Андрей Ковачев: В сряда ще се реши дали и кога в Комисията по вътрешни работи и правосъдие ще обсъди подслушването в България
Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев в интервю за Агенция „Фокус”
Фокус:Г-н Ковачев, вярно ли е, че Европейският парламент ще разглежда случая с подслушванията в България, какъв е процесът там, следи ли се?
Андрей Ковачев: Следи се от една част от българските партии, които участват на изборите и които искат да пренесат предизборната кампания в Европейския парламент. Затова те поискаха – това са либерали, социалисти и част от крайната десница поискаха да има дебат в пленарна зала на Европейския парламент по отношение на случая с подслушванията в България. Ако беше решено този дебат да се случи, щеше да се проведе след изборите, през следващата сесия на Европейския парламент. След като това не мина на Председателския съвет, същите хора поискаха това да се случи в Комисията по вътрешни работи и правосъдие, което първо заседание е на 6 или 7 май, което е преди изборите в България и което би било груба намеса в предизборния процес в България, както и в независимото разследване, което се води в България. Ние от ЕНП смятаме, че това е недопустимо и аз съжалявам, че тези представители на българската политическа класа – от БСП, от партиите, които са в либералната група и от заместника на Фараж по този начин да се опитват да злепоставят отново и отново България, особено по едно текущо производство. Това е намеса, натиск върху Прокуратура, следствие, който те се опитват да упражняват чрез Европейския парламент. Следващата седмица в сряда ще бъде срещата на координаторите на Комисията по вътрешни работи и правосъдие (ЛИБЕ) към Европейския парламент ще се вземе решение дали и кога ще бъде включена точка в дневния ред за обсъждане на така нареченото „досие по подслушванията” в България. До тогава няма никакво решение. Тези упражнения, които чухме от вчера от определени политически лидери, включително г-н Станишев и дори г-н Костов, се обаждат и обясняват, че такова решение има, не такова решение няма. Следващата седмица ще се разглежда такова желание на български представители в Европейския парламент за изслушва по тази тема в Комисията по вътрешни работи и правосъдие.
Фокус: Има ли някаква реакция от стана на останалите членове на Европейския парламент, обсъжда ли се този въпрос?
Андрей Ковачев: Както ние, така и другите български представители са информирали в своите политически групи колегите си за това, какво се случва в България, за процеса, който се води от Прокуратурата по анонимния сигнал на г-н Станишев. Така че те са информирани.
Фокус: Имали някакъв отзвук? Коментира ли се или просто знаят, че такова нещо се случва и за сега няма някакви реакции?
Андрей Ковачев: Реакциите са принципни. Принципите в една правова държава да има върховенство на закона и всички институции трябва да изпълняват законовия ред на страната. От друга страна трябва да се остават независими такива институции, като Прокуратурата, за да вършат своята работа без политически натиск от политически партии или лидери и най-вече без опити за извличане на политически дивиденти от това разследване, което се води, защото винаги имаме презумпцията за това, че всеки е невинен, докато не се докаже чрез независимия съд друго.
Фокус: Във връзка с идеята за създаване на Европейска прокуратура, мислите ли, че тя би се занимавала с някакви подобни случаи, ако се наложи? Като цяло има ли нужда от създаване на такава прокуратура?
Андрей Ковачев: Нужно е създаването на Европейска прокуратура, но не за да замества Националните прокуратури, а за да координира работата на Националните прокуратури на страните-членки, особено по въпроси, свързани с трансграничната престъпност, организирана престъпност, корупция, европейска и континентална корупция. Така че никой не може да си представи, че една Европейска прокуратура ще замести отговорностите на Националната. Не, тя ще бъде координиращо звено по особено важните дела, свързани с трансграничната престъпност. Това е, което е замислено да бъде в компетенциите на Европейската прокуратура, както има и Европейска централна банка, която координира работата на държавите-членки, особено тези, които са в еврозоната и други такива наднационални институции. Хубаво е да има и аз подкрепям идеята за създаването на Европейска прокуратура.
Фокус: Идеята на тази Европейска прокуратура е ако има престъпление на територията на две страни от Европейския съюз да се води едно разследване и един процес? Как ще се процедира, ако престъплението е на територията на страна-членка и трета страна, запознат ли сте с идеята?
Андрей Ковачев: Зависи от правните договори между страната-членка и Европейския съюз и третата страна. Зависи коя е третата страна и какви са нашите правни взаимоотношения с нея. Не може да бъде еднакво за всяка страна. зависи дали е страна-кандидатка, дали е страна с договор за асоциация или е съвсем трета страна, с която Европейския съюз няма такива договори за правна помощ. Европейската прокуратура е като начало за страните от Европейския съюз. Желанието както на България, така и на повечето страни от Европейския съюз е да има правни обвързаности за правна помощ с много други страни, които са особено в близко съседство. Нека си спомним за актуалния проблем с терористичния акт, който се случи в Бургас и за това, че ние искаме подкрепата на Ливанското правителство що се отнася до идентификацията на участниците в този атентат. Това означава, че ако имаме правни взаимоотношения или правна помощ със съответната страна по-бързо биха протекли нещата. България има договор за правна помощ с Ливан и изпращаме много поръчки за хора, които се издирват. Този договор улеснява борбата с организираната престъпност и тероризма.
Фокус: Споменахте атентата в Бургас, има ли някакви коментари за него или са поутихнали нещата вече?
Андрей Ковачев: Този случай беше повод в някои страни-членки, особено големите –Великобритания, Германия, Франция да се заговори за това, че ние трябва да водим дебат дали Военното крило на „Хизбулла” трябва да бъде обявено за терористична организация или не. Темата е много деликатна, защото самата организация „Хизбулла” участва с двама министри в правителството в Ливан и колегите тук смятат, че това би дестабилизирало ситуацията там. Никой няма ползва от един дестабилизиран Ливан, особено и що се отнася до ситуацията сега в Сирия. От друга страна трябва да сме принципни, ако наистина има на територията на Европейския съюз такива данни за участие в терористични актове свързано с „Хизбулла”, то ние ще се отворим очите и ще има последици. Нека си спомним и случая в Кипър, където беше предотвратен такъв терористичен акт и в съда беше доказана връзката на Военното крило на „Хизбулла” с подготвяните атентати в Кипър.
Зорница ПОЛЕГАНОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Евродепутатът Андрей Ковачев: Препоръката за общо честване на общата история с България влезе в доклада за напредъка на Македония за 2012 г.
Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев в интервю за Агенция „Фокус”.Фокус: Г-н Ковачев, какъв доклад за напредъка на Македония по пътя й към Европейския съюз прие Комисията по външни работ...
Андрей Ковачев: Всяка инициатива, която е свързана с подаването на ръка, е добре...
Андрей Ковачев: Ако БСП е на власт, може да има опасност от загубване на средств...
Андрей Ковачев: В интерес на всички е България да има стабилно правителство
Андрей Ковачев, председател на групата български евродепутати в ЕНП и заместник-председател на Комисията по външни работи в ЕП, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус” Водещ: По инициатива на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент бе отбелязана тържествено 70-годишнината от спасяването на българските евреи. Наш събеседник е Андрей Ковачев, председател на групата български евродепутати в Европейската народна партия и заместник-председател на Комисията по външни работи в Европейския парламент. Как премина инициативата? И какви са отзивите след нея, г-н Ковачев? Андрей Ковачев: Изключително емоционално и наистина това не е клише. Изключително емоционално премина отбелязването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи в Европейския парламент. Отзивите на моите колеги, особено колегите от Германия - там бяха господин Ханс-Герт Пьотеринг, бившият председател на парламента, заместник-председател на парламента, господин Виланд - те бяха много искрени, първо за това, че наистина не са знаели какво се случило в България и как българското гражданско общество е успяло със задружни усилия на църквата, на част от политическия елит – 43 народни представители от тогавашното Народно събрание да спрат конвоите, тръгващи за окупирана Европа, където да бъдат ликвидирани по заповед на Хитлер и българските евреи. Това не се е случило. България успя да саботира тогава с куража на тези хора, които са застанали срещу злото, депортацията на българските евреи. Господин Пьотеринг има една инициатива от няколко години. Тя е за постоянна Къща на европейската история в Брюксел и след като свърши отбелязването на годишнината, в присъствието на господин Плевнелиев, той ме помоли да предам информацията или да направим така, че това да се отрази непременно в Европейската къща на историята, която през 2014 година ще бъде открита в Брюксел. Водещ: Това как ще бъде отразено? Андрей Ковачев: По начина по който беше отразено и сега на изложбата – от българска страна дойде началникът на държавните архиви в София и той според мен той е правилният човек, който трябва да предаде тази информация по най-академичен исторически верен начин, коректен начин на Къщата на европейската история и тя да получи своето място в тази Къща на европейската история. Защото спасяването на евреите от пределите на България е важна за Европа постъпка, мъжествена постъпка в черни за Европа времена. Водещ: Тя е и уникална. Уникална е, защото в българския парламента са се държали речи в защита на евреите тогава, когато в хитлеристката окупирана Европа е било немислимо дори това да се случи, а евреите са преследвани и депортирани в концентрационни лагери. Андрей Ковачев: Точно така, беше напомнено за делото на Димитър Пешев, на подпредседателя на Народното събрание, който в много емоционална реч тогава пред Българското народно събрание е защитил честта на България и това, че ако ние допуснем тази депортация, то това ще тегне върху нас и нашите деца, и България не трябва да позволяваме това да се случи. Знаем петицията до правителството и до царя. Водещ: Да и 43 народни представители са се подписали тогава, между впрочем по-голямата част от тях са разстреляни след 9-ти септември 1944 г. от така наречения Народен съд, това е друга тема, разбира се. Андрей Ковачев: Много е важно, че те са били от управляващото мнозинство. Водещ: Точно така. И въпреки, че са били прогермански настроени, са застанали в защита на своите сънародници – българските евреи. Андрей Ковачев: И точно тези народни представители, една голяма част от мнозинството, са се подписали под петицията на Димитър Пешев. Димитър Пешев е обявен за праведник на Европа и неговият бюст е поставен в Съвета на Европа в Страсбург. Той се почита от цяла Европа, наистина, и разбира се от държавата Израел като човек, който е застанал срещу злото и е успял поне на територията на България да допринесе за това да бъдат спасени 48 хиляди живота и, разбира се, те са умножени по много повече след това в поколенията напред. Тези хора са направили семейства, една голяма част, разбира се, са се изселили след завземането на властта от комунистите в България в новосъздадената държава Израел и там са направили своите семейства и имат вече второ, трето поколение деца. Господин Плевнелиев разказа една своя лична история в Израел, когато при него е дошъл един млад мъж и казал: „Благодаря ви, че ми спасихте живота.” Господин Плевнелиев го попитал: „Как? Вие сте толкова млад, как мога аз да съм спасил вашия живот?” Той казал: „Не моят, но на моите родители, които идват от България и ако тогава България не е спасила българските евреи, то аз нямаше да дойда на този свят.” Водещ: Така е, така е – нашият живот, това са нишите избори, които правим всекидневно. А стана ли дума в Европейския парламент и за парливата тема за депортирането на македонските и беломорски евреи, около която продължават спекулациите? Андрей Ковачев: Да, както от господин президента Плевнелиев, така и от външния министър господин Младенов беше изразено съжалението, че тогава не е било по силите на българската държавата да предотврати депортацията на еврейското население от една част от Югославия и от Северна Гърция, които са били под юрисдикцията на Германския Райх. И тези хора, за огромно съжаление, не са били български граждани, не са имали възможност да получат българско гражданство и са били смятани за военнопленници на Вермахта. При такова трагично стечение на обстоятелствата техният живот, за съжаление, не е могъл да бъде спасен и затова България съжалява изключително много. Знаете, че се обсъжда и декларация в Българското народно събрание точно по този повод – да бъде гласувана. България може да бъде горда, че през 1942-ра година е успяла да саботира решенията на така наречената Конференция от Ванзее за крайното решение на еврейския въпрос в Европа - на тази конференция е прието решение за начините и способите за привеждане в ход на „Окончателното решение на еврейския въпрос“, т.е. програма за геноцид над еврейското население на Европа, за която понастоящем се използва термина „Холокост“. В тази конференция тези, които се интересуват от история, знаят, че има списък на страни от Европа, от които Германия е искала определена бройка евреи. Срещу България пише 48 хиляди. Ние сме успели абсолютно всички тези 48 хиляди да спасим, което е уникално. Никоя друга страна в Европа, в тогавашна, доминирана от хитлеристите Европа, не е успяла да направи това. Водещ: Да, за съжаление в последствие и след края на войната на Парижката мина конференция през 1947 г. и по-сетне при комунистическия режим, не сме успели да изтъкнем това си предимство, а точно обратното – комунистическите дипломати са твърдели – да, виновни сме, съдете ни. И България е изправена пред по-тежки от Ньойския договор репарации. Отделно останалите унизителни клаузи на договора. Андрей Ковачев: Праведникът на Европа – Димитър Пешев през 1945-а година няма кой да го спаси и знаете, той е осъден от така наречения Народен съд на 15 години затвор. Той е с разклатено здраве вече. Излежава няколко години в затвора и след това в забвение в тогавашна окупирана от Съветския съюз комунистическа България умира, за да може сегаотново Европа да го преоткрие. Водещ: Трагична е съдбата и на 43-мата народни представители, подписали петицията, редом до своя подпредседател. Те са разстреляни. Андрей Ковачев: Това е ужасната игра на съдбата, че те са разстреляни фактически по обвинение в антисемитизъм, също така. Водещ: Точно така, това е иронията на съдбата. Това е и петно на един режим – екзекутиран е парламент. Но това е тема, чийто исторически разказ не бива да спира. И в края на нашия разговор, да ви попитам, господин Ковачев, имаше ли отглас на заседанието на Европейския парламент от протестите и от това, което се случва като политическа ситуация в България днес? Андрей Ковачев: На самото отбелязване на 70-годишнината от спасяването на българските евреи не, но това беше, разбира се, основна тема в разговорите на господин Плевнелиев, който се срещна с президентите или ръководителите на трите основни институции в Европейския съюз – Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент, където господин Плевнелиев представи на господата Ромпой, Барозу и Шулц ставащото в страната, каква е конституционната процедура отсега нататък. И беше изразена надеждата, че всичко това, което се случва в България, ще остане в рамките на демократичния тон и ред, без насилие, ще може да се излезе от сегашната парламентарна криза, за да има честни, прозрачни парламентарни избори на 12 май, които да излъчат след това в Народното събрание стабилно правителство. Това е желанието на европейските институции – България да остане стабилна, прогнозируема държава, на която да продължат да имат доверие европейските институции както досега. И това е в интерес на всички български граждани. Колкото и да сме недоволни и да искаме повече справедливост, съвсем легитимно го искаме това, защото все още няма в нашата страна чувство, че има справедливост, но още по-малко справедливост ще има, ако имаме нестабилност, ако имаме хаос, ако не може да се създаде едно стабилно правителство, което да води по-нататък страната напред. От европейска гледна точка, разбира се, усвояването на фондовете за нас е много важно, за да почне колкото се може по-скоро новият програмен период през 2014 година. Вашите слушатели знаят, че това е основната тема на Европа в момента – как първо Европейският парламент ще гласува това, което направи като компромис или представи като компромис Европейския съвет. Нашите очаквания са, че в края на краищата ще се намери решение и парламентът ще подкрепи макар и с определени изменения и с желания за повече гъвкавост, ревизия, по средата на периода и за повече собствени ресурси на Европейския съюз. Това са основните три момента, които в Европейския парламент се дискутират сега. България получава повече в следващия програмен период. Знаете, за повече от 2 милиарда евро става въпрос и смятам, че в наш интерес е това да се случи и да имаме стабилно, прогнозируемо правителство. Отново го повтарям, в интерес на абсолютно всички, и на тези, които протестират по улиците, и на тези, които не протестират, е България след изборите независимо какво е това, това е разбира се решение на суверена, на българите кой и на кого имат доверие да ги управлява, но е важно да има едно такова стабилно правителство. Цоня СЪБЧЕВА