Д-р Асен Анастасов: Държавата няма никакво желание да се занимава и да контролира траурно-обредната дейност

Д-р Асен Анастасов, председател на Българската траурна камара, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Д-р Атанасов, каква беше причината да се отбелязва специален ден на работещите в траурно-обредната дейност и откога е тази традиция в България?
Асен Анастасов: Миналата година поставихме началото и забихме пирона в календара като обявихме Ден на професионалната общност на заетите в траурно-обредната дейност. Това е една професия като всички останали в света, но е много специфична и далечна на хората до момента, в който им се наложи да използват тези услуги. Нормално е подобно нещо да се случва. Тази година го направихме за втори път и се надяваме да го превърнем в традиция, всяка година, първия петък след 9 май да празнуваме Деня на работещите в траурно-обредната дейност. Получава се подвижен празник, но сме решили да е в петък, защото седмиците ни са доста натоварени.
Фокус: Колко са траурните агенции в страната и тези, които членуват в Българска траурна камара? И откога съществува камарата?
Асен Анастасов: Като се има предвид, че само в София са 200, може да се каже, че в страната са над 1000, но не мога да кажа конкретна бройка. В Българската траурна камара членуват седем организации, а самата камара съществува от 2011 година.
Фокус: Какви са основните проблеми в бранша?
Асен Анастасов: Основните проблеми в бранша са свързани с това, че законодателството е пръснато в различни закони и наредби, а също така и с това, че никой не се интересува от спазването му. Никой не контролира и съществуващите нормативни изисквания и това дава възможност за много злоупотреби.
Фокус: Какъв е процентът на сивия сектор в бранша?
Асен Анастасов: Определено нерегламентираните траурни агенции са проблем. За точен процент на сивия сектор трябва да се вземе информация от НАП. Чакаме да приключи една много голяма проверка в тази област, която тече от началото на годината и се надяваме да споделят резултатите официално. Трудно е да се каже точен процент. Сивият сектор е труден за измерване, но там могат да се вземат само косвени данни и да се направят някакви предположения по средни стойности на едно погребение, но е съвсем различно когато едно погребение се прави в град и когато се прави в село.
Фокус: Как се решават проблемите с нерегламентираните траурни агенции? Има ли начин за контрол над тяхната дейност?
Асен Анастасов: Има начин, но трябва желание. Държавата няма никакво желание да се занимава. Най-простият пример е това, че в България се извършва превоз на покойници с какви ли не автомобили – като се започне от специализирани, предназначени изцяло за това и повечето от тях са регистрирани както се изисква по Закона за здравето, те са обекти с обществено предназначение, но това не пречи да се извършва превоз на покойници с бусове, леки коли, и други. Когато става въпрос за транспортиране на един покойник от едно село до някое друго място, това е доста по-трудно за контрол, но когато от болниците излизат покойници с какви ли не коли, просто Здравно министерство няма желание, чрез регионалните си подразделения да извършва контрол. Те не се интересуват от гробищата, по изискванията на Наредба 2 на Министерство на здравеопазването гробищните паркове трябва да бъдат оградени с ограда. В Плевен например, гробищата са в окаяно състояние, може да се влезе отвсякъде.
Фокус: Има ли нужда от законодателни промени в този сектор и изобщо има ли закон, който да регламентира само нея?
Асен Анастасов: Конкретен закон в България няма. Колеги от друга браншова организация миналата година много упорито искаха и бяха внесли в Народното събрание проектозакон, който не беше много добре направен и затова отпадна от дневния ред на парламента. След това се случиха и предсрочните избори. Много по-важно от това е, една инициатива, която ще поставим на дневен ред – след изборите да организираме една кръгла маса, на която да поканим Националното сдружение на общините, защото във всяка една община има гробище, представители на вероизповеданията, на държавата, на Министерство на здравеопазването и да коментираме концепцията за развитието на тази дейност в България. Оттам ще трябва да стигне до това необходимо ли е да има някакъв нормативен акт, който да събере всички неща, свързани с нея – трябва ли да бъде закон или е достатъчно постановление на Министерски съвет, което да регламентира основните принципи. Практиката в света е следната – тъй като навсякъде се уважават специфичните особености на териториалните общности, навсякъде е оставено в ръцете на местните власти да регламентират нещата в собствените си общини. В Италия, където често ходим и имаме много контакти, всяка една провинция има регионални наредби, които регламентират дейността. Има един Кралски указ от преди повече от 70 – 80 години, който поставя основните принципи, оттам нататък всяка провинция поставя регионални нормативи, които се спазват. Факт е, че в България нещата куцат, няма достатъчно изисквания, има нужда от регламент на още неща, а дали трябва да бъдат оформени като закон или не, това е друг въпрос. Най-важният въпрос е, че няма спазване на съществуващите, защото и в момента има съществуващи нормативи, които не се спазват и никой не контролира спазването им.
Фокус: Разкажете накратко за събитие в гр. Трявна, което се състоя по повод Деня на работещите в траурно-обредната дейност.
Асен Анастасов: Събирахме се, за да коментираме тези проблеми, за които говорим, потвърдихме още веднъж нашето виждане за нуждата от подобен ден, това че трябва да утвърждаваме в обществото съществуването на такъв ден и съществуването на такава професия, защото има хора, които дори не знаят.
Фокус: Какво е отношението на обществото към работата на траурните агенции? Срещате ли се с предразсъдъци в работата си?
Асен Анастасов: Ако трябва да говорим за обществото като цяло, може би става дума по-скоро за негативно отношение. Негативно, защото съществуват множество не само нерегламентирани агенции, но и практики, които не са добри. Съществуват практики на корупция в медицински заведения, практики, при които лекарят, отивайки да установи смъртта, основната му задача е да докара траурната агенция, с която той работи и това води до негативни нагласи. Като цяло отношението на по-голямата част от хората, които са използвали услугите на погребални бюра е добро. Може да се каже, че 80-90% от хората, използвали услугите на погребални бюра, са доволни, отделен въпрос е, че нивото на погребалните бюра е различно – едни предлагат едно, други – друго, но хората в повечето случаи, не могат да го оценят и не знаят какво могат да получат. Ако сте се возили само на Трабант, няма как да разберете какво е да се возите в Мерцедес. Малко се знае, тези 45 години всички традиции са отишли на кино. Партията и Социалистическите правителства са се опитали да направят други неща, но всъщност в това положение всичко е било унифицирано. Бавно и постепенно се връщат нещата, ако до преди 20 години на всяко второ погребение се правеше граждански ритуал, сега на всяко второ погребение се прави църковен.
Фокус: Какви промени на погребалната обредност се наблюдават в последните години?
Асен Анастасов: Все повече и повече хората използват свещеници за погребението.
Фокус: А по принцип не би ли следвало да се използват?
Асен Анастасов: Защо, ние сме православни християни, особено ако човек е кръстен е нормално да бъде опят.
Фокус: Какви са тенденциите в надгробните паметници – какви паметници се предпочитат от клиентите?
Асен Анастасов: Тенденцията е, че кризата се отразява във всичко. Любимо ми е като ми каже някой познат – вие за какво се оплаквате по време на кризата имате повече работа. Да, ние имаме повече работа, но работим за по-малко пари. Хората просто икономисват и бюджетът, който отделят за погребение, е по-малък от този, който отделяха преди две години. Средната стойност на едно погребение е паднала.
Фокус: Как варират цените?
Асен Анастасов: За Плевен е едно, а за София е друга, а за някое село ще е трета. Средната цена на едно погребение за Плевен е около 400 лв., а ако прибавим и изкопаването на гроба е 500 лв. Това зависи от самия град. Има неща, без които не може. Можем да вземем цветя за 10 лева, за да приключим едно погребение, а може да вземем и за 100 лева. А може и изобщо да не взимаме цветя, да отскубнем едни от двора и да приключим с разходите за цветя. В същото време, обаче едно изкопаване и погребване, ковчег са нещо, без което не може. Изкопаването в Плевен е 60 лв., а има градове, в които това изкопаване стига до 200 лева. В Свищов изкопаването е 170 лв., а в Габрово е 270 лв. Трябва да питате кмета на Свищов как калкулираха, че едно изкопаване на гробно място струва 170 лева. Става дума за един кубик пръст, който двама човека го копаят в най-лошия случай за два часа. Това струва 170 лева, дори общината не ги е облякла с работно облекло като хората. Само за лопати е разходът. Представете си за каква печалба става дума. Това нещо го прави общината, не частни предприемачи, за които битува представата, че те са изедниците. Навсякъде в страната изкопаването се прави от общините. Те не разрешават на частни лица и фирми да извършват тази дейност, което е много странно, при условие, че вие плащате за тази услуга, вие не можете да си изберете от къде да поръчате услугата. Не може да си изберете от къде да си купите хляба, само от общинската хлебарница.
Фокус: Има ли проблеми с гробищните паркове?
Асен Анастасов: Навсякъде има нерешени проблеми с гробищните паркове. Съществува статутът от преди години за вечното ползване на гробищните места. Има платени много места за вечно ползване, на които няма наследници-живи, останали в България и те са платени. Има нужда от преосмисляне на тези неща, има нужда от преосмисляне на устройството и начина, по който се извършват погребения.
Фокус: Навлязла ли е вече кремацията в България или все още се предпочитат традиционните погребения?
Асен Анастасов: Не бих казал, че е навлязла кремацията в Българи изобщо. Единствената сериозна причина да се случват кремации, особено в София е това, че когато кремирате ваш близък, вариантът да положите пепелта му на Централни софийски гробища е реална, макар че скоро спряха. Има вариант в гробищните ниши на Бояна. Друг вариант е да отидете в Бакърена фабрика, която на нищо не прилича. Това е на практика една косвена принуда. Има две неща, които за да се случи кремацията, трябва подкрепа от държавата, от църквата и от обществото и трябва да се говори в тази посока. Кремацията е малко странична от Православието, църквата не я отрича публично, но не се и толерира. Аз съм виждал в Лондон гробища за урни в централна градска част в ъгъла на един парк. Пепелта от кремация е минерален остатък. Ако в Южния парк в София Столична община отдели 300-400 квадрата, които даже са много, за оформяне на едно такова урново гробище, колко хора, които живеят в района на Южния парк, ще предпочетат само заради това да кремират близките си? Аз мога да ви кажа, че ще са много. Нищо не пречи урновите гробища да се впишат в градската среда, защото гробищата са част от зелената система на града.
Зорница ПОЛЕГАНОВА