Любомир Попйорданов: Алтернативният туризъм е под силното влияние на неблагоприятните тенденции в икономическия ни живот

Любомир Попйорданов - председател на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм пред Агенция Фокус

Фокус: Г-н Попйорданов, как се развива алтернативният туризъм от началото на сезона в България към момента? Какви са тенденциите?
Любомир Попйорданов: Алтернативният туризъм през 2013 г. е под силното влияние на неблагоприятните тенденции в икономическия ни живот и гражданския протест на днешното обществено и политическо статукво.
Фокус: В какво се изразява това?
Любомир Попйорданов: Това се изразява в по-малко пътувания, пътувания на по-къси дистанции от основните туристи дестинации в България, също така и в избор на по-скромни туристически пакети. По отношение на чуждестранния туристически пазар, туризмът с етикета „алтернативен“ е избор преди всичко на туристи от развитите икономики и Европа. Както в много други страни трендът е към увеличаване на индивидуално пътуващите, които сами създават и резервират своето пътуване по най-удобния и икономичен за тях начин.
Фокус: Какво страната ни може да представи като алтернативен туризъм?
Любомир Попйорданов: България не просто на думи, но в действителност е страна на изразени 4 сезона. Приключенията и виното, съчетанието на домашна храна и гостоприемство, пътуванията с кауза, с елемент на солидарност, преоткриването на геостратегическото положение на България и какво то може да ни донесе като продукт, а именно туризъм, свързан с Дунава, с Пътя на Желязната завеса. Каяци, колела, коне, катерене, ски, снегоходки, приключенски пътеки, летене с парапланер, ветроходство, лонгборд по по-малко натоварени пътища. Да не забравяме за ботаническото, орнитоложкото и фаунистично богатство, за археологията извън баналните културни турове, за Пътя на виното извън базисната дегустация, за престоя в една къща за гости, който може да зареди сетивата и сърцето с космична като сила и интензивност енергия.
Фокус: Какъв е интересът към него от българските и чуждестранни туристи?
Любомир Попйорданов: Интересът, както вече казахме, е функция на търсенето и предлагането. България се разпознава от българите като дестинация за пътешествия и приключения, за весело и приятелско прекарване на добра цена. Остава да се опитат някои „нови“ маркетингови подходи, които да придадат на пътуването нещо повече от задоволяване на личното его за природа и приключения. Без излишен патриотизъм, но като подскажем колко всяко наше решение за пътуване е трансформиращо и значимо за местните общности, как всяко такова пътуване е много повече от консумация на един пакет от услуги и като в солидарното земеделие е способно да промени нашия собствен кръгозор, да ни отведе до място, в което бихме пожелали да се заселим за дълго и да продължим професионалния си път оттам, благодарение на интернет. България има нужда от съвременен разказвач на приказки, защото е една приказна страна, която както и в далечната античност не умее да говори за себе си.
Потенциално България има всички предпоставки да бъде лидер като зелена и приключенска дестинация в Европейския югоизток. За това помагат и културното наследство, прекрасно запазената архитектура на много села и градове. В кошницата трябва да сложим и минералните извори, в които след един наситен с адреналин ден през зимата е голямо удоволствие да се потопиш, а през лятото мястото е в планинските язовири и езера.
Eдин отличен български пример и урок за устойчивост е проектът „Зелена къща“ на БААТ. Друг пример от същата категория е организирания от Одисея-ин и БААТ традиционен фестивал-изложение „Зелени дни”.
Фокус: Какви са алтернативите за развитие на алтернативния туризъм у нас?
Любомир Попйорданов: България отдавна е загубила всякакъв ореол на нова, неоткрита или свежа дестинация, което беше все още вярно в етапа на присъединяването към ЕС. И задача на всички в туристическия бизнес е да върнем България в играта, да възстановим интереса. От всички нас зависи да имаме достатъчно интригуващи предложения, залагащи на качеството. Да, държавата също има задължения в този процес, които бизнеса трябва ясно да формулира. Алтернативите са или българският туристически продукт да се удави в царящия в туризма ни дух на безизходица и безидейност, или както досега, българският алтернативен туристически продукт, стъпил на своя си фундамент, който никога досега не се е ползвал от „чадъра“ на властимащите и държавата да продължи напред по своя си път да разбива пъртината пред характеризиращата се като неотличаваща се с нищо дестинация България – констатация от доклад по една ОПРР от 2013г., която ни сервира като за капак „онова лого“.
Фокус: Може ли България да се похвали с начина, по който предоставя алтернативния туризъм, в сравнение с други европейски държави?
Любомир Попйорданов: Алтернативният туристически продукт е на собствен ход вече над 20 години и е доказал своята жизненост и устойчивост. Време е държавата в лицето на Министерство на икономиката да се ангажира с един национален брандинг, в който да се даде приоритет на това лице на България заедно с българската традиционна кухня, класното българско вино, българските води и всичко останало, което може да се обобщи със „здраве“ и вид антистрес програми. Не трябва да чакаме Сърбия, Македония и Румъния да окупират мястото, което ни се полага. В този смисъл очакванията ни към държавните и местните институции са за прозрачност и готовност да работят с местните оператори, с доказаните стопански субекти, които си плащат данъците и на национално, и местно равнище. Защо да не се намери форма техни представители да участват и то за сметка на бюджета в туристически изложения извън България, да бъдат активно ангажирани във вземането и в изпълнението на решенията. Отговорът ни в този смисъл е – няма с какво да се похвалим, но е въпрос само на политическа воля, а не на финанси да постигнем прелом в представата за България, на една последователна и добре защитена пред обществото политика, почиваща на безпощаден анализ къде сме сега.