз не зная какъв е случаят с господин Добрев, Кирил Добрев, освен от вестниците.
Красимир Райдовски: И аз от вестниците знам.
Стоян Денчев: Обясненията, които се даваха, не бяха задоволителни, за съжаление.
Водещ: Това каква светлина хвърля върху развръзката? Компрометира ли я по някакъв начин, като компромис на тъмно?
Стоян Денчев: Не бих могъл да направя извод като от един случай, ако действително той е такъв, както го обяснява господин Райдовски. Аз казах, че общата ситуация непосредствено след промяната на 4 февруари се подобри, въпреки че после се стигна до стагнация след първата половина от управлението на правителството на господин Костов. Имахме някакво напрежение в обществото и това напрежение се отпуши след идването на правителството на господин Симеон Сакскобургготски.
Красимир Райдовски: Мога ли да ви прекъсна? Правителството на Костов водеше много по-социална политика от това правителство, което е в момента. Това го твърдя категорично и не се шегувам.
Стоян Денчев : Аз също искам да добавя в това отношение, не че съм защитник на Костов или противник на това правителство, но може би най-добрите години от управлението на България бяха през първите две години на Костов. От икономическа гледна точка.
Красимир Райдовски : Костов се опита да възстанови държавността в България, която, благодарение на този измислен модел на т. нар. преход, беше потурчена и съсипана.
Водещ: Ще се окаже, че хората са били заложници на една задкулисна игра или договорка, как да го нарека.
Красимир Райдовски : Навсякъде е така. Това нещо се нарича политика. Който не иска да играе този театър, наречен политика, той не бива да се качва на сцената. А ние всички останали сме една публика. Режисьорите са двама-трима, а режисьорите са винаги едни и същи.
Водещ: След 1997 г. “Мултигруп” беше под натиск. Правителството на Костов и лично Богомил Бонев, като вътрешен министър, бяха доста конфронтационно настроени. Как да си го обясним това, господин Найденов?
Павел Найденов : Аз смятам, че това е плод на конкуренцията, която също искаше да се движи напред, но с непозволени форми и начини. Тъй като ние имахме доста добър екип по това време и чисто професионално си движеха нещата, извървявахме пътя по-бързо, по-качествено. Резултатите бяха по-добри. Конкуренцията, от своя страна, вместо да се съревновава с нас по този начин, започнаха да пишат писма, доноси. Да търсят помощ от правителството, което управлява.
Водещ: Но тази конкуренция очевидно е била близо до правителството, след като е повлияла.
Павел Найденов : Да допуснем, че е така.
Водещ: Кои бяха те?
Павел Найденов : Всички фирми, които бяха в публичното пространство. Едни по този начин искаха да се доберат и правят и доноси и създават проблеми на по-първата групировка, която и да е тя. Говорим за “Мултигруп” . Това, което е правено от правителството на Иван Костов, да ни проверяват, ние никак не сме били обидени от това. Тъй като от проверките, които се правеха, не е установено нищо. И вътре ние го бяхме (...), ние, аз да съм министър-председател, ще проверявам тези, за които имам сигнали, че не си плащат данъците. И ние даже с голямо удовлетворение останахме, когато всичко това приключи.
Водещ: Какво се случва сега с “Мултигруп”?
Павел Найденов: От това, което се случи, трагедията, всеки си е заел това, което му се полага.
Водещ: Парченца.
Павел Найденов: Имаме си договори за управление с фирма, която управлява останалото в “Мултигруп”. Хората се стараят, управляват добре. Водещ: Но залязва като икономическа империя.
Павел Найденов: Може и така да се каже. Тя е раздробена. Фактически, не е както преди.
Водещ: Има ли яснота по това, кой е извършил убийството?
Павел Найденов: Аз доста активно съм се занимавал с това и съм направил каквото трябва.
Водещ: Можете ли да ни кажете нещо повече?
Павел Найденов: Не, не мога да кажа. Предоставено е на органите на властта.
Водещ: Руснаци ли бяха, сърби ли, българи ли?
Павел Найденов: Това не знам.
Водещ: Но горе-долу имате ли яснота от къде идва?
Павел Найденов: Не. Нямам яснота, тъй като работехме на широк фронт. Контактите бяха много големи с различни държави. И точно кой е поръчковият убиец, кой е изпълнителят засега аз не знам. Но може би това ще се разкрие.
Стоян Денчев: Ако позволите, господин Коритаров. Темата като начало беше бизнесът и политиката, промените в бизнеса. Аз съм съгласен с господин Райдовски, който каза, че такива са правилата на играта. И който иска да влиза в политиката на бизнеса, трябва да мисли. Според мен важен е фактът не как се влиза, а как се излиза. Още навремето Аристотел и Платон казват, че геройство е това човек да влезе обществените дела и да излезе чист. Трябва да се види кой излиза чист от политиката
Водещ: Може ли да се говори за герои около тази дата, защото тук са се вкопчили Първанов и Стоянов, кой какво казал, той бил пръв, кой втори, делят го, както се дели Луната. Все едно си купуват парчета от историята за частна собственост.
Стоян Денчев: Аз не бих казал думата герои, бих казал, че имам пряката възможност да наблюдават това, което се случва. Неслучайно съм озаглавил един мой материал “Докосване до историята”. Аз видях, че в определени моменти, сюблимни за българските политици, могат да се превърнат в държавници. Те го направиха за определен период от време. Те взеха решение, което на всички беше изгодно, беше полезно за България.
Красимир Райдовски : Не бих казал, че е така. Просто историята, според (...) имаше преразпределение на капитала. Кой да управлява един пари за едно по-дълго време и да ги използва лично за себе си. Това, което каза Павел, е абсолютна истина, че “Мултигруп” имаше най-доброто управление от всички. Там беше икономическият елит на социалистическа България. А за да се стигне до истината, трябва да се погледне в зародиша, т. нар. икономически групировки, защото по едно време някой сравняваше нашите години, началото на 1990-те до 1997-1998г. с 20-те години на САЩ. Но там никога не е имало социалистическа собственост.
Водещ: Преразпределението ли беше в основата на това? Идеята за преразпределение?
Красимир Райдовски : А какво, според вас? Какво е, в крайна сметка, политиката. С какво се промени положението на вуйчо в село или моето положение? Да е станало по-добро? Аз съм една класическа извадка от българския народ.
Водещ: Виденов предаден ли беше?
Красимир Райдовски : Навсякъде пише, че Виденов е предаден от свои. Тук наскоро четох едно интервю на Дончо Конакчиев, който беше вицепремиер. И всички негови хора, и най-близките му, и не толкова близки, твърдяха, че Виденов е предаден от свои. А предателството, естествено, се осъществява от свои хора.
Водещ: Значи още продължавате да поддържате тезата за предателството. Добрев не е герой, а предател?
Красимир Райдовски : Аз не бих казал, че Добрев е предател. Добрев беше един много добър политик. Ние с добре се срещахме 1990 г. Това го знае една моя колежка, която беше депутат във ВНС. Тя ни направи първоначалния контакт и с Добрев имахме редовни контакти и си споделяхме информация. Добрев беше друг човек. Той умееше политическата далавера, за разлика от Виденов, който беше и ще бъде изключително праволинеен.
Водещ: А каква е ролята на Първанов?
Красимир Райдовски : Аз съм много малък, за да оценявам Първанов.
Водещ: И хайде, хайде, куфари носите – малък!
Красимир Райдовски : Аз съм физически здрав, защото в един куфар на Гарелов, кой беше, все му забравям името на този човек, там няма и кой знае какво. Лекичък. Аз си спомням друго, че Първанов беше единственият човек, когато се работеше програмата на БСП 1994 г., който беше най-близкият, той беше заместник-председател на БСП и беше най-близкият съратник на Виденов. Те осъмваха до заранта, готвейки програмата. Никой друг не стоеше с него.
Водещ: Ами, винаги е така.
Стоян Денчев: Намесва се една максима, която няма да цитирам, който и да е друг. Ще кажа за себе си, че за неблагополучието на българската политика по това време, а може би и сега, е факт, че държавното управление се използва за място, където някои се учат на управление. Не е нормална тази постановка, не е нормална. Не може човек да отиде и да тръгне жизненият му път на министър-председателско място.
Водещ: Сергей Станишев ли имате предвид?
Стоян Денчев: Имам предвид българската политическа действителност.
Водещ: Те сега са на Белмекен и имат нещо като очни. Очни се казваше, нали? Преподавателска дейност. Благодаря за участието.