Социологът Кольо Колев: До тук преобладаващата картина, според социологическото изследване, е да се даде шанс на правителството да работи

Социологът Кольо Колев, директор на Агенция „Медиана”, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-н Колев, на база на изследването, което е провела Агенция „Медиана”, голям ли е процентът хората, които искат правителството да подаде оставката си и кога от анкетираните?
Кольо Колев: 28 % от анкетираните искат избори тук и сега. Разбира се, не са мнозинството, но съвсем не са малко. Мнозинството биха предпочели друго решение, но все пак 28 % са доста хора. Като цяло 60% от хората казват, „абе, да заработи”; някои от тях поставят времеви граници. 18 % казват - „да работи една година, пък после ще видим” или „пък после да има избори”, а други 42 % - „да работи, пък като видим как работи, тогава ще решим, дали да има предсрочни избори. До тук преобладаващата картина, според изследването, работи по следния начин: Да, правителството започна с фал старт, но все пак трябва да му се даде възможност да заработи, пък тогава ще се види”.
Фокус: Какви са хората, които анкетирате и каква е системата, по която правите изследването, за да е обективно?
Кольо Колев: Когато казвам, че 28% не е малък процент, което означава, че тези хора когато ги попиташ те скачат и настръхват. Вчера видях например един трогателен надпис сред протестиращите „Ние сме народа”. Хората вярват, че те са народа, а останалите не съществуват, но те съществуват. Ще ви кажа каква е методиката, за да се види дали съм излъгал. Изследването е проведено в периода 27 юни – 1 юли 2013 г. с 998 души от цялата страна тип „фейс ту фейс”. Която иска организация, може да дойде в агенцията, ще я допусна до картите, ще и осигуря бюро, компютър. Ако иска, може да си ги брои на ръка, ако иска маже да си ги качва на компютъра. Ще и предоставя и обхвата на методиката, извадките и всичките тези неща, защото „когато кралят не харесва тази пиеса”, както е казал Шекспир, то значи тя не му е в интереса. За тези, които не е в техния интерес, тези резултати никак не са малко, както казах.
Фокус: Според изследването, можем ли да определим дали хората са объркани или имат ясно изразено искане?
Кольо Колев: Народът.. хората... Кои хора? Има едни хора, други хора, трети хора? Има едни, които искат избори, тук, сега и веднага. Например, голяма група от тези хора са симпатизантите на ГЕРБ, които разбираемо търсят своята форма на реванш. Следващата най-голяма група от тези хора, в размер на една четвърт - 25 % - са хората, които по принцип не гласуват, и не са отишли на предишните избори да гласуват. Те казват, че не виждат, за кого да гласуват независимо, че искат избори тук и сега. Виждате, „варненския феномен”, където хората се палеха, мятаха, и когато дойде време за гласуване и нищо. Така че - едни хора са наясно какво искат, а други съвсем не са.
Фокус: Кои са водещите партии според изследването, ако сега се проведат избори, и с колко процента?
Кольо Колев: Протестите и всички неща, които наблюдаваме в момента, не работят за нито една политическа формация. Всички партии, в това число и парламентарно представените, губят - БСП, ГЕРБ, "Атака". Най-силен е спадът като че ли при ГЕРБ. БСП губи, но губи значително по-малко отколкото ГЕРБ и в този смисъл те си променят местата. БСП е с 20%, а ГЕРБ е с 19%. При едни реални избори това може да се обърне и пак остава днешната картина не се появява политическа алтернатива. Независимо от това кой ще бъде първи или втори, много трудно може да се състави стабилно управление срещу значимо парламентарно представителство. Още повече, че след всичкото това нещо е напълно възможно да имаме „варненски феномен”- изключителна ниска избирателна активност. Един месец след изборите това отново ще доведе до протести - как хората не са представени в това загубено Народно събрание и пак ще продължим по същата система, а именно спирала на политическа нестабилност и недоволство, което не може да се изрази в пряко политическо действие.
Фокус: На какво се дължи това, че БСП на моменти излиза пред ГЕРБ?
Кольо Колев: На това, че ГЕРБ се срива стремително надолу, защото до голяма степен те бяха партия на властта. Извън властта започва да се руши тяхното монолитно единство. Вътрешните протести на разслояване на ГЕРБ са очевидни. Както в Пловдив, така и във Варна, атаките срещу Цветан Цветанов и Искра Фидосова. Съвсем естествено това дава отражение. Въпреки чудовищната грешка и безумния ход за номинацията на Делян Пеевски за председател на ДАНС, БСП губи, но губи по-малко. При това положение, съвсем естествено се получава това обръщане на нещата между първата и втората политическа партия.
Фокус: А какви са процентите на другите партии?
Кольо Колев: ДПС е в традиционната си позиция, те не са загубили нищо особено. Атака губи, заради този алианс, в който участва заедно с БСП и ДПС. Партията на Меглена Кунева „Движение България на българите” е традиционно на 4-процентната бариера, а партията НФСБ е в традиционното състояние както пред изборите, СДС И ДСБ са на 1% - 1,5%. Затова казвам, че не се забелязва някаква политическа алтернатива, нещо което да даде нови условия при решаването на задачата за властта. Когато нямаме нови условия за решаването на задачата, ще постигнем отново същия резултат.
Фокус: При едни евентуални избори ще остане ли ПП „Атака” в парламента?
Кольо Колев: Три месеца преди изборите, на 12 май резултатът на ПП „Атака”, беше от порядъка на 1,5% - 2%, както го показаха не само от Агенция „Медиана”, а и от другите агенции. „Атака” успя много бързо да се мобилизира, така че в крайна сметка постигна 7,3 % на изборите, което е един доста добър резултат. Така че, да ги зачеркнем с лека ръка и да кажем „не край с тях” не е много сериозно. Друг е въпросът, че при едни предсрочни избори е възможно да наблюдаваме в парламента две националистически партии, две „атаки” - на Валери Симеонов и на Волен Сидеров. Решаването на задачата за политическата стабилност тогава ще бъде още по-жизнерадостно.
Фокус: Дали могат да се променят тези резултати, така че малките партии да влязат в управлението?
Кольо Колев: Разбира се, че е възможно да се променят. Към момента виждаме едно насипно състояние. Да, може би е възможно някой да извади виден харизматичен лидер, който да поведе напред нещата; за сега просто не се вижда. Например партията на протеста „Демократична гражданска инициатива”, да възможно е да се появи, но към момента за тази партия са казали, че искат да гласуват 1,2%, а пък и тя самата партия не се вижда и не се появява. Улицата продължава да казва какво не иска, но не казва какво иска.
Фокус: А кои са политиците, които са с най-висок рейтинг според изследването?
Кольо Колев: На първо място е президентът Росен Плевнелиев-50% – 52%, на второ място е столичният кмет Йорданка Фандъкова - около 40%, на трето място малко парадоксално е Пламен Орешарски - 38 %, на четвърто - Сергей Станишев с 32% и на 5-то място Бойко Борисов - 30 %. Парадоксално е, че Пламен Орешарски е трети. Независимо от протестите, независимо, че се иска оставката на неговото правителство, той има изключително висок рейтинг за тези условия, може би се дължи на факта, че той не е лично обвиняван за номинацията на Делян Пеевски. Зад нея се привижда повече политически игри и ходове, а не директно негова вина. Той е по-скоро въвлечен в това. Орешарски винаги е имал имиджа на високоуважаван човек и не само в ляво, ами и в дясно. При това положение, невключвайки се в общия крясък той запазва относително висок рейтинг.
Фокус: На какво се дължи рейтингът на президента Росен Плевнелиев?
Кольо Колев: Когато всичко бушува и се клати наоколо, хората имат нужда от някаква относителна стабилност. Президентската институция създава видимост на нещо стабилно. Ако в крайна сметка се сбият, и се скарат, и се стигне до предсрочни избори и всичко останало, и нова каша, президентът ще назначи служебно правителство и нещата ще се оправят. Това е вероятно причината, поради която президентът Росен Плевнелиев се ползва с подкрепа. Основната причина е непрякото противопоставяне между политическите субекти.
Цветелина ПЕНЧЕВА