ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р Иван Христов: Откритият фрагмент от мраморна статуя в залива Вромос вероятно е на божество и прилича на бог Аполон

Доц. д-р Иван Христов: Откритият фрагмент от мраморна статуя в залива Вромос вероятно е на божество и прилича на бог Аполон

Ръководителят на проучванията край Акра, Черноморец, доц. д-р Иван Христов пред Агенция Фокус по повод открития фрагмент от мраморна статуя на голо мъжко божество в залива Вромос, СозополФокус:...

20 Юни 2013 | 06:02 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Емил Иванов: „Градот” край Ракитово е най-добре запазената в мащаб крепост в България досега

Доц. д-р Емил Иванов: „Градот” край Ракитово е най-добре запазената в мащаб крепост в България досега

Доц. д-р Емил Иванов, ръководител на екипа по проучване на крепостта Кулата-Градот край Ракитово, в интервю за Агенция „Фокус”. Фокус: Доц. Иванов, докъде стигна проектът за крепостта Кулата-Градот край Ракитово? Емил Иванов: Проектът стигна до зимно консервиране на проучения терен, като придобитият материал, който се състои от керамика, метални фрагменти, стъклени фрагменти, строителна керамика, се изчисти и се обработва научно от екипа. Тази част, която представлява малки находки, тоест по-ценната част – не големи груби материали като строителна керамика, хоросанен фрагмент, големи железа, отпадъчна шлака, които са безформен материал, но документационен, малките находки са взети в София, за да могат да бъдат обработени на място в консервационното ателие на Националния археологически институт с музей при БАН. Тук имаме такова реставрационно ателие, почистващо на метал, като керамичните фрагменти се обработват лично от екипа, тъй като реставраторите в ателиетата в музеите в София са много заети с материали от други видове разкопки, по-големи, по-мащабни. Ние с нашата компетенция и с курса по реставрация на керамика се справяме с реставрацията на керамиката. До момента са възстановени почти изцяло като форма пет съда. И петте са от една късна средновековна епоха – XIII-XIV век. Иначе масово имаме фрагменти от по-ранен период – V-VI век, което е краят на късно-античната керамика, както и керамични фрагменти от VII-VIII век – славянска керамика. Това е изключително рядко и показва с материално свидетелство това, което дълго време се предполагаше за преходния период между античност и средновековие, а именно VII-IX век. Това предлага една много интересна интерпретация, че след периода на късната античност идващите славяни, които масово се заселват на Балканите и причиняват необратими щети на Византия, заемат селищата, населявани от някогашното тракийско население и буквално ги опожаряват, завземат ги и започват там да развиват свой начин на живот. Като се потвърждава една от тезите от 70-те години на проф. Димитър Овчаров на миналия век, че те едва ли не тук на нашата територия се учат да правят и керамика, това може да се докаже материално чрез намерените керамични фрагменти и съдове от този период. Крепостта Кулата-Градот предлага един много интересен документационен материал за прехода от античност към средновековие. Именно това ще бъде акцентът на тезата при отчитане на проучванията през 2012 г. Фокус: Кога очаквате да бъдат подновени археологическите разкопки? Емил Иванов: В момента тече последният стадий на признаване на националния статут на обекта – културен статут с национално значение. Това ще осигури поне основа за документация и кандидатстване за по-голямо финансиране, тъй като в следващата година започва една стратегия на културата до 2020 г. По нея можем да кандидатстваме за финансиране и така да подновим разкопките през късната фаза на пролетта през 2013 г., когато започват всички колеги с разкопките и когато са изсъхнали терените. Фокус: Какви дейности се предвиждат до довършването на обекта? Емил Иванов: Дейностите са много. Обектът трябва да бъде изцяло разкрит отвътре, да бъдат разкрити два терена, които са обособени, тъй като той попада в гориста местност и изчистването на гората там е един голям проблем. Той трябва да бъде решен нормативно, тъй като попада в Национален горски фонд. С издигането на статут обект с национално значение това ще бъде възможно и тогава ще може по-мащабно да се изчисти и да се проучи. Още сега личи един пръстен около главната цитадела, т.нар. долен град, но това попада отново във вътрешността на крепостта, и една издигната по-горна част с по-правилно разположени помещения, две малки улици, които водят директно към входната кула и оттам е името на крепостта – Кулата. През Средновековието, в османския и възрожденския период и до началото на XX-ти век тази кула се е виждала от населението. Постепенно местното население си отнася камъните надолу като строителен материал. Тази порочна практика продължава и до ден-днешен. През лятото няколко пъти засичах коли, които товарят камъните, свалят ги в града и ги ползват за плочници и за дувари. Това са много добре обработени камъни и могат да служат много добре за материал. Друг е въпросът, че те не бива да бъдат изнасяни, тъй като те ще бъдат нужни при възстановяването на крепостта. Имаме сведение, че това е най-добре запазената в мащаб крепост досега в България. Тя е дълга над 60 метра и достига на места височина 6,5 метра в оригинален вариант. Отдолу първият пръстен, най-ранният градеж до 1,5-2 метра датира от края на V и началото на VI век, от времето на император Анастасий I. Това е просто невероятно, тъй като дори и Гърция не може да се похвали с такъв вид фундамент. Фокус: Какъв финансов ресурс ще Ви е необходим за разкопките догодина? Емил Иванов: Аз тази година бях консултант при подновените разкопки на крепостта Урвич край София, ръководители са Николай Овчаров и Бони Петрунова. Аз имах задачата да консултирам при разчистването и проучването на църквата и на стенописите. Там за работа на 20 души с научния персонал тази година бяха отпуснати 60 000 лева от Столична община, като се оплакваха, че това е крайно недостатъчно. Миналата година имаха отпуснати 150 000 лева и отново се работи мудно. Тези терени са трудни за обработка, има нужда от няколко научни специалиста, няколко археолози, които наблюдават на групи работниците от достатъчна материална база, от място, основаване на малко депо, фургон или постройка, в която да се събира материалът, за да не се губи време. Всичко това предполага големи средства. Годишно там ще бъдат нужни минимум 100 000 лева, за да може да се работи цял сезон. Тогава вероятно за две-три години максимум тази крепост ще може да блесне и да изкарва един солиден туристически доход, както се направи на Перперикон. Крепостта трябва да бъде социализирана и да може да служи като ресурс за развитието на местния туризъм – културен и религиозен. В края на месец ноември отивам на една конференция за развитие на културния туризъм и стратегия за културния туризъм в Европа, която се провежда в Солун. Аз съм подготвил един доклад, в който давам за пример именно долината на Чепинското корито със своеобразните фактори, които са налични там – природен, културен и религиозен. Това, според мен, е един блестящ пример в европейски контекст за развитието на туризма. Там може и трябва да се работи, защото това е едно прекрасно кътче на България, както и цяла Тракия. Фокус: Участват ли доброволци в разкопките край Ракитово? Емил Иванов: Да. В крайна сметка три-четири години проучваме крепостта предимно на доброволчески начала и с човешкия ресурс, който е отпуснат от Община Ракитово – работници по временната заетост. Яница ТАНЕВА

7 Ноември 2012 | 17:06 | Агенция "Фокус"