ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Кольо Колев: Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност само засили общественото недоволство

Кольо Колев: Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност само засили общественото недоволство

Социологът Кольо Колев в интервю пред Агенция „Фокус” с коментар за проведеното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, протестите в страната и исканията за па...

21 Юни 2013 | 06:00 | Агенция "Фокус"

Социолозите Боряна Димитрова и Кольо Колев за това какво се случва в средата на предизборната кампания

Социолозите Боряна Димитрова и Кольо Колев за това какво се случва в средата на предизборната кампания

Боряна Димитрова, социолог; Кольо Колев, социолог в интервю за предаването на БНТ "Денят започва" Водещ: Добро утро отново, здравейте. Аз съм Жени Марчева, вие сте със сутрешния блок на Българската национална телевизия. Мои следващи гости са социолозите Боряна Димитрова, „Алфа Рисърч” и Кольо Колев, „Медиана”. Здравейте. Боряна Димитрова: Здравейте Кольо Колев: Добро утро. Водещ: „На попрището жизнено в средата намерих се в лесно по-тъмен по зла чест”. Така започва „Божествена комедия” на Данте Алигиери. Какво се случва в средата обаче на кампанията за президентските избори и за местния вот, разбира се. За това ще поговорим с вас двамата. Какъв беше отпечатъкът на трагичните събития случили се в пловдивското село Катуница върху хода на тази предизборна кампания. Боряна Димитрова: Ако ме питате директно за изследвания, които да могат по сравнително обективен начин да покажат, какви са влиянията, защото те не са еднозначни. Може да допуснем, че в различни социални групи. В хора, които са по-въвлечени в проблема и такива, които са по-отстрани. Вероятно е различен отзвукът. За жалост до този момент нямаме такива ние проучвания. В началото на следващата седмица ще стартираме последното вече преди края на кампанията изследване. Водещ: Което ще долови? Боряна Димитрова: Което ще долови, още повече тези неща във времето се усещат. Две неща ми се иска да кажа. Едното е, че така, както беше в първите дни фокусът силно насочен към събитията от медии, от граждани и така нататък. И като, че ли имаше и едно желание да се отиде отвъд сензационността отвъд напрежението да се потърсят причините и оттам нататък евентуално в един следващ момент да се търсят едни по-последователни стъпки. Защото без да влизам сега в подробности това е проблем, който е трупан с години. Сега избуя, сега изригна по повърхността. Със сигурност това е трупан с години. това, което наблюдавам сега в средата на кампанията е един опит като, че ли да бъде маргинализиран, да бъде оставен настрани. И като, че ли забравен. Не само заради кампанията. Кампанията ще мине, ще отмине, ще започнат отново нормалният политически ход. Все пак, струва ми се доста опасен този синдром в България. Тогава, когато има някое трагично събитие всички се фокусираме, говорим. След това, какви са решенията и не го говоря само за това събитие. За катастрофи, зад които се оказа, че стоят поредица несвършени действия. Говора за тази на автомагистрала „Тракия”. После, просто, забравяме и не виждаме и усилия, не виждаме прожектори, които са насочени, какво точно е свършено. Водещ: Сама да кажа, че тук е нашата роля, поне така си мисля. Боряна Димитрова: Така е. Водещ: На нас журналистите да питаме, независимо дали е кампания, дали кампанията отдавна е преминала. Без значение как се нарича президентът на страната и кой е кметът на града в който живеем. Боряна Димитрова: Абсолютно вярно. Аз мисля, че това е на всички, които участваме в осмисляне на публичния живот е да не живеем със забравата. Защото много лесно нещата се забравят, трупат се следващите. А тогава, когато забравяме най-близките си трагични събития или поводи за размисъл. Тогава много бързо влизаме в едно общество на амнезия. Водещ: Господин Колев, белезите, които Катуница постави върху тази кампания? Кольо Колев: Боряна говори за сериозните неща, а именно, какво ще прави оттук нататък. Това е един цирей, който бра, бра, бра в продължение на години. Много умни хора говореха, чакайте ще се направят така в общи линии нещата като, че ли се замитат винаги под килима до следващия труп. Но това са сериозните неща. Това, което е палеативно, което ще се отрази просто на изборите най-вероятно това ще бъде така малко повдигане на гребена на национализма. В този смисъл позавехналия атакизъм и Волен Сидеров така ще успеят все пак да извлекат някакви дивиденти. Няма никакво съмнение, че съвсем не са малко хората, които реагират първосигнално – а, тука, циганите, давайте на сапун и всякакви такива безумия. Това, естествено работи в тази насока. Водещ: Колко обаче ще качи неговият резултат? Кольо Колев: Вижте, незначително на фона на опасния пожар, с който тези хора си играят. Три месеца може би преди да се случат нещата в Босна е отиваш и нищо не виждаш. Да, тези хора си живеят заедно, всичко е много точно, те си помагат взаимно. И, просто след три месеца изведнъж избухва нещо страшно и страната се удавя в кръв. Така, че да, ще вземе един-два процента отгоре. За сметка на това е изключително опасно заиграване. Да се надяваме, че обществото като цяло не само политическият елит ще прояви достатъчно мъдрост, за да успее. Да не замете просто проблемът под килима, а да търси и в бъдеще решаване. Водещ: Възможно ли е обаче Катуница не само като конкретика на събитията случило се в това пловдивско село, а по-скоро като метафора на несбъдването на несправедливостта, на очакването на оная справедливост? Кольо Колев: Като израстъците на обществото ни. Водещ: Да, та може ли това като цяло да отблъсне избирателите и по някакъв начин да повлияе на избирателната активност на предстоящите избори? Хората да кажат, защо да ходя да им гласувам, както беше модерно едно време да казваме, като аз не живея в справедлив свят, няма справедливост? Кольо Колев: Вижте, това ще се изрази по два начина, разбира се. От една страна разочарование, разбира се. Казват си, какво иде, какво да им гласувам, то все едно и също. Дали безнаказаност, дали дерибейщина, някакви си правят, каквото си искат. Няма власт, няма сила, която да ни защити. Която да застане на страната на обществото. Да, това е от едната страна, но от друга страна пък ще има и другият процес. Казват си – хайде, писна ми. Съответно ще има и прилив на хора, които ще искат да гласуват. Ще искат да гласуват наказателно, разбира се. Водещ: Госпожо Димитрова, може ли това да удари наистина избирателната активност на 23 октомври? Боряна Димитрова: Вижте, дали удря или не избирателната активност зависи коя от двете тенденции надделяват. Защото ние сега сме в едно като, че ли неравновестно положение, някакъв хребет, някакво било. Имаме да, много ясна проява. Между впрочем, тогава, когато коментирахме преди двадесетина дни нашето последно проучване тук в студиото аз казах, тогава още нямаше Катуница, нямаше такива събития, казах, че на повърхността са обществените нагласи изглеждат достатъчно стабилни. Нали, вижда се, колко стоят зад управляващата партия, какъв е потенциалът на останалите. Изглежда, че няма някакво значимо движение през последните три-четири месеца. В същото време обърнахме внимание на факта, че от една страна е икономическата проблематика, икономическият песимизъм. От друга страна чувството за несправедливост и усещанията, че в страната продължава и то сериозният проблем с корупцията. Се явяват онова подмолно течение, което не можем да бъдем сигурни, не знаем по какъв начин ще избие, но то има два варианта. Наистина ако надделее песимизмът и отчуждението – спад на избирателната активност. Това ние сме го наблюдавали в България на немалко избори. Спомняме си навремето този известен израз, че българите отидоха за гъби. Това беше израз на същото това. Тогава, когато не виждаш някаква алтернатива, хората се отдръпват. Но при положение, че има по-силно катализиране на настроенията, възможност за някаква промяна, тогава съвсем категорично и избирателната активност се вдига. Спомнете си 2009 година. Нали, тогава, когато желанието да се противодейства на един модел така описан символично от Ахмед Доган за бацила, който е във властта вдигна рязко избирателната активност. Така, че въпрос е наистина бих казала и на кампания. Ще си позволя, може би нататък. Водещ: Да, по-конкретно? Боряна Димитрова: Не искам да съм дълга, но ми се струва, че една от задачите на кампанията, това е да фокусират, говоря на президентската и на кметските кампании, да фокусират вниманието върху реалните алтернативи, върху реалните проблеми и върху възможностите на хората да търсят изход. Защото кампанията остава така, както до момента ми изглежда, мозаечна. Тук някой в един сутрешен блок, в някой следобеден, в един вечерен, така, че кандидатите не се сблъскват един срещу друг. И не могат да изясняват, не могат да артикулират тезите си. Всеки от нас е убедителен като говори сам със себе си, е най убедителен. Но ако имаш отсреща си опонент, който те кара да развиваш тезата си, който те кара да търсиш още аргументи това е добро и за теб като бъдещ управленец, говоря за нашите кандидати, това е добре и за хората. Това нещо не ми се струва, че се случва в кампанията. Водещ: Конкретно, сега ще дам думата и на господин Колев. В това същото изследване, което току-що цитирахте, давате много сериозна преднина, значителен аванс на кандидата на управляващата партия Росен Плевнелиев. Боряна Димитрова: Да, така е. Водещ: Оттогава обаче имаше и приятелски огън на вицепремиера Цветан Цветанов, имаше и Катуница. Ето, от вчерашна дата пък са упреци отново ос средите на левицата за нечестно, непочтено забогатяване на Росен Плевнелиев. Той слава Богу имаше тук възможност лично да даде отговор на тези неща. Но така или иначе тези атаки съществуват. Какво е характерна наистина за кампанията на Росен Плевнелиев, смалява ли се тази дистанция между него и евентуалният втори. Боряна Димитрова: Току-що казах, че ние ще направим изследване, което сега ще стартира понеделник-вторник, другото са спекулации. Ние никога не сме се занимавали с това да казваме. Ние направихме тогава, когато не беше нашето изследване, направихме едно експресно – блиц. Отразили сме го коректно, казвайки, че не става дума пак и за национално представително, но с по-малка извадка. Където поне първите данни сочеха, изнесохме ги тогава, че самият Росен Плевнелиев не е понесъл негативи от приятелският огън, така да го наречем. Защото, все пак в една силно корупционна среда, каквато е българската, хората оцениха най-позитивно фактът, че той не се е поддал на пряк или косвен натиск и не е дал искания подкуп. Това по отношение на моментната ситуация. Дали следващите стъпки, които вървят и водят до натрупване и ще има някакво движение ще можем да видим непосредствено преди, а не бих се учудила и да ги видим едва в урните. Защото част от хората не толкова охотно споделят политическите си възгледи. Днес цитирате, аз не можах за жалост не можах да го чуя цялото интервю на Росен Плевнелиев в студиото идвайки насам. Струва ми се, че едно от важните неща при кампанията специално на Росен Плевнелиев, че тя е съсредоточена под знака на кампанията на ГЕРБ. Срещи, отделни неща, размяна на реплики с хора, нормални срещи и по-малко разговори, по-малко възможност да се чуе, да се разберат от хората вижданията за президентската институция. Той дава заявка, че има сериозни виждания за това как да реформира, какво да направи, но това като, че ли остава в момента на заден план. Водещ: Господин Колев, за вас характерното за кампанията, в кампанията на Росен Плевнелиев? Кольо Колев: Вижте, въобще не мога да не се съглася с Боряна, че това, което наблюдаваме е един много някак си много далеч от това, което разумните и мислещи хора наричат кампания. Тук няма дебат за политика. Тук не се говори за политика. Какво прави президентът, защо ние е по-добре да изберем този за президент, а не онзи. Смисълът е да не говорим въобще за политика. В едно ваше предаване тези дни просто се потресох. Там кандидатът за кмет говори сякаш се явява за президент, друг се явява все едно ще бъде министър на вътрешните работи. Вижте, истинският дебат е по темата. Защо, какво прави президентът, защо ни трябва този президент. Вместо това, ще ви кажа. Няма да кажа кой от кандидатите беше, но дебатът изглеждаше. Репортаж, който аз слушам и един от кандидатите се среща с избиратели. Репликите са следните – ох, какви сте ми милички, ей сега ще ви дам автографче. Земьо, отвори се. Това беше. Това е кандидатпрезидентската кампания. Водещ: Тоест, смисъл по лекота на битието? Кольо Колев: Тук целта на занятието е едва ли не да се плъзне по повърхността, да си съберем своите партийни редици и те да гласуват като един, без да знаят за какво, откъде, как. Това е нещото, което ми прави много неприятно впечатление в тази кампания. Боряна Димитрова: Тъй като казахте лекота на битието да довърша само същинската фраза – непосилната лекота на битието. Понякога тази лекота става непосилна. Кольо Колев: Вижте, това е много неприятно и характерно за българската политическа действителност. По принцип всеки избор е един образователен процес и би трябвало да бъде. Избирателите трябва да се образоват все повече и повече. Защо избираме, как избираме, какъв е дебатът, защо в крайна сметка. Да направиш информиран избор. Вместо това се пускат някакви шарени балончета, колко сте ми милички, ей сега ще ви дам автографче. Ах, цветенца, ах, живи цветенца. Цитат от същия този. Водещ: Извън тези топли гами, които обрисувате с думи, добър и силен ли беше ходът на БСП да издигне за вицепрезидент Стефан Данаилов или си е чиста проба популизъм? Боряна Димитрова: Вижте, проблемът, аз ще говоря чисто социологически. Това, което бяхме наблюдавали в изследванията за потенциала на кандидата на БСП Ивайло Калфин показваше, че той сериозно беше мобилизирал, не докрай, но сериозно мобилизирал електоратът на левицата, електоратът на БСП, но на практика не може да излезе извън този електорат значима. Сигурно има някакви отделни хора, които биха гласували, но не можеше да излезе. Струва ми се, че издигането на Стефан Данаилов е опит в тази посока. Да се отиде отвъд тясно партийния електорат и да се търси една по-широка подкрепа на хора, които го идентифицират било носталгично с времето на популярните в миналото, „На всеки километър”, сега с нови сериали, с неговият така, бих казала доста популярен имидж в обществото. Това е опит да се търси, да се разширява социалната подкрепа. Дали в момента се отива натам към разширяване предстои да видим, но неизбежно по мое мнение беше разчетено като търсене. Защото това, което не можеше да постигне като потенциал Калфин практически беше постигнато. Водещ: Предрешено ли е според вас сега в средата на кампанията, че балотажът ще е между ГЕРБ и БСП? Тоест, между Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин? Кольо Колев: Вижте, когато две седмици преди изборите да се казва предрешено, някак си винаги ми е било малко смешно. Винаги напомня прочутият случай с президента Петър Стоянов и Първанов. Вижте, в тези неща няма предел. Особено в този тип избори, където все пак има мажоритарен момент, където в крайна сметка хората гледат и човека. Просто, с една дума можеш да сринеш това, което си правил в продължение на един месец, на два месеца. Така, че няма нищо предрешено. Да, към момента изглежда най-вероятно водещата двойка е господин Плевнелиев и господин Калфин. Госпожа Кунева е малко по-назад, но никога не бих. Водещ: Никога не казвай никога? Кольо Колев: Имаме достатъчно много примери за обръщане на нещата. Има все пак две седмици. Водещ: Нищо не ми казвате със Стефан Данаилов? Кольо Колев: Стефан Данаилов според мен е доста удачен ход. Да, той все пак е една малко или много е легенда и за моите родители ако щете, вероятно и за вашите, за страшно много хора. Естествено се търси решение на социалната база, но аз не мисля, че това ще реши, че в крайна сметка това ще реши изборите. Това, което ще реши изборите са чисто икономико-социалните въпроси, Катуница и това, което седи зад нея, икономиката, просрочените кредити, задържаните заплати, подготовката за зимата, цената на газта, цената на дървата. Всичките тези неща, ето, това ще реши въпросът. И голямото питане дали това ще гръмне до изборите или пък ще се изрази в пасивност. Боряна Димитрова: Няма една единствена тенденция, няма една единствена тенденция в обществото. Не можем така абсолютно прозрачно да кажем ето, водещата тенденция е тази и нищо друго няма значение. Наистина под повърхността, която изглежда по-спокойна битуват множество тенденции и техният сблъсък в крайна сметка и определя и резултатът от изборите, а обикновено тези сблъсъци стават най-интензивни. Усилват се хората, започват да мислят много по-интензивно върху изборът, който да направят наистина през последните десетина дни преди изборите. Така, че важните решения тепърва ще предстоят. Кольо Колев: Само като пример ще ви кажа. На последните избори, когато гръмна историята с господин Доган, ГЕРБ и така големият пик. 650 000 човека бяха решили дали и за кой да гласуват в последните 24 часа преди изборите. Това показват резултатите от екзит пол. В същия ден 400 000 човека бяха решили. Сутринта става и той още не знае. И в течение на деня отива и гласува. 400 000 човека, нали си представяте за какво става въпрос. Водещ: Моля ви съвсем накратко, той като времето ни изтича, но все пак някои думи, които характеризират и кампанията на Меглена Кунева. Доколкото все пак ако съберем резултатите от всички социологически проучвания правени досега, това ще е тройката, нали така – Плевнелиев, Кунева, Калфин? Боряна Димитрова: С три думи, кампанията на госпожа Кунева започна доста рано. Тя имаше време това, което знаем така и от съобщения, от отразеното в медиите доста активно да обиколи страната, да се срещне с доста хора. Така, че това е нейн според мен безвъпросен плюс, защото имаше шанс в тези месеци да мине, да покаже своите тези, възгледи виждания. Второто нещо, което прави впечатление, това е, и което неведнъж е дискутирано, че липсата на ясна партийна подкрепа пречи на мобилизацията. Госпожа Кунева да кажем така има много симпатизанти, но по-малко гласоподаватели. Това е големият проблем на този тип кандидати, поне така, както се очертава в българския политически живот. Кольо Колев: Най-големият проблем при нея е, че тя според мен изглежда прекалено мека за българската политическа действителност. Водещ: Трябва ни нещо по-хард? Кольо Колев: Не, просто, тя е един мек, европейски възпитан човек. Човек, който не удря с юмрук по масата, не се бори със сенките от миналото и с някакви такива неща. Но като, че ли все пак българската политическа действителност е малко по-грубиянска. Боряна Димитрова: И с риск да изпадна в съвсем друга посока да кажа нещо. Тъй като съвсем наскоро беше госпожа Дилма Русеф в България. Обикновено, когато се кандидатират жени за президент, за най-високо, успяват да събудят в по-голяма степен или да стъпят на нишката на женската солидарност , а госпожа Кунева остави тази нишка настрани, влезе строго в политическите обувки, да мобилизира и тази част от избиратели. Водещ: Благодаря ви. Съжалявам искрено, че не можахме да поговорим за битката за София, въобще за областните градове, за местните избори, което е също толкова важно, както и президентските. Само да кажа, че според вчерашно изследване на „Алфа Рисърч” вероятността в София да има балотаж се засилва. Боряна Димитрова: Засилва се. Това искам да кажа, че има тенденции. Не е решено, но все пак има по-голяма вероятност отколкото преди месец-два. Водещ: Благодаря ви. Боряна Димитрова и Кольо Колев, това са двамата наши събеседници, с които слагаме точка на работната седмица. Аз ви пожелавам приятна събота и неделя. Ще се видим в понеделник. Останете със „Светът е седем”.

7 Октомври 2011 | 09:46 | БНТ, "Денят започва"