Ана Стратиева, библиотека „Христо Ботев” в Кишинев: Искаме да запазим българщината в Молдова

Ана Стратиева, директор на българската библиотека „Христо Ботев” в Кишинев, Молдова, пред Агенция „Фокус”

Фокус: Г-жо Стратиева, миналата година библиотеката направи 20 години, каква е основната цел, с която работи толкова години?
Ана Стратиева: Нашата библиотека е културен център, който събира българите, живеещи в Бесарабия в Молдова. Най-малката част от нашата работа е тази да предоставяме на хората книги за четене. Ние искаме да запазим българщината в Молдова. Не сме малко хора в Молдова, в Кишинев българите също не сме малко хора. В библиотеката сме събрали книги, издадени от бесарабските българи. Няма значение дали е научен труд или стихосбирка, събрали сме всички книги на бесарабските българи, които са издадени тук. Една от най-старите е от 1990 г., но не е най-старата, има и по-стари. Правим презентация на всяко ново издание. Една от последните презентации, която беше тук, е на Иван Грек на книгата му, издадена на три езика. Тя е за историята на Южна Бесарабия и е нееднозначна. Имаше много спорове по нея, защото засяга политическата ситуация, оценка на минали събития, свързани с българите в Бесарабия.
Българите в Бесарабия издават книги от много години. Имаме стихосбирки на Георги Барбаров, нашият съвременен най-известен поет, чиито хумористични стихове наричат барбаризми. Заели сме се с библиографска работа и сме направили библиография на творчеството на Георги Барбаров. В интернет сме публикували библиография на литературата, която има в нашата библиотека, на Христо Ботев, чието име носим. Също така работим по създаване на библиография на литературата за Руско-Турската война, която все още не е завършена. За Руско-Турската война имаме повече от 200 заглавия.
Фокус: Има ли поводи за събиране на повече хора в библиотеката?
Ана Стратиева: Провеждаме празници, кръгли маси, посветени и на българските празници. 3 март е рожденият ден на нашата библиотека и освен това – 3 март за нас е свят празник. На 22 септември, когато е провъзгласена българската независимост, също се събираме. Празнуваме и празниците като Коледа, на Великден хората се събират предимно в къщи. Нашият ансамбъл „Въгленче” всеки петък се събира в библиотеката на репетиции. В ансамбъла участват до 15 деца. Ансамбълът съществува вече 15 години, негов художествен ръководител е Ана Пагор. Тя е голям ентусиаст. Ансамбълът няма отникъде никаква материална поддръжка, само самодейност. Тя ходи много по селата, събира български песни, събира български носии, останали от нашите баби.
Фокус: Какъв е интересът към курсовете по български език в библиотеката?
Ана Стратиева: От две години в библиотеката се провеждат курсове по български език. Те са много популярни и продължават от септември до май. Провеждат се всяка събота и неделя, и за деца, и за възрастни. Имаме две преподавателки – Надежда Василевна Кара и Елена Владимировна. Това са най-добрите наши професори в Молдова по български език и литература. Провеждат се уроци по история на България, водени от Николай Червенков, голям специалист. Надяваме се и догодина да спечелим този проект и това ще бъде за трета година.
Правим презентации на нови книги, издадени от Академията на науките в Молдова. В книгите има и български, и украински, и гагаузки, и молдовски, и цигански приказки, само че са преведени на руски език, за да могат всички да ги прочетат. Когато бяхме на презентация в Академията, те ни подариха комплект от книгите и за презентацията им в библиотеката каним децата от Българския лицей. С Българския лицей в Кишинев ние сътрудничим много тясно и всеки път, когато организираме мероприятие за деца, ги каним.
Фокус: Как се финансирате?
Ана Стратиева: Библиотеката е общинска и финансово се издържаме по този начин. В града има няколко национални библиотеки: българска, гагаузка, украинска, полска и руска. Миналата година нашата библиотека стана на 20 години.
Голяма част от книгите са дарение. Когато беше създадена, получихме голямо дарение от Националната библиотека на България. След това, когато идват някакви български делегации, ако донесат някакви книги – благодарим. Сред най-търсените заглавия са тези за история на България. От това се интересуват повече по-възрастните. Много се чете българската класика и българската художествена литература.
Фокус: Вие как попаднахте в библиотеката?
Ана Стратиева: Аз съм завършила руско училище, в университета съм се учила на руски език, зная само бесарабски български диалект. Не мога да пиша, нито да говоря грамотно на български. За първи път бях в България в Стара Загора, в Пловдив. Върнах се много впечатлена, от българите, от природата, от всичко. Върнах се влюбена в България. Вторият път бях в София, чувства се, че София е голям град, тежък град, хората са много, по-напрегнати са и не така приветливи, както в малките градове.
От десет години работя в библиотеката. Предишната директорка Нела Мурашова вече е пенсионер. Тя има 40 години стаж в тази библиотека и от тях – 17 години откакто библиотеката е българска. Аз съм българка по произход, не съм от Кишинев, родена съм в юга на Молдавия, в едно българско село Стояновка. Имам библиотечно образование, така се случи, че дойдох в Кишинев, и когато отидох в администрацията и казах, че имам библиотечно образование, ме приеха с разтворени обятия. Знаете, че парите, които плащат в библиотеките не са много големи и малко са младите хора, които искат да работят в библиотека, но това е проблем навсякъде, не само при нас.