Проф. д-р Катя Владимирова: Мерките на служебното правителство за най-уязвимите групи са крайно необходими

Проф. д-р Катя Владимирова, преподавател във Факултет „Управление и администрация” на УНСС, Катедра „Маркетинг и стратегическо планиране”, в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Проф. Владимирова, как оценявате мерките, които се предприемат от служебното правителство за най-уязвимите групи?
Катя Владимирова: Като крайно необходими и като отговор на това, което стана по улиците – масовите движения и участието на много хора и да не говоря за смъртните случаи. Затова те са ориентирани към групите от населението, които са най-силно засегнати. В този смисъл може би са били крайно необходими, макар и много закъснели.
Фокус: Кои са най-уязвимите групи у нас?
Катя Владимирова: Най-уязвимите групи са тези, които нямат никакви доходи или поне никакви официални доходи. Това са хората в трудоспособна възраст, които нямат работа, не са безработни, които имат право на обезщетение, не са и регистрирани като безработни – тези, които ние наричаме икономически неактивни. Една част от тях са т.нар. обезкуражени. При нас, при този висок дял на неформалната икономика, на сивата икономика, не е много ясно кой какъв е и с какъв доход е. Не е възможно да се вземат мерки за два месеца, но осветляването на тази икономика би било много полезно за една по-целенасочена социална политика, тоест да се дава от ограничените ресурси на обществото, на бюджета за групите, които действително нямат други доходи или имат безкрайно ниски доходи. Една от големите групи са пенсионерите, които имат някакъв доход, но значителна част от тях взимат доход, с който официално не може да се живее в страната, сметките не могат да се плащат. Това са семействата, домакинствата, защото ние продължаваме да гледаме единиците хора – дали работят, дали получават пенсии или не, но те живеят в някакви семейства и домакинства. Когато там се струпат повече хора, които са без работа, без доходи или с малки деца, тогава бедността има съвсем друго лице. Даже и двама да работят, но ако има двама, които не работят (деца, ученици или двама пенсионери, които са с минималните или близко до тях пенсии), действително тези домакинства и семейства са в много тежко положение. От тази гледна точка бих казала, че у нас това остава и през това правителство, да се надяваме през следващите ще видим какво ще покажат и програмите на партиите и коалициите, които участват в изборите. Трябва да бъде по-справедливо дълго отлаганото семейно облагане, подоходното облагане на семействата, не на физическите лица, като действително добро средство за по-равномерно разпределение на данъчните тежести и за отчитане големината и състава на семейството и плащанията към бюджетната сфера.
Фокус: Каква част от населението са тези уязвими групи, без никакви доходи или с много ниски?
Катя Владимирова: Липсата на конкретна информация за хората, които работят в черната икономика, в сивата икономика и размера на техните доходи, поставя много неточно рамките на тези, които действително са в тежко положение. Пенсионерите са голяма част от хората с ниски доходи. Те са 2 300 000, като много малка част от тях – може би една-трета имат над 500 лева пенсии. Масата е с много ниски пенсии. Но е още по-тежко за онези, които нямат официално нямат работа и не виждаме, че имат заетост и доходи, а как живеят – това е също един проблем. Колкото и обществото да не отдава значимото за неговото спокойствие и просперитет, е твърде голяма групата на ромите и на социално слабите. Социално слаби и хора, които са в тежко положение, има и сред другите два големи етноса – и сред българите, и сред турското население в България. Не са толкова малко тези, които са безработни или са икономически неактивни в трудоспособна възраст: нито официално регистрирани като безработни, нито заети. Те действително са много и са почти колкото официално регистрираните безработни. Затова някои бизнесмени и представителите на социалните партньори казват, че безработицата е много по-висока. Имаше цифра, в която се казва 40 – тя не коректна от гледна точка на правилата за изчисляване. Ако се пресметне какъв дял заема населението, което не работи, тя действително може би е с такива мащаби. От тази гледна точка няма много бъдеще политика, която отнема всички възможни бюджетни ресурси за потушаване на бедността, на социалната изолация. Това са необходими средства – тези хора са на ръба на оживяването и техните семейства. Но заедно с това икономиката ни се лишава от бъдеще, от развитие на бизнеса, от създаването на работни места, от възможността да има повече заети, от развитие на икономиката и по-високи доходи. Ако самата икономика не създава ресурса, който може да се преразпределя, ние сме обречени, защото сме много бедни. Последната класификация на Европейския съюз от гледна точна на бедността ни сложи единствена на най-ниското равнище в ЕС. Мерките, които служебното правителството предприе, бяха крайно необходими, но те са само едно временно гасене на пожара и то е само видимото. Този пожар продължава да тлее. Подемът и оживяването в икономиката иска управление. Това е ролята на държавата в условията на пазарна икономика и в условия на криза – да мобилизира ресурсите си за излизане от кризата, а не само да спасява и икономисва.
Фокус: По какъв начин може да се постигне развитие в икономиката?
Катя Владимирова: Това действително е много трудно. Могат да се търсят много възможности от гледна точка на по-ефективно използване на огромните ресурси, които все още имаме от европейските фондове за този бюджетен период до 2013 г., но вероятно ще могат да се използват и през следващите 2 години. Какво като договаряме огромни по мащабите си ресурси, които можем да ползваме, без да ги връщаме, ако не ги използваме точно за развитие на икономиката? Ако само ги използваме за безработни и социално слаби, от това няма промени в бъдещето ни. Трябва да се използват повече за развитие на икономиката, за създаване на работни места чрез работните места и заетост, да се повиши малко повече гъвкавостта на пазара на труда, което обаче означава промяна в цената на труда. Цената на труда е безкрайно ниска за хората у нас, затова те предпочитат сивата икономика. Една част от тях предпочитат да не работят официално, защото доходите са пренебрежимо ниски за много от тях. Това не е работеща икономика, не е работеща политика. Само със санкции няма развитие. Има развитие с инвестиции и насърчаване на всеки бизнес, който е легален предимно, който създава възможности за повече работни места, но ефективни работни места, тоест значими, на които се произвежда продукция или услуги, които се продават, имат своята добра цена. От тази гледна точка имаме огромен неизползван ресурс в селското стопанство, по отношение на развитието на производства за пазари на изток и на юг от Европа – пазари, които България е имала, но сега отново може би е добре да завоюва. Не е достатъчен само европейският пазар – пазарът, на който се реализираме най-трудно, защото нито продукцията ни е конкурентноспособна, нито е с онова качество, което може да получи добра цена.
Фокус: Освен селското стопанство, в кои други сектори има по-голямо търсене на работещи в момента?
Катя Владимирова: Не се търсят много работещи, защото почти цялата ни икономика е замряла. Ако България трябва да стане ефективна и конкурентноспособна икономика, при този темп на икономическо развитие тя все още трябва да намали заетостта. От гледна точка на това как работното време се използва непосредствено за работа, за производство и каква е производителността на труда, няма много основания работните места да се увеличават при съществуващите мащаби на производство, напротив. Много от бизнес организациите намаляват заетостта си, за да могат да излязат от кризата. Получава се затворен кръг или поне излизането става все по-тежко през следващите периоди. Досега от бизнеса чуваме главно препоръки какво държавата трябва да направи за бизнеса. По линия на Европейски съюз има много програми, които финансират печеливши проекти, в това число за конкурентоспособност, за малки предприятия, за оборудване и още много други икономически дейности. Ние все още участваме твърде слабо. Може би липсват някакви интереси, инициативност, предприемчивост, тоест тези хора трябва да получат поощрение. Не искам да кажа, че трябва да бъдат изоставени хората, които са слаби и уязвими, но трябва време, за да се помисли за тези, които могат да изведат икономиката напред. Действително творчеството трябва да се стимулира повече. Много ми се иска бизнесът да потърси своите вътрешни възможности за по-ефективно използване на ресурсите и своите нови пазари, да има по-голяма гъвкавост и предприемчивост, а не само оправдания, оплаквания и неизползване на тези възможности, които имат по оперативните програми „Човешки ресурси” и „Конкурентоспособност” и още много други. И в двата аспекта става въпрос като действително е криза, да не се вайкаме само, а да се предприемат по-оперативни действия за излизане от това състояние, както правят семействата вкъщи, когато домакинството е с много ограничен ресурс и се търси по-голяма заетост навън и повече дейности да се осъществяват вкъщи – домашното стопанство или други, за да се излезе от кризата.
Фокус: Българската производителност на труда по-ниска ли е от тази в другите държави и защо?
Катя Владимирова: Официално е така, макар че в България равнището на производителността на труда е по-висока от средноевропейската, отколкото заплащането на труда. Разбира се, между тях трябва да има диапазон, но това само по себе си подсказва, че в бизнеса и там, където хората са заети, има възможност да получават по-високо заплащане. Може би производителността на труда у нас не е толкова ниска, колкото се показва, ако се измери на основата на реално отработеното време. Не на бройки, не на 8-часов труд, защото може да се огледаме – особено в България колко хора работят 8-те си часа или петте дни? Има места, където са прекалено много заети, но те са много малко. Ако изчислим произведеното на реално отработени часове и хора, реално работещи тези часове, производителността би била висока, което е още едно основание да се иска по-високо заплащане и по-висока гъвкавост в труда. Можем да наблюдаваме действително каква е дисциплината на много места. Много е необходимо да дойдат чужди инвестиции и да се инвестира в страната, българският бизнес да се насърчава. Почти за всички не е тайна, че част от тези спестявания на домакинствата, които се отчитат, са спестявания на малкия бизнес, отклоняване на средствата от влагане, от инвестиции в икономика в банките, защото там печалбата е по-висока. Трагично е, че бизнесът не вижда възможности да влага средствата си за развитие на бизнеса, за разрастване на производството, за създаване на работни места, не да се насочват упреците към спестяванията, а може би упреците да бъдат към това защо не се инвестира. Трябва проблемите да се видят по същество.
Фокус: Каква тенденция забелязвате в безработицата у нас – намалява ли?
Катя Владимирова: Не, безработицата не намалява, защото нямаме оживление в икономиката. Много предприятия държат сравнително по-висока заетост, отколкото се полага от икономическа гледна точка и от гледна точка на икономическата ефективност за мащабите на работата им, за равнището на производството им. Те не искат да ги освободят – особено по-добрите си работници, надявайки се, че може би ситуацията ще се промени, защото после ще ги намерят по-трудно. На практика това задържане също утежнява икономическото развитие и на отделните бизнес организации, и на страната като цяло. Сега се надяват, че новият туристически сезон ще доведе до по-висока заетост. Искам да обърна внимание на много широко разпространените мнения, че туризмът би спасил страната и би създал повече работни места. В масовия случай това са работни места не на пълна заетост. По статистика ако се измери заплащането на час, това е най-ниското от всички икономически дейности. Развиваме сектор, който се разраства, но всъщност увеличава броя на бедните работници. Всички мислят, че в туризма печалбите са големи – да, може би за мениджърите, но масата от хора, които работят там, раждат ниски доходи, поне официално.
Фокус: Ще се промени ли това в бъдеще, при евентуално излизане от кризата?
Катя Владимирова: Да, зависи от характера на развитие на бизнеса и от квалификацията на самите хора. В страната е много важно да се формира един климат на креативност, на развитие, на необходимост всеки да се усъвършенства, за да бъде по-добър в бизнеса, в заетостта, в творчеството, в науката и т.н. Креативността, а не жалбите по това, което е било, и жалбите по това, което имаме сега, за да се излезе от ситуацията. Добър пример за България би трябвало да бъдат Прибалтийските страни, които също навлязоха в кризата и бяха доста дълбоко засегнати от нея. С тях си приличаме и по голямата емиграция и т.н. Естония, Литва и Латвия са сред първите страни по икономически растеж. Можем да видим какво е по-различното при тях. Доколкото знам, и те нямат особени ресурси. Можем да извлечем доста поуки, ако искаме да четем като условие за развитие, не само да жалим за положението си.
Фокус: Какво е социалното положение на ромите у нас? Каква част от тях са заети и в какви сфери работят предимно?
Катя Владимирова: Действително е много трудно да има статистика, тъй като България, а и никоя държава в света няма статистика за заетостта по етноси. Отделни наблюдения и разговори с хора показват, че при тях заетостта е изключително ниска. Има райони, в които заетостта е малко по-висока, и райони, в които е трагична. В сравнение например с преди 1989 г. определено равнището на заетост е толкова ниско, че няма място за статистически значима величина на заетост. Може би заетостта е важна за тях, както и за всички останали граждани на републиката. Трудът трябва да бъде основният източник на доходи за всички, които могат да работят. Трябва да има възможности да работят, да се създават работни места и да бъдат желани като работници. И те искат, и те не са доволни от ситуацията си, и те имат създадената нагласа от началото на прехода, че са ухажвани по време на избори, че са социално-подпомагани най-вече по време на избори и след това, и чакат само това. Това също е един голям проблем. Ако се замислим, вече повече от 20 години преход голям проблем стават ромите на пенсионна възраст, доколкото можем да видим такива. Те може би нямат никаква пенсия и няма да имат никаква сигурност. Така ще бъде и по-нататък, защото ще имаме няколко поколения, които не са работили през живота си, не са имали официална заетост с осигуряване или ако имат, това е временната заетост по програмите за заетост. Това не е нещо, което трайно решава проблема. Действително не трябва да си затваряме очите, само да говорим, че те не искат да работят или нещо друго, защото това са хора, които живеят на територията на България и са толкова граждани на републиката, колкото и останалите. Те също трябва да реализират своите права за труд и образование. Държавата е тази, която трябва да намери съответните механизми за това, защото по Конституция и закон тя е гарант за спазването на тези основни права на гражданите. Настройването на населението срещу една или друга група също не води до развитие, а дърпа назад. Това дали децата, които трябва да учат, са мързеливи – аз мисля, че мързеливи и немързеливи има сред всички групи от населението. Колко от тези, които критикуват ромите, правят бизнес от ровенето по кофите? Не само за задоволяване на лични потребности, но го превръщат в бизнес, т.е. развитието на т.нар. търговия бедни за бедни или между бедни, която остава извън рамките на официалната заетост и на официално отчитаните икономически дейности. Изхвърлените неща около и в кофите да се превръщат в търговия за други, които не могат да си позволят да купят другото. Това е нещо, което е около нас, може да се види във всички квартали на София. София се пълни с хора, които не намират нищо в кофите на другите малки градове и селища в страната. Затова има и неприятни стечения на обстоятелствата като смърт, ранявания, бой и т.н. Тези „битови” скандали съвсем не са само битови. Те са израз на други, по-дълбоки процеси, които някак си не гледаме в корена на зараждането, а гледаме края, техния резултат и мислим, че трябва да се промени само резултатът. За да се промени, трябва да се пипне много по-дълбоко и като че ли на никое правителство не му стигат сили и средства да го направи.
Фокус: Какво по-конкретно трябва да направи държавата в тази връзка?
Катя Владимирова: По Конституция държавата е гарант за правата на гражданите, в това число правото на труд и правото на социална сигурност. Оттам в нейни ръце са законите и прилагането и правенето им – не само да ги сменяме и променяме, а закони, които имат дълбока политика в себе си. След това държава има стратегии, програми, планове, които са нейни инструменти за реализирането на тези права и задължения, които тя има. Преди всичко тя има задължение към гражданите си, а не гражданите към нея. Те имат също, но по-скоро гражданите са преследвани, когато не си изпълняват задълженията към държавата, но не и държавата, че не изпълнява задълженията си. Те не предполагат елементарна политика, а по-комплексна и дълбока политика, която да бъде дългосрочна. По някои основни неща в тази политика не трябва да има партийни пристрастия и тя да се променя на 90 или 180 градуса, когато се сменят правителствата. Иначе не стигаме доникъде, въртим се в кръг, в една спирала и нищо не се променя. Какво като имахме десетилетие на ромско включване? Още толкова ще имаме, почти нищо не е постигнато. Трябва дълбоко да се промени нещо – и отношението за включване и заетост, т.е. добра работа, хората да бъдат одухотворени от работата и да бъдат достойно заплатени, да има сигурност. Не какви да е политици, а истински политици, които са творци и отстояват идеите, водещи до изпълнение на задълженията на държавата по Конституцията. Сега е време да говорим за това, защото пак се задават избори и пак се променят политици.
Яница ТАНЕВА