Христо Христов: Колонията от сиви чапли в Източите Родопи е малка и трябва да се положат усилия за стабилизирането й

Христо Христов, координатор по биоразнообразие в българско-холандския проект „Новото тракийско злато", в интервю за Агенция „Фокус” за откритото местонахождение на гнездата на сиви чапли в долината на река Арда.

Фокус: Г-н Христов, при традиционното среднозимно преброяване на водолюбиви птици е открито находище от 31 гнезда на сиви чапли в долината на р. Арда. По какъв е било открито находището?
Христо Христов: Традиционно от 10 години насам има колония на сиви чапли на язовир „Студен кладенец”. Интересното и уникалното в този случай за учените беше, че чаплите се загнездиха по скалите, което е нетипично за вида. Сивите чапли заедно с черните щъркели образуваха колония преди 10 години, след това те се преместиха и направиха колония върху дъбови дървета на брега на язовира заедно с големи корморани. Това също беше нетипично, защото дъбовите дървета не са подходящи за сивите чапли. Това лято сивите чапли изчезнаха от дъбовите дървета при кормораните, но беше ясно, че гнездят някъде в района. Ние не успяхме да открием къде са се преместили, но сега, когато вече няма листа, успяхме да открием колония от 31 гнезда върху тополи, което е типичното местообитание на сивата чапла. През цялото време чаплите са търсили къде да се загнездят и сега ние открихме новото гнездово находище. Една част от колонията на сивите части е останала с големите корморани по дъбовите дървета. Следователно имаме две малки колонии, което показва повишаване на числеността на вида. Сивите чапли не бяха типичен вид за Източни Родопи, но в момента този вид птица се разраства стабилно, което радва орнитолозите и природозащитниците.
Фокус: Защо според вас сивите чапли са избрали точно долината на р. Арда за изграждане на своите гнезда?
Христо Христов:Долината на р. Арда е влажна зона, а чаплите са рибоядни птици и обитават такива зони, където могат да се набавят с риба. Новото местообитание в Източни Родопи за пръв път е типично – върху тополи на брега на реката и е много предпазено, и скрито място – от едната страна има скали, от другата страна е реката. Мястото не е много достъпно за хора и по този начин не се нанася безпокойство върху чаплите.
Фокус: Колко е броят на откритите сиви чапли?
Христо Христов: В момента са малко, тъй като те са останали тук да зимуват. Двете гнездови находища общо са 52 гнезда, което означава, че това не е цялата популация в Източните Родопи. Може би тази година ще се увеличат, тъй като находището има много дървета, които не са заети. 31 гнезда бяха на четири дървета, а групата от дървета там е около 20.
Фокус: Какъв е бил броят на сивите чапли през 2012 г.?
Христо Христов: През 2012 г. не успяхме да открием това гнездово находище, а само наблюдавахме, че чаплите летят в тази посока. Явно са оставали скрити от нашите бинокли заради листата на дърветата.
Фокус: Какви мерки трябва да бъдат взети за предпазването на чаплите от негативни влияния?
Христо Христов: Чаплите попадат в орнитологично влажно място в язовир „Студен кладенец”, което е Натура зона. Там има достатъчно добре разписани мерки как да се опазват гнездовите находища. Проблемът е, че ако управляващите не знаят къде е локацията има възможност да се направи сеч на дърветата. Ще напишем специално писмо до РИОСВ – гр. Хасково, в което ще им предоставим координатите, за да могат да предвидят мястото в бъдещите си намерения. Ако не се извършва сеч в района, той ще бъде опазен като гнездово местообитание. Единствената заплаха от хората е бракониерският риболов с мрежи, но той не е много сериозен в Източни Родопи, тъй като горските вършат много добре работата си и са ограничили бракониерите.
Фокус: Има ли сиви чапли на други места в България?
Христо Христов: Сиви чапли има по р. Дунав и по р. Марица и в района на Бургаските езера, там има доста по-големи колонии от чапли. За Източни Родопи сивите чапли са нов вид от около 10 години. Тъй като, колонията от чапли е малка, ние трябва да положим малко повече усилия, за да се стабилизира.
Фокус: Броят на общо 2129-те регистрирани птици по време на преброяването е по-малък. С колко са намалели те в сравнение с предходни години и на какво се дължи това?
Христо Христов: Тенденцията на намаляване на броя на водолюбивите птици е устойчива. Всяка година се виждат по-малко и по-малко бройки в нашите водоеми. Среднозимното преброяване в едни и същи дни в цяла Западна Палеарктика – в Азия, Европа и Северна Африка се прави, за да може да се следи каква е тенденцията като цяло. Навсякъде по света птиците намаляват заради човешката дейност, която се прилага върху природата. Все по-малко местообитания остават за водолюбивите птици и те се размножават по-трудно. Друга причина са климатичните промени. В Южна България се затопля все повече, зимите са по-топли.
Фокус: Поради високия брой на водолюбиви птици в рамките на гр. Кърджали има възможност градът да се превърне в място за орнитологичен туризъм. По какъв начин може да се осъществи тази идея?
Христо Христов:Източни Родопи привличат доста групи от туристи заради лешоядите. През последните две-три години чапловата колония в Кърджали е място, на което туристите се спират, защото е уникално и е може би единственото място е Европа, където има чаплова колония от четири вида чапли и малки корморани в центъра на града. Изглежда като оазис в центъра на града, което много впечатлява хората, които се интересуват от птици. Общината е разбрала колко е важна тази колония за града и полага усилия, за да я опази. Има още какво да се направи, тъй като това е природна територия в града и изглежда изоставена, защото не се поддържа като парк, тъй като е важно за птиците да се поддържа естествената им среда. Вследствие на това изглежда като изоставена територия за хората и те си изхвърлят боклуците там, което е много неприятно за очите на туристите. Важно е да се промени манталитетът и да не се изхвърлят боклуци там.
Емили ВАСИЛЕВА